159
на Тот, божествения писар и пазител на вратата на дома на Озирис…
Тези страни ти остави ме да
пребродя и да пристигна в мир, дух посветен да стана,
да бъда съден и оправдан, божественост да придобия,
когато искам, пак да дойда на земята за тялото си да се грижа.
Сега
съм близо аз до мястото, където някога се е родил Озирис.
Подготвям се да смажа злото, което заразява.
Наистина могъщ съм аз.
Дошъл в света в едно с Озирис,
на мястото, където някога се е родил,
аз ставам бог…
аз ставам млад! Аз ставам млад!
Аз
взех за себе си това бедро,
което е бедрото на Озирис,
й с него аз устата на боговете отварям.
Откакто Тот дойде,
до него мястото заемам.
Да може сърцето ми да бъде подкрепено от приношенията на жертвениците на моя баща небесен!
Месо, домашна птица,
хляб и бира,
ето какво в дар на Тот, на Хор, на Енхери-Ертица нося.
