Книга първа как да работите с книгата
Изтегляне 1.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ТЪГА, УНИНИЕ, ДЕПРЕСИЯ
| СЪСТРАДАНИЕ
Това чувство върви ръка за ръка с жалостта. Жалостта и състраданието не могат да живеят един без друг. В тълковния речник това чувство е определено по следния начин: „Състрадание - споделяне страданието на друг." Сега си помислете струва ли си да поемате чуждите страдания? Една позната ми се оплака: - Имам една приятелка, която постоянно идва при мен и ми разказва за своите проблеми и болежки. След нейните посещения се чувствам опустошена и разбита. Може би тя е енергиен вампир? - Разбира се, тя взима от теб енергия, но само защото ти сама й я даваш. Жал ти е за нея и й съчувстваш. По този начин поемаш нейните болежки върху себе си. И тя е свикнала да получава от теб такъв вид „помощ". Твоята приятелка те използва като яма, в която може да изхвърли всичко неприятно. Но тя прави това само защото ти сама й предоставяш такива услуги. - Какво да правя? - Престани да я съжаляваш и да й съчувстваш. Ако искаш да й помогнеш, направи го по друг начин. Мислено й изпращай любов, благословия, късмет. - По какъв начин? - Представяй си например колко приятно ще ти бъде да я виждаш здрава, щастлива, доволна от живота. По този начин ти нищо не губиш, а точно обратното, събираш енергия и споделяш излишната енергия с нея. Да съчувстваш, според мен, означава да бъдеш много тактичен и внимателен към страданията на другите. Да се стремиш да помагаш на хората. Като съчувствате и помагате на някого да реши проблемите си, да се излекува от една или друга болест, вие получавате своеобразна „ваксина", „застраховка" срещу подобен недъг. Защото, помагайки на хората, вие помагате на себе си. ТЪГА, УНИНИЕ, ДЕПРЕСИЯ - Седни! - сухо нареди дон Хуан. На лицето му нямаше усмивка. Очите му бяха яростни и пронизителни. Седнах автоматично. Той каза, че като допускам унинието и лошото настроение, постъпвам непредпазливо. Не може да се отнасяме така към силата и на това трябва да бъде сложен край, в противен случай силата ще се обърне срещу нас и никога няма да се измъкнем живи от тези безлюдни хълмове. К. Кастанеда. „Пътуване към Икстлан" Унинието възниква тогава, когато животът спре да ни радва. Всичко изглежда черно-бяло сякаш сте си сложили тъмни очила. Възниква усещането за безизходица. Може да възникне нежелание за живот и дори мисъл за самоубийство. В медицината подобно състояние се нарича депресия. В християнството унинието се отнася към един от седемте смъртни гряха. Човекът, изпитващ униние, разрушава себе си, посяга на живота си и на живота на заобикалящите го хора. Защото нежеланието за живот е мислено самоубийство. Освен това, такъв човек е настроен агресивно. В работата си с депресивни пациенти открих, че до депресия води потискането на гнева, омразата, раздразнението и обидите спрямо заобикалящия ни свят. При мен често идват хора с депресия и при всички тях причината е една и съща: натрупаните в продължение на много време негативни мисли по отношение на заобикалящия ги свят, по отношение на самите тях. По този начин хората сами си създават депресията, а след това ходят при психиатри и пият таблетки, като се надяват с тяхна помощ да изпитат радост от живота. Излиза, че депресията са потиснатите някога и върналите се обратно агресивни емоции. Колкото повече агресивни чувства и емоции е изпитвал човек в миналото и колкото повече ги е потискал, толкова по-силна ще бъде депресията. Унинието е отражение на агресията, насочена срещу заобикалящия ни свят и срещу самите нас. Много хора изпадат в депресия поради една-единствена причина. Те живеят скучен, безсмислен, безинтересен живот и затова са нещастни. Но всеки човек сам създава живота си. Нима можете с помощта на постоянните сълзи, оплаквания от заобикалящия ви свят или с помощта на таблетките да направите живота си интересен? Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|