Книга на Итън "Аудио Експертът" обяснява аспектите, свързани с акустиката, много по-детайлно, отколкото настоящата статия, и съдържа три пъти повече информация

СТРАНИЧЕН ПАНЕЛ: ИЗМЕРВАНЕ НА АБСОРБЦИЯ

Изтегляне 0.87 Mb. страница 5/6 Дата 22.07.2016 Размер 0.87 Mb. #418 Тип Книга

Навигация на страницата:

• СТРАНИЧЕН ПАНЕЛ: ИГРА НА ЦИФРИ
• СТРАНИЧЕН ПАНЕЛ: ГОЛЕМИ ВЪЛНИ, МАЛКИ СТАИ
• СТРАНИЧЕН ПАНЕЛ: ТВЪРД ПОД, МЕК ТАВАН
• СТРАНИЧЕН ПАНЕЛ: МОДАЛНИ КОМПОНЕНТИ НА СТАЯТА И ПРОГРАМАТА MODECALC
• Ръководство за ModeCalc
• Модални компоненти на стаята

СТРАНИЧЕН ПАНЕЛ: ИЗМЕРВАНЕ НА АБСОРБЦИЯ Стандартният начин да се уточни ефективността на абсорбиращите материали е с коефициент за абсорбция. Този номер може да бъде в диапазона от нула до 1.0, като нулата е нулев ефект, а 1.0 означава 100 процента абсорбция. Тъй като всички материали абсорбират повече при определени честоти, отколкото при други, стойностите на коефициента за абсорбция са също така съпровождани и от честота. Тази честота всъщност представлява средна стойност на всички честоти в рамките на посочената триоктавен диапазон. Материал с абсорбционен коефициент 0.5 при дадена честота абсорбира половината звук, а остатъкът или бива отразен, или преминава през материала. Например твърдо фибростъкло 703 с дебелина два инча има абсорбционен коефициент 0.17 при 125 Hz. Тъй като тази честота е в дъното на полезния диапазон на фибростъклото, останалите 83 процента от звука преминават през него. От друга страна, фибростъкло 705-FRK става по-рефлективно при по-високи честоти поради метализирания хартиен слой, така че абсорбционният му коефициент от 0.34 при 4 KHz означава, че останалите 66 процента се отразяват от повърхността обратно в стаята. Честоти извън диапазона за останалите материали също така или се рефлектират, или се пропускат. Капан за баси с дървени панели, който абсорбира добре между 50 Hz и 200 Hz, отразява повечето високи честоти поради твърдостта на дървения преден панел, докато по-ниските честоти вместо това преминават през капана към стената зад него. Имайте предвид, че звукът най-често преминава два пъти през абсорбиращия материал – веднъж по пътя си към стената и още веднъж, след като бъде отразен от стената обратно към стаята. Освен, разбира се, в случаите, когато става въпрос за много ниска честота, която първо преминава през материала, след което преминава и през стената. Дори и когато материал като пяна или фибростъкло пропуска ниска честота, вместо да я абсорбира, стената най-вероятно би отразила звука, така че крайният резултат е отражение. Някои продавачи определят абсорбция, като използват мярката себин вместо коефициент за абсорбция, може би защото тя прави резултатите по-неясни и води до завишени числа, които съответно изглеждат и по-впечатляващи. В края на краищата, кой не би предпочел продукт, предлагащ абсорбция със степен 9.0 себина, пред продукт с коефициент на абсорбция от едва 0.12? Представянето на абсорбцията в себини обаче понякога е оправдано, като например за тестове или нестандартни материали или когато се ползва неконвенционален монтаж, в които случаи стандартните методи не са приложими. Можете да конвертирате себини в еквивалентен коефициент на абсорбция, като просто разделите себините на мярката за предна площ. Освен че предоставят стойностите за абсорбция при различни честоти, много продуктови спецификации съдържат също така и данни за Коефициента за намаление на шума (“NRC”). Това е средна стойност, получена само от средния диапазон (250 Hz до 2.0 KHz) и не е полезна при сравняване на материали за звукозаписни студиа и музикални стаи. Например, един материал може да абсорбира предимно ниски честоти, докато друг работи най-добре при високи честоти, но и двата да разполагат с подобни NRC стойности. Таблица 1 в основния текст показва, че стойността на NRC за двуинчова пяна е 0.80, докато същата дебелина на 705-FRK е едва 0.60. И въпреки това, 705-FRK е почти шест пъти по-абсорбиращ, отколкото пяната при 125 Hz! Абсорбцията най-често се измерва в специална стая, която е много силно реверберираща при всякакви честоти. Времето за разпад на реверберацията се измерва за всяка честота, която представлява конкретен интерес, като стаята веднъж е празна, след което се прави измерване отново с наличен в стаята тестови материал. Като се сравни разликата във времето на реверберация при празна стая и при наличен тестови материал, може да се изчисли количеството абсорбция. При тестване е нужно определено минимално количество материал, така че разликата във времената на разпад да бъде достатъчно голяма, за да се осигурят акуратни измервания. В рамките на тестовете, които наблюдавах в акустичните лаборатории на IBM, бяха нужни поне 64 квадратни фута материал, за да могат да бъдат сертифицирани тестовите резултати. Стандартният начин да се измери времето за реверберация е да се просвири импулсен звук, като например изблик на розов шум през високоговорителите, след което да се измери колко време е нужно на звука, за да падне с 60 dB. Този вид тест се нарича RT60, като RT означава Reverb Time (време за реверберация), а цифрата 60 обозначава времето, което е нужно за стихване със 60 децибела. Измерването на толкова ниски нива обаче е трудно поради околния шум в рамките на стаята, където се прави измерването. Затова често пъти тези тестове мерят времето, което е нужно на реверберацията, за да падне с 30 или дори 15 dB; в последствие времето, което би било нужно за спадане с пълни 60 dB, се калкулира на базата на полученото първоначално измерване. В лабораторията на IBM широколентовите експлозии розов шум се просвирват през високоговорителите, докато висококачествен микрофон записва всяко избухване на розов шум и затихването му. Провеждането на еднократен тест отнема около 40 минути, тъй като се просвирват сто отделни избухвания на шум. Тъй като по своя характер розовият шум е произволен, резултатите от всички тестове се осредняват и разделят в 1/3 октавни диапазони. Докато шумът продължава, записващият звука микрофон постоянно се движи из стаята. Вместо микрофонът да бъде позициониран само на една конкретна позиция, се ползва специален моторизиран кран, който се върти бавно и се движи и в трите измерения. С други думи, той описва кръг около стаята, като също така се движи нагоре и надолу в диапазон от разстояние няколко фута от пода до височина от седем или осем фута. По този начин в калкулациите се осреднява и взема предвид реверберацията от редица местоположения в рамките на стаята. Друг вид тест за абосрбция поставя тествания материал в уред, наричан импедансна тръба. Това е дълга, тясна, изолирана бетонена или тухлена камера, в която стоящите вълни, наблюдавани по дължината на тръбата, се измерват със и без наличие на определения тестови материал. Когато се използва някой от двата тестови подхода, температурата и влажността на околната среда трябва да бъдат константни и да са известни с точност, тъй като те оказват влияние върху абсорбцията на въздуха и поради тази причина следва да бъдат разглеждани като фактор в изчисленията. Лабораториите, извършващи акустични тестове, са сертифицирани от NVLAP, отдел на Националния институт за стандарти и технология на САЩ. Тестването на акустични материали се дефинира от ASTM – щатска организация, която установява стандартите и практиките, ползвани от акустични инженери и техните компании. Като гарантира, че членовете й следват абсолютно еднакви правила и насоки, организацията осигурява, че материалите, тествани при спазване на стандартите на ASTM в различни среди, могат да бъдат сравнявани без проблем. Повечето измервания на абсорбцията се правят с тестови материал, монтиран директно на стена. Но тъй като поставянето на абсорбиращия материал на разстояние от стената подобрява нискочестотното му представяне, абсорбционните данни, включващи използвани разстояния, често пъти също се представят в публикуваните спецификации. В този случай спецификациите посочват вида монтаж, както и съответното разстояние. Методът на монтаж “А” означава, че материалът е поставен директно върху стена, докато Е-### означава, че материалът е поставен на отстояние, като числото (###) сочи размера на въздушното пространство в милиметри. Е-400 е често срещана мярка и е еквивалентна на около 16 инча. Когато мерки за “Е” монтиране се правят в съответствие с ASTM стандарти, се прилага рефлективна яка около ръбовете на материала, която достига и повърхността на монтаж. Това осигурява, че рефлекциите не се отлбъскват от повърхността на монтаж под ъгъл, навлизайки в материала отзад – което на свой ред би увеличило погрешно измерените абсорбционни стойности. Може би сте забелязали, че абсорбционните коефициенти понякога са със стойност над 1.0. Макар и да не е възможно който и да е материал да абсорбира повече от 100 процента от звука, измерванията могат да дадат стойност, по-висока от 1.0. Основната причина това да се случва е, че всички материали са с ограничена дебелина, а ръбовете – които не са включени в посочената повърхностна площ – абсорбират част от звука. Така че за парче фибростъкло 703 с размери два на четири фута и дебелина четири инча, реалната повърхностна площ включва и четири-инчовия ръб около материала. Ако се включи в измерванията, това би добавило четири квадратни фута към посочената повърхностна площ от осем квадратни фута – което представлява увеличение с петдесет процента! (вж. “Игра на цифри” в Страничния панел за по-детайлно обяснение) Но дори и когато ръбовете са включени в общата повърхностна площ, е възможно да се постигнат стойности над 1.0 поради ефекти от дифракция при ъглите на материала. Когато ъглите са заоблени, този ефект е намален. Както можете да се досетите, таксата за ползване на лаборатория, извършваща сертифицирани акустични тестове, е висока, тъй като изграждането на тестова стая за реверберации е много скъпо начинание. Такава стая трябва да разполага с много ниско ниво на околния шум, което изисква ползването на изолирани структури, специални звукоизолирани врати, както и вентилационна система с нисък въздушен дебит. Изграждането на стая с достатъчни размери за целите на тестването на много ниски честоти е още по-скъпо. Поради тази причина е рядкост да се видят абсорбционни спецификации, стигащи под 100 Hz – да се направи стая, която може да мери с точност абсорбцията под тази честота, е просто твърде скъпо начинание. Освен това, повечето индустриални производители – основните клиенти на тестващите лаборатории – не се нуждаят от измервания на много ниски честоти. Дори когато дадена стая е сертифицирана само до 100 Hz, все пак е възможно да се измери относителната абсорбция. С други думи, можете да тествате различни материали при, да речем, 50 Hz и да видите кои от тях са по-абсорбиращи дори и ако няма гаранция дали абсолютните измервания ще са точни. СТРАНИЧЕН ПАНЕЛ: ИГРА НА ЦИФРИ Акустичните продукти често пъти се специфират, като се посочва техния абсорбционен коефициент. Този номер може да бъде в диапазона от нула (нулева абсорбция) до 1.0, което означава 100 процента абсорбция на звука. Например, абсорбционен коефициент 0.5 означава, че половината звук се абсорбира, а остатъкът или бива отразен, или преминава през материала. Тъй като няма материал, който да абсорбира всички честоти еднакво силно, най-често се представят абсорбционни коефициенти за различните честотни обхвати. Макар и 1.0 да е най-голямата възможна стойност по зададените правила, може и да сте виждали дори по-високи стойности, посочени за някои продукти. Излишно е да се коментира, че това води до объркване и затрудняване сравняването на публикуваните данни. След като разберете как се измерва абсорбцията и по какъв начин данните могат да бъдат манипулирани – както честно, така и нечестно – ще можете да оценявате продуктите и материалите за обработка на стаи по-добре. Акустичните абсорбатори се тестват, като се ползват методи, определени от ASTM – американска организация, която определя стандарти и практики, ползвани от акустични инженери и тестови лаборатории. Като изисква от членовете си да следват еднакви правила, организацията гарантира, че материалите, тествани в съответствие с ASTM стандартите, със сигурност подлежат на сравнение. Налице е обаче недостатък в тестовия метод, който не взема предвид ръбовете на материала. Макар и ръбовете да са изложени, докато материалът се тества, изчислението на абсорбционния коефициент разглежда единствено размера на предната повърхност и игнорира напълно ръбовете. При панел с размер два на четири фута и дебелина четири инча, ръбовете добавят 50 процента към абсорбиращата повърхност по време на тестването, но въпреки това остават игнорирани при калкулацията на коефициента. Това се усложнява допълнително поради липсата на стандартен мострен размер. Тъй като малката мостра е с пропорционално по-голяма площ ръбове, отколкото голямата такава, мостра, която е с размери 8 на 8 фута, ще има по-добри резултати от такава с размери 10 на 12 фута, дори и да са с една и съща дебелина и да са направени от абсолютно същия материал. На практика, по време на теста се поставят множество панели един до друг с цел да се минимизира ефекта от ъглите. Така при тестване на панели 2 на 4 фута, най-често се поставят осем такива във формата на голям квадрат. Дори и когато мострите се поставят така, че да оформят една цялостна повърхностна площ с размери 8 на 8 фута обаче, четири-инчовите ръбове пак завишават измерванията с над 16 процента. Този панел е с размери 2 на 4 фута и с дебелина 4 инча. По време на тестване четирите ръба добавят 50 процента към общата повърхностна площ, но въпреки това те се изключват от изчисленията на абсорбцията. А когато множество панели се монтират един до друг върху стена, ръбовете не са абсорбиращи, макар и да са дали принос за достигане на публикуваните от производителя спецификации. Освен това, повечето акустични панели са предназначени за монтаж върху стена на групи. В този случай, ръбовете не могат да абсорбират, макар и реално да са го правели, когато материалът е бил тестван. Когато цяла една стена се покрие с панели с дебелина четири инча, няма нито един открит ъгъл, така че реалната абсорбция е всъщност едва 2/3 от това, което публикуваните цифри сочат – а да не забравяме, че и публикуваните спецификации сами по себе си са завишени! Същото нещо се случва и с ъгловите абсорбатори, както можете да видите на изображението по-долу. Освен ако производителят не описва по какъв начин тези триъгълни мостри са били групирани по време на тестването, няма начин да се определи колко от обявената абсорбция се дължи на ефекта от ръба и каква част е следствие от чистата ефективност на панела като абсорбатор. Блокове от пяна като описаният тук следва да бъдат монтирани в ъгли, подредени един върху друг, от тавана до пода. Когато се мери за абсорбция, четири от петте повърхности са открити, но когато панелът се монтира както би следвало, единствено предната повърхност абсорбира. Така на практика ъглов клин като този с размер от два фута осигурява едва 65 процента от сочената абсорбция. Колкото по-къс е клинът, толкова по-голямо е несъответствието между публикуваната и реалната абсорбция. За някои продукти, като например тръбовидния капан, е непрактично да се специфицира абсорбционен коефициент, тъй като не е налице предна повърхност. В такъв случай, верният начин, по който да се специфира абсорбция, е в себини – мерна единица, кръстена на името на пионера в сферата на акустиката У. К. Себин (1868 – 1919). Себинът е абсолютна мерна единица за абсорбция, която не е зависима от повърхностната площ, и може да се ползва за сравнение на всеки два абсорбиращи уреда директно и поравно. СТРАНИЧЕН ПАНЕЛ: ГОЛЕМИ ВЪЛНИ, МАЛКИ СТАИ Има един масово разпространен мит, който твърди, че малките стаи не могат да възпроизвеждат ниски честоти, тъй като не са достатъчно обемисти, за да позволят на вълните да се “развият” както подобава. Макар и да е вярно, че ниските честоти са с много дълги вълни – например вълната при 30 Hz е с дължина от почти 38 фута – няма физическа причина подобни дълги вълни да не могат да съществуват в рамките на стая, която е много по-малка от това. Това, което определя размерите на стаята, е разстоянието между стените и височината от пода до тавана. Звуковите вълни, генерирани в рамките на стая, или преминават през границите на стаята, или се отблъскват от тях, или биват абсорбирани. На практика, често пъти се наблюдават и трите горепосочени ефекта. С други думи, когато звукова вълна удари стена, част от нейната енергия може да бъде отразена, част може да бъде абсорбирана, а част може да премине навън. Когато ниските честоти се отслабят в рамките на дадена стая, причината винаги са анулиращи отражения. Всичко, нужно на нискочестотните вълни, за да звучат както трябва и с еднакъв честотен отговор, е да се премахнат или поне намалят отраженията. Често използван аргумент е, че ниските честоти се нуждаят от присъствието на модален компонент на стаята, който е достатъчно нисък, за да “поддържа” дадена честота. Модалните компоненти обаче не са задължителни, за да може да съществува дадена вълна. Като доказателство – всяка една ниска честота може да се възпроизведе на открито; а, разбира се, на открито не можем да говорим за стайни моди! Следното е добър пример как бихте могли да разглеждате проблема. Представете си, че поставите висококачествен високоговорител на открито, изсвирите няколко нискочестотни тона, след което измерите честотния отговор на пет фута пред високоговорителя. В този случай измереният честотен отговор на открито ще бъде точно толкова изравнен, колкото е и самият високоговорител. А сега заградете малка площ – да речем, 10х10х10 фута – като използвате много тънка хартия, и отново измерете отговора. Ниските честоти все още са налице в тази “стая”, тъй като тънката хартия е прозрачна при ниските честоти и те минават директно през нея. Сега започнете да правите стените все по-тежки, като ползвате дебела хартия, след това тънко дърво, след това по-дебело дърво, след това гипскартон, а накрая – тухли или цимент. С всяко увеличение на плътността на стената, отраженията ще водят до анулирания в рамките на самата стая при все по-ниски честоти, тъй като стените започват да стават достатъчно масивни, за да рефлектират вълните. Поради това всъщност отраженията са тези, които причиняват акустична интерференция, стоящи вълни и резонанси – и те са това, което намалява нивото на ниските честоти, които се възпроизвеждат в рамките на стаята. Когато отраженията се намалят, като се приложат капани за баси, честотният отговор в рамките на стаята се подобрява. А ако всички отражения се премахнат, отговорът би било точно толкова плосък, както ако стените не съществуваха изобщо. СТРАНИЧЕН ПАНЕЛ: ТВЪРД ПОД, МЕК ТАВАН Следното е резултат от дискусия, проведена в дискусионната група rec.audio.pro през май 2003г.: Бил Райс попита: Защо се препоръчва подовете в студиото да са голи (без килими)? Един уебсайт, който посетих, споменаваше, че голият под е необходимо условие при дизайна на стая с дифузори и абсорбатори на тавана – но не даваше информация защо. Опитвам се да схвана принципа, вместо да го следвам сляпо. Пол Стамлър: Килимът най-често абсорбира високите честоти и някои средни честоти, но няма никакъв ефект върху басите и ниските средни честоти. Ползването на килим като елемент на акустичната обработка – поне при повечето стаи, третирани по този начин – води до стая, която е със скучна картина и бумтящ звук. В повечето случаи е нужен по-плътен абсорбатор, като например 4-инчово или, още по-добре, 6-инчово фибростъкло или акустични плочки – а върху който и да е от тези видове материали не може да се ходи. Това води и до общата препоръка да се избегват килими по пода и вместо това на други места да се ползват абсорбатори за широк диапазон. Лий Либнър: Човешкото ухо е свикнало да определя простраствените референции благодарение на отражения от странични стени и под, а ниският таван може само да обърка мозъка с по-ранни отражения, от които той не се нуждае. Навсякъде, където отидете, подът винаги е на еднакво разстояние от Вас, така че той се явява референция, по която мозъкът Ви винаги може да се води. Джон Нол: Причините за ползването на дървени подове: изглеждат добре; оборудването лесно може да се мести; всякакви петна подлежат на лесно почистване; осигуряват ярък звук, ако това е нужно; звукът може да се заглуши с килимчета, поставени на определени места. Итън Уайнър: В студийна стая, за разлика от контролната стая, отразяващият под е чудесен начин да се добие чувство за околната атмосфера, когато се записват акустични инструменти. Обърнете внимание, че казах “отразяващ”, а не дървен под – тъй като материали като например линолеум и други подобни са по-евтини от дървото, а звучат по същия начин. Когато запишете акустична китара или кларинет или друг инструмент, леките отразявания от пода придават на записа ефект от “присъствието на място” в стаята. Ползването на тавана, за да се придаде атмосфера, е по-сложно, особено в рамките на типичното студио в домашни условия, разполагащо с ниски тавани. Причината е, че микрофоните са твърде близко до тавана при запис отгоре, а тази близост създава ефекта на гребенов филтър, който на свой ред може да доведе до получаването на ”кух” звук. Така че твърдата подова настилка Ви дава атмосфера, а пълната абсорбция на тавана позволява да поставите микрофона над инструмента – много близо до самия таван – без да се получава ефекта на гренебовия филтър. Дейв Уолингфорд: Винаги съм предпочитал дървената подова настилка поради няколко причини: 1) Улеснява местенето на обекти из пространството в стаята; 2) Винаги могат да се използват килимчета за определени зони, ако от тях има нужда; и основната причина: 3) Пианото звучи абсолютно отвратително, когато на него се свири в стая с килим. СТРАНИЧЕН ПАНЕЛ: МОДАЛНИ КОМПОНЕНТИ НА СТАЯТА И ПРОГРАМАТА MODECALC Натиснете ТУК, за да свалите версия на ModeCalc – нашия Графичен калкулатор за молдани компоненти на стаята – за Windows (1.3 MB), която разполага с осезаемо подобрен интерфейс и предлага повече информация от първоначалната DOS версия, която можете да откриете по-долу. Няма нищо за инсталиране – просто разархивирайте файловете в която и да е папка и пуснете програмния файл modecalc.exe. Ако Интернет връзката Ви е ограничена или бавна, можете да натиснете ТУК, за да свалите оригиналната DOS версия на ModeCalc (само 56 KB). ModeCalc може да се пусне на всички компютри, работещи с Windows, като може да представи аксиалните модални компоненти за всяка една правоъгълна стая, използвайки зададени от Вас във футове или метри размери. ModeCalc може да Ви помогне да разчертаете и проектирате нова стая, която да звучи максимално добре, или да предвиди нискочестотното поведение във вече налична стая. Ръководството по-долу обяснява основите на стайните моди и обяснява как да използвате ModeCalc и да тълкувате получените от програмата резултати. Ръководство за ModeCalc ModeCalc изчислява и представя първите 16 аксиални моди – до 500 Hz – за всяка правоъгълна стая, като използва размери, зададени от Вас в инчове или метри. Програмата може да Ви помогне да разчертаете и проектирате нова стая, която да звучи максимално добре, или да предвиди нискочестотното поведение във вече налична стая. Настоящото ръководство обяснява основната информация във връзка с модалните компоненти на стаята и дава информация как да ползвате ModeCalc и да тълкувате резултатите от програмата. Моля, имайте предвид, че ModeCalc не цели да Ви помогне да определите от какво честотно третиране се нуждае наличната стая. Независимо какво е предвидено (или измерено, ползвайки тестово оборудване), решението винаги е едно и също – да ползвате толкова широколентови капани за баси, колкото можете да си позволите. Това, дали стаята, която ползвате в момента, разполага с благоприятни размери или не, е ирелевантно, освен ако нямате желание да местите стени. Модални компоненти на стаята Модалните компоненти на стаята (стайните моди) представляват естествени резонанси, които се наблюдават в рамките на всяко едно затворено пространство, като честотата на всеки един резонанс е пряко свързана с размерите на стаята. Например стая с дължина 16 фута има мода от 35 Hz, тъй като стени на такова разстояние водят до естествен резонанс при 35 Hz. Допълнителни стайни моди се наблюдават при кратните на 35 Hz, тъй като тези честоти също резонират при същото пространство. Отстоянието между стените, което води до един цикъл при 35 Hz, също така е предпоставка за два цикъла при 70 Hz, три цикъла при 105 Hz и така нататък. Когато изсвирите музикална нота със същия тон като естествения резонанс на стаята, тази нота ще звучи по-силно и ще има по-дълго време на разпадане, отколкото други ноти. Разбира се, това не е желателно, тъй като на някои ноти се набляга повече, отколкото на други – а и по-дългото време за разпад намалява яснотата на звука. Поради това модалните компоненти на стаята са важни, тъй като те оказват директно влияние върху характера на стаята. Макар и резонансите в стаята да могат да се намалят чрез поставянето на капани, улавящи басите, те не могат да се елиминрат изцяло. Поради тази причина стаите за записване и свирене на музика са разработени така, че да имат равномерно разпределение на много резонанси, вместо само няколко резонанса при една и съща или при близки честоти. Свиренето на музика в стая с лошо разпределение на модалните компоненти е като слушането през 5-лентов графичен еквалайзер, при който една или две от лентите са увеличени на максимум. Стая с добри моди звучи като 31-бандов еквалайзер, при който всички ленти са увеличени на максимум. Честотният отговор не е идеален, но всички малки пикове се комбинират, за да се получи общ отговор, който е сравнително изравнен. Поради това честотният отговор на стая с много моди, разположени близко една до друга, е като цяло по-изравнен от този на стая, в която има по-малко моди с по-голяма дистанция помежду им. Малките стаи са с по-раздалечени модални компоненти, отколкото големите стаи, тъй като първата стайна мода в малката стая стартира при по-висока честота. Например, когато най-големият размер на една стая е едва 10 фута, модалните компоненти за тази величина стартират при 56.5 Hz и са на отстояние 56.5 Hz един от друг. При по-големите стаи първата мода е при по-ниска честота, така че последващите моди са по-близко един до друг. Поради това голямата стая разполага с по-плосък нискочестотен отговор, тъй като има повече модални компоненти на по-близко разстояние един от друг. Формулата, която ModeCalc ползва, е изключително проста. За размери във футове, първата стайна мода се наблюдава при 1130, разделено на размера по две. (1130 е скоростта на звука за секунда във футове.) Всички последващи модални компоненти са кратни на този резултат. Когато се ползват метри, формулата е 344, делено на два пъти размера. Ползва се умножение на размера по две, тъй като стая с дължина 10 фута реално е с обща дистанция от 20 фута – вълната преминава дължината от начало да край и обратно, за да завърши един цикъл. Така че при стая с дължина 10 фута, първият модален компонент се наблюдава при 56.5 Hz: 1130 / (10x2) = 56.5 Втората стайна мода за този размер е два пъти по 56.5, т.е. 113 Hz; третият е при три пъти по 56.5 или 169.5 Hz, и така нататък до десетата мода на стаята при 565 Hz. Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели: