Рамкова програма Прогрес от 2007 г

Начало: тя започна през 2007 година и ще продължи до 2013 година, като ще работи паралелно с Европейския Социален Фонд (European Social Fund -ESF). Тази програма ще замени предишните четири такива, които приключиха през 2006 година, и ще се занимава с дейностите, насочени срещу дискриминацията, равенството между половете, мерките по заетостта и борбата срещу изключването от обществото.

ЕС стартира програмата Progress, за да подпомогне усилията на страните-членки за постигане на повече и по-добри работни места и равни възможности за всички граждани. Обществото очаква от ЕС да засили позициите на социална Европа, за да се постигне по-голям брой работни места и да се противостои на бедността и изключването от обществото.

Страните-членки са си поставили определени цели като част от Европейската стратегия по заетостта (European Employment Strategy) и са формулирали начините, по които смятат да постигнат тези цели в рамките на своите национални планове за действие.

Приложение в пет области:

• заетост

• включване в обществото и защита

• условия на труд

• липса на дискриминация

• равенство между половете
Какви са целите на програмата?

PROGRESS ще използва наличните си финансови средства, за да:

Цели на програмата – шест основни цели:

• 
  да повиши нивото на познаване и разбиране от страна на страните-членки на съществуващата ситуация посредством анализи, оценки и непосредствен контрол върху сферите на дейност;
  
• 
  да подпомага разработването на статистически инструменти, методи и общи показатели в областите на действие на програмата (с разбивки по пол и възрастова група, когато е необходимо);
  
• 
  да подпомага и контролира прилагането на законите на Общността и целите на политиката й в страните-членки, с цел оценка на техните ефективност и резултати;
  
• 
  да пропагандира сътрудничеството и взаимообучението, да идентифицира и разпространява добрите практики и новаторските подходи на ниво ЕС;
  
• 
  да повишава знанията и разбирането сред управляващите и населението по отношение на всяка една от областите на действие на политиката;
  
• 
  да разшири правомощията на ключови мрежи на ЕС, за да акумулират и пропагандиране, поддръжка и по-нататъшно развитие на политиките и целите на ЕС.
  

РROGRESS ще финансира три вида дейности:

• Взаимообучение, популяризиране сред обществеността и разпространение;

• Подкрепа за основните действащи лица.
Програмата ще се съсредоточи върху дейности с изявено европейско присъствие и ще гарантира добавена стойност за ЕС. Тези дейности са разработени по начин, който допринася за анализа и развитието на политиката в съответната област. В този смисъл, PROGRESS се различава от Европeйския социален фонд (ESF), който инвестира само в прилагането на политиката по заетостта и социалното включване в страните -членки.
Някои от примерите за това, какви дейности може да финансира PROGRESS:
• Проучвания в цяла Европа, като например изследване на здравословните и безопасни условия на труд.

• Събиране на статистически данни относно броя на инцидентите на работното място и заболеваемостта. Подготвяне на проучвания на работната ръка в Обединена Европа (European Labour Force Surveys) и популяризиране на резултатите от тях.

• Финансиране на европейски обсерватории като например Европейската

обсерватория по заетостта (European Employment Observatory - EEO), с цел

проследяване на политиките по заетостта и тенденциите на пазара на труда

• Обучение на специалисти по право и прилагане на политиката.

• Създаване на мрежи от експерти на национално ниво - например експерти по право; обмен и обсъждане на въпросите, свързани с правото на ЕС и неговото прилагане.
За програмата е предвиден глобален бюджет от 743,25 млн. евро за период от седем години. Комисията е определила процентното разпределение за всяка от сферите на дейност, както следва:
• Заетост: 23%

• Включване в обществото и защита: 30%

• Условия на труд:10%

• Липса на дискриминация : 23%

• Равенство между половете: 12%

Оставащите 2% ще покрият разходите, свързани с прилагането на програмата.

По предложение на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета, 2007 е обявена за Европейска година на равни възможности за всички (решение от 17 май 2006г.).

Основната цел на инициативата е да се запознаят гражданите на Европейския съюз с техните права:

• 
  да не бъдат дискриминирани;
  
• 
  да бъдат равно третирани;
  
• 
  правото им на равни възможности.
  

• 
  Права – информационни и разяснителни кампании за правото на равно третиране и недискриминация; дебати за проблема на дискриминацията по няколко признака.
  
• 
  Представителство – стимулиране на дебата в обществото за повишаването на активността и участието на групите, жертви на дискриминация, като се обърне специално внимание на въпроса за балансираното участие на мъжете и жените.
  
• 
  Зачитане и признание на разнообразието и на равнопоставеността.
  
• 
  Уважение – съблюдаване на основни (общочовешки) морални принципи в отношенията и изграждане на солидарно общество.
  

В България Европейската година на равните възможности за всички бе официално открита на 20 февруари 2007 г. На национално ниво събитията се ръководят и координират от Национален изпълнителен орган, а информационните кампании са координирани от МТСП, Комисията за защита от дискриминация и неправителствената организация Фондация Европейски институт.

Етническият произход или религиозните различия засилват взаимното неразбиране отвъд границите на Европа или в отношенията с хора, произлизащи от средите на имиграцията: колко европейци бъркат мюсюлманската религия с ислямизма?

Независимо дали става дума за свобода на печата, за борба срещу дискриминацията и расизма, за интегриране на имигрантите или за образователна политика, културните различия се усещат в много области.

Затова Европейският съюз реши да обяви 2008 г. за европейска година на междукултурния диалог. Целите са няколко:

• 
  да се обърне внимание на европейците върху значението на диалога;
  
• 
  популяризиране на идеята за общите ценности и на идеята за взаимно уважение;
  
• 
  стимулиране на обмена и дебатите;
  
• 
  особено внимание ще бъде обърнато на диалога между религиите.
  

През цялата тематична година ще бъдат организирани информационна кампания и различни прояви, бюджетът за които е 10 млн. евро. За да има приемственост в дългосрочен план, Съюзът ще извърши проучвания и допитвания. Годината ще завърши с междукултурен форум, в който ще участват представители на гражданското общество, на различни религии и политици.

Основен носител на посланията на годината на диалога ще бъдат 27-те национални и 7 общоевропейски проекта. Европейската комисия в Брюксел ще организира множество дебати за миграцията, образованието, културата и религиите.

Как се нарича българският национален проект в рамките на инициативата? („Къща” като символ на обединение, традиции и национални ценности.)

Сред петнадесетте посланици на междукултурния диалог през 2008 г. са писателят Паулу Коелю и певецът Шарл Азнавур.

Други закони, в които се възпроизвежда равенството на гражданите пред закона:

• 
  Данъчен процесуален кодекс
  
• 
  Кодекс на труда;
  
• 
  Закон за борба с трафика на хора;
  
• 
  Закон за вероизповеданията;
  
• 
  Закон за защита срещу дискриминация;
  
• 
  Закон за защита срещу домашното насилие;
  
• 
  Закон за народната просвета;
  
• 
  Закон за държавния служител;
  
• 
  Закон за висшето образование;
  
• 
  Закон за насърчаване на заетостта;
  
• 
  Закон за омбудсмана;
  
• 
  Закон за защита на хората с увреждания;
  
• 
  Закон за защита на потребителите и др.
  

Законът:

• 
  постави широка основа за действително равенство и недискриминация;
  
• 
  осъществи кодификация на недискриминацията;
  
• 
  уеднакви терминологията във всички останали закони в България, които се занимават със защита от дискриминация;
  
• 
  даде единно определение за пряка и непряка дискриминация, валидно за цялото българско законодателство;
  
• 
  увеличи признаците на недискриминация;
  
• 
  установи понятие за „множествена дискриминация”
  
• 
  създаде защитен механизъм срещу дискриминация.
  

• 
  равенство пред закона;
  
• 
  равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот;
  
• 
  и ефективна защита срещу дискриминацията.
  

• 
  при упражняване правото на труд;
  
• 
  при упражняване правото на образование
  
• 
  при упражняване на други права.
  

Кой е защитен?

• 
  граждани (физически лица);
  
• 
  чужденци;
  
• 
  лица без гражданство;
  
• 
  сдружения на граждани, когато са дискриминирани по отношение на техните членове;
  
• 
  сдружения на граждани с нестопанска цел – когато са дискриминирани по отношение на техните членове;
  
• 
  сдружения на граждани по Закона за вероизповеданията;
  
• 
  юридически лица – когато са дискриминирани по отношение на техните членове или на заетите в тях лица.
  

Всяка пряка и непряка дискриминация основана на: пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение; увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние, или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Нови за българското законодателство са белезите – „гражданство”, „увреждане”, „възраст” и „сексуална ориентация”.

В закона се определят пряката и непряката дискриминация; неблагоприятното третиране (всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси).

Като дискриминация се определят още:

• 
  тормозът на основа на изброените признаци;
  
• 
  сексуалният тормоз;
  
• 
  подбуждането към дискриминация;
  
• 
  преследването и расовата сегрегация;
  
• 
  изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места.
  

Чрез закона се дава отговор на въпроси и възникващи всекидневно казуси в социалната практика - например: Дискриминация ли е, когато се изисква изрично наличието на българско гражданство за заемане на определена длъжност, например в Закона за държавния служител? (не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или в международен договор, по който Република България е страна; когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност е съществено и определящо професионално изискване).

В закона са посочени конкретни примери за по-пълно представяне на защитата при упражняване правото на труд. Дава се изчерпателен отговор на въпросите: Какво няма право работодателят?

Например дори и беглият поглед към обявите за работа ни дава възможност да открием откровено дискриминационни и сексистки формулировки. Законът дава възможност на засегнатата страна, независимо дали е мъж или жена, да се защити пред Комисията за защита от дискриминация и по съдебен ред, както и да търси обезщетение за претърпените вреди.

Какво е длъжен да осигури работодателят?

• 
  еднакви условия на труд без оглед на посочените по-горе дискриминационни признаци;
  
• 
  равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд;
  
• 
  еднакви критерии за оценка на труда – чрез колективните трудови договори или чрез вътрешни правила за работната заплата; или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация;
  
• 
  равни възможности за професионално обучение, повишаване на квалификацията и израстване в длъжност или ранг и др.
  

1. Какво следва да направи работодател, получил оплакване от работник или служител за тормоз, включително сексуален тормоз на работното място? (Длъжен е незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.)

2. Какво би се случило, ако тормозът или сексуалният тормоз са осъществени от самия работодател и каква отговорност би носил той? (Липсата на уредена нормативна хипотеза, в която тези действия се извършват от работодателят, е съществен пропуск на закона!)

3. Има ли разпоредба в Закона за държавния служител, която да забранява сексуалния тормоз на работното място? (Забраната би следвло да обхване и сферата на средните и висши училищат).

Един от най-важните приноси на Закона в борбата срещу дискриминацията е въвеждането на т.нар. обърната доказателствена тежест в случаите на дискриминация.Чл. 9 гласи: „ ....ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.”

1.Какво следва да се случи, ако кандидатите за заемане на длъжност в администрацията са равностойни по отношение на изискванията за заеманата длъжност?(Държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление назначават кандидата от по-слабо представения пол до достигане на най-малко 40-процентно представителство от него в съответните административни звена.)

2. Това правило отнася ли се при определяне на участниците или членовете в съвети, експертни работни групи, управителни, съвещателни или други органи? (Същото правило е валидно, освен когато тези участници се определят чрез избор).
Способи и действия за защита от дискриминация – производство пред Комисията за защита от дискриминация и съдебно производство).

Комисия за защита от дискриминация (независим специализиран държавен орган; юридическо лице на бюджетна издръжка; състав от 9 души, от които поне 4 юристи; мандат от 5 години).

Производството пред Комисията:

• 
  по жалба на засегнатите лица
  
• 
  по инициатива на комисията
  
• 
  по сигнали на физически лица, юридически лица и на държавни и общински органи - те трябва да са писмени; да не са анонимни и да не са изтекли 3 години от извършване на нарушението.
  

• 
  Производството пред Комисията е безплатно.
  

Промени в Закона за защита от дискриминацията - 2006 г.

На Комисията за защита срещу дискриминацията и на съдебната система в България се възлагат действителното прилагане на нормите на Закона, за да стане ефективен механизъм за защита срещу дискриминация на всички физически, юридически лица и сдружения.
Национални органи по равнопоставеност при прилагането на антидискриминационното законодателство и насърчаване на равенството

• 
  Народно събрание
  

• 
  Омбудсман
  
• 
  Комисия за защита от дискриминация
  
• 
  Комисия за правата на човека и вероизповеданията
  
• 
  Министерски съвет - Национален съвет за етнически и демографски проблеми
  
• 
  Министерство на труда и социалната политика
  

• 
  Подкомисия по правата на жените и равнопоставеността на половете
  
• 
  Национална комисия за борба с трафика на хора
  
• 
  Консултативна комисия за равните възможности
  
• 
  Групи на гражданското общество
  
• 
  Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжeте
  

В съдържателен план националната политика по заетостта включва следните структурни елементи:

• 
  целеви групи и приоритети за 2008 г. в политиката в сферата на заетостта и на пазара на труда;
  
• 
  развитие на социалния диалог и на институциите на пазара на труда по посока на установяването на равни възможности;
  
• 
  гъвкави и устойчиви договорни отношения;
  
• 
  политики за насърчаване на ученето през целия живот;
  
• 
  ефективни активни политики на пазара на труда;
  
• 
  модерни социално-осигурителни системи.
  

1. 
   Повишаване на икономическата активност и равнището на заетост за всички в рамките на формалната икономика – специално внимание на рисковите групи на пазара на труда – младежи, възрастни, лица с увреждания, ниско образовани и неграмотни, неактивни и обезкуражени, в т.ч. роми.
   
2. 
   Повишаване на компетентностите на работната сила и съответствието й с търсенето на пазара на труда – инвестиции в човешкия капитал; система за учене през целия живот.
   
3. 
   Съгласувани действия за по-голяма гъвкавост и сигурност на пазара на труда – от безработица към заетост; обучение с цел заетост през различните етапи от човешкия живот.
   

Основни цели:

• 
  повишаване предлагането на труд вкл. чрез активирането на продължително безработните лица и неактивни лица;
  
• 
  подпомагане на преходите (неактивност, безработица, заетост);
  
• 
  подкрепа на социалното включване на уязвимите групи;
  
• 
  постигане на ефективна интеграция на лицата от неравнопоставените групи и др.