Книга от поредицата "Последната битка". Въпреки че "

34 истина. Знам, че Исус е Този, Който ми даде зрение, и че Той е Мъдрост. Аз трябва да открия за себе си Кой наистина е Той. Трябва да Го търся и да Му служа. Знам, че Той те е изпратил тук, за да помогнеш на подготовката ми. Какво да правя?
- Мъдростта сега е тук - започнах аз. - Ти Го чу, докато говорех, също както и аз
Го чух, докато ти говореше. Вече познаваш гласа Му. Той е твоят Учител. Той ще ти говори чрез различни хора, понякога дори чрез такива, които не Го познават. Бъди бърз на слушане и се покорявай на това, което ти казва. Вяра и покорство са едно и също. Ти нямаш истинска вяра, ако не се покоряваш, а ако имаш истинска вяра, винаги ще бъдеш покорен.
Ти каза, че ще Му служиш. Това значи, че няма да живееш повече за себе си, а за
Него.
В присъствието на Мъдростта ще разбираш разликата между правилното и погрешното.
Когато опознаеш Мъдростта, ще разбереш също и кое е зло. Трябва да се отречеш от злото, което си вършил в миналото, а също и от това, което идва като изкушение в бъдещето.
Ти не можеш да живееш като другите. Призван си да бъдеш войник на кръста.
Когато се хвана за Неговото име и за истината, която показва кой е Той, когато тази величествена светлина влезе в очите ти, когато мирът и удовлетворението започнаха да пълнят душата ти точно преди малко, ти се новороди и започна нов живот. Мъдростта ти е говорила от известно време, като те е водила и учила, но сега живее в теб. Никога повече няма да те напусне, но не Господ ти е слуга, а ти си Негов слуга.
- Аз Го чувствам! - каза Стефан. - Но как бих могъл да Го видя отново.
- Ти можеш да Го виждаш с очите на сърцето си по всяко време. Това го изисква и призванието ти - да Го виждаш по-ясно и да Го следваш по-отблизо. Затова е и пътешествието ти. По време на пътуването си ще научиш повече за името Му и за силата на кръста. Когато вече си обучен, ще се върнеш тук с власт и ще освободиш много от тези пленници.
- Ти ще бъдеш ли още тук?
- Не знам. Понякога ще имам работа тук, а понякога ще помагам на други в пътуванията им. Може скоро да се видим навън, където и ти отиваш. Аз също съм пътешественик все още и това тук е част от пътя ми. По време на пътуването ти ще има много врати, през които ще трябва да преминеш. Никога няма да знаеш накъде водят те. Някои може да те върнат тук, други - да те отведат в пустинята, през която всеки трябва да премине. Някои водят до велики небесни преживявания и е изкушение винаги да гледаш към тези врати, но те не винаги са правилните, които ще ни помогнат да изпълним съдбата си. Не избирай вратите по тяхната външност, а винаги моли
Мъдростта за помощ.
Стефан се обърна и погледна стената. Видях усмивка да се появява на лицето му.
- Сега мога да я прескоча - каза той. - Дори очаквам с нетърпение предизвикателството.
Трябва да призная, че все още чувствам страха, но той няма значение. Сигурен съм, че мога да я прескоча и нямам търпение да видя какво има зад нея. Знам, че съм свободен.
Вече не съм затворник.
Отидох със Стефан при първата ограда. Той се изненада, като откри, че тя не само имаше дупки, но където и да я докоснеше, падаше, като образуваше широки отвори.
- От какво са направени тези огради? - попита той.
- От самоизмама - обясних аз. - Всеки път, когато някой избяга през тях, се отваря дупка и за останалите. Можеш да минеш през дупките, които вече са направени, или сам да си пробиеш една.

35
Стефан избра място, което беше с дебела бодлива тел, протегна ръцете си и тръгна право натам, отваряйки дупка след себе си. Знаех, че един ден той ще се върне тук и ще изведе мнозина през направения проход. Да го гледам беше голяма радост за мен.
Толкова силно чувствах присъствието на Господа и усетих, че ще Го видя, ако се обърна.
Направих го и се оказах прав. Голямата радост, която изпитвах, можеше да бъде видяна също и на Неговото лице.

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: