Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г

Според тази програма, финансирана от Структурните фондове и кохезионния фонд на ЕС, ще се финансират операции за:

• 
  стимулиране на икономическата активност и развитие на пазар на труда, насърчаващ включването;
  
• 
  мерки за повишаване адаптивността на заетите вкл. на хора с увреждания (в социални и др. предприятия);
  
• 
  подобряване на достъпа до образование и обучение;
  
• 
  социално включване и насърчаване на социалната икономика, на социалните и здравните услуги;
  
• 
  междурегионално сътрудничество.
  

• 
  насърчаване на участието в различни форми на учене през целия живот и повишаване на производителността на труда.
  

Финансираните действия по основните направления ще бъдат осъществени от широк кръг бенефициенти: социални партньори, образователни и обучаващи центрове и институции, работодатели и консултантски организации, НПО, доставчици на социални услуги и др.

• 
  безработни младежи до 29 г.;
  
• 
  безработни над 50 г.;
  
• 
  безработни без образование или квалификация;
  
• 
  неактивни лица в т.ч. обезкуражени неработещи лица;
  
• 
  млади жени с малки деца, но и с ниска квалификация;
  
• 
  младежи потенциални емигранти;
  
• 
  безработни от ромски произход без образование и квалификация;
  
• 
  хора с увреждания, но и с ниска квалификация;
  
• 
  безработни жени над 50 г., но и с ниска квалификация;
  

• 
  включване в продължаващо професионално обучение;
  
• 
  осигуряване на обучение на безработни и заети лица за придобиване на ключови умения (умения за работа с компютър, владеене на чужд език, работа в екип, комуникативност и др.)
  
• 
  ограмотяване и професионална квалификация, стажуване и чиракуване под ръководството на наставник с цел включване на пазара на труда на безработни без образование;
  
• 
  насърчаване на малкия и средния бизнес чрез подкрепа на стартиращи предприемачи сред безработните;
  
• 
  подобряване на условията на труд в съответствие със Стратегията на Общността 2007-2012 г. за здраве и безопасност при работа и др., включително мониторинг и оценка на ефекта от програмите.
  

• 
  обществен дебат – за обществена подкрепа на реформите;
  
• 
  информиране и обучение на работодателите за правните норми в Кодекса на труда с цел по-гъвкаво организиране на работния процес;
  
• 
  подобряване условията на работа;
  
• 
  по-добро съвместяване на личния и професионалния живот;
  
• 
  продължаване на програмата “Старт на кариерата”(безработни младежи с висше образование придобиват трудов стаж в държавната администрация)
  
• 
  намаляване на различията между различните групи, вкл. и по отношение на жените; Национална програма “В подкрепа на майчинството”.
  

През 2008 г. България ще прилага политики за достигане на лисабонската цел за намаляване на нивото на младежката безработица в Европа чрез насърчаване на инвестициите в младите хора като ключов фактор за развитието и просперитета на обществото [по-подробно с. 25 НПДЗ, 2008]. Един от основните фактори за младежката безработица е ранното напускане на училище. [По-подробно: Причини за отпадане на децата от училище в България, 2006]. На базата на открояващите се социално-икономически и педагогически причини за отпадането на децата от училище в България са откроени политики и мерки за овладяването в допустими граници на този процес, с който се свързват редица казуси, поставящи децата от малцинствата с бедни родители в неравностойно положение.

• 
  намаляване на отпадането от училище и интегриране на рано напусналите, особено внимание към нискообразованите безработни лица;
  
• 
  подобряване на качеството и ефективността на образованието и обучението (продължава разработването на ДОИ по професии, на професионални изпитни програми за ІІІ степен на професионална квалификация и за нови професии)
  
• 
  обучение на преподаватели на възрастни заети и безработни лица;
  
• 
  разширяване на участието във форми на учене през целия живот – чиракуването като форма за обучение на конкретно работно място (субсидиране заетостта на лицата и възнаграждението на наставника).
  

В основата на българската система за социална закрила и социално включване е насърчаването на подпомаганите трудоспособни лица за включването им на пазара на труда и заработването на доходи от труд. За постигане на по-добро включване на всички лица в трудоспособна възраст ще продължи насърчаването на работодателите да наемат лица от групите в неравностойно положение на пазара на труда, ще се подпомага изграждането на достъпна работна среда за увеличаване на възможностите за заетост на хората с увреждания.

Реализирането на планираните положителни мерки и програми дава възможност за определянето на пазара на труда като насочен към социалната интеграция на всички хора, осигуряване на по-добри възможности за рисковите групи за социално включване и подобрение на качеството им на живот.

Пазар на труда, основан на включването – активиране, социални услуги и социално подпомагане

Постигането на основната цел – равни възможности за всички и това – животът да бъде по-добър, по-сигурен и по-спокоен за хората от уязвимите групи е функция от осъществяването на по-конкретните цели:

• 
  осигуряване на финансиране на социални услуги в общността, насочени към подкрепа на лица от рискови групи и техните семейства;
  
• 
  осигуряване на качествено образование на всички лица със специални образователни потребности;
  
• 
  повишаване на грамотността на лица, за които българският език не е майчин;
  
• 
  подобряване на административното обслужване на лицата от уязвимите групи, вкл. и достъпа до електронни услуги;
  
• 
  създаване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, достъпен транспорт, достъп до информация и комуникационни услуги, както и активно включване на общините в тези дейности;
  
• 
  мерки за промяна на обществените нагласи и активна защита от дискриминация.
  

