Книга първа как да работите с книгата



Pdf просмотр
страница46/150
Дата13.12.2022
Размер1.19 Mb.
#115883
ТипКнига
1   ...   42   43   44   45   46   47   48   49   ...   150
Възлюби своята болест (Д-р Валерий Синелников)
По принцип, да се работи с толкова болен човек е много трудно, но тя
се оказа добър субект за хипноза. В състояние на транс подсъзнанието на
клиентката ми разкри една „тайна". То ми каза, че с помощта на
болестите я наказва за различни грехове и постъпки.
Срещал съм много болни с изразено чувство за вина, но с такава
отявлена мазохистка се срещах за първи път. Желанието да се
самонакаже преминаваше през целия й живот, като започнем от
детските й години. Тя постоянно попадала в различни травматични
ситуации, като си чупела ръцете и краката. Позволила си да надебелее,
прекъснала физиологичното си развитие, не полагала никакви грижи за
себе си, като обличала каквото й попадне, макар че имала привлекателна
външност. Няколко пъти направила опит за самоубийство.
За формирането на тази хипертрофирала съвестност й помогнали
родителите и. Те постоянно я призовавали да бъде съвестна и съзнателна,
като я наказвали за всяко, дори най-незначителното провинение или
грешка. Любимата им фраза била: „Бог ще те накаже!"
Родителите предали на детето си подсъзнателна програма за
саморазрушение.
Постепенно, от година на година, у момичето се формирала следната
представа за света - в него основното чувство е чувството за вина.
Разрушителният механизъм за самонаказание се задействал всеки път,
когато тя имала някакво провинение или допускала някаква грешка.
Но най-интересното било, че тя не знаела каква е причината за
нейните болести. Много години ходила при различни лекари, които
потискали болката и другите реакции, като в същото време разрушавали
черния дроб, бъбреците и стомаха. Тя изобщо не можела да разбере, че
причините за болестта й се крият в самата нея.
Да се промени подсъзнанието й за един сеанс беше просто
невъзможно, а да се обясни това на подсъзнанието - неразумно. Направих
нещо по-просто. В състояние на хипнотичен транс се появявах в различни
периоди от живота и в качеството на „мъдрия и добър учител" и я учех
да възприема света по нов начин. За няколко месеца пациентката ми се
промени много. Забрави за болестите, стана много привлекателна, след
известно време се омъжи и роди дете. Сигурен съм, че няма да възпитава
детето си така, както нейните родители са възпитавали нея.
Винаги задавам на пациентите си един магически въпрос: „Защо?",


„Защо се наказвате? Защо постоянно се обвинявате, сърдите се на себе си и се критикувате?"
Не всеки успява веднага да отговори на него. Ние сме свикнали да си задаваме други въпроси: „За какво? Защо?" Но това не са същите въпроси.
Те няма да ни помогнат да променим нещо, а само ще ни донесат повече болка.
Защо хората се обвиняват и се наказват?
Представете си как възрастните наказват децата. Защо го правят?
Вероятно защото искат детето да не прави нещо, което смятат за лошо. Те постоянно повтарят на детето: „Не прави така. Не ходи там. Това е лошо.
Това е мръсно. Това е ужасно." Като наказват детето, възрастните се стремят то да стане по-добро, да промени поведението си. Чувството за вина и наказанията имат прекрасно намерение.
Начин на
поведение
Позитивно намерение
Чувство
за вина
Наказание
Да променим поведението, да променим живота си.
Самоусъвършенстване. Да направим в живота си онова, което ще носи радост на самите нас и на заобикалящите ни хора.
Но тук има един парадокс. Наказанието учи какво не трябва да правим,
но не ни учи какво да правим вместо това.
Когато някой възрастен човек обвинява и наказва себе си, той също се стреми да промени поведението си, иска да стане по-добър. Но наказанието е много лош метод за постигането на тази цел. Нещо повече, като обвиняваме и наказваме себе си, ние си поставяме определени рамки,
граници, от които не можем да се измъкнем. Защото в момента, в който престъпим тези граници на позволеното, автоматично (тоест подсъзнателно) се задейства механизмът за самонаказание.
Освен това, наказанието и чувството за вина винаги са свързани с болка, страдания, нещастни случаи, обиди, озлобление. Оказва се, че ако се чувствате виновни, подсъзнателно привличате в живота си всички тези неприятни и разрушителни ситуации. Всичко е много просто: чувството за вина влече след себе си самонаказанието, самокритиката. А това, на свой ред, привлича в живота ни болката и страданията.
Чувство за вина -> самонаказание -> болка и страдания.
По време на своята работа направих следното проучване. От различни хора, попадали в травматични ситуации (катастрофи, - травми, сътресения,
натъртвания), в състояние на хипноза разбирах причините, които са довели

до тези ситуации. Във всички случаи главната причина беше чувството за вина. Защото вината изисква наказание, а наказанието търси своята жертва.
Чувството за вина е едно от проявленията на горделивостта, само че в обратна посока. Това е агресия, насочена към самите нас. Човек, който се обвинява и самонаказва, има колосално чувство за собствената си значимост. Той мисли, че като накаже себе си, като си причини болка, ще промени целия свят. Тоест, в чувството за вина е заложена изначално агресия към заобикалящия ни свят.
Как се формира стремежът да се самонакажем? Нашето
„високоразвито" общество има много високи морални изисквания към хората. И възрастните искат от детето прекалено много, като не разбират,
че то тепърва започва да се учи. Те му втълпяват понятия като добро и зло,
любов и омраза, кое е добро и кое - лошо.
Детето може да прави грешки, но трябва не да го наказваме за това, а да му обясним как и какво трябва да научи от тези грешки. Наказанието носи на малкия човек болка и обида. А той просто се учи как да живее на този свят. Или по-точно, детето с помощта на възрастните се учи как самостоятелно да изгради своя уникален свят. Подсъзнателно то копира начините на поведение и принципите на своите учители. Вместо да го наказваме трябва да го запознаваме с нови начини на поведение в различни ситуации.
Често програмата за саморазрушение се залага от родителите още преди раждането на детето. Например, бременна жена, която се обижда на мъжа си или е унила и няма желание за живот, автоматично, без да иска това, задейства у детето си програма за самоунищожение. Такова дете ще страда и ще се мъчи цял живот, а заедно с него ще страда и майката. И
само осъзнаването на причината, прошката за всички обиди и поемането на отговорност може да спре тази програма.


Сподели с приятели:
1   ...   42   43   44   45   46   47   48   49   ...   150




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница