Книга първа как да работите с книгата
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
| Да се научите да приемате ситуацията е изкуство. В християнството това се нарича „смирение". „Ако те ударят по едната буза, обърни и другата." Дълго не можех да разбера смисъла на тази фраза. Много хора не могат да я приемат, защото я възприемат буквално, без да виждат скрития в нея смисъл. Сега знам, че тя означава: на външно, съзнателно ниво можете да изразите несъгласие със ситуацията и да се опитате да я промените, но на вътрешно, подсъзнателно ниво, тоест в душата си, трябва да приемете тази ситуация без претенции и обида. „Не казвай: „Аз ще отмъстя за злината"; остави това на Бог и той ще те запази." Нашето съзнание наблюдава и оценява онези събития в живота ни, които ни поднася подсъзнанието. Затова съзнателно можем да бъдем недоволни, но подсъзнателно трябва да приемем ситуацията. Ние сами създаваме всички събития в живота си. Външното може да бъде променено само тогава, когато променим нещо вътре в себе си. Научете се да прощавате на хората и да ги приемате такива, каквито са. Когато простите на някой друг човек, вие прощавате на себе си. Запомнете, че всеки човек живее в свой свят и този свят е уникален. Точно това прави всяко човешко същество изключително и уникално. Представете си човешкия организъм. В него има един трилион различни клетки. Какво ги свързва? Животът. Стремежът към цялостност, тоест служенето на един и същ организъм. На това ниво всички клетки са равни помежду си. Няма по-добри или по-лоши клетки. Клетката на сърцето или на главния мозък с нищо не е по-добра от клетката на правото черво. Те не могат да съществуват една без друга. Всеки организъм е добре балансирана система. Всички клетки са свързани помежду си. В същото време всяка клетка е уникална, тъй като има свои, специфични функции за благото на целия организъм. И ако клетката се справя чудесно със задълженията си, получава от организма всичко, от което се нуждае. На подсъзнателно ниво всеки човек е частица от Вселената. И не само човекът, но и всяко живо същество, всеки предмет. Тук всички сме равни. Всички в този свят са обединени от една обща цел - стремежът към Цялост, тоест към Бог, Вселената, Висшия разум. Всеки има свой уникален принос в общия вселенски процес на развитие. Всички ние вървим в една посока, но всеки по своя път. Много е важно хората да почувстват своята ценност, значимост и уникалност, но не за сметка на издигането над другите, защото всеки човек и предмет са важни не сами по себе си, а за сметка на осъзнаването на своята уникалност в единния организъм на Вселената. Когато съм на почивка на морето, обичам да посрещам първите лъчи на слънцето и да го изпращам вечер. Едно и също действие, а всеки път се възприема по нов начин. Веднъж, когато посрещах изгрева, стоях до самата вода и дълго гледах слънчевата пътечка, която се простираше от слънцето към краката ми. Очарователно зрелище. Слънчевите вълни и шумът на морето те привличат и хипнотизират. Така ти се иска да тръгнеш по нея към самото слънце. И само нещо отвътре те спира да не го направиш. Вероятно, привързаността към този свят и страхът да не загубиш нещо. След това изминах няколко метра по брега и отново погледнах към слънцето. Пътечката още беше пред краката ми. Малко по-нататък имаше други хора, които също посрещаха изгрева. Докато ги гледах, си помислих, че пред всеки от тях има такава слънчева пътека. И всеки я възприема по свой начин. Така е и в живота. Всеки върви по свой път. А целта на всички е една и съща. И всеки, в края на краищата, намира онова, което е търсил. Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|