Посвещавам тази книга на всички хора, които търсят светлината. Торвалд Детлефсен ПРЕДГОВОР
От няколко години интересът на широката общественост към спиритуалните теми значително нарасна. Прозрението, че смисълът на живота едва ли се изчерпва само с ядене, пиене, спане, секс и собственост започна да се разпространява със скоростта на огън, подпален в суха трева. Какъв обаче е смисълът? Може ли човекът изобщо някога да го намери? Трябва ли отново да се завърнем към църквата, която изоставихме в началното си усърдие за интелектуална експанзия? Или ще намерим отговора в източните учения и религии? Многото отворени въпроси карат човека да търси. Търсенето би могло да бъде почти по-важно от намирането. Защото търсене означава „да поставяш под съмнение”, да се отказваш от твърдо установени позиции, да станеш по-гъвкав. Търсенето отваря хората.
От няколко години авторът на настоящата книга, освен с терапевтична дейност, редовно се занимава и с провеждането на вечерни и ваканционни курсове на тема „Езотеричната психология”. Големият успех на тези курсове показва, че темите, разисквани в тях, могат да станат пътеводна нишка за много търсещи. Участниците в тези курсове, но най-вече хората, които поради заетост или поради разстоянията не можеха да посещават занятията, ме подтикнаха да публикувам лекциите си под формата на книга. Сега пред вас са лекциите от първия семестър. Книгите имат голямото предимство на мултипликацията и затова достигат до значителен брой хора. Но книгите имат и един недостатък - много от атмосферата на контакта с аудиторията се губи. Затова в древни времена истинското предаване на знания се е извършвало само от човек на човек.
Целта на настоящата книга е да въведе в езотеричния светоглед. Това въведение не изисква от читателя никакви предварителни познания, а очаква единствено вътрешна готовност за непреднамерено възприемане на нови и необичайни насоки на мислене. Задоволяването на такова очакване е по-трудно, отколкото обикновено се предполага. Ние всички прекалено лесно се поддаваме на склонността да се придържаме към познатото, към онова, с което сме свикнали. Всичко ново несъзнателно предизвиква първо страх и ни мобилизира за отбрана. Така че много съждения и твърдения в книгата ще провокират съпротивата на читателя. Никому не се удава лесно да се раздели с любимите клишета и нагласи и да ги замени с нови възгледи. И въпреки това, ние постоянно трябва да го правим, ако искаме да предотвратим застоя в развитието си. Целта на тази книга е развитието и разширяването на съзнанието.
Пожелавам си тази книга да е поне малко от помощ на възможно най-голям брой търсещи хора.
Торвалд Детлефсен
1
Езотериката-ненаучен начин за наблюдение на действителността
„Случайността е меката възглавница, върху която почиват онези, които изключват от Космоса божественото, смисленото и даващото цел на всички същества, предпочитайки празния мит, че Вселената е възникнала съвсем между другото и абсолютно от само себе си, без в това да е вложен какъвто и да било мисъл.”
Херберт Фриче
МИСЛЕНЕТО НА НАШИЯ ВЕК носи отпечатъка на един светоглед, който наричаме „природонаучен”. Прилагателното „научен” е станало критерий, с който се опитваме да измерим верността на дадено твърдение, теория или мисъл. всички ние мислим в научни категории, дори когато се отнася до области, които по същество нямат нищо общо с науката. Така до голяма степен превръщаме науката в „религия”, без да осъзнаваме напълно колко противоречиво е това определение.
Целта, която преследва науката, е да проникне с мисъл в действителността и, изнамирай-ки закони, да въведе ред в многообразието от проявяващи се форми. Затова се създават теории, които възможно най-пълно да обхващат действителността.
Всяка теория в момента на появата си отразява състоянието, в което се намира съзнанието на нейния създател. С процеса на изследванията продължава да се развива и състоянието на съзнанието и скоро предишната теория започва да изглежда твърде ограничена; появява се нужда от нова, по-широка теория и т. н. Стига се до задължителната закономерност, при която с прогресиращото разширяване на човешкото съзнание всяка теория рано или късно се надживява и отстъпва място на нови открития. 3ащото днешната истина е утрешната грешка.
Един поглед към историята на науката може по впечатляващ начин да потвърди това. Историята на науката е история на човешките грешки. Нямаме обаче причини да се срамуваме от този факт, защото Всеки знае, че човек се учи най-добре от грешките си. Гротескна е само абсолютната сигурност на всяко ново поколение, че заблудите са съществували единствено в миналото. Затова и нищо не може да разтърси дълбокото му убеждение, че сега е намерило абсолютната и окончателна истина. В това отношение фанатичната вяра в науката с лекота превъзхожда която и да било религиозна секта.
Отношението към хората, които с възгледите си поставят под съмнение „общовалидната истина” на времето, също показва поразителна прилика с религиозния фанатизъм. Една от основните човешки слабости е, че човек фиксира мисълта си върху нещо и после до края на живота си с всички сили защитава собствената си гледна точка. Така науката само влиза в дисонанс с (подозрително) шумното подчертаване на своята обективност.
Науката започва своята работа с изследването на видимия външен свят. За нас външният свят се проявява като материя и затова науката нагажда работния си метод към условията на материята. Това със сигурност е правилно, но остава правилно само дотогава, докато наистина се изследва единствено материя. Получените резултати в най-добрия случай са валидни също само за материята. Тук се сблъскваме с двете основни грешки, които ни дават основание да се усъмним в състоятелността на претенциите на науката, която смята себе си за единствено оторизирана да изказва мнения:
1. Работният метод на науката съзнателно е настроен към изискването да се изследва материята. Днес този метод несъзнателно се използва и разширява дори в области, които не е задължително да имат нещо общо с материята.
2. От споменатото в точка първа се вади заключението, че може да се борави единствено с материя и че само тя подлежи на измерване, че извън материята не може да има нищо друго.
Този омагьосан кръг може да се разкъса само, ако разберем ограничеността на собствените си методи или ако приложим към нематериалната област адекватни, необичайни за научното мислене методи. Изглежда, че вече е време за подобна стъпка, защото навсякъде се множат гласовете, които не желаят повече да признават науката за единствено оторизирана да се произнася върху действителността. Основанията, оправдаващи подобна стъпка, биха могли да се потърсят и в следните въпроси:
Въпреки несъмнените й успехи в техническата област, направила ли е науката човечеството по-щастливо?
Може ли науката да помогне на човека да реши проблемите си?
Може ли науката да отговори на най-съкровените му въпроси, идващи от това, че „е човек”?
Вървяло ли е развитието на човешкото съзнание в крак с външните прояви на техническия прогрес?
Отговорите на тези въпроси са еднозначни и разочароващи - успехи липсват.
Колкото повече помощни средства изобретява човекът, за да пести време, толкова по-малко време има. Така наречената модерна медицина не може да намали заболеваемостта дори с един процент. Нека не се заблуждаваме от статистики, които доказват спад на инфекциозните заболявания или на смъртността сред кърмачетата, без обаче да споменават разпространението на кои болести е нараснало за същия период от време или какви нови болести са се появили.
Медицинските статистики имат смисъл, само ако изчисляват „заболеваемостта” като такава, а не ако се отнасят до отделни нейни форми на проява. Днес сме свидетели на огромно нарастване на психическите заболявания, които все още не успяваме да потиснем така успешно, както някои соматични симптоми.
Казаното дотук няма за цел критика спрямо науката. Искаме само да изясним необходимостта, както и основанията ни за това, по-нататък да се обръщаме към друг, понякога диаметрално противоположен на научното мислене метод, който определяме с понятието езотерика. До голяма степен това понятие е идентично с други определения - тайно учение, учение за мъдростта, окултизъм и т. н. Повечето асоциации, свързвани открай време с тези понятия, обаче са погрешни и задача на настоящата книга е стъпка по стъпка да въведе в мисловната система на езотериката.
Сподели с приятели: |