(онанизма).Корените на тази история се криели в онзи период от живота й,когато момичето се учело да получава сексуално удоволствие чрез ръцете.Неочаквано я „заварила" майка й. Тя дълго и силно била детето си поръцете, а след това го завела при един познат „лекар за луди", който немогъл да измисли нищо по-добро от това да заплаши детето, че акопродължава да се занимава с това „мръсно нещо", ръцете й ще изсъхнат.След много години, когато тази история била вече забравена, момичетоотново опитало да мастурбира. И оттук се започнало...За клиентката се оказа достатъчно просто да осъзнае причината заболестта и да се освободи от страха си и чувството за вина, за да сеотърве от болките в ръцете.Как да се освободим от чувството за вина?Първото, което трябва да направите, е ДА ПОЕМЕТЕ
ОТГОВОРНОСТТА ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ. Именно отговорността, а не чувството за вина. Важно е да разберете това. Хората бъркат тези две понятия. Време е да разберете, че не сте виновни за нищо.
И другите хора също не са виновни. В
Библията е казано, че пред Бог няма виновни. Следователно, чувството за вина е човешко изобретение, илюзия,
създадена от хората. И то много удобна илюзия, която да държи хората в определени рамки. По такъв начин е удобно да управляваш хората. Това управление започва от детството, когато родителите „възпитават" децата си, като предизвикват у тях чувство за вина. Но и самите те са били възпитавани по този начин.
Те буквално карат децата си да се подценяват, да повярват, че
са по- лоши от другите, че не заслужават нищо добро, защото са порочни.
Подобно отношение на възрастните към децата формира у тях множество комплекси за непълноценност.
Много хора продължават да правят това, когато пораснат. Чувството за вина се превръща в навик. Те се отнасят така и към другите хора, като ги карат да се чувстват виновни. Следващият път, когато някой се опита да ви засрами, вместо да се съгласявате с него, че
вие сте лош човек, се запитайте: „Защо се опитва да ме накара да се чувствам виновен? Какво иска от мен?"
В християнската религия съществува понятие за грях. Грехът е нарушаване на Божествените, Вселенските закони. Дали човек прави това съзнателно, или не - това не го освобождава от отговорност. Нарушил си закона - получаваш болест или страдание. Но това не е наказание, както се опитва да го представи религията. Това просто е резултат от определено
поведение. Бог не е добър или лош. Той е просто Сила, която ни помага да живеем и да творим, да
опознаваме света, да усъвършенстваме съзнанието си. Религиозните дейци се опитват да накарат хората да се чувстват виновни, като им обясняват, че болестите и страданията са наказание от
Бога. Само че подобно отношение създава затворен кръг. От една страна,
пред Бога няма виновни, а от друга - болестите са дадени като наказание.
Има някакво разминаване. Но всичко си идва на мястото, когато започнем да възприемаме
болестите не като наказание, а като резултат от нашия неправилен мироглед, като сигнал, че трябва да го променим. Тоест,
държал си се по определен начин - сега понеси резултата. Ако този резултат не те удовлетворява или не устройва заобикалящите те хора,
значи си нарушил Вселенските закони. Например, жената се ядосва на мъжа си и получава възпаление на влагалището. Това е резултат от неправилното й отношение към мъжа й. Ако промени отношението си, ще се промени и ситуацията. Мъжът мрази жена си - получава простатит или импотентност. Ако промени отношението си към жените - ще бъде здрав.
Но понякога е много трудно да следваш Божествените закони, когато не си запознат с тях. Глупаво е да се обвинявате за някакво свое поведение. Още по-глупаво е да обвинявате за всичко заобикалящите ви хора. Ние сами създаваме своя свят. И другите хора правят същото със своите светове.
Сподели с приятели: