„Защо се наказвате? Защо постоянно се обвинявате, сърдите се на себе си и се критикувате?"
Не всеки успява веднага да отговори на него. Ние сме свикнали да си задаваме други въпроси: „За какво? Защо?" Но това не са същите въпроси.
Те няма да ни помогнат да променим нещо, а само ще ни донесат повече болка.
Защо хората се обвиняват и се наказват?
Представете си как възрастните наказват децата. Защо го правят?
Вероятно защото искат детето да не прави нещо, което смятат за лошо. Те постоянно повтарят на детето: „Не прави така. Не ходи там. Това е лошо.
Това е мръсно. Това е ужасно." Като наказват детето, възрастните се стремят то да стане по-добро, да промени поведението си. Чувството за вина и наказанията имат прекрасно намерение.
Начин наповедениеПозитивно намерениеЧувствоза винаНаказание
Да променим поведението, да променим живота си.
Самоусъвършенстване. Да
направим в живота си онова, което ще носи радост на самите нас и на заобикалящите ни хора.
Но тук има един парадокс. Наказанието учи какво не трябва да правим,
но не ни учи какво да правим вместо това.
Когато някой възрастен човек обвинява и наказва себе си, той също се стреми да промени поведението си, иска да стане по-добър. Но наказанието е много лош метод за постигането на тази цел. Нещо повече, като обвиняваме и наказваме себе си, ние си поставяме определени рамки,
граници, от които не можем да се измъкнем. Защото в момента, в който престъпим тези граници на позволеното, автоматично (тоест подсъзнателно) се задейства механизмът за самонаказание.
Освен това, наказанието и чувството за вина
винаги са свързани с болка, страдания, нещастни случаи, обиди, озлобление. Оказва се, че ако се чувствате виновни, подсъзнателно привличате в живота си всички тези неприятни и разрушителни ситуации. Всичко е много просто: чувството за вина влече след себе си самонаказанието, самокритиката. А това, на свой ред, привлича в живота ни болката и страданията.
Чувство за вина -> самонаказание -> болка и страдания.
По време на своята работа направих следното проучване. От различни хора, попадали в травматични ситуации (катастрофи, - травми, сътресения,
натъртвания), в състояние на
хипноза разбирах причините, които са довели
до тези ситуации. Във всички случаи главната причина беше чувството за вина. Защото вината изисква наказание, а наказанието търси своята жертва.
Чувството за вина е едно от проявленията на горделивостта, само че в обратна посока. Това е агресия, насочена към самите нас. Човек, който се обвинява и самонаказва, има колосално чувство за собствената си значимост. Той мисли, че като накаже себе си, като си причини болка, ще промени целия свят. Тоест, в чувството за вина е заложена изначално агресия към заобикалящия ни свят.
Как се формира стремежът да се самонакажем? Нашето
„високоразвито" общество има много високи морални изисквания към хората. И възрастните искат от
детето прекалено много, като не разбират,
че то тепърва започва да се учи. Те му втълпяват понятия като добро и зло,
любов и омраза, кое е добро и кое - лошо.
Детето може да прави грешки, но трябва не да го наказваме за това, а да му обясним как и какво трябва да научи от тези грешки. Наказанието носи на малкия човек болка и обида. А той просто се учи как да живее на този свят. Или по-точно, детето с помощта на възрастните се учи как самостоятелно да изгради своя уникален свят. Подсъзнателно то копира начините на поведение и принципите на своите учители. Вместо да го наказваме трябва да го запознаваме с нови начини на поведение в различни ситуации.
Често програмата за саморазрушение се залага от родителите още преди раждането на детето. Например, бременна жена, която се обижда на мъжа си или е
унила и няма желание за живот, автоматично, без да иска това, задейства у детето си програма за самоунищожение. Такова дете ще страда и ще се мъчи цял живот, а заедно с него ще страда и майката. И
само осъзнаването на причината, прошката за всички обиди и поемането на отговорност може да спре тази програма.
Сподели с приятели: