VІІІ "Оптимистичният темперамент

с неговите златни бързи риби

ме плени.

И отидох риба да ловя навътре,

хвърлих мрежите. Подобно фавън

бях красив.

Сребърна луна засвети, беше тихо.

Само плясък на весла и вятър.

В късна нощ

мрежите извадих и дори извиках,

щом видях във тях звезди от злато.

С остър нож

срязах мрежите, обратно върнах всичко -

сред морето ласкаво се чувствах

господар.

И така без улов върнах се самичък,

но щастлив, достигнал до изкуство

да съм цар...

С кучешкия лай

куршуми рекушират

от небесната прозрачна кожа.

Настъпва хайката -

като тайфун сред девствения край.

Тревогата е дадена.

Да се спасява кой как може.

са се вкаменили от отдавна. Знам

че стъклените погледи не отразяват даже полъх

от тих ветрец, от падащо листо,

или перо, отскубнало се там

от старото гнездо на двойка чинки

сред гигантската топола.

И рухват покосени гордите сърни.

Еленът със последен скок

се хвърля към простора.

Ех, да можеше да литне като птица,

ще бъде вече надалече от ловците,

тръгнали като в амок

да сеят смърт с дулата огнени -

бездушни като мъртвите зеници.
Тъй хайката настъпва -

по-зловеща от опустошителен тайфун.

Небето се напуква като крехка ваза,

облаците плачат.

Защо ли хоризонтът се стеснява,

придобива плътност на чугун?

Защо така внезапно всичко се завърта?

И настъпва здрача...

клонести рога на яростни елени

се вплитаха, преплитаха, заплитаха,

разнасяше се трясък от отчупено парче,

и пак, и пак, и още...

Това бе битка

на живот и смърт -

бе битка за надмощие на пола -

от победителя зачеват

кротките сърни...

Дочувах вятъра

окуражаващо да вика -

с пълно гърло.

Не зная дали друг би имал наглостта

да аплодира.

Но те не виждаха,

не чуваха,

не чувстваха.

Те риеха с рогата си небето -

с упорство приближаваха към поражение

или победа.
Очи притворих.

Нямах сили да погледна

как победеният си тръгва...


ЕСЕН
Над мокри пътища

ще се разхожда сивата мъгла.

Като въздишка скръбна

нейде лист ще литне от оголените клони.

И златно ще полягат в коша тежките свесла,

които селянинът в кацата ще иска да орони.

от прага към света -

това е тишината на очакването,

затаило много неизвестни.

Денят невидимо ще се прелива във нощта,

ще се ослушваме за дъх от вятър,

гласове

и птичи песни...

ще броди сам навън

и клоните ще светват сребърни

като в рисунка детска.

Ще чуваме как драска по стъклата

и по крехкия ни сън

и бърза да извае причудливите си фрески.
През бавния вървеж на времето,

през сивата мъгла

и през тресавището на неказаните думи

ще лъкатушат пръснатите чак до изгрева села,

измъкнали се от въртопите на есенната шума...


ЕСЕНЕН ЕТЮД
Коне, които цвилят в луд галоп.

Копитата им вдигат прашен облак

и той се сляга като златен сноп

върху зелената трева.

Дали ще мога

да нарисувам порива, страстта

и бляскащата пот по гърбовете,

и пяната по техните уста?

Дали ще ми достигнат цветовете?
Но даже малко да пресътворя

от този буен устрем на конете,

картината ще бъде вик трептящ,

преди да ги погълнат дъждовете.

Преди по уморените тела

светкавици камшици да приплъзнат,

ще ги рисувам с четка от ела,

преди снегът в следите да замръзне...

на лодките платната

и прането на жените,

люшнато от бриза.

Вълните натежаваха от златния му прах.

А гласове на гларуси

накъсваха

с подобие на смях

притихналия залив с формата на мида.

В окото на немигащия фар

аз себе си видях.

Видях и как вълна огромна

към небето

се издига,

а сетне през прозорците

на къщите крайбрежни влиза

и бърза да изтрие

спомена щастлив

за всички тях...

РОМАНТИЧНА НОЩ
Съзвездия от думи

пак накъсаха съня ми.

Как страстно исках да ги задържа,

но те

пълни с гами,

а аз повтарях чутото с надежда за късмет.
И лека като облаче се носеше над всички

ефирно-сребърната сянка на луната.

А нощта

с гальовна нежност

вълшебни сънища

и недостъпни за деня неща.

ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ?
И се пробуди някакъв копнеж -

неясен,

почти мистичен.

Душата още тънеше във скреж,

но всичко беше ново и различно.

кокичетата с копия зелени

пробождаха безмълвно своя враг,

натрупал мълком преспите студени.

и хукнаха потоци мътномлечни.

След като цяла зима бе мълчал

орлякът врабчов вдигна трели вечни.

природата се раждаше отново.

А после - луд цъфтеж. Накрая - смърт.

До друга пролет, пълна с благослови...

един

друг.

на нощните неони.

Болеше ме отляво, ето, точно тук.

Сърцето им прощаваше.

Не бяха те виновни.
Уплашена от бездната на необятен мрак,

напразно търсех где е златната луна.

Тогава зърнах

как хоризоните разсича огнен меч

и пак

се ражда слънце дружелюбно -

Светът безропотно се движеше

във вечен кръговрат.

Ала приятелства и обич

търсим да сплетем на възел.

Щом щастието те докосне,

чувстваш се крилат,

редиш парченцата на своя

необятен пъзел.
Озърнах се.

Край мене, лекомислено-безгрижни,

тичаха деца

и виковете им със звънък ек

тресяха уличката тиха.

Това бе ритъм всеотдаен,

ритъм на сърца,

които с ангелска наивност

в залеза се скриха...

РОЕНЕ НА КОШЕР
Ще мине слънцето със кошница

да обере росата.

Познатото трептене на пчели

във облак ще кръжи.

Роякът ще си избере гнездо за дом

и над земята

избягалият кошер дълго ще жужи.
Край майката ще искат да застанат всички -

да я опазят от криле на вятър

или птичи клюн.

Задружно е семейството на малките пчелички -

там точен ред цари,

там не познават бунт.

и сладък аромат ще натежи със цвят златист.

А гордата царица-майка ще остава скрита -

по своему щастлива,

но и пленник на каприз.
И само нощем ще изпълва тъмнината

глух тътен -

като застрашително пробуждащ се вулкан.

Но този тътен ще е песен

на започващия нов живот в гората,

а утрото ще ни го прожектира

върху своя бял екран.


ІХ


"Десетки свещи

могат да бъдат запалени от една,

без да намалят нейния живот.

Щастието не намалява,

ако се споделя."
Буда

МИСИЯ
Чуйте ме всички вие, които дремете

в килера на своите сънища,

и вие, които всякога вземате

патината на времето за платина,

и вие, които неуморно купувате

билети лотарийни - сламки на надеждата,

и вие, подпухнали от нощни оргии

и словоблудства,

и вие, от светци, превърнати в дяволи,

носещи овчи кожи,

и вие, изгубили гордостта си

като ненужно бреме,

и вие, вечните пътници,

маркиращи спирките

с клокочещо недоволство,

и вие, лишени от топлината

даже на своите чувства,

и вие, докрай опънали плътната

на кораба си в свирепа буря,

ЧУЙТЕ МЕ -

влизам във вашите спомени

без разрешение -

аз съм онзи мираж, който сънувате,

онзи мираж, който гоните цял живот -

до смъртта.

Трудно ще ме разпознаете вече -

плуват в сълзи

зачервените ви клепачи.

Затова просто слушайте -

АЗ ОПРОЩЕНИЕ НОСЯ,

нося цялата гама от чувства и настроения,

подшити със смях,

безгрижни и искрени,

нося мечти и надежди за щастие,

нося вярата на Иисус за доброто в човека.

Хайде, по-бодро, не се оклюмвайте!

Моята мисия е в самото начало.

Само че, моля ви, защо започнахте

свойте ножове

да точите?...

ИЗБОРЪТ
Бялата лодка с две бели платна

леко лети над вълните.

Гледам я, сякаш е къс светлина -

лодка, родена в мечтите.

с поглед, зареян далеко.

А хоризонтът с най-тъмни бои

слиза към него полека.

Трябва на пристан да иде.

В бурно море даже лодка-фантом

може за миг да се види.

смело навътре отплава.

Кой победен ще е в бурния танц,

само съдбата решава.

изтляват огнените чувства,

стеле се тъга.

Мъгла очите пълни, хоризонта се стеснява.

Изгрява нощ.

И спомен е небесната дъга.

Не слава, а позор,

не радост - свити знамена.

На стремена летиш насън.

Каква самозабрава!

Остава утрото като копнеж за светлина.

О, тя е съвършенство в хиляди нюанси:

Да бъдеш себе си, без страх от сенки на палачи.

Да сложиш във музея гилотината,

и меча, и камата, пистолета,

и всички видове оръжия.

Да съумееш по-добре и от артист

да се превъплътиш във вятър -

каква достойна роля!

Да можеш едновременно и да погалиш,

но и шамар да зашлевиш, когато трябва.

Да нямаш страх от нищо и от никого.

Да бъдеш господар на своите желания

и на света.

И все едно дали живееш сред охолство,

или пък спиш под звездните мостове,

ще те залее щастието като приливна вълна.

това е, всъщност, смисълът на свободата.


КАТО ФАКЕЛ
Свободата те дарява със крила, за да летиш -

граници не съществуват - хоризонтите са твои.

Свободата те сродява с необята. Ето, виж -

вече сринати са до основи старите устои.

Като факел я пренасяли през вековете хора,

ала неизменно падал онзи, който крачел пръв.

После други я подемали и тръгвали нагоре.

ще се мъчат да я стъпчат, угасят, затворят?

Тя безсмъртна е. Живее в нашите сърца сега

и ще съществува, докато живеят на земята хора.

Приключение, в което всеки тръгва сам..

После се оформят двойки,

тройки,

После разни там часовници

(швейцарски или пясъчни)

трупат купчини минути. . .

А черковните камбани

заехтяват лудо: бим-бам-бам. . .

Ужасена, смаяна, смутена и щастлива

коленича пред олтара й висок.

Колко кръв се ля за нея!

Колко болка я извика!

Колко смърт я заплати!

И като река пенлива - придошла в порой,

гневлива

Приключение е свободата.

Също като да откриеш континент,

или планета,

или древен храм. . .

Щастието се просмуква от прозрачните неща.

Знамето плющи на воля.

Вятърът е знаме.

Приключение, в което тръгваш сам,

но пристигаш, позлатен с приятелства,

душата ти ликува -

ти си част от вечната мечта,

ти си гордият строител на света -

свободата като пролетно вълшебство

тържествува.

А защо ли?

Докато бяха живи,

сякаш всичко бе създадено за тях.

Събуждаше ги топло слънце

и в очите им звънтеше смях

на най-красивите момичета - щастливи и доволни.
Сега са тук: безименни, незнайни, непознати...

С т р а ш н о !

Преглъщат същите момичета горчиви сълзи.

Ех, война,

отнесе толкова живот, едва напъпил.

И без имена

лежат сурови воини,

равни пред смъртта и по безстрашие.

Аз едничка

на колене застанала

редя въздишки, думи, стон след стон.

Не бих могла тук да изпея

даже и един неверен тон.

Докато пея,

чувам как сърцето ми молитви срича...

остава избледняващ спомен да трепти,

додето в гърлото една сълза тупти,

а с топли блясъци неонът ни подлъгва.

ще пием дълго - болката да притъпим.

Наканим ли се в полунощ да си вървим,

ще свети в мрака недопушена цигара.

от нас единствено зависи да я спрем.

Но надали вината си ще разберем -

мълчанието твърде скъпо ни излиза.

Животът ще минава, бърз като стрела.

И само нечия приятелска ръка

ще ни възвърне светлината на мечтите.

щастието пълно е, щом си дете.

Не една мечта с усмивка в теб расте

и се чувстваш сякаш вечно върху стреме.

знаеш отговор на всякакъв въпрос.

Опознал си подлост, низост, ярост, злост,

търсиш стойността на единица време.

Само чувствата, превърнати в стихия,

ще те пратят пак на звезден кръстопът.
С щедрата безгрижност в детската вселена,

започни с мечта, от приказка родена

и тогава чудесата пак ще долетят.

ПОРИВИСТО
И все на кръстопът, и все сред самота

откривам радостта от простите неща:

усмивка на дете, случаен минувач,

заспиващи цветя в припадащия здрач,

ритмичния откос на непознат косач,

лечебна хладина от изворна вода,

на чанове звъна, прииждащи стада.

Нима сред този свят ще чезна в самота?

И втурвам се сама усмивка, страст, летеж,

защото съм жена от пламък, не от скреж.

и вечен полумрак засенчваше небето й,

в което чучулига

танцуваше със вятъра,

разперила докрай крилата.

Навярно беше топлият южняк,

защото пролетта бе темата, която

художникът е искал

чрез изкуството

да улови за вечността.

... Когато се събудих днес

и пак погледнах към стената,

открих промяната и просто занемях:

Тя, чучулигата, бе отлетяла!...

Каго и как е станало това?

Каква е логиката на нещата?

Възможно ли е чучулига - нарисувана -

да о т л е т и ?!

Но беше факт!...

... Къде е, всъщност, чучулигата сега?

Навярно някъде сред необят!

И омотана от тъга,

започнах думи да редя -

да пиша песен

за тайните, които крие ревностно

променчивият свят.

Навън кипеше в страсти пролетният ден.

А в стаята се раждаше Поет...

Бе м ъ р т ъ в.

Слушала го бях от часове

да отправя нежни трели към любимата,

с която бе орисан

да посрещне мрака.

и положих бездиханното му тяло

сред цветята нацъфтели

с весело жужащите пчели.

Вече бях познала болката,

която ме връхлиташе с безчет игли,

но не заплаках.

Славеят се бе взривил от обич,

затова изпях най-старата си песен -

за последно сбогом.

Сълзите преляха в нея и почувствах

на каква опасно крехка нишка

се крепи животът.

ЗАПОЗНАНСТВО
Не мога да се кланям - гордостта ми пречи.

Ръце не мога да целувам,

нито да угоднича двулично.

Не мога ласкаво да се усмихвам на врага,

докато точа сабя за дуела.

На колене не мога да стоя

пред ничия врата или кресло.
Не мога да съм друга!

З а т о в а

открийте ме в една предизвикателна походка,

в ожесточено спорещите ме открийте,

защото и дуелът с думи е дуел.

Открийте ме начело на тълпите гневни,

на стълбата към ешафода....

или - не! -

в най-топлата усмивка ме открийте.
Хей, това съм аз! Здравейте!

БЕЗСМЪРТНО СЪРЦЕ
И никое сърце не е готово да умре.

То е обвързано сред мрежата на чувства.

То има своите падения и върхове,

но надали смъртта завистница ще разбере,

животът е борба без край, но и изкуство.
Сърцето търси светлината на деня. Дори

в нощта открива светлина, за да го води.

Понякога в любовен огън може да гори,

но никога от този свят не ще се умори -

сърцето и в съня подир мечтите броди.
С душа на бебе, юноша, на старец побелял -

то все е устремено към живота мощен.

Ако вселенският часовник на шега е спрял,

ти чуй сърцето как тиктака. Вече помъдрял

ще знаеш, че сърце безсмъртно бие още.

ПЕРДЕТО
Пердето на прозореца е твоята завеса:

когато тя се вдига, втурва се при теб денят.

Ветрее вятър облачните ризи, чуваш песен,

а някой проси, друг застанал е на кръстопът.

Съдби житейски. Те се нижат зад пердето,

докосват те за миг, но ти си само зрител ням.

И щом се умориш да гледаш, дръпваш го и ето -

потапяш се сред своя свят, вълнуващ и голям.

и потопен сред звездна светлина и полумрак

се размечтаваш и заспиваш, сам сред тишината -

до утрото, когато всичко се повтаря пак.

Шепот от земята се надига.

Раззеленяват първите треви,

жълтурчета цъфтят.

На сцената небесна слънцето

тържествено пристига.

Усещаш нетърпението.

Птиците насам летят.

се разпръскват

към гнездата,

а въздуха ще се изпълни с чуруликане,

с крила.

Сред нежните корони на дървета,

скрити зад листата

ще мътят малките.

И всичко ще е в тънката мъгла.

Вълшебствата ще се редуват пред очите.

Само гледай

как все по-пъстри са

танцуващите с вятъра цветя,

как топъл дъжд им носи свежест,

птиците безспир им пеят,

а те притварят уморени мигли,

стихват през нощта.
А утрото е с панделка-дъга.

Родино, теб прегръща.

Красива си!

И няма по-прекрасно място на света.

А ако има Рай,

навярно ще е изкопиран същият,

особено когато в теб пристига пролетта.

УТРИННО ВЪЛШЕБСТВО
Утрото нетърпеливо вдига клепки

натежали от роса и светлина.

Отразено във безброй прозорци трепка

слънцето. И в тази тънка тишина

сякаш звънки сребърни камбанки леко

вятър залюлява. Птиците след миг

се разпяват. Песента им надалеко

литва заедно с познато "чик-чирик".

Утринно вълшебство. Ден красив се ражда,

празничност излъчва всеки цъфнал цвят.

Ето как животът вечно се възражда

в нашия прекрасен и единствен свят.

На всеки!

За бебетата със усмивки пълен е света,

но тези бебета, когато почнат да растат,

поемат по познатите,

утъпкани от нас, пътеки.

Безсилна ярост

на отчаянието често прави реверанс.

Понякога, макар и рядко, има втори шанс,

ала усилията да плениш мечтите,

са нахалост.

Тревата резедава с вятъра си шушне.

Калинка се разхожда по разцъфналия мак.

Липата в нова рокля светлина очаква знак

да затанцува волно. А в дола реката лъкатуши.
Свят, пълен с красота и радост,

с чувства и контрасти.

Но ти бъди щастлив дори от дребните неща.

Посрещай изгрева,

търси звездите през нощта.

Сега поне мечтите

няма как да бъдат безучастни.

ЩАСТИЕТО
Как да задържа мига на щастие?

Не е възможно

времето да спре ритмичния си бяг.

Трябваше да прекося пустинни нощи,

дни тревожни,

да греба отчаяно към този бряг.

И сега, достигнала мечтата,

почвам да разбирам,

че илюзиите май са като сън.

Щом повярваш в тях и става чудо -

те се проектират

върху синьото небе с фанфарен звън.

чувство страстно,

струва ти се, че поникват ти криле.

Молиш се да трае вечно,

ала си наясно,

че във всеки миг то може да умре.

свойте чувства,

свойто мигове щастливи, радостта.

Да живееш със товара щастие

е вид изкуство

и съпътства ни от детството до старостта.

тревожен, и самотен, и объркан?

Различен уж, а толкова познат

един и същ като молитва в църква.

е истински приятел без сарказъм?

Как сред живота, подъл и свиреп

да си щастлив, а не до гроб наказан?

детето в тебе живо да опазиш?

А отговорът скрит е в любовта -

обичай всеотдайно, без да мразиш.

измисляй сам житейските закони.

Лице в лице с поредния проблем

решавай го без древните канони.

които с храбростта си покоряват.

А пък светът с безсмъртен пулс тупти -

свят, в който смелите следа оставят...

Откритие 3

Старецът 7

Да догониш мечта 8

Аритметика 9

Създай си празник 10

Да сме щастливи 11

На Седмото небе 12

Пролетта на любовта 13

Образ на щастието 14

Пролетно 15

Сенки от отвъдното 16
ІІ

Автоинтервю 18

Среднощен етюд 19

Годините отминали 20

Ако 21

Прозрение 22

Настроение 24

Ода 25

Лек за безсмъртие 26

Поетеса 29

Покаяние 30

Да погалиш вятър 32

Дървото на живота 33

Никога не е късно 34

Философия 35

Серенада под прозорците...36

Серенада на серенадите 37

Срещу времето 38

Щастието на един безкраен миг 39

Богатства 41

Всяка пролет 42

Всемогъщата 43

Аз, жената 44

Верният отговор 45

Един до друг 46

До края на света 47

Наследница на бродяга 48

Подковата 49

Дон Кихот на ХХ век 50
V

Завещание 52

Животът 53

Една целувка 54

С устрема на мълния 55

Нестинарски танц 56

MEMENTO MORI 57

Песента 58

Миг от вечността 59

Под дърветата 60

След мен 61
VІ

Да намериш съмишленик 63

Щастливо сърце 64

Празнично 65

Ябълка 66

Котва в небето 67

Божи свят 68

Крехко равновесие 69

Пиесата на живота 70

Влюбена 71

Формулата на живота 72
VІІ

Равносметка 74

Съвет 75

Цената на кръвта 76

Събуди се 77

Сърдечно 78

Луната 79

Галопиращият 80

Сбъдната мечта 81

Жена и птица 82

Мечта 83
VІІІ

Откритие 85

Хайка 86

Двубой 88

Есен 89

Есенен етюд 90

Романтична нощ 92

За кой ли път? 93

Наивност 94

Роене на кошер 96

ІХ

Мисия 98

Извор на светлина 101

Смисълът на свободата 102

Като факел 103

Вечната мечта 104

Серенада пред паметника...106

Когато радостта 107

Бремето на зрелостта 108

Поривисто 109
Х

Чучулигата 111

Славеят 112

Запознанство 113

Безсмъртно сърце 114

Пердето 115

Пролет 116

Утринно вълшебство 118

Търсачи на звездни гнезда 119

Щастието 120

Отговорът 121

Павлина Павлова

Избрана лирика

П ъ р в о и з д а н и е

"Св. Климент Охридски"

Редактор: Иван Есенски
Формат: 32 84/108

Печатни коли: 7.875