Транспонирането на европейската антидискриминационна политика в сферата на заетостта, професионалното обучение, квалификацията, във всички сфери на професионалния и личен живот на гражданите на Общността е в съответствие с прилагането на мейнстрийминг подхода (въвличане, включване в общия поток) в секторните национални политики. Реализирането на целите и приоритетите, отразени в НПДЗ би довело до създаване на по-добри условия за социално включване на рисковите групи в обществото ни, до по-добро „оползотворяване” на незаетата работна ръка, до осъществяването на ценностите на равните възможности за всички.

С цел преодоляването на социалните контрасти в доходите, образованието, здравеопазването и постигането на едно по-хармонично развитие на страната от съществено значение са конкретните политики срещу бедността. Те се синтезират в няколко основни направления:

На първо място, тук се отнасят дейности и мерки, който ще доведат до по-качествено обучение и образование, квалификация и здравеопазване. На такава основа ще се подобри достъпа до пазара на труда и обществените услуги.

На второ място, разкриване на нови възможности за социално включване чрез формиране на умения за активно участие на бедните в този процес, насърчаване на инициативи за самопомощ, социално финансиране в подкрепа на самостоятелнта заетост и др.

Трето, разкриване на качествени работни места, които осигуряват дълготрайна заетост, пълноценна реализация чрез превенция на риска „бедност” и преодоляване на явлението „работещи бедни”.

Четвърто, повишаването на гъвкавостта и сигурността на пазара на труда изисква развитие на системите за сигурност и отваряне на местните пазари на труда към безработните и бедните.

Редица изследвания у нас (2; 8 и др.)сочат, че като цяло образователното развитие, подобно на доходите е заплашено от диференциация – между бедни и богати, между деца от селата и от градовете, между българи, роми и турци, между здрави и деца със специални образователни потребности. От гледна точка на конкуренцията и развитието, разликата в качеството на образованието в различни софийски училища може да има положителен ефект. Разликата в качеството на образованието между училищата в селата и малките населени места, от една страна и големите градове, от друга е твърде голяма, за да има положителен ефект върху развитието на децата, обществото и икономиката в перспектива.

Феминизацията на бедността /Глобален доклад за равнопоставеността на половете за 2007/ у нас извежда на преден план рискови групи за изпадане в бедност като – жените от малцинствата, самотните жени и майки, безработните, възрастните жени, жените от земеделските и селските райони.

Социалната работа не е в състояние да предотврати ръста в търсенето на луксозни стоки. „Най-бедната страна в Европейския съюз изпитва глад за лукс” – под това заглавие „Бизнес уик” изнася данни, които контрастират на общото усещане за бедност на широки слоеве от населението у нас. Социалната работа обаче, особено в условия на криза, на рецесия, на съществуващ контраст сред населението между бедни и богати е в състояние да допринесе много чрез програми и позитивни мерки за един по.добър баланс, за постигане на целите на хилядолетието, които по своята същност са хуманни, справедливи и необходими на обществото ни за ориентиране към по-високо качество на жизнедейност и доближаване до европейските стандарти.

1. 
   България и международното сътрудничество за развитие. С., 2007.
   
2. 
   Глобален доклад за равнопоставеността на половете.С., 2007.
   
3. 
   Гражданско право (обща част). С., 2006.
   
4. 
   Кирчев, П. Антидискриминационното законодателство в България: История и развитие. http://bgogemini.org/bg/page.php?id=247
   
5. 
   Илиева, Ир. Анализ на Законът срещу дискриминацията. http://
   
6. 
   Основни права на човека. С., 2002.
   
7. 
   Практически подходи за борба с дискриминацията и утвърждаване на равните възможности в България. С., 2006.
   
8. 
   Причини за отпадане на децата от училище в България. С., 2006.
   
9. 
   Политики на равнопоставеност и равни възможности /наръчник/.С., 2007.
   
10. 
    (Харта на основните права на Европейския съюз. Разяснения относно хартата на основните права).(2007/С303/02)
    
11. 
    Данъчен процесуален кодекс.
    
12. 
    Кодекс на труда.
    
13. 
    Закон за борба с трафика на хора.
    
14. 
    Закон за вероизповеданията.
    
15. 
    Закон за защита срещу дискриминация.
    
16. 
    Закон за защита срещу домашното насилие.
    
17. 
    Закон за народната просвета.
    
18. 
    Закон за държавния служител.
    
19. 
    Закон за висшето образование.
    
20. 
    Закон за насърчаване на заетостта.
    
21. 
    Закон за омбудсмана.
    
22. 
    Закон за защита на хората с увреждания.
    
23. 
    Закон за защита на потребителите.
    
24. 
    Проект на закон за равните възможности на жените и мъжете.
    
25. 
    http://diversity.europe.bg (Национална антидискриминационна кампания - Различията ни събират)
    
26. 
    http://www.dw-world.de/dw/article/
    
27. 
    http://evropa.dnevnik.bg (Европейска година на междукултурния диалог)
    
28. 
    http://equality2007.mlsp.government.bg (Европейска година на равните възможности за всички – планирани дейности)
    
29. 
    http://EUanti-discrimination policy
    
30. 
    http://fra.europa.eu