Книга от поредицата "Последната битка". Въпреки че "



Pdf просмотр
страница23/50
Дата18.04.2022
Размер0.62 Mb.
#114135
ТипКнига
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   50
Prizivat
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia

Глава VII
Младия апостол
Спуснах се надолу и закрачих из двора. Затворниците почти не се интересуваха от мен и не бяха забелязали сцените върху стената. Тогава си спомних, че не могат да виждат толкова надалеч. Един чернокож младеж застана на пътя ми и ме погледна със светлите си и любознателни очи.
- Кой си ти? - попитахме се едновременно и двамата.
Постояхме, гледайки се един друг, след което той каза: - Името ми е Стефан. Аз мога да виждам. Какво друго искаш да знаеш за мен, което още не ти е известно?
- Как бих могъл да разбера нещо за теб? - попитах аз.
- Този, Който ми помогна да прогледам, каза, че един ден ще дойдат други, които не са затворници. Те също ще могат да виждат и ще ни кажат кои сме ние и как можем да излезем от този затвор.
Започнах да възразявам, че не знам кой е той, когато си спомних какво ми беше казала Мъдростта за тези, които ще срещна отвъд следващата врата.
- Знам кой си, а също и някои неща за теб - казах му аз. - Но това е най- странният затвор, който съм виждал.


30
- Това е единственият затвор! - възрази той.
- Откъде знаеш, след като си бил тук цял живот? - попитах.
- Този, който ми даде зрение, ми каза, че е единственият. Обясни ми, че всяка душа, която е била затваряна, се намира тук. Той винаги ми е казвал истината, така че му вярвам за това.
- Кой ти даде зрение? - попитах аз, заинтересован не само да разбера кой е направил това, но също и как може това да е затворът, който да държи всички души.
- Той никога не ми е казвал истинското си име, а просто се наричаше Мъдрост.
- Мъдрост! Как изглеждаше той? - попитах.
- Беше млад, чернокож атлет. Можеше да вижда по-добре от всеки друг и изглеждаше, че познава всички тук. Има обаче нещо странно. Познавам и други тук, които казват, че са срещали Мъдростта, но те всички Го описват по различни начини.
Някои казват, че е бял, а други - че е жена. Ако няма много "Мъдрост", явно е, че е майстор по преобразяването.
- Можеш ли да ме заведеш при Него? - запитах.
- Бих те завел, но не съм го виждал от доста време. Страхувам се, че може да си е заминал или дори да е умрял. Много съм обезсърчен, откакто той изчезна. Моето зрение дори започна да се влошава, докато не видях теб. Щом те забелязах, веднага разбрах, че всичко, което ми е говорил, е вярно. Той ми каза, че ти също го познаваш, така че защо ме питаш толкова много за него?
- Да, познавам Го, и бъди насърчен, твоят Приятел не е мъртъв. Ще ти кажа истинското Му име, но първо трябва да ти задам няколко въпроса.
- Знам, че може да ти се има доверие и че всички като теб, които идват, ще искат да се срещнат с прогледналите. Ще те заведа при някои от тях. Знам също, че вие идвате, за да помогнете и на другите затворници да започнат да виждат. От едно обаче съм изненадан.
- От какво?
- Ти си бял. Никога не съм си мислил, че тези, които ще дойдат да ни помогнат да виждаме и да ни освободят, ще са бели хора.
- Сигурен съм, че ще има между тях и такива, които не са бели - отговорих аз. -
Мога да кажа, че имаш вече добро зрение и знам, че можеш да разбереш това, което ще кажа.


Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   50




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница