Книга на царете глава 1 1їА когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стопляше

1їИ Савската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господното име, дойде да го опита с мъчни за нея въпроси.

2їДойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камилиq натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко, що имаше на сърцето си.

3їИ Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което не можа да й обясни.

4їА като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата, която бе построил,

5їястията на трапезата му, седането на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

6їИ рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

7їАз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

8їЧестити мъжете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.

9їДа бъде благословен Господ твоя Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.

11 Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.

12 А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали, нито са били виждани до днес.

13 И цар Соломон даде на Савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си, та си отиде в своята си земя.

14 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,

15 освен онова, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.

16 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит;

17 и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

18 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

19 Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзад; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.

20 А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

21 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновото време.

22 Защото царят имаше на морето кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в трите години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

23 Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

24 И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

25 И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

26 Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

27 И царят направи среброто да изобилства в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи като полските черници.

28 И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с определена цена.

29 А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше в Ерусалим за шестстотин сребърни сикли и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия търговци.

1їА цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,

2їот народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влязат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.

3їИмаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.

4їЗащото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

5їЗащото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома, мерзостта на амонците.

6їТака Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.

7їВ това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.

8їТака направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертваха на боговете си.

9їА Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти

10 и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда.

11 Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.

12 Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна.

13 Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.

14 След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом.

15 Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом,

16 (понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всеки от мъжки пол в Едом),

17 Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адад беше още малко дете.

18 Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.

19 И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса,

20 И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове.

21їИ когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна.

22 А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене, та искаш да си отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме.

23 Бог му подигна и друг противник, Резона Еелиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададзера, софския цар.

24 И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази совците: и те отидоха в Дамаск, та се заселиха там, и царуваха в Дамаск.

25 Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите, които направи Адад, Резон досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.

26 Също и Еревоам Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя.

27 А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида,

28 тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе там; и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа, наложена върху Иосифовия дом.

29 А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.

30 И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части.

31 И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена;

32 (ще остане, обаче, нему едно племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града, който избрах между всичките Израилеви племена);

33 защото оставиха Мене, та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и да пазят повеленията Ми, и съдбите Ми, както правеше баща му Давид.

34 Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел през всичките дни на живота му, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.

35 Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, сиреч, десет племена;

36 А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред Мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.

37 А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля.

38 И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш всичко, което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Из- раиля.

39 И чрез това ще оскърби Давидовия род, но не за винаги.

40 Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.

41 А останалите дяла на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела?

42 А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.

43 Така Соломон заспа с баща си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари сина му Ровоам.

1їИ Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.

2їИ Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет.

3їНо пратиха, та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха, та говориха на Ровоама, като рекоха:

4їБаща ти направи непоносим хомота ни: сега, прочее, ти улекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

5їА той им рече: Идете си, чакайте за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.

6їТогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

7їТе му отговориха, казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

8їНо той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9їРече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки: Улекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го улекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст да бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежкия хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

12 Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

13 И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха,

14 и говори им по съвет на младежите, та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

15 Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама, Наватовия син.

16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си, Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си.

17 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18 Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

19їТака Израил въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.

20 А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

21 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом, та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.

22їНо Божието слово дойде към Божия човек Семаия, и рече:

23 Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:

24 Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си израилтяните ; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово, та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.

25 Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се засели в него; после излезе от там, та съгради Фануил.

26 А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;

27 защото, ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.

28 Затова царят, като се посъветва, направи две златни телета: и рече на людете: Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;

29їИ единия идол постави във Ветил, а другия постави в Дан.

30 А това нещо беше грях; защото людете, за да се кланят пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.

31 Царят направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.

32 Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертва на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.

33 И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника, за да покади.

1їИ, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника, за да покади.

2їИ човекът извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.

3їИ в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

4їА когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.

5їСъщо и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.

6їТогава царят, проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.

7їТогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

8їНо Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

9їзащото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб там, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.

10 Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя, по който бе дошъл във Ветил.

11 А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха, та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.

12 И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.

13 Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,

14 отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек, дошъл от Юда? И рече: Аз съм.

15їТогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.

16 А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;

17 защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя, по който си дошъл.

18 А той му каза: И аз съм пророк, както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Обаче той го лъжеше.

19їИ тъй, човекът се върна с него, та яде хляб в къщата му и пи вода.

20 А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,

21 та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоя Бог,

22 но се върна, та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.

23 И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал.

24 А като си отиде той, лъв го намери на пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.

25 И, ето, човеци като минаваха видяха тялото, простряно на пътя, и лъва, стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето живееше старият пророк.

26 А когато пророкът, който го беше върнал, чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.

27 Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

28 И той отиде, та намери тялото му, простряно на пътя, и оселът и лъвъ, стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.

29 И пророкът дигна тялото на Божия човек, та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си, за да го оплаче и да го погребе.

30 И положи тялото му в своя гроб; и плака над него, казвайки: Уви, брате мой!

31 И като го погреба, говори на синовете си, казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;

32 защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

33 Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места; който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.

34 И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.
ГЛАВА 14

1їВ онова време се разболя Авия, Еровоамовият син.

2 И Еровоам каза на жена си: Стани, моля, предреши се така, щото да не познаят, че си Еровоамовата жена, и иди в Сило; ето там е пророкът Ахия, който ми каза, че ще царувам над тия люде.

3їВземи със себе си десет хляба, сухари и едно гърне мед, та иди при него; той ще ти яви какво ще стане на детето.

4їИ тъй, Еровоамовата жена стори така; тя стана, та отиде в Сило, и дойде в Ахиевата къща. А Ахия не можеше да вижда, защото очите му бяха се помрачили от старостта му.

5їА Господ беше рекъл на Ахия: Ето, Еровоамовата жена иде да се допита до тебе за сина си, защото е болен. Така и така да й кажеш; защото, когато влезе, ще се престори на друга.

6їИ тъй, като чу Ахия стъпването на нозете й като влизаше във вратата, рече: Влез, Еровоамова жено; защо се преструваш на друга? Но аз съм пратен при тебе с тежки известия.

7їИди, кажи на Еровоама: Така каза Господ Израилевият Бог: Понеже Аз те издигнах отсред людете, и те поставих вожд на людете Си Израиля,

8їи, като откъснах царството от Давидовия дом, дадох го на тебе, но пак ти не биде както слугата Ми Давида, който опази заповедите Ми и като Ме следва с цялото си сърце, за да върши само онова, което е право пред Мене,

9їно ти надмина в зло всички, които са били преди тебе, защото отиде и си направи други богове и леяни идоли, та Ме разгневи и отхвърли зад гърба си,

10 затова, ето, ще докарам зло на Еровоамовия дом, и ще изтребя от Еровоамовия род всеки от мъжки пол, както малолетния, така пълнолетния (Еврейски : Затворения, така и свободния) в Израиля, и ще измета Еровоамовия дом, както някой измита тора, догде не остане нищо.

11 Който от Еровоамовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, въздушните птици ще го изядат; защото Господ каза това.

12 Ти, прочее, стани, иди у дома си; и като влязат нозете ти в града, детето ще умре.

13 Целият Израил ще го оплаче, и ще го погребат; защото само то от Еровоамовия род ще се положи в гроб, понеже в него измежду Еровоамовия род се намери нещо добро пред Господа Израилевия Бог.

14 А Господ ще Си въздигне цар над Израиля, който ще изтреби Еровоамовия дом в оня ден; но що? даже и сега!

15 И Господ ще порази Израиля като тръст, която се клати у водата; и ще изкорени Израиля из тая добра земя, която е дал на бащите им, и ще ги разпръсне оттатък реката Ефрат, понеже направиха ашерите си, та разгневиха Господа.

16їИ ще предадете Израиля поради греховете, с които Еровоам съгреши, и с които направи Израиля да съгреши.

17 Тогава Еровоамовата жена стана, та си отиде, и дойде в Терса; и като стъпи на прага на къщната врата, детето умря.

18 И целият Израил го оплака, и погребаха го, според словото, което Господ говори чрез слугата Си пророк Ахия.

19 А останалите дела на Еровоама, как воюва и как царува, ето, те са написани в Книгата на летописите на Израилевите царе.

20 Времето, през което Еровоам царуваше, беше двадесет и две години; и той заспа с бащите си, и вместо него се възцари син му Надав.

21 А Ровоам, Соломоновият син, царуваше над Юда. Ровоам бе на четиридесет и една година, когато стана цар, и царува седемнадесет години в Ерусалим, града, който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена, за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, бе Наама.

22 А Юда върши зло пред Господа; и раздразниха Го до ревнуване с извършените си грехове, които бяха повече от всичко, що бяха извършили бащите им.

23 Защото и те си издигнаха високи места и кумири и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво.

24 Още в земята имаше мъжеложци, които постъпваха според всичките мерзости на народите, които Господ беше изгонил отпред израилтяните.

25 И в петата година от Ровоамовото царуване, египетският цар Сисак дойде против Ерусалим,

26 та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко; отнесе още всичките златни щитове, които Соломон бе направил.

27 А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата и царската къща.

28 И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите ги държеха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите.

29 А останалите дела на Ровоама, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

30їА между Ровоама и Еровоама имаше постоянна война.

31 И Ровоам заспа с бащите си, и погребан биде с бащите си в Давидовия град. Името на майка му, амонката, бе Наама. А вместо него се възцари син му Авия.