Книга от поредицата "Последната битка". Въпреки че "

33
Стефан погледна към земята, след това нагоре, като че ли го обгърна неверие. Аз наблюдавах как борбата между ума и сърцето му продължаваше. Накрая той ме погледна отново и за голямо мое облекчение все още имаше надежда в очите си. Знаех, че е послушал сърцето си.
- Така и подозирах - каза той. - Всъщност през цялото време, докато говореше, някак си знаех, че ще кажеш това. Освен това съм сигурен, че ти ми изявяваш истината, но имам няколко въпроса. Мога ли да ги задам?
- Разбира се.
- Познавам мнозина, които използват името на Исус, но не са свободни.
Всъщност те са едни от най-ограничените хора тук. Защо?
- Това е добър въпрос и мога само да ти кажа какво научих през моето пътуване.
Мисля, че всеки случай е различен, но има много, които знаят името Му, но не познават
Него. Вместо да се приближават до Господа и да бъдат променяни от това, като Го гледат такъв, какъвто е, те се опитват да Го направят по свой образ. Да познаваш името на Исус е повече от това да го напишеш или да го изговориш. Това е да знаеш кой наистина е Той. Ето откъде идва истинската вяра.
Все още можех да видя съмнение в очите на Стефан, но то беше доброто съмнение - това, което иска да вярва. После продължих:
- Има други, които наистина обичат Исус и започват искрено да Го опознават, но те също остават затворници. Това са тези, които позволяват раните и грешките по пътя да ги върнат назад. Те са опитали свободата, но се връщат в затвора поради разочарования или поражения. Лесно можеш да ги разпознаеш, защото те винаги говорят за миналото вместо за бъдещето. Ако те все още ходеха чрез видението си, нямаше да гледат назад.
- Срещал съм много такива - отбеляза Стефан.
- Ти трябва да разбереш нещо, ако търсиш отговора на този въпрос. Ако искаш да изпълниш съдбата си, не бива да бъдеш прекалено обезсърчавай или насърчаван от други, които използват името Исус. Ние не сме призовани да поставим вярата си в хората Му, а в Него. Дори най- великите от тях могат да ни разочароват, поради това, че те все пак си остават хора. Мнозина като тези, които току-що описах, могат също да станат велики. Видението и вярата могат да бъдат възстановени дори в най- обезсърчените и разочарованите. Ти си търсач на съкровища и това е твоята работа. Не можем да отхвърлим никое човешко създание - те всички са Негова скъпоценност. За да Го познаваме и да ходим в истинска вяра обаче, не трябва да съдим за Него според хората Му, било то лоши или добри - споделих аз.
- Винаги съм мислил за Исус като за Бог на белите хора. Струва ми се, че не е направил много за нашите.
- Той не е Бог на белите - Той самият дори не беше бял! Но не е и Бог само на черните хора. Той е създал всичко и е Господар на всичко. Когато започнеш да Го виждаш като Бог на която и да е отделна група, ти доста ще си Го смалил и ще си загубил значителна част от зрението си.

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: