ГЛАВАЗА ДА СЕ ПРЕВЪПЛЪТИШ В ЧАПЛА

188
Истина, ритмите свещени на вселената са скрити в съществото ми.
Не ще успея на бога Ху отново да ги кажа.
Постъпките ми лоши принадлежат на миналото!
Колкото повече напредвам,
челото ми огрява истината-правда.
Ето, нощта се спуска и на празника героят сега безтрепетен е на земята проснат, мъртъв.
Това е „Най-древният от дните“,
който земята в себе си дълбоко пази!
[1]
Аукерт — област в отвъдния свят.
↑
[2]
Татунен — персонификация на земята, която се открива във водната бездна в началото на времената.
↑

189
85 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ПРЕВЪПЛЪТИШ В ЖИВА ДУША
На Ра съм аз душата, роден от небесния океан.
Аз богът Ну съм, нектар на боговете.
На злото гледката изпълва ме с ужас.
Аз мисля за доброто и виждам само истината-правда.
Свещеното ми име е име на душа божествена,
неопетнено, чисто е.
Със силата си на бог Хепри създадох съществото си и същността на океана небесен.
Аз господарят съм на светлината.
Смъртта изпълва ме с ужас, с отвращение и не навлизам в подземията на Дуат за изтезания.
Озирис славя и така миротворя на тези духове сърцата,
които, като сеят страх по своя път,
вървят до този бог, когато пътешествува.
И ето, аз издигам се все по-високо, по-високо.
И там, където съм достигнал,
до мястото за мене отредено,
аз ставам Ну, небесния владетел.
Не могат лошите да ми направят зло.
Наистина аз първородният измежду боговете съм.
Към мене погледнете!
Тази душа на бога вечен е душата,
а тялото — самата вечност.
И безпределното ми ставане от мен създава владетел на годините безкрайни и господар на траенето вечно…
Самият аз създадох тъмнините й разположих ги като препятствия непристъпни по края на небето!

190
Ту, подчинил нозете си, минавам по небето аз по своя воля;
ту, стиснал скиптъра в двете си ръце,
готов съм ударите да отблъсна на духовете-змии,
които дебнат в своите дупки.
Аз рея се в просторите на свода на небето и кръговратите небесни изпълнявам.
Отправям се сега към господаря с две ръце.
Аз зная, истина, душата ми безсмъртна душа на бог е и тялото ми, зная, е самата вечност.
Аз божеството съм голямо, владетел на страната Тебу.
Името ми е:
„Аз ставам юношата на полетата,
младеж на градовете“.
Наистина не ще загине името ми никога.
Душата съм божествена, когато създаде някога океана на небето.
Домът ми в царството на мъртвите е непристъпен.
Неразрушима е обвивката, която ме запазва,
не се спотайва в мене зло.
Ето, божественият ми баща, на здрача господар,
почива тялото му в Хелиопол!
Властта му върху всички същества се разпростира в царството на мъртвите.

191

Изтегляне 3.88 Mb.

Сподели с приятели: