Книга на мъртвите на древните египтяни

315
то вдъхва страх на боговете, на духовете — ужас.
Вратата на града от пламъци е обкръжена,
раздухвани от ветровете те проникват в устата и в носа…
Причина за това са боговете,
които божеството велико по волята си обкръжават.
Тъй като да различат не могат това, което трябва да долавя единствено самото божество велико,
то в своето яйце космическо живее.
То беше основало този град, за да живее там само и да се наслаждава на своята самотност.
Никой не трябваше до него да се доближава,
освен в деня на великите превъплъщения…
Здравей, свещено божество, живеещо в яйцето космическо! Ето,
към тебе идвам,
та аз да мога да те следвам всред боговете — твоите придружители.
Да мога да проникна в град Икези и да изляза пак оттам, когато искам!
Да могат вратите му отворени за мене да останат!
Да мога аз да дишам въздуха на тези места и да се наслаждавам там на приношенията!
10. Десетият Иат (да се нарисува в жълто)
Здравей, о град на боговете Каху,
които духовете посветени гоните и сенките на мъртвите ловите;
които жива плът разкъсвате и тъпчете се с мърша,
докато вашите очи потайно дебнат,
та нищо на земята от взора ви да не убегне…
О, вие богове, всеки в своя Иат,
паднете в поклон пред мен, когато се представям,
защото няма да успеете духа ми посветен да похитите,
ни сянката ми да уловите!
Ето сокол божествен съм!
Бях увенчан, намазан с масла и благовония,
животните, принесени в жертва за мене на земята,

316
пристъпва Изида права, за да ми ги поднесе.
Нефтис отзад стои и моя гръб закриля.
Ето моят път за мен е осветен…
О, ти змия Нау, ти бик на Нут и ти, Нехеб-Кау,
ето до вас се приближавам.
От всяко зло ме избавете и ме дарете с блаженство завинаги…
11. Единадесетият Иат (да се нарисува в зелено)
О, град на света подземен,
където са телата скрити,
където духовете посветени имат власт…
Там никой не прониква поради страх от духовете, които над вратите бдят…
Вътре в града в изумление гледат боговете и мъртвите, осъдени на вечни мъки, там затворени,
гледат също и викове от страх надават.
Милостиви единствено са боговете, които пребивават там,
та мъртвите да посветят и да им предадат мистериите.
О, град Иду, на преминаването ми се съгласи,
защото господар съм на магическите заклинания посредством силата на ножа, от Сет наследство.
Краката ми завинаги са мои…
Всесилен чрез окото на Хор ето издигам се на хоризонта и след период на вцепенение сърцето ми се буди за живот.
Аз посветен съм на небето и силен на земята;
летя като сокол и викове издавам като дива гъска.
После над езерните брегове разцъфнали се спускам.
От божество короната там получавам.
Ту прав, ту седнал аз вкусвам от храната в полята на мира.
Ето вратите на Маат отварят се пред мене

317
и вратите на бездните небесни са отключени.
После от богове заобиколен издигам стълба към небето,
защото като тях аз бог съм.
Издавам викове подобни на дива гъска.
Да могат боговете да ме чуят!
Гласът ми е подобен на гласа на Сотхис.
12. Дванадесетият Иат (да се нарисува в зелено)
Да се изрече:
Иат Унт в Ре-Стау, поздрав!
Обгърнат си от пламъци,
ни боговете, нито духовете до тебе да приближат се осмеляват,
защото ако приближат,
пламтящи Уреди ще погубят имената им.
Иат Унт, здравей!
Наистина велик съм аз всред духовете, тебе населили,
звезда съм всред звездите там сияещи.
Не ще съм там сразен, ни името ми там ще бъде заличено.
Живеещите богове в този Иат ми казват:
„Наистина той въздуха изпълва като бог с благоухание!“
Ето с вас съм, живея между вас,
о, вие богове на Иата Унт.
Обичайте ме повече от боговете си!
И винаги ще бъда с вас
За вечността…
13. Тринадесетият Иат (да се нарисува в зелено)
Да се изрече:
Здравей, о, Иат, на който духовете посветени не смогват водите обградени с пламъци да укротят.
Наистина твоите порои са огън течен, разкъсват те онези долу, които се надяват да ги пият,
та жаждата мъчителна да утолят…
Не могат те да пият, така обхванати са от страх и страшен ужас…
И богове, и духове пороите от огън гледат и се отдръпват, жаждата си без да утолят…

318
Незадоволени са сърцата им,
защото, при все желанието си,
безсилни са да приближат пороите с води понесли всякакви растения от тези, никнещи от тялото на Озирис…
Но аз пороите огнени смирих и жаждата си в тях аз уталожих,
на бог подобен, живеещ в Иата на водите и пазител техен.
Останалите богове отстъпват в ужас.
Те по-уплашени са от духовете на мъртвите.
Здравей, ти бог в Иата на водите!
Ето към тебе идвам.
Върху водите власт ми дай,
да мога аз да пия от пороите,
тъй както позволяваш на Хапи, това велико божество, да пие.
То избуява и раззеленява насажденията и произвежда дарове за боговете…
Нареди до теб да приближа както Хапи и да получа власт върху растенията,
защото син съм на плътта ти вечно…
14. Четиринадесетият Иат (да се нарисува в жълто) Здравей, о
Иат на Хер-Аха,
ти, който в град Джеду
Хапи заставяш да отстъпва,
нареди Хапи да произвежда жито в изобилие,
да стигне то до устата на тези, които се нуждаят от храна.
Божествените дарове на боговете дай и приношения надгробни на духовете на мъртвите.
Има една змия в двойствения Херти от Елефантин.
От там поел, Хапи пристига пълноводен към устието си и спира се край бреговете на Хер-Аха,
защото там намира боговете, каналите които управляват…
Той с тях се среща в своя час,

319
часът на тишината нощна…
О, вие богове на Хер-Аха, каналите които управлявате!
Нека за мен преградите ви бъдат вдигнати,
нека пред мене се отворят на каналите вратите,
нека каналите да завладея,
нека да мога на бреговете на водите да отдъхна,
да ям от житото на Нил и се насищам с храната на боговете!
Тогава аз ще се съвзема, сърцето ми ще бъде предоволно,
като сърце на боговете в Хер-Аха…
Нека за мен наречените дарове да са на вашите подобни!
Нека не бъда разрушен от излъчванията на Озирис!
Нека не се разпадна във вечността…
[1]
Иат — място в полето на блажените, където отсядат душите на мъртвите.
↑

320

Изтегляне 3.88 Mb.

Сподели с приятели: