Книга за Бога, за света и за човека. 3 Вяра в един Бог и идолопоклонство Патриарси Авраам

Там била и една стара благочестива жена, пророчица Ана. Тя не се отделяла от храма и служела Богу с пост и молитва. Ана се приближила до Иисуса и започнала да хвали Господа. Тя говорела за Спасителя на всички, които очаквали Неговото идване.

Представянето на Иисуса Христа в храма пред Госпо­да се нарича Сретение Господне. Църквата го празнува на 15 февруари.

Мъдреци се покланят на Христа (Матей 2:1 — 12). Ко­гато Иисус се родил, на небето се явила голяма и светла звезда. Видели я трима мъдреци, които живеели в далеч­ни източни страни. Те открили по нея, че трябва да се е родил иудейски Цар. Мъдреците отишли в Иерусалим и започнали да разпитват:

— Где е родилият се Цар иудейски? Ние видяхме звез­дата Му на изток и дойдохме да му се поклоним.

Ирод чул това и много се уплашил. Помислил си, че е дошъл краят на царуването му щом се е родил нов цар. Той свикал всички първосвещеници и учени и ги запи­тал, где трябва да се роди Христос. Отговорили му, че Той трябва да се роди във Витлеем. Ирод казал това на мъдреците. Той ги помолил да му известят, когато наме­рят Младенеца, за да иде да Му се поклони.

Мъдреците се упътили за Витлеем. Чудната звезда вървела пред тях. Тя застанала над къщата гдето бил новороденият Младенец. С голяма радост мъдреците влезли вътре и намерили Младенеца. Те Му се поклонили и Му поднесли като на Цар скъпи дарове: злато, ливан и смирна.

През нощта Бог казал на мъдреците да се не връщат при Ирода, защото той искал да погуби Детето. И мъдре­ците си заминали за своята страна по друг път.

Ирод избива децата във Витлеем (Матей 2:13—23). Когато мъдреците си заминали, ангел Господен се явил на сън Иосифу и му казал:

— Вземи Детето и Майка Му и бягай в Египет. Там ще стоиш, докато ти кажа, защото Ирод търси да погуби Детето.

На сутринта рано благочестивото семейство било вече далеч от Витлеем, на път за Египет.

Като не получил известие от мъдреците, Ирод разбрал, че е измамен. Той се разгневил и заповядал да избият във Витлеем и околността му всички деца от две години надолу. Ирод се надявал, че между избитите деца ще по­падне и новороденият Цар иудейски.

Жестоката заповед била изпълнена. Иродовите войни­ци избили 14 хиляди невинни деца. Плач и писък изпъл­нили Витлеем и околността му.

Скоро Ирод умрял от мъчителна болест. Ангел Госпо­ден се явил на сън Иосифу и му казал, че може да се върне, защото Ирод умрял. Иосиф се върнал с Дева Ма­рия и Иисуса Христа и се заселил в града Назарет.

14. ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ НА ИИСУСА ХРИСТА

Всяка година Иосиф и Дева Мария ходели в Иеруса­лим за големия празник Пасха. Когато Иисус станал на 12 години, Той отишел с тях. Празникът свършил. Йосиф и Мария потеглили за Назарет. Иисус обаче оста­нал в Йерусалим. Родителите Му не забелязали това. Помислили си, че Той е тръгнал напред с някои сродни­ци или познати. До вечерта не Го намерили никъде и се върнали разтревожени в Иерусалим да Го търсят. След три дни Го намерили в храма да седи между учени свеще­ници и старейшини и да разговаря с тях. Всички, които слушали Иисуса, се чудели на Неговия ум и на отговори­те Му.

Дева Мария се приближила и казала:

— Чедо, какво направи с нас? Твърде много се измъ­чихме да Те търсим!

— Защо сте Ме търсели? — отговорил кротко Хрис­тос — Не знаете ли, че Аз трябва да съм в дома на Отца Си?

С тия думи Иисус искал да каже, че е дошъл да слу­жи Богу и да изпълни волята Му. Но Иосиф и Дева Ма­рия не разбрали това.

Иисус се върнал в Назарет. Там прекарал до 30-та Си година в послушание, молитва и труд.
15.СВ. ИОАН ПРЕДТЕЧА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
(Матей 3:1—12 Марко 1:1—8 Лука 3:1—20 Иоан 1:6—8;15—28)
Дошло време Иисус Христос да излезе на проповед. Около река Иордан тогава проповядвал един праведен и благочестив човек. Той бил Иоан синът на Захария и Елисавета. Той от малък останал сираче: баща му, според преданието, бил убит, загдето скрил сина си, когато Ирод избивал децата във Витлеем. Когато пораснал, Иоан отишел в пустинята. Там изучавал Свещеното писание и прекарвал в молитви към Бога. Носел дреха от камилска вълна и се препасвал с кожен пояс. Хранел се с плодове и див мед. Иоан напуснал пустинята по Божия заповед, за да проповядва. Той обиколил цялата страна около Иордан и казвал на хората:

— Покайте се, защото царството небесно наближава! Вършете добри дела и бягайте от злото! Помагайте си един на друг; който има две дрехи, нека даде едната на този, който няма; който има храна, нека направи същото!

Отвсякъде идели люде да слушат Иоана да изповядват греховете си. Той ги кръщавал в реката Иордан. Дошли и мнозина фарисеи. Иоан знаел, че те са горди, лукави и лицемерни, че само приказвали за доброто, а нищо добро не вършели. Затова ги укорил строго и им казал, че няма да се спасят, ако не се поправят. „Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и хвърля в огъня”, казвал им Иоан, т. е. който не се покае, не върши добро и не по­вярва в Христа, ще бъде подхвърлен, подобно на без­плодно дърво, на унищожение.

„Но кой е този строг проповедник?”, питали се хора­та. И понеже всички очаквали да дойде Спасител, то мно­зина, като слушали Иоана и гледали праведния му жи­вот, си казвали: „Да не би той да е Христос?” Дори от Иерусалим дошли свещеници да питат Иоана, кой е той. Иоан отговарял, че не е Христос, а е дошъл да подготви хората да приемат Христа. „След мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръс­ти с Дух и огън”, казвал Иоан.

В св. евангелие Иоан е наречен кръстител, понеже кръ­щавал. Църквата го нарича и предтеча, понеже вървял пред Христа и проповядвал за Него. Ние празнуваме па­метта му на 7 януари.

16. КРЪЩЕНИЕ НА ИИСУСА ХРИСТА

Един ден Иоан кръщавал край Иордан. При него до­шел Иисус, за да се кръсти. Иоан не бил виждал дотогава Иисуса. Неговото сърце обаче трепнало: Иоан познал, че пред него е Христос, обещаният Спасител. Като съз­навал, че стои много по-долу от Христа, той Му казал:

— Аз трябва да се кръстя от Тебе, а Ти идеш при мене? Иисус обаче му отвърнал:

— Остави, ние трябва да изпълним казаното в закона. Иоан тогава кръстил Иисуса.

Когато Христос излизал от водата, небето се отворило. Дух Свети слязъл и застанал над Христа във вид на гъ­лъб. В тоя миг се чул Божият глас:

— Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето бла­говоление.

Известно време след кръщението, когато Иисус мина­вал покрай Иордан, Иоан Кръстител Го видял и казал на хората:

— Ето Агнецът Божи, Който взима върху Си греха на света. Аз Го не познавах. Но Бог, който ме прати да кръ­щавам с вода, ми рече: „Над Когото видиш да слиза Духът, Този е, Който ще кръщава с Дух Свети”. И аз видях и свидетелствувам, че този е Син Божи.

Църквата празнува кръщението Христово на 6 януари.

17. ХРИСТОС В ПУСТИНЯТА СЕ ГОТВИ ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПРОПОВЕД

— Ако си Син Божи, кажи на тия камъни да станат хляб, за да се нахраниш — рекъл той.

Христос не се съблазнил и отвърнал:

— В свещените книги е писано, че не само с хляб жи­вее човек, а и с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

Злият дух пристъпил към друго изкушение. В миг той повел Христа към Иерусалим, поставил Го на най-висо­ката част на Иерусалимския храм и Му рекъл:

— Ако наистина Ти си Син Божи, хвърли се долу. В свещените книги е писано, че Бог ще заповяда на анге­лите си да Те понесат на ръце, да не препънеш ногата Си о камък.

— В свещените книги е писано също: „Не изкушавай Господа, твоя Бог” — отговорил Иисус.

Сатаната се смутил от тоя отговор. Той поискал за трети път да съблазни Христа, затова Го завел на една висока планина. Оттам Му показал всички царства на света и техните богатства, па Му казал:

— Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се покло­ниш!

— Махни се от Мене, сатана! Защото е писано: „На Господа Бога твоего да се покланяш и само Нему да слу­жиш”, отвърнал Христос.

Като не можал да съблазни с нищо Христа, сатаната се изгубил. Дошли ангели и заславили Божия Син. А Иисус, с крехък дух и воля напуснал пустинята и оти­шъл да служи на народа.

18. ПЪРВА ПАСХА В ИЕРУСАЛИМ

— Дигнете това оттук и дома на Моя Отец не правете дом за търговия!

Христос предрича своята съдба. Началниците на хра­ма видели, какво направил Иисус, и се разгневили. Те отишли при Христа и надменно Го попитали:

— Кой си Ти, та вършиш това? С какво ще ни дока­жеш, че имаш власт да пъдиш хората от храма?

Христос спокойно им отвърнал:

— Разрушете тоя храм, и Аз в три дни ще го въздигна.

— Тоя храм е строен 46 години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш? — казали в недоумение евреите. Те не разбрали, че Иисус им говори за Себе Си — че ще бъде чут и на третия ден ще възкръсне.

Беседа с Никодима. Христос извършил в Иерусалим много чудеса. Мнозина повярвали в Него. Измежду тях бил и един виден първенец, Никодим. Той знаел добре Мойсеевия закон. Заради своята ученост бил избран за член на синедриона, върховно еврейско съдилище. Нико­дим искал да беседва с Иисуса. За да не го видят другите членове на синедриона, той отишъл при Христа нощем и Му казал:

— Учителю, знаем, че си дошъл от Бога, защото никой не може да прави чудеса, каквито Ти правиш.

Никодим смятал, че е достатъчно да нарича Иисуса учител, дошъл от Бога, за да стане наследник на Него­вото царство. Затова Иисус веднага му отвърнал:

— Истина, истина ти казвам: който не се роди свише (отгоре), не може да види Божието царство.

Никодим не разбрал думите на Христа и попитал учуден:

— Как може стар човек да се роди отново?

— Не се чуди — казал Иисус — Ако човек се не роди от вода и Дух Свети, не може да влезе в царството Божие.

Иисус Христос не говорел за телесно, а за духовно раждане, което се извършва от Свети Дух при кръще­нието.

Той пояснил на Никодима, че духовното раждане е невидимо. И, за да бъда добре разбран, казал:

— Вятърът духа, гдето иска, и шума му чуваш, но не знаеш, отгде иде и накъде отива. Тъй бива с всеки, роден от Духа.

Т. е. — Дух Свети невидимо очиства и възражда чо­века. Възроденият вижда това по своите добри дела, чисти мисли и желания.

— Как може да бъде това? — в недоумение попитал пак Никодим.

Христос го погледнал и рекъл:

— Ти си учен и се наричаш учител израилев. Нима не можеш да разбереш духовното раждане?

И понеже Никодим знаел Свещеното писание, Иисус му разкрил, че Той е Единородният Божи Син, дошъл според Божието обещание. Ако светът повярва в Него, ще се спаси. Христос разяснил още, че Бог от обич към всички люде изпратил на света Сина Си, Който е светли­на. Както светлината прогонва мрака, така и добрите дела на хората ще победят злото. След тази беседа Никодим си отишъл с по-силна вяра в Христа. Той станал таен, но верен Христов ученик.

19. БЕСЕДА СЪС САМАРЯНКАТА

Христос се спрял край града Сихар (Сихем) и седнал да си почине до единствения кладенец, който, според преданието, бил изкопан от патриарха Иакова. Ученици­те отишли в града да купят храна. В това време дошла самарянка да наточи вода. Христос и поискал да пие. Самарянката се учудила, че иудеин приема да пие вода от самарянка.

— Ако би знаела Кой говори с тебе, ти би поискала от Него жива вода — казал Христос.

Самарянката не разбрала, каква друга вода може да има, освен водата в кладенеца, и отвърнала:

— Господине, ти нямаш черпало, пък и кладенецът е дълбок. Отгде тогава имаш жива вода? Нима Ти си по-голям от Отца ни Иакова, който ни остави тоя кладенец?

За да разясни, че не говори за водата в кладенеца, Иисус казал:

— Който пие от тая вода, пак ще ожаднее. А който пие от водата, която Аз ще му дам, никога няма да ожаднее, защото тази вода е извор на вечен живот.

Самарянката пак не разбрала думите на Христа. Тя поискала жива вода, та да не ожаднява и да не отива постоянно да черпи вода от кладенеца. Иисус тогава заговорил та живота й, който само тя и нейните близки знаели. От това самарянката разбрала, че с нея не при­казва обикновен иудеин, а някой пророк. Затова побър­зала да го попита:

— Господине, виждам, че си пророк. Кажи ми, где трябва да се молим — на тая ли планина Гаризим, или пък в Иерусалим?

— Жено — казал Иисус — вярвай Ми, че настъпва време, когато нито на тая планина, нито в Иерусалим ще се покланяте на Отца. Бог е дух. И тия, които Му се пок­ланят, трябва да се покланят с дух и истина. След това Иисус разкрил, че е очакваният Месия, Спасител на света. Самарянката се зарадвала. Тя оставила стомната, отишла в града и повикала всички да дойдат при кладе­неца.

20. 
    БОГОСЛУЖЕНИЕ
    

Що е богослужение. Да служим някому, ще рече, да изпълняваме неговите заповеди. Ние служим на Бога,когато живеем според Неговата воля и вършим това, което Той е заповядал. Нахраним ли гладен, напоим ли жаден, утешим ли наскърбен, направим ли какво да е добро — ние служим на Бога. Благочестивият и праведен живот на човека е богослужение.

Ние служим на Бога и когато Му се молим. За такова служение е определено особено място. То е Божият храм. В храма се четат молитви, пеят се свещени песни, и се извършват свещени действия. Молитвите, свещените песни и действия съставят богослужението.

Какво трябва да е богослужението. Иисус Христос казал на самарянката, че на Бога подобава да се покла­няме с дух и истина. Това ще рече, че трябва да се молим с цялата си душа и сърце. Когато сме на богослужение в храма, или се молим вкъщи, в училище или другаде, трябва да мислим само за Бога и да забравим всичко земно. Ние трябва да вършим всяко добро дело от цяло сърце. Тогава само ще служим на Бога с дух и истина.

Животът на Иисуса Христа, като истинско богослуже­ние.

Сам Христос ни е показал, как да служим истински Богу. Той помагал на бедни и богати, на учени и прости, утешавал наскърбени, изцерявал болни, възкресявал мъртви. Целият Му живот е наниз от добрини към хо­рата. „Не дойдох на земята да Ми служат, а да служа на хората” казал Иисус.

Иисус Христос прекарал земния си живот и в постоян­на молитва към Бога. Той нищо не вършел преди да се помоли. Често посещавал храма и го наричал дом Божи, дом за молитва.

Така Иисус служел на Бога и с думи, и с дела. Както учел, тъй и Сам постъпвал. Целият Негов живот е истин­ско богослужение. Богослужението, като възпоминание и символично възпроизвеждане живота на Христа или на важни свещени събития Иисус Христос често казвал:

„Гдето са събрани в Мое име двама или трима, там съм и Аз”. Когато дошло време да се възнесе на небето, Той рекъл на учениците Си: „Аз съм с вас през всички дни, дори до свършека на света”.

Тия божествени обещания зарадвали учениците. Апостолите вече знаели, че винаги Христос ще бъде не­видим с тях и с всички християни, събрани в Негово име. Ето защо често се събирали заедно, молели се, пеели свещени песни, четели Свещеното писание. Понякога те нагледно си представяли страданията и кръстната смърт или други важни случки из Христовия живот.

Така християнското богослужение се е образувало от най-ранно апостолско време, за възпоминание на важни мо­менти от живота на Христа или на свещени събития.

21.СЪСТАВ НА ПРАВОСЛАВНОТО БОГОСЛУЖЕНИЕ

1.Молитва. Молитвата е разговор с Бога. Чрез нея изказваме на Бога своите мисли и желания, прославяме Небесния Отец, благодарим Му за всички милости, които ни изпраща, и просим от Него закрила срещу всяко зло. Сам Христос се е молил. Той ни е дал и образец за мо­литва. Това е Господнята молитва „Отче наш”.

Много молитви се употребяват при богослужение. Те са съставени от благочестиви люде, озарени от силата на Св. Дух.

Особен род молитви са ектениите. Те са сбор от къси молби, които свещеникът или дяконът произнася бавно и напевно.

2. Пеенето на свещени песни заема важно място в богослужението. Свещената песен е особен израз на мо­литвени чувства. По съдържание тя не се различава от молитвата.

3. Четене на Св. писание. Във време на бого­служение се четат избрани места от Светото писание —

от новия и вехтия завет. Като ги слушат богомолците научават истините на Христовата вяра и правилата за истински християнски живот.

4. Поученията са тясно свързани с четенето на Св. писание. Произнася ги свещеникът. Той тълкува с тях словото Божие и насочва християните към доброде­телен живот.

5. Свещените действия са външни видими знаци, чрез които изказваме вътрешните си молитвени настроения. Наричат се още обреди. По-важни от тях са:

а) Кръстният знак или кръстенето. С него изказваме вярата си в разпнатия Христа и в спаси­телната сила на Неговите страдания и смърт.

б) Поклон и коленичене. С тях изразяваме своето смирение и послушание пред Бога.

в) Благославяне. С него свещенослужителят предава на вярващите Божията благодат. Когато бла­гославя, той нарежда пръстите на ръката си така, че да изобразяват началните букви на името Христово.

г) Палене свещи и кандила означава све­тостта на Христовото учение. То е израз на духовна ра­дост, любов и преданост към Бога и светиите.

д) Кадене. То означава, че молитвите на вярващите възлизат към Бога така, както димът на тамяна се издига нагоре.

20. 
    ХРИСТИЯНСКИ ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ
    

Що е храм. Храмът е особена сграда, определена и осветена за богослужение. Той се нарича още църква.

Иисус Христос често отивал в Иерусалимския храм да се моли и проповядва. По Негов пример апостолите също посещавали храма. Те се събирали на общи молит­ви в частни къщи, гдето извършвали богослужение. Ко­гато римските императори преследвали християнството, християните се молели в скрити и усамотени места и извършвали богослужение над гробовете на мъченици или в подземни пещери, наречени катакомби. Когато християнството възтържествувало, започнали да се строят величествени храмове.

Форми на храма и тяхното значение. Храмовете се строят по особен план. Те са обърнати на изток и имат особена форма. Установени са следните главни форми: корабообразна, кръгообразна, кръстообразна и звездообразна (многоъгълна). Те имат символично значение. Така:

- Корабообразната форма символизира спасение. Както корабът носи пътуващите в бурно море към спасително пристанище, тъй и църквата води християните към ти­хото пристанище на добър и блажен живот.

