И си създайте нов начин на поведение, нови мисли. Решете за себе систрува ли си да бъдете в ролята на този, който обижда? Ако не, чрезкакви свои действия да накарате другия човек да се почувства добре?Излиза, че всичко е много просто: извършили сте някакво действие - получили сте резултат (а не наказание). Ако резултатът не ви харесва - променете поведението си (без каквото и да било наказание). И променяйте поведението си, докато не получите необходимия резултат. Получава се следната верига:
поведение -> резултат -> нов начин на поведение -> нов резултат.
Простете си! Простете си за миналото, за настоящето и предварително
- за бъдещето. Вие не сте виновни. Пред Бог няма виновни.
Нашият подсъзнателен разум е пряко свързан с Бога, с Висшия разум.
И затова във всяка ситуация човек винаги постъпва по най-добрия начин.
Тогава струва ли си да се наказвате за най-доброто, което сте могли да направите в тази ситуация?
Още когато сме били деца, са ни казвали, че Бог ще ни накаже или че болестите са наказание. Но е крайно време да разберете, че Бог не наказва.
Престанете да възприемате Бога като брадат старец, който седи на един облак и ни маха с пръст.
Бог е Висшият разум, Вселената, Реалността. И
тази Сила никога не наказва. Ако сами се накажем, тази Сила ни помага да осъществим наказанието си. А ако обичаме себе си, тази Сила ни дава всичко, което ни е необходимо в живота.
Лично аз възприемам Бога като Висша сила, като творец. Тази Сила твори, създава, помага ни да осъществим мечтите си. Именно помага!
Вселената ни помага винаги, навсякъде и във всичко. Не трябва да делим света на тъмно и светло, на Бог и Дявол. Има Висша сила, която ни помага да
осъществим своите мисли, чувства, емоции. Ако тези мисли са агресивни, ще получим така нареченото „зло". А ако са позитивни,
съзидателни, ще получим само „добро". Дяволът са нашите пагубни,
агресивни и разрушителни мисли. И чувството за вина също се отнася към тези чувства.
Доста често ми се случва да работя с хора, които страдат от чувство за вина. По правило тези хора са силно религиозни. Те смятат, че са виновни за всичко и са недостойни за нещо хубаво в този живот. Те явно не са чели внимателно Библията. А и дали изобщо са я чели? През цялата Библия като червен конец преминава идеята, че трябва да обичаме Бог повече от всичко на този свят. „Възлюби Бога с целия си разум, с цялата си душа, с цялото си сърце" - така е учил Иисус Христос. И са дадени директни указания за
това накъде трябва да насочваме тази любов - към собствената си душа.
Всеки
човек е частица от Бога, от Вселената. И както се отнасяме към себе си, така се отнасяме и към Бога. Ако се обвинявате и се самонаказвате,
значи вървите срещу Бога. А ако сте против Бога, какво хубаво очаквате от него?
Представете си жив организъм, в който всяка клетка има специфични функции. И ако дадена клетка започне да се самоунищожава, тя престава да изпълнява преките си задължения и ще започне да трови останалите клетки и организма като цяло. Как ще реагира организмът на това?
Отначало той ще се опита да помогне на тази клетка да оздравее, да стане нормална, но след това просто ще я унищожи, така че тя да спре да трови целия организъм с продуктите от своя разпад.
Любовта към Бога започва от любовта към самите нас. Научете се да обичате себе си, да се обичате с безусловна любов. Обичайте
себе си като частица от Бога, от Вселената. И тогава целият свят ще се отвори за вас.
Това е изкуство, на което трябва да се научите. Именно любов към себе си,
а не самолюбие и егоизъм. Защото ако аз обичам себе си като частица от
Бога, ще се отнасям по същия начин и към всичко и всички на този свят.
Но на първо място трябва да стои любовта към Бога. А всичко останало на този свят е просто средство за натрупването на тази любов и за нейната реализация. Трябва да се научите да следвате преди всичко Вселенските закони, а след това Земните. А да умеете да следвате Вселенските закони означава да изпитвате любов, радост и щастие.
Да поемете отговорността, а не да се чувствате виновни - това означава да се научите да правите избор. Вината и наказанието не дават право на избор. А чувството за отговорност позволява да бъдат създадени нови мисли и начини на поведение. Важно е не просто да престанете да правите нещо, а да се научите да правите нещо ново, по-позитивно от старото.
По принцип, няма значение какъв избор ще направим, защото всеки
избор в живота е правилен, тъй като той се предоставя и се осъществява с помощта на Висшата сила. Няма смисъл да се обвинявате за някакви неуспехи или грешки. Това няма да ни направи по-добри, но ще ни донесе болка и обида. Всеки човек в даден момент прави онова, което е по силите му и което умее да прави. Всеки действа по силата на своя мироглед. Всеки от нас има свое предназначение в живота. И не е толкова важно дали ще го осъществим в този живот, или в следващите. Някога ние сме избрали точно този свят, за да получим определени уроци. Всеки от нас има свой Път.
Целта на всички е една. Ние всички вървим към тази цел и този стремеж,
тази тайнствена сила ни обединява. Приемете и обикнете себе си, приемете
и обикнете този свят такъв, какъвто е. Можете да изминете своя жизнен път,
изпълнени със злоба, обида и чувство за вина. И това ще бъде добър път. Той по нищо не отстъпва на пътя на светеца или праведника. Но ако поемате отговорността да използвате тези разрушителни чувства, трябва да поемете отговорността и за разрушенията, които тези чувства ще привлекат в живота ви. И тогава не си струва да обвинявате когото и да било: нито себе си, нито близките си, нито правителството. Това е вашият избор.
Аз ви предлагам друг вариант. Преминете през този свят с любов.
Важно е да разберете, че любовта не е по-добра от омразата. Просто
Любовта е по-приятният инструмент за опознаване на законите на
Вселената.
САМОКРИТИКА, САМОБИЧУВАНЕ, НЕДОВОЛСТВО ОТ СЕБЕ
СИ, САМООСЪЖДАНЕ, ПРЕЗРЕНИЕ И НЕНАВИСТ КЪМ СЕБЕ СИ
Сподели с приятели: