Книга на мъртвите на древните египтяни
ГЛАВА(ЧЕТИРИНАДЕСЕТТЕ ИАТА)
Изтегляне 3.88 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
korespondenciyata-v-deiinostta-na-predpriyatiyata
| 149 ГЛАВА (ЧЕТИРИНАДЕСЕТТЕ ИАТА) 1. Първият Иат [1] Здравей, ти първи Иат на Аменти, където мъртвите се връщат към живот от хляба осветен, когато вкусват! Щом ти ме видиш да пристигам, махни превръзките мъртвешки, които стягат моята глава! Духът всесилен, в теб вселен, съединил е вече косите ми и крайниците ми е укрепил, а пък Ахи, владетел на сърцата, сглобил е моите кости… Уререт, свещената корона на Тум, върху косите ми сложи! Нехеб-Кау ми заздрави главата и на везната блюдата две са в точно равновесие… Наистина, ще бъдеш по-могъщ от всички други богове, о, Асму Кет… 2. Вторият Иат (да се нарисува в зелено. Неговото божество е Ра- Харахт) Да се изрече: Ето там, докъдето взорът стига, разстилат се владенията ми в Сехт-Ианру… О, тръстикови полета! Оградите ви са железни, пшеницата достига там пет лакътя, два за класа, три за стъблото. Ечемикът там е седем лакътя, три за класа, четири за стъблото. Там духовете са високи девет лакътя, те жънат житото ведно с Харахт. Наистина една врата посред полетата аз зная, от нея Ра излиза за изтока небесен. На юг е езеро, 311 птиците Хару го навестяват. На север разположен е канал, птиците Ра го посещават. Това е точно мястото, където лодката на Ра минава, от ветрове попътни носена. Хванал въжетата на лодката божествена, неуморим моряк съм. Ето двете смокини с цвета на тюркоаз познавам, откъдето Ра излиза, когато на път потегля. Той към пилоните на Шу го води и към вратата на владетеля на изтока… Наистина полетата на Ра познавам. Пшеницата достига там пет лакътя, Там ечемика е седем лакътя, там духовете са високи девет лакътя, те жънат заедно с душите съвършени на изтока… 3. Третият Иат (да се нарисува в зелено. Това е Иат на духовете посветени) Да се изрече: Здравей, о, Иат на духовете посветени, не може тебе никой с лодка да премине, защото огънят отвсякъде беснее. О, духове! Пътищата ваши осветете (и) домовете ваши пречистете; направете това, което за вечността ви беше наредил Озирис… същество велико, владетел на червената корона, на бога на светлината челото украсила… С огъня, излизащ от устата ми, аз съживявам двете земи и техните изселници… Наистина спасен е Ра от хватката на злия дух Апопи! 4. Четвъртият Иат (да се нарисува в зелено. Това е Иат на две високи планини) Здравей, водачо на Иата тайнствен, 312 и ти, висока планина в света отвъден. Небето звездно над нея се издига! Тя има триста мерки дължина, двеста и трийсет — ширина. Една змия седемдесет лакътя на дължина го населява. „Ножохвърляч“ е името й. С духове посветени тя се храни. И с осъдените в света отвъден, които тя убива и разкъсва… Ето, Маат, аз спирам плаването си под твоята ограда укрепена, поглеждам всичките страни и вход към тебе търся. Намирам го и с теб, аз мъж могъщ се съединявам… Наистина достоен съм главата ти да украся, богиньо, защото моето могъщество от ден на ден расте… Сега съм великия божествен маг и нищо от погледа ми не убягва… Аз забелязвам дух да лази по корем. Кой е? Аз зная, всесилен той е в планините, където живее… О, дух, до теб да приближа, пусни ме, за да остане силата ти с мене… Ето усилие направих и прав се задържах. Вървя напред и духовете зли Акриу, на Ра противници, аз покорявам. Мирът на този бог над мен се спуска вечер, докато обиколките си аз извършвам в небесата, а ти самият оставаш в долината… 5. Петият Иат (да се нарисува в зелено) Да се изрече: Здравей, Иат на духовете, препятствие непреодолимо за тези, които се стремят да го преминат! Населените в него духове имат бедра по седем лакта на дължина и хранят се от сенките на мъртвите отпаднали и отмаляли. О Иат! Път отвори ми 313 да мога аз през тебе да премина и в красивата Аменти да проникна… Такава беше волята на Озирис. На духовете посветени повелител… Гледай! Живея тук, дух посветен, празнувам, през месеца и полумесеца наречените празници. Небесните си кръговрати изпълнявам, на Хор окото и на Тот, ме придружават в моето пътуване. И пламъците от устата на всички богове, които бликат, днес враговете ми изтребват, ако престоя си не са завършили в местата на кланетата. 6. Шестият Иат (да се нарисува в зелено) Поздрав на тебе Имехет, теб, когото тачат боговете, велико тайнство за посветени богове и кът злокобен за души осъдени. Аз идвам тук да съзерцавам бога на това владение. Открийте си лицата, когато видите, че приближавам, защото съм бог всемогъщ и дарове ви нося, за да ви нахраня. Нека владетелят на вашия Иат ръка над мене да не слага! Похитителите да не ме уловят! Палачите зли — да не ме подгонят! Да можех да живея в мир сред вас! 7. Седмият Иат (да се нарисува в зелено) Да се изрече: О, град Ис, ти тъй далечен, труден за съзиране!… В пламъците червенеещи една змия живее и името й е Ререк… Гърбът й седем лакътя е дълъг. От мъртвите се храни тя и ги изтребва. Назад. Ререк, ти град Ис обитаваш, и раздробяваш мъртвите в остатъци, докато твоите очи светкавици изпускат, 314 да станат костите ти прах, безплодно да е семето ти! До мен не приближавай! Не ми изпращай пръски от твоята отрова! Да падне на земята тя и там да си остане! Завинаги да бъдат устните ти запечатани! Нейното Ка, ах, ето падна всред змиите-врагове, пък аз съм още жив и здрав… Изтегляне 3.88 Mb. Сподели с приятели:
|