Книга първа как да работите с книгата
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Глава 3 РАЗРУШИТЕЛНИТЕ МИСЛИ Ще повторя още веднъж, че нашите болести са външно отражение на нашите мисли и емоции. Както вече разбрахме, мисълта е универсална форма на енергия. И притежава както съзидателна, така и разрушителна сила. Винаги трябва да помним, че мислите ни задължително се материализират, реализират се във физическия свят. И точно нашите разрушителни мисли (а не тези на някой друг) водят до болест и лични проблеми и са сигнал за това, че в нашето подсъзнание е задействан механизъм за саморазрушение. Много от нас дори не подозират каква огромна сила се крие в думите, които произнасяме на глас или на ум. Ние не се замисляме над избора на думи - произнасяме ги автоматично, тоест несъзнателно. Някога сме научили граматичните правила и сега ги прилагаме, за да изразим чувствата и емоциите си. Но не са ни научили, че това, което изказваме с думи, след това се връща при нас под формата на жизнен опит. Спомнете си пословицата: „Каквото посееш, това ще пожънеш." Всички знаят за природните закони относно енергията - енергията не може да бъде унищожена, тя може само да преминава от един вид в друг. Затова, ако изпращате към някого или нещо така наречените „отрицателни" или „разрушителни" мисли, някой друг трябва да ги възприеме. Вашият гняв и ненавист в крайна сметка отново ще се върнат при вас (еднаквите неща се привличат), но с по-голяма сила, като носят със себе си страх, тъга, депресия и всякакъв вид стресови ситуации. А това се понася още по- трудно. И вие отново и отново ще се стремите да се отървете от тези мисли, като ги изпратите на някой друг. Това ще продължава, докато този затворен кръг не бъде прекъснат от болест или травма, или от самата смърт. По-нататък искам да ви покажа, че така наречените „лоши мисли" съвсем не са лоши, тъй като подсъзнанието се стреми с тяхна помощ да осъществи някакво позитивно намерение. Такива мисли и емоции, като например обидата, ненавистта, злобата, алчността, ревността, завистта и други, служат за осъществяването на определени позитивни намерения. И онзи, който ги използва, с нищо не е по-лош от праведника. Тоест, лошият човек с нищо не е по-лош от добрия. Светецът не е по-добър от убиеца. Пред Бог всички са равни. Просто тези агресивни мисли са разрушителни по своята същност и ако човек ги използва в живота си, той трябва да поеме отговорността за последствията, които тези емоции ще предизвикат. Затова изборът е ваш. И така, какво представляват тези мисли и до какви болести могат да доведат? ГОРДЕЛИВОСТ, ЕГОИЗЪМ - Прекалено сериозно се отнасяш към себе си - бавно каза дон Хуан. - И се възприемаш за дяволски важна личност. Това трябва да се промени. Толкова си важен, че смяташ, че имаш правото да се ядосваш по Всякакъв повод. Толкова важен, че можеш да си позволиш да се обърнеш и да си тръгнеш, когато обстоятелствата не се подреждат така, както ти искаш. Вероятно смяташ, че с това демонстрираш силата на своя характер. Но това са глупости. Ти си слаб, високомерен и самовлюбен тип. Опитах се да възразя, но дон Хуан не ми даде възможност. Той каза, че поради прекаленото си чувство за важност през целия си живот не съм завършил нито едно нещо, с което съм се захванал. Бях поразен от увереността, с която той говори. Но всички негови думи, разбира се, бяха истина и това не само ме вбеси, но и доста ме изплаши. - Чувството за собствената важност, както и личната история, се отнася към нещата, от които трябва да се отървеш - твърдо каза той. К. Кастанеда. „Пътуване към Икстлан" В християнската религия това чувство е един от смъртните грехове. И това не е случайно. Точно горделивостта, чувството за собствената значимост, са причина за страдания и болести, които често са неизлечими, а също и за смърт. Именно горделивостта е източник на всички пагубни мисли и емоции. Когато човек се поставя по-високо или по-ниско от някой друг, той започва да осъжда, презира, ненавижда, да се ядосва, да има претенции. Усещането за собственото превъзходство над другите поражда високомерие и желание да унижаваш (с думи, мисъл, постъпка). Чувството за собствената значимост поражда огромна подсъзнателна агресия, която след това се обръща срещу своя източник. Това чувство представлява стремежа на човека да постави себе си, своя разум, своята мъдрост над Вселената, над Бога, над всичко и всички на този свят. Горделивият човек не може и не иска да възприеме травмиращите ситуации в своя живот, тоест онези ситуации, които не отговарят на неговите очаквания. Той има свои разбирания за заобикалящия го свят и смята, че точно те са най-правилни и най-добри. Той се стреми да подчини заобикалящия го свят често чрез насилие. Затова всяко несъответствие с представите му за това какъв трябва да бъде заобикалящият го свят предизвиква в душата му изблик на агресивни емоции: злоба, обида, омраза, презрение, завист, съжаление и др. А това, на свой ред, води до различни болести и смърт. Горделивостта е усещането за вътрешно превъзходство над другите или, обратното, за подценяване на самия себе си. Това, преди всичко, е резултат от неразбирането на своето истинско място във Вселената, на своето предназначение в този живот, на целта и смисъла на живота. Получава се така, че цялата енергия се изразходва за пряко и косвено доказване на собствената правота, за борба със заобикалящия ни свят. Представете си, че една клетка започва да се бори с целия организъм и да отстоява собствените си интереси, без да се съобразява с интересите на целия организъм. Нуждае ли се организмът от тази клетка? Може ли клетката да диктува условията на организма? Не. Организмът ще се стреми да се отърве от нея, иначе тази клетка ще се превърне в злокачествено раково образувание. В Библията има забележителни редове относно горделивостта: „Ще дойде гордостта, ще дойде и срамът, но мъдростта съпътства смирените." „Гибелта е предшествана от гордостта, а падението - от надменността." „По-добре да се примиряваме с кротките, отколкото да делим плячката с горделивите." „Преди падението се възнася сърцето на човека, а смирението предшества славата." „Гордостта на очите и надменността на сърцето, които отличават нечестивите, са грях." „След смирението вървят страхът от Бога, богатството и славата, и животът." „Гордостта на човека го унижава, а смиреният духом има чест." Как да се избавим от това пагубно чувство? Вече стана дума за това, че всяко поведение на човека има своето позитивно намерение. Горделивостта като начин на мислене и възприемане на заобикалящия ни свят също има своето позитивно намерение. То е многоаспектно. Това е и стремежът към съвършенство, и желанието да се чувстваме спокойно и удобно, и желанието да кажем за себе си на целия свят. Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|