- Кръгообразната форма символизира Божията вечност и вечността на Христовото учение.

- Кръстообразната форма напомня, че християнинът получава спасение от разпнатия на кръст Иисус Хрис­тос.

- Звездообразната (многоъгълната) форма означава, че храмът, подобно на звезда, свети сред мрака на заблу­дите в греховете и сочи на вярващите правия път.

Обикновено покривът на храма завършва с един или няколко свода. На един от сводовете се поставя кръста.

Всеки храм е посветен на някой светия и носи неговото име.

23. ВЪТРЕШНО УСТРОЙСТВО НА ХРАМА

1. Притворът е най-западната част на храма. В старо време там са стояли оглашените — ония люде, които се готвели да се кръстят. Там стояли и тия християни, на които било наложено известно църковно наказание. Сега в притвора се продават свещи, или се пазят някои цър­ковни принадлежности.Притворът е отделен от средната част на храма със стена, решетки или клони.

2. Средната част на храма е най-голяма. В нея стоят богомолците и църковните певци. Там се намират: амвон, владишки трон, клироси, солей и иконостас.

а) Амвонът е издигнато на няколко стъпала място. От него се чете своето Евангелие и се проповядва.

б) Владишкият трон е срещу амвона. На него стои архиереят през известна част от богослужението.

в) Солей е издигнато място пред олтара. Там дяконът произнася ектениите, или пък се чете своето Евангелие и се проповядва.

г) Клиросите са места за църковните певци. Те са два — десен и ляв. Намират се пред солея.

д) Иконостас е стената, която отделя средната част на храма от олтара. На него са наредени икони.

3. Олтарът е източната и най-важната част на храма. Той е построен по-високо от средната част. В него свеще­нослужителите извършват богослужението. В олтара се влиза през три врати. Двете врати са еднокрилни и се наричат дяконски. Средната врата е двойна, има завеса и се казва царска или света. През нея свещенослужите­лите минават само при богослужение.

Най-важни места в олтара са: светият престол и жертвеникът.

Светият престол е в средата на олтара, срещу царската врата. Той е четириъгълна маса, направена от дърво, ка­мък или метал.

Св. престол има две покривки. Едната е от бял плат. Тя означава плащаницата, с която било обвито тя­лото на Христа при полагането Му в гроба. Другата е от скъп цветен плат и означава Божията слава.

На св. престол се намират следните принадлежности:

а) Антиминс. Той е четириъгълен копринен плат. В средата му е изобразено погребението на Спасителя, а на всеки ъгъл — по един евангелист. Антиминисът се освещава от архиерей. Без него не може да се отслужи литургия.

б) Даропазителнища. Тя е съд, в който се пазят освете­ни дарове за причестяване на тежко болни християни.

в) Кръст. Той стои на престола, за да напомня посто­янно за нашето спасение.

г) Евангелие. То се полага в средата на св. престол и символизира Христа и Неговото Слово.

2. Жертвеникът се намира в северната част на олтара. Той е малка четириъгълна маса. Означава яслите, в които се е родил Христос, а тъй също и Голгота, гдето бил разпнат. В повечето църкви жертвеникът е вдълбан в из­точния зид на олтара и прилича на пещера.

24. ЦЪРКОВНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ
Всички съдове и предмети, необходими за богослуже­ние, се наричат църковна принадлежност или църковна утвар. Най-важни са свещените съдове. Те се пазят на жертвеника.

Свещени съдове са::

Св. Потир — той е златна или сребърна чаша с висока подставка. Напомня чашата, с която Христос причестил учениците Си на тайната вечеря.

Дискос е малко кръгло блюдо, с ниска подставка. Той символизира яслите и гроба на нашия Спасител.

Звездица — това са две металически полудъги, съе­динени подвижно в средата и разтворени кръстообразно във вид на звезда. Поставя се над дискоса и означава витлеемската звезда.

Копието е двуостро ножче. Има продълговата дръжка, която завършва с кръст. То означава копието, с което бил прободен разпнатият Христос.

Покровци са четириъгълни копринени платове. Те са три. Двата са малки. С тях покриват отделно потира и дискоса. Третият е голям, и с него покриват общо и двата съда.

Лъжичка. С нея се причестяват вярващите.

Гъбата служи за почистване на потира и дискоса.

Освен свещените съдове, църковна утвар са още:

Хоругви или църковни знамена. Те символизират по­бедата на Христовото учение и се носят при църковни шествия.

Рипиди са металически кръгове, на които е изобразен шестокрилен ангел. Те са поставени на дълги дръжки.

Кадилница — с нея се кади тамян при всички служби.

25. СВЕЩЕНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ

Кръстът се почита от християните, като най-скъп и свещен символ на Христа и Неговото спасително дело. До времето на Иисуса Христа той бил знак на позорна смърт, понеже на него разпъвали осъдените на смърт закоравели престъпници. Първите християни почитали кръста предпазливо. Когато християнството възтържествувало, кръстът бил на всеобща почит. При импера­тор Юстиниан всеки държавен документ се подпечат­вал с кръстен знак.

Светите икони са изображение на ликовете на Иисуса Христа, Дева Мария, светии и мъченици. Те са нарисува­ни с хубави бои на дъска, метал, хартия и др.

Почитането на св. икони също така е старо, както почитането на кръста. Според преданието, сам Христос чудодейно отпечатал на платно Своя образ и го изпратил на болния едески цар Авгар. Когато Авгар се докоснал до този неръкотворен образ, оздравял. Евангелист Лука бил живописец. Според преданието, той нарисувал ликовете на Божията майка и на апостолите Петра и Павел.

Изображения на събития от свещената и църковната история се рисуват по стените, сводовете и колоните на храма. Те не са задължителни.

Нравоучително значение на иконите. Иконите под­буждат вярващите към молитва и ги подтикват към християнски дела. Те са така нарисувани, че предават светостта и благочестивия живот на светията. Светостта се изобразява чрез светъл кръг около главата на светия­та. Образът е нарисуван обикновено бледен, изпит и из­тощен, за да се предаде благочестивият живот на све­тията.

26. ИЗТОЧНО И ХОРОВО ЦЪРКОВНО ПЕНИЕ

Наредено е да се пее при богослужението. Хубавото пеене издига душата на вярващия към Бога и предава особена тържественост на службата.

В първите християнски времена на богослужението са пели всички богомолци. По-сетне било наредено да пеят само избрани и добре подготвени лица.

Църковните песни се пеят на различни напеви. В пър­вите християнски времена напевите били много. Един църковен учител, св. Йоан Дамаскин, избрал от тях само осем и ги нарекъл гласове. И до днес в православното християнско богослужение се употребява осмогласното пение на св. Иоан Дамаскин. То носи името източно пе­ние, понеже е дошло от изток и се употребява в източно­православните църкви.

Когато българският народ се покръстил, в българ­ските църкви се въвело източно пение. По-сетне се съз­дало особено църковно пение, наречено старобългарско. И то било осмогласно. Употребявало се до падането на българското царство под турско иго. Тогава отново било въведено източното пение, с което си служим и до днес.

В църквите на по-големите градове, а напоследък и в по-малките, дори и в селата, е въведено тъй нареченото западно или хорово пение. То се изпълнява от много пев­ци, разделени на 2, 3 или 4 гласа. Това пение звучи много приятно, особено ако се изпълнява от добър хор.

В е р о у ч е н и е

Част първа

В.Търновска митрополия

2006 г.
В е р о у ч е н и е

Част втора

В.Търновска митрополия

2006 г.

В е р о у ч е н и е

Част трета

В.Търновска митрополия