Книга от поредицата "Последната битка". Въпреки че "
Изтегляне 0.62 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
Глава IX Свобода Докато стоях до Мъдростта, гледайки как Стефан се измъква навън, той извика: - От какво е направена оградата? - От страх. Видях как Стефан се спря и погледна към нея. Беше огромна. Не бяха много преминалите през загражденията и знаех, че това бе решителен изпит за Стефан. Без да поглежда назад, той отново извика: - Ще ми помогнеш ли да я изкача? - Аз не мога да ти помогна - отговорих. - Ако се опитам, ще ти отнеме двойно повече време и ще стане дори по-трудно. За да победиш страховете си, ти трябва да се срещнеш с тях сам. - Колкото повече ги гледам, толкова по-лоши ми изглеждат - чух Стефан да казва на себе си. - Стефан, ти направи първата си грешка. - Какво сторих? - извика той обезсърчен и малко уплашен. - Ти се спря. - Какво да правя сега? Чувствам краката си прекалено тежки, за да се движа. - Виж дупката, която направи в оградите - казах аз. -Сега погледни към върха на тази стена и започни да вървиш. Когато стигнеш до стената, продължи! Не спирай да си почиваш. Няма да намериш почивка като висиш на стената от тази страна, така че продължавай, докато стигнеш върха. За мое голямо облекчение той започна да се придвижва отново напред. Движеше се по-бавно, но напредваше. Когато стигна до стената, започна да се качва по нея полека, но уверено. Разбрах, че ще се справи, и отидох до стената. Прескочих я бързо, за да го посрещна от другата страна. Знаех, че Стефан ще бъде жаден, така че го чаках до един извор. Когато стигна до него, той се изненада да ме види там, но много се зарадва. Аз също с изненада установих промяната в него. Не само че очите му бяха по-ясни и по-чисти от всякога, но и ходеше с увереност и благородство, което беше изумително. Бях го видял като войник на кръста, но не го бях възприел като велик принц, за какъвто бе призован. - Кажи ми какво стана! - казах аз. - Беше толкова трудно да започна да вървя отново и да продължа напред, но знаех, че ако само спра, щеше да бъде по-трудно да започна отново. Мислех си за онези, за които ти ми разказа; онези, които познават името на Бога, но никога не са прескачали тази стена, за да ходят с вяра в Него. Знаех, че можех да стана един от тях. Бях решил по-добре да падна и да умра, отколкото да стоя в този затвор. Бих предпочел 36 да умра, вместо да изпусна това, което е от другата страна, и да не извърша пътешествието, за което съм призван. Беше трудно, дори по-трудно, отколкото съм си мислил, но си заслужава. - Ето, пий от този извор. Ти ще имаш храната и водата, нужни за пътуването ти. Те винаги ще бъдат на твое разположение, когато се нуждаеш от тях. Остави гладът и жаждата да те карат да вървиш. Когато стигнеш до храна, почивай си, докато се храниш, и след това продължавай. Той отпи набързо и стана нетърпелив да продължи. - Няма да се видим скоро, така че има няколко неща, които трябва да ти кажа сега и които ще ти помогнат при пътуването. Стефан ме погледна със съсредоточеност. "Тези, които са преживели най-голямо робство, ще обичат свободата най-много", помислих си аз. Посочих му най-високата планина, която се виждаше. - Трябва да я изкачиш. Когато стигнеш върха, погледни докъдето ти стига погледът. Отбележи добре каквото видиш и потърси пътя, който ще те води там, където отиваш. Състави в ума си карта на маршрута. Това е мястото, където си призван да отидеш. - Разбирам - отговори той. - Но не се ли вижда от тези ниски планини тук? Не ме е страх вече от изкачването, а съм нетърпелив да продължа с пътуването си. - Можеш да виждаш местата и от тези ниски планини и да отидеш там по-бързо. Да прескочиш тази висока планина ще отнеме по-дълго време и ще бъде по-трудно, но оттам ще можеш да виждаш по-надалеч и да наблюдаваш нещо по-велико. Пътуването от високата планина ще бъде трудно и ще продължи дълго. Свободен си и можеш да избереш едно от двете пътувания. - Ти винаги отиваш към най-високата планина, нали? -попита Стефан. - Сега знам, че това винаги е най-доброто, но не мога да кажа, че винаги избирам най-високата планина. Обикновено съм избирал най-лесния и най-бърз път и обикновено съм съжалявал, когато съм го правил. Вярвам, че е мъдро да предпочетеш да преминеш най-високата планина. Знам, че най-великото съкровище е винаги в края на най-дългото и най-трудно пътуване. Мисля, че ти също си от този вид търсачи на съкровища. Преодолял си големия страх. Сега е време за ходене в голяма вяра. - Разбирам, че казаното от теб е вярно и знам в сърцето си, че трябва да премина през най- високата планина сега или винаги ще избирам това, което е по-малко, вместо това, което бих могъл да имам. С нетърпение очаквам да тръгна и да пристигна до крайната си цел. - Вяра и търпение вървят заедно - отговорих аз. - Нетърпеливостта всъщност е липса на вяра. Нетърпението никога няма да те заведе до най-високите цели на Бога. Доброто може да бъде най- големият враг на най-доброто. Сега е време да свикнеш да избираш в живота си най-високото и най-доброто. Това е начинът да бъдеш близо до Мъдростта. - Какво друго трябва да ми кажеш преди да тръгна? - попита Стефан, седнал на скалата, мъдро решил да бъде търпелив и да приеме всичко, от което се нуждае преди да тръгне. Помислих си, че той може би познава Мъдростта повече от мен. Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|