Книга на царете или първа книга на Самуила глава 1 1їИмаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец

1їИмаше човек от Вениамина на име Кис, син на Авиила, Син на Серора, син на Вехората, Син на Афия, човек вениаминец, силен и храбър.

2їА той имаше син на име Саул, отборен и твърде красив; между израилтяните нямаше човек по-красив от него; от рамената си и нагоре беше по-висок от всичките люде.

3їИ ослиците на Сауловия баща се изгубиха; затова Кис каза на сина си Саула: Вземи сега в себе си един от слугите и стани та иди да търсиш ослиците.

4їИ тъй, той мина през Ефремовата хълмиста земя, мина и през земята Салиса, но не ги намериха; после мина през земята Саалим, но и там ги нямаше; и заминаха през Вениаминовата земя, но не ги намериха.

5їА когато дойдоха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Ела да се върнем; да не би баща ми да престане да се грижи за ослиците, и да започне да мисли за нас.

6їА той му рече: Ето в тоя град има Божий човек, човек, който е на почит; всичко що казва непременно се сбъдва; да идем, прочее, там, негли би могъл да ни каже нещо за това, поради което пътуваме.

7їИ Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? защото хлябът в съдовете ни се свърши, и няма подарък да занесем на Божия човек. Що имаме?

8їИ слугата пак отговори на Саула, казвайки: Ето в ръката ми се намира четвърт сребърен сикъл, който ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя.

9ї(В старо време в Израиля, когато някой отиваше да се допита до Бога, думаше така: Елате да идем при гледача; защото оня, който се нарича пророк, се наричаше по-напред гледач).

10 Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; ела да идем. И тъй отидоха в града, гдето беше Божият човек.

11 И като се изкачваха по нагорнището към града, намериха моми излезли да налеят вода и казаха им: Тук ли е гледачът?

12 А те в отговор казаха им: Тук е; ето го пред тебе; побързай сега, защото днес дойде в града, понеже людете имат днес жертва на високото место.

13 Щом влезете в града, ще го намерите преди да се изкачи на високото место да яде; защото людете не ядат до като не дойде той, понеже той благославя жертвата; след това поканените ядат. И тъй, качете се сега, защото около тоя час ще го намерите.

14 Прочее, те се изкачиха към града; и като влизаха в града, ето Самуил излизаше насреща им, за да се изкачи на високото место.

15 А Господ беше открил на Самуила, един ден преди да дойде Саул, като беше казал:

16 Утре около тоя час ще изпратя до тебе човек от Вениаминовата земя; него да помажеш княз над людете Ми Израиля, и той ще избави людете Ми от ръката на филистимците; защото Аз погледнах благосклонно към людете Си, понеже викът им стигна до Мене.

17 И когато Самуил видя Саула, Господ му рече: Ето човекът, за когото ти говорих! Той ще началствува над людете Ми.

18 В същото време Саул се приближи до Самуила в портата и каза: Покажи ми, моля, где е къщата на гледача.

19 И Самуил в отговор рече на Саула: Аз съм гледачът; изкачвай се пред мене на високото место, за да ядете днес с мене; а утре ще те изпратя, и ще ти явя всичко, що имаш на сърдцето си.

20 А колкото за ослиците ти, които се изгубиха преди три дена, нямай грижа за тях, защото се намериха. И към кого е всичкото желание на Израиля? не е ли към тебе и към целия дом на баща ти?

21 А Саул в отговор рече: Не съм ли аз Вениаминец, от най-малкото от Израилевите племена? и не е ли семейството ми най-малко от всичките семейства на Вениаминовото племе? Защо, прочее, ми говориш по тоя начин?

22 А Самуил взе Саула и слугата му та ги въведе в гостната стая, и даде им първото место между поканените, които бяха около тридесет души.

23 Тогава Самуил каза на готвача: Донеси дела, който ти дадох, за който ти рекох: Пази това при себе си.

24 И така, готвачът дигна бедрото и онова, що беше върху него та го сложи пред Саула. И Самуил рече: Ето запазеното; тури го пред себе си та яж, защото за тоя час то е било запазено за тебе след като рекох, че ще поканя людете. И тъй Саул яде със Самуила в оня ден.

25 И като слязоха от високото место в града, Самуил се разговори със Саула на къщния покрив.

26 И станаха рано; и около зазоряване Самуил повика Саула на къщния покрив, казвайки: Стани да те изпратя. И Саул стана, та излязоха вън двамата, той и Самуил.

27 А като слизаха към градския край, Самуил каза на Саула: Заповядай на слугата да замине пред нас, (и той замина); а ти постой малко, за да ти известя Божието слово.

1їТогава Самуил взе съда с миро та го изля на главата му, целуна го и каза: Не помаза ли те Господ за княз над наследството Си?

2їКато си заминеш днес от мене, ще намериш двама човека близу при Рахилиния гроб, във Вениаминовата земя у Селса; и те ще ти рекат: Намериха се ослиците, които ти отиде да търсиш; и, ето, баща ти престана да се грижи за ослиците, та много скърби за вас, като казва : Какво да правя за сина си?

3їИ като идеш по-нататък, от там ще дойдеш до дъба на Тавор, и там ще те посрещнат трима човека, които отиват към Бога във Ветил, от които един носи три ярета, а друг носи три хляба, а друг носи мех с вино;

4їи те ще те поздравят и ще ти дадат два хляба, които да приемеш от ръцете им.

5їПосле ще стигнеш до Божия хълм, гдето е филистимският гарнизон; и като стигнеш там, в града, ще срещнеш дружина пророци, слизащи от високото место, предшествувани от псалтир, тъпанче, свирка и китара, и те пророкуващи.

6їТогава ще дойде Господният Дух върху тебе, та ще пророкуваш заедно с тях, и ще се промениш в друг човек.

7їА когато тия знамения дойдат на тебе, прави каквото случаят позволява; защото Бог е с тебе.

8їПосле слез ти пред мене в Галгал; и, ето, аз ще сляза при тебе, за да принеса всеизгаряния и да пожертвувам примирителни жертви; чакай седем дена, докато дойда при тебе и ти кажа що да сториш.

9їИ когато обърна гърба си да си замине от Самуила, Бог му даде друго сърдце; и всички ония знамения се сбъднаха в същия ден.

10 Като дойдоха там на хълма, ето, дружина пророци го посрещнаха: и Божият Дух дойде със сила върху него, и той пророкува между тях.

11 И като видяха всички, които го познаваха по-напред, че, ето, пророкуваше между пророците, тогава людете казваха едни на други: Що е станало на Кисовия син? и Саул ли е между пророците?

12 А един от ония, които бяха от там, проговори казвайки: Но кой е техният баща? От това стана поговорка: И Саул ли е между пророците?

13їИ като свърши пророкуването си, дойде на високото место.

14 И стриката на Саула рече на него и на слугата му: Къде ходихте? И той каза: Да търсим ослите; и когато видяхме, че ги няма, отидохме при Самуила.

15їИ Сауловият стрика рече: Я ми кажи що ви рече Самуил.

16 И Саул рече на стрика си: Каза ни положително, че ослиците се намериха. Но не му яви това, което Самуил беше казал за царството.

17їСлед това Самуил събра людете при Господа в Масфа

18 и рече на израилтяните: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз изведох Израиля из Египет, и ви избавих от ръката на египтяните и от ръката на всичките царства, които ви притесняваха.

19 А вие днес отхвърлихте вашия Бог, Който сам ви избавя от всичките ви бедствия и скърби, и рекохте Му: Непременно да поставиш цар над нас. Сега, прочее, застанете пред Господа според племената си и според хилядите си.

20 И когато Самуил накара да се приближат всички Израилеви племена, хвана се с жребие Вениаминовото племе.

21 И като накара да се приближи Вениаминовото племе според семействата си, хвана се семейството на Матри; и хвана се Кисовият син Саул, но като го потърсиха, той не се намери.

22 Затова, допитаха се пак до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил между вещите.

23 Тогава се завтекоха та го взеха от там; и като застана между людете, беше по-висок от всичките люде от рамената си и нагоре.

24 Тогава Самуил каза на всичките люде: Виждате ли онзи, когото Господ избра, че няма подобен на него между всичките люде? И всичките люде извикаха, казвайки: Да живее царят!

25 После Самуил съобщи на людете как ще се реди царството, и като го написа в книга, положи я пред Господа.Тогава Самуил разпусна всичките люде, всеки у дома му.

26 Също и Самуил отиде у дома си в Гавая, и с него отиде един полк силни мъже, до чиито сърдца Бог беше се докоснал.

27 Но някои лоши човеци рекоха: Как ще ни избави той? И презираха го, и не му принасяха дарове; а той се правеше на глух.

1їСлед това амонецът Наас възлезе та разположи стан против Явис-галаад; и всичките явиски мъже казаха на Нааса: Направи договор с нас, и ще ти слугуваме.

2їИ амонецът Наас им каза: С това условие ще направя договор с вас: да извъртя десните очи на всички ви; и ще положа това за позор върху целия Израил.

3їИ явиските старейшини му казаха: Дай ни седем дена срок, за да пратим вестители по всичките предели на Израиля; и тогава, ако няма кой да ни избави, ще излезем към тебе.

4їИ тъй вестителите дойдоха в Сауловия град Гавая та казаха тия думи на всеуслишание пред людете; и всичките люде плакаха с висок глас.

5їА, ето, Саул идеше подир воловете от полето: и Саул рече: Какво е на людете та плачат? И съобщиха му думите на явиските мъже.

6їТогава дойде Божият Дух със сила върху Саула, когато чу ония думи, и гневът му пламна твърде много.

7їИ взе два вола, и като ги наряза на части, прати ги по всичките предели на Израиля чрез вестители, за да кажат: Който не излезе подир Саула и подир Самуила, така ще се направи на воловете му. И страх от Господа обзе людете; и излязоха като един човек.

8їИ като ги преброи у Везек, израилтяните бяха триста хиляди души, а Юдовите мъже тридесет хиляди души.

9їИ рекоха на вестителите, които бяха дошли: Така да кажете на явисгалаадските мъже, утре като припече слънцето, ще ви дойде избавление. А когато вестителите дойдоха и известиха на явиските мъже, те се зарадваха.

10 И явиските мъже рекоха на амонците: Утре ще излезем към вас, и вие ни направете всичко, що ви се вижда добро.

11 И на утринта Саул раздели людете на три полка; и във време на утренната стража те навлязоха всред стана и поразяваха амонците, докато се стопли денят; и оцелелите от тях се разпиляха до толкоз, щото нито двама от тях не останаха заедно.

12 Тогава людете казаха на Самуила: Кой е онзи що рече: Саул ли ще се въцари над нас? Доведете тия мъже, за да ги избием.

13 Но Саул каза: Никой няма да бъде убит тоя ден; защото днес Господ извърши избавление в Израиля.

14 Тогава Самуил каза на людете: Дойдете да идем в Галгал и там да възобновим царството.

15 И така, всичките люде отидоха в Галгал, и поставиха Саула цар пред Господа там в Галгал; там и пожертвуваха примирителни жертви пред Господа; и Саул и всичките Израилеви мъже се развеселиха там твърде много.

1їТогава Самуил каза на целия Израил: Ето, послушах гласа ви за всичко, що ми казахте и поставих цар над вас.

2їИ сега, ето, царят ви предвожда; а аз съм стар и белокос, и, ето, синовете ми са с вас; и обходата ми от младостта ми до днес е пред вас.

3їЕто ме: свидетелствайте против мене пред Господа и пред помазаника Му - Кому съм взел вола? или кому съм взел осела? или кого съм онеправдал? кого съм притеснил? или из ръката на кого съм взел подкуп, за да ослепея очите си с него, та да ви го върна?

4їА те рекоха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито си взел нещо от ръката на някого.

5їИ рече им: Свидетел ви е Господ, свидетел е и Неговият помазаник днес, че не намерихте нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е.

6їИ рече Самуил на людете: Господ е, Който постави Моисея и Аарона и изведе бащите ви от Египетската земя.

7їСега, прочее, застанете, за да разсъждавам с вас пред Господа за всичките справедливи дела, които Господ направи вам и на бащите ви.

8їКогато Яков дойде в Египет, и бащите ви извикаха към Господа, тогава Господ прати Моисея и Аарона, които изведоха бащите ви из Египет и заселиха ги на това место.

9їТе обаче забравиха Господа своя Бог; затова ги предаде в ръката на Сисара, асорския военачалник, в ръката на филистимците и в ръката на моавския цар, които воюваха против тях.

10 Тогава те извикаха към Господа, казвайки: Съгрешихме, понеже оставихме Господа та служихме на ваалимите и на астартите; но сега избави ни от ръката на неприятелите ни, и ще Ти служим.

11 И Господ изпрати Ероваала, Водана, Ефтая и Самуила та ви избави от ръката на неприятелите ви от всякъде; и вие живяхте в безопасност.

12 Но когато видяхте, че Наас, царят на амонците, дойде против вас, рекохте ми: Не, но цар да царува над нас, - когато Господ вашият Бог ви беше цар.

13 Сега, прочее, ето царят, когото избрахте, когото искахте! и, ето Господ постави цар над вас.

14 Ако се боите от Господа и Му служите, и слушате гласа Му, и не възставате против Господното повеление, и следвате Господа вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, добре;

15 но, ако не слушате Господния глас, а възставате против Господното повеление, тогава Господната ръка ще бъде против вас, както беше против бащите ви.

16 Сега, прочее, застанете та вижте това велико дело, което Господ ще направи пред очите ви.

17 Не е ли днес жетва на пшеницата? Ще призова Господа; и Той ще прати гръмове и дъжд, за да познаете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред Господа.

18 Тогава Самуил призва Господа; и Господ прати гръмове и дъжд през същия ден; и всичките люде се уплашиха твърде много от Господа и от Самуила.

19 И всичките люде казаха на Самуила: Помоли се за слугите си на Господа твоя Бог, за да не измрем; защото върху всичките си грехове притурихме и това зло, да искаме за себе си цар.

20 И Самуил каза на людете: Не бойте се; вие наистина сторихте всичко това зло; но да се не отклоните та да не следвате Господа, а служете Господу от все сърдце;

21 и да се не отклоните, защото тогава ще идете след суетностите, които не могат да ползват, или да избавят, понеже са суетни.

22 Защото Господ няма да остави людете Си заради великото Си Име, понеже Господ благоволи да ви направи Свои люде.

23 А колкото за мене, да не даде Бог да съгреша на Господа, като престана да се моля за вас! но ще ви уча добрия и правия път.

24 Само бойте се от Господа, и служете Му искрено от все сърдце; защото помислете колко велики дела извърши Той за вас.

25їНо ако следвате да струвате зло, тогава и вие и царят ви ще погинете.

1їДо това време Саул беше царувал една година; а като царува две години над Израиля,

2їСаул си избра три хиляди мъже от Израиля, от които две хиляди бяха със Саула в Михмас и в хълма Ветил, а хиляда бяха с Ионатана в Гавая Вениаминова; а останалата част от людете изпрати, всеки в шатъра му.

3їИ Ионатан порази филистимския гарнизон, който беше в Гава; и филистимците чуха. И Саул извести това с тръба по цялата земя, като казваше: Нека чуят и евреите.

4їИ така, целият Израил чу да говорят, че Саул поразил филистимския гарнизон, и че Израил станал омразен на филистимците. И людете се събраха в Галгал да следват Саула.

5їА филистимците се събраха да се бият с Израиля, тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници и люде по множество, като пясъка край морския бряг; и възлязоха та разположиха стан в Михмас, на изток от Ветавен.

6їКогато Израилевите мъже видяха, че бяха поставени на тясно, (защото людете бяха на тясно), тогава людете се скриха в пещерите, в гъсталаците, в скалите, в канарите и в рововете.

7їИ някои от евреите преминаха Иордан към Гадовата и Галаадската земя. А колкото за Саула, той беше още в Галгал; и всичките люде вървяха подир него с трепет.

8їИ чака седем дена, според определението от Самуила време; а понеже Самуил не беше дошъл в Галгал, и людете се разпръсваха от него,

9їзатова рече Саул: Донесете тука при мене всеизгарянето и примирителните приноси. И той принесе всеизгарянето.

10 И щом свърши принасянето на всеизгарянето, ето, Самуил дойде; и Саул излезе да го посрещне и да го поздрави.

11 А Самуил каза: Що стори ти? И Саул рече: Понеже видях, че людете се разпръсваха от мене, и че ти не дойде на определеното време, а филистимците се събираха в Михмас,

12 затова си рекох, сега филистимците ще нападнат върху мене в Галгал, а пък аз не съм отправил молба към Господа; и тъй, дръзнах и принесох всеизгарянето.

13 И Самуил каза на Саула: Безумие си сторил ти, гдето не опази повелението, което Господ твоят Бог ти заповяда; защото Господ щеше сега да утвърди царството ти над Израиля до века.

14 Но сега царството ти няма да трае; Господ Си потърси човек според сърдцето Си, и него определи да бъде княз над людете Му, понеже ти не опази онова, което Господ ти заповяда.

15 Тогава Самуил стана та отиде от Галгал в Гавая Вениаминова. А Саул преброи людете, които се намираха с него, и те бяха около шестстотин мъже.

16 Саул и син му Ионатан и людете, които се намираха с тях, седяха в Гавая Вениаминова; а филистимците бяха разположили стан в Михмас.

17 И от филистимския стан излязоха три чети грабители; една чета се отправи по пътя за Офра към земята Согал;

18 друга чета се отправи по пътя за Веторон; а друга чета се отправи по пътя за околността, която гледа към долината Севоим към пустинята.

19 А в цялата Израилева земя не се намираше ковач, защото филистимците рекоха: Да не би евреите да си направят мечове или копия,

20 но всичките израилтяни слизаха при филистимците, за да наклепят всеки търнокопа си, палечника си, брадвата си и мотиката си.

21 Обаче, имаха пила за търнокопите, палечниците, тризъбците и брадвите, и за да острят остените.

22 Затова, в деня на боя не се намираше нито нож, ни копие в ръката на никого от людете, които бяха със Саула и Ионатана; в Саула, обаче, и в сина му Ионатана намериха се.

23їА филистимският гарнизон излезе към прохода на Михмас.

1їА един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си: Дойди, да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това.

2їА Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестстотин мъже.

3їИ Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал.

4їА между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене.

5їЕдната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг срещу Гавая.

6їИонатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

7їИ рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърдце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърдцето ти.

8їТогава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим.

9їАко ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на местото си и няма да се възкачим при тях.

10 Но ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак.

11 И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили.

12 И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.

13 И тъй, Ионатан пълзе нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него.

14 И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъжа, в едно пространство от половин уврат земя.

15 И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепериха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет.

16 И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше тук таме.

17 Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше.

18 И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше там с израилтяните).

19 А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.

20 И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение.

21їИ евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, те също се обърнаха да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана.

22 Тоже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.

23їТака в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен.

24 А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна да вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.

25 А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,

26 и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се боеха от клетвата.

27 Ионатан, обаче, не беше чул, че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.

28 А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.

29 А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;

30 колко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?

31 И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели.

32 Затова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.

33 Тогава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене преди да се свърши денят.

34 И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.

35 И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.

36 Тогава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога.

37 И Саул се допита до Бога: Да сляза ли подир филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден.

38 Тогава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес;

39 защото заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде.

40 И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и син ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро.

41 Тогава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати.

42 И рече Саул: Хвърлете жребие между мене и сина ми Ионатана. И хвана се Ионатан.

43 Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!

44 И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.

45 А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.

46 Тогава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на местото си.

47 А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе, и против филистимците; и накъдето и да се обръщаше, все побеждаваше;

48 и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.

49 А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе; и имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

50 А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.

51їА Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

52 И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.