Книга „социални дейности" Том 102 annuaire de l’universite de sofia "ST. Kliment ohridski"

В областта на образованието – предоставяне на специфични бюджети за училища в определени географски райони с цел подобряване равенството на възможностите на децата, които се намират в неравностойно, затруднено положение.

Така например, в Германия съществува програма за безплатни езикови курсове на член от семейство на чужденци, в което единият е студент, редовна форма на обучение и др.
Директивата за расово равенство (2000/43/ЕС) въвежда принципа на равното третиране на лицата, независимо от техния расов или етнически произход. Тя предвижда много по-обхватна защита срещу дискриминация в следните области:

• 
  достъп до заетост, самонаемане и професия (включително повишение);
  
• 
  достъп до професионално съветване и обучение;
  
• 
  наемане и условия на труд, включително уволнение и заплащане;
  
• 
  членство в организации на работници, служители и работодатели;
  
• 
  образование;
  
• 
  социална защита, включително социално осигуряване и здравеопазване;
  
• 
  социални придобивки;
  
• 
  достъп до и предоставяне на общественодостъпни стоки и услуги, включително жилищно настаняване.
  

Могат да бъдат необходими специални мерки, които да компенсират изоставането, произтичащо от расовия или етнически произход, възраст или друга характиеристика, която може да доведе до третирането на личността несправедливо.

Директивата за расово равенство (2000/43/ЕС) дава право на жертви на дискриминация да правят оплаквания чрез съдебно-административна процедура, свързана с подходящи наказания за тези, които дискриминират.

Създава ограничени изключения от принципа на равното третиране. Разделя тежестта по доказване между оплакващия се и този, срещу когото е насочено оплакването в граждански и административни случаи.

Осигурява създаването във всяка страна-членка на организация, която да насърчава равното третиране и осигурява независима подкрепа на жертвите на расова дискриминация.

Аналогична разпоредба съществува и в Директива 76/207/ЕО за равенството между половете в областта на трудовата заетост. На основание на тази разпоредба Съдът на ЕО е създал практика, която регламентира възможността държавите-членки да приемат и поддържат квотни системи в заетостта, като е дефинирал критериите, на които трябва да отговаря преференциалното третиране, за да бъде законосъобразно, т.е. да не противоречи на принципа на равното третиране и да не представлява от своя страна дискриминационна практика.

Директивата за равенството в областта на трудовата заетост регламентира положителните мерки по отношение на останалите признаци в областта на заетостта посредством същата редакция, както на чл. 5 от расовата директива, като предвижда по-широка възможност за прилагане на положителни мерки по отношение на хората с увреждания или интеграцията им в работната среда.

Според редица изследователи [по-подробно: Политики на равнопоставеност и равни възможности, 2007, с. 8] двете директиви се основават на Препоръка 86/379/ЕИО от 24 юли 1986 г. за наемането на работа на хора с увреждания в Общността, с която се създават примери за положителни мерки, както сочи и Резолюцията на Съвета от 17 юни 1999 г. за равните възможности за хора с увреждания в областта на заетостта, училищното обучение и обучението през целия живот.

Двете директиви заедно с Програмата за действие за борба с дискриминацията са част от по-широка стратегия на Европейската общност, която цели промоцията на социалното включване и равноправно участие на групите в неравностойно положение.

В резултат на действието на този закон са назначени 55 слепи лица, което се определя от Панкипърската организация на слепите като значителна позитивна мярка. [пак там]

Законът за публичната служба от 1990 г. също предвижда, че при заемането на свободни места в публичната служба се отдава предимство на кандидати с увреждания, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността при условие, че Комисията, отговаряща за подбора, смята, че те са способни да осъществяват задълженията, произтичащи от длъжностната характеристика и че не са по-малко квалифицирани или способни от останалите кандидати.
Каква е целта на тези документи? Да оцени и разработи мерки за борба с дискриминацията на всякакво основание, с изключение на пола.

Равенството между мъжете и жените в областта на трудовите права се урежда от отделно законодателство – 13 директиви в областта на трудовите права, социалната сигурност, стоките и услугите.

Според изследователите на антидискриминационните програми и положителните мерки, които се реализират [2; 3; 5 и др.] , ако не се преодоляват различията в обществото, ако не се допуска представителство на отделните групи, ако то е разделено от културни, икономически или други пропасти, то се създават предпоставки за възникването на сигурни конфликти.

Положителните мерки се планират и реализират за определено време т. е. те имат временен характер. Освен това те се прилагат за преодоляване на неравновесието, което следва да отстранят, и затова се явяват изключение от принципа на равенство.

Настоящото проучване показа, че съществува разделение в обществената и правна мисъл относно „статуса” на положителните мерки. Създава се реално противоречие, което се състои в това, че тези мерки са изключение от принципа на равното третиране по дефиниция (П. Кирчев и др.). От една страна, общото антидискриминационно законодателство се основава на принципа на равното третиране, произтичащо от равенството пред закона и еднаквото достойнство на всички членове на обществото. От друга страна, казват опонентите, според принципа на положителните мерки се създават привилегии, създава се неравенство въз основа на принадлежност към определена раса, етнос или пол, който е бил обект на дискриминация в миналото.

Например в САЩ положителните мерки се прилагат само в моменти на преход – времето, в което лицата сменят своето работно място или училище. По този начин от положителните мерки се ползват хората в работна възраст, които се надяват да подобрят своя начин на живот чрез смяна на работното място или допълнително обучение.

Този подход има положително въздействие върху младите хора, като в същото време запазва статуса и положението на вече установените членове на обществото. Тази рамка е създадена с Постановление на президента Кенеди през март 1961, но е претърпяла чувствително изменение [по-подробно: П. Кирчев, Практически подходи за борба с дискриминацията и утвърждаване на равните възможности в България. 2006 г.]

Когато се анализира тезата „за или против” социалните програми и мерки, които се планират за преодоляване на изоставането на базата на расов, етничиски, възрастов или друг признак, експертите основателно цитират една емблематична личност със значителен принос за утвърждаването на политиката на равните възможности в американското общество. Известна е мисълта на Линдън Джонсън (1965 г. - тогава президент), който в своята прочута реч в Университета Хауърд дава израз на национални ценности и идеали и която се превръща в „национално основание за придвижването на политиката на страната отвъд антидискриминацията към по-активното усилие за подобряване на статуса на чернокожите американци”[пак там, с.10]:

„Вие не взимате човек, чийто крака са оковани от години с вериги, и го

освобождавате, довеждате го до стартовата линия и му казвате, „свободен

си да се състезаваш с всички останали”, и да продължавате да вярвате, че

сте били напълно справедливи.”

Дотогава в американското общество господства идеята за меритокрацията (властта

на личните качества) – т.е. на системата, според която единствено личните

качества са важни. В същото време следва да се има предвид, че уменията, които се основават на личните качества за допускане до образование или заемане на длъжност, се култивират от родителите чрез благоприятна социокултурна среда, при което паричният ресурс е от особена важност. В този план се утвърждава, че „мерките за подпомагане са методът, чрез който малцинствата биха могли постепенно да развият тези умения в своите собствени деца”[пак там].

• 
  Директива на Съвета 75/117/ЕИО от 10 февруари 1975 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа за равенство в заплащането на труда на мъжете и жените.
  
• 
  Директива на Съвета 76/207/ЕИО от 9 февруари 1976 г. за прилагането на принципа за равенство в третирането на мъжете и жените по отношение на достъпа до трудова заетост, професионална квалификация и израстване, и условията на труд с измененията й от Директива 2002/73.
  
• 
  Директива на Съвета 92/85/ЕИО от 19 отомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване на подобрения в областта на безопасните и здравословни условия на труд на бременни работнички, на работнички-родилки или кърмачки; с нормите на тази директива е съобразен Законът за защита от дискриминация, Кодексът на труда, Кодексът за задължително обществено осигуряване и Законът за облагане доходите на физическите лица.
  
• 
  Директива 97/80/ЕС на Съвета от 15 декември 1997 г. относно доказателствената тежест в случаите на дискриминация, основана на пол.
  
• 
  Директива на Съвета 2000/78/ЕС от 27 ноември 2000 г., създаваща основна рамка за равно третиране при заетостта и професията.
  

Всички актове на ЕС се превръщат в правнозадължителни за България след датата на присъединяването и всеки български гражданин може да се основе на техните норми, както и да иска от българските съдилища да го прилагат.

Тя определя рамка за забрана за дискриминация по посочените основания и се установява едно минимално равнище на защита в рамките на Европейския съюз за хората, които са били обект на такъв вид дискриминация.

Настояшото предложение се представя като част от „Обновената социална

програма: възможности, достъп и солидарност в Европа на 21 век” и придружава съобщението „Недискриминация и равни възможнисти: подновен ангажимент”.

Развитите идеи и принципи се основават на Директиви 2000/43/ЕО, 2000/78/ЕО и 2004/113/ЕО, които забраняват дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, възраст, увреждане, сексуална ориентация, религия или убеждения.

В какъв срок посочените директиви е трябвало да бъдат транспонирани в националното законодателство? (не по-късно от 2003 г. с изключение на разпоредбите, отнасящи се до дискриминацията, основана на възраст и увреждане, за които бе предоставен допълнителен тригодишен срок).

Има ли съгласуваност с други политики и цели на Съюза?

Предложението се основава на разработената от Договора от Амстердам насам стратегия за борба с дискриминацията и е съобразена с целите на ЕС и по-специално с Лисабонската стратегия за растеж и заетост и целите на процеса на социална закрила и социално включване в ЕС.

Какви резултати са известни от допитването до заинтересованите страни и оценката на въздействието?

Осъществени са: обществено онлайн допитване; проучване на бизнес сектора /социологическо проучване, проведено от Витоша рисърч, чиито резултати се посочват в Националния план за действие по заетостта, 2008/, вкл. срещи със социални партньори и неправителствени организации от европейски мащаб, работещи в областта на недискриминацията.

Определят се три цели, които всяка инициатива трябва да постигне:

• 
  Да се подобри защитата срещу дискриминация;
  
• 
  Да се гарантира правната сигурност за стопанските субекти и потенциалните жертви в държавите-членки като цяло;
  
• 
  Да се подобри социалното приобщаване и да се насърчи пълноценното участие на всички групи в обществения и икономическия живот.
  

При всички обстоятелства държавите-членки ще трябва да прилагат Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която определя отказа за разумно приспособяване като дискриминация.

Използването от застрахователи и банки на възрастта или налично увреждане при оценяване на рисковия профил на клиентите не е непременно проява на дискриминация: всичко зависи от продукта. (Комисията ще започне диалог със застрахователния и банковия сектор и с другите заинтересовани страни за постигане на по-добро общо разбиране за областите, където възрастта или наличните увреждания са релевантни фактори, които следва да се имат предвид при формирането на цената на продуктите, предлагани в тези сектори.)

Многообразието на европейските общества е една от силните страни на Европа и следва да се зачита. Кои въпроси намират най-доброто си решение на национално ниво?

• 
  организация и съдържание на образованието;
  
• 
  признаване на брачното или семейното положение;
  
• 
  осиновяване;
  
• 
  права, свързани с възпроизводството и др.
  

Например, държавите-членки ще продължат сами да вземат решения по такива въпроси:

• 
  дали да се позволи селективно приемане в училищата;
  
• 
  дали да се забрани или позволи носенето или излагането на показ на религиозни символи в училищата;
  
• 
  дали да бъдат признавани браковете между лица от един и същи пол;
  
• 
  относно характера на всяка връзка между организирано вероизповедание и държавата.
  

Форми на мониторинг и контрол:

От държавите-членки се изисква да изпратят на Комисията текста на националните разпоредби, с помощта на които се транспонира директивата, както и таблица на съответствието между тези разпоредби от 2007 г. и директивата.

В този аспект от особена важност е обсъждането на приложението на директивите на ЕС в различните европейски страни (Държави с най-висока степен на защита срещу дискриминация; държави с антидискриминационни закони, но без институционален механизъм за приложението им; държави с по-ниска степен на защита срещу дискриминация).

(Бюджет: 100 милиона евро)

• 
  Повечето европейци са убедени, че етническият произход, религия, увреждане и възрастта могат да са пречка при приемането на работа дори при равни условия на квалификация.
  
• 
  Жените в Европа все още получават средно с 15 % по-малко от мъжете за една и съща работа. Те все още заемат по-малко от една четвърт от парламентарните места в ЕС.
  
• 
  Заетостта на по-възрастните работници съставлява 40% сравнена със средно 62% за ЕС.
  
• 
  Безработицата сред младите хора е повече от 2 пъти по-висока от общото й ниво за Европа.
  
• 
  Мигриращите и етническите малцинства, живеещи в бедни градски райони, се сблъскват с двойно по-висок риск от социално изолиране – като резултат от местата, където живеят, и тяхната етническа или расова принадлежност.
  

• 
  На базата на проучвания и обективни данни - Подпомагане на анализа и оценката на степента и характера на дискриминацията в ЕС и ефективността на мерките за борбата с нея.
  
• 
  Подпомагане изграждането на капацитета на организациите в страните-членки на ЕС и на европейско ниво, които са ангажирани в борбата с дискриминацията.
  
• 
  Утвърждаване и разпространяване на ценностите и практиките, съставляващи борбата срещу дискриминацията сред практиците и тези, които формират общественото мнение.
  

• 
  Мониторинг на изпълненението на Директивите за равенство от три групи независими експерти в страните-членки относно различни форми на дискриминация (предвижда се заменянето й от обща европейска мрежа от експерти);
  
• 
  Развитие на сравнителна статистика за характера и степента на дискриминацията в страните от ЕС;
  
• 
  Провеждане и публикуване на различни изследвания в т.ч. за дейността на националните органи, отговорни за утвърждаване на равенството и предотвратяване на дискриминацията; антидискриминационното законодателство в присъединяващите се страни, интегриране на въпросите за равенството и многообразието в политиката на възлагане на общественте поръчки; ромските общности в разширения ЕС; обща преценка на Програмата на общността, целите й, методите и реализираните дейности.
  

• 
  подпомагане;
  
• 
  подкрепа на мрежи от европейски неправителствени организации, представляващи интересите на обществените групи - обект на дискриминация;
  
• 
  организиране на съвместни срещи между тези групи за обмен на информация и получаването на обратна връзка.
  

• 
  организиране на поредица от семинари за съдии, адвокати и други юристи с цел информирането им за препоръките, заложени в европейските директиви за равенство и тяхното прилагане в новоприетото законодателство за борба с дискриминацията от страните-членки на ЕС;
  
• 
  организиране на европейски конференции, посветени на антидискриминацията.
  

Продължаването на тази поредица от значими дейности през периода 2007-2013 г. се осъществява чрез програма „ПРОГРЕС”, която обединява редица съществуващи програми на ЕС, включително антидискриминационната програма. „Естеството на съществуващите програми остава като цяло непроменено”[Наръчник....с.6].