Книга за Бога, за света и за човека. 3 Вяра в един Бог и идолопоклонство Патриарси Авраам

(I кн. Цар гл. 17; 28 II кн. Цар гл. 1—9)

Давид се прочува. Веднъж филистимците обявили вой­на на евреите и нахлули в земята им. Саул бързо събрал войски, за да спре неприятеля и да го изгони. Евреи и филистимци се срещнали. Никоя войска не смеела първа да нападне. Тъй минали няколко дни. Тогава пред евреи­те се изстъпил едър, снажен и силен филистимец, въоръ­жен от глава до пети, на име Голиат. Той се провикнал горделиво:

— Защо да се бият двете войски и да се дават жертви? Нека излезе един от вас да се бие с мене! Ако ме победи и убие, ние всички ще се покорим и ще ви бъдем роби.

Няколко дни наред Голиат повтарял поканата си и ставал все по-горд и по-дързък. Никой от евреите не смеел да излезе насреща му, при все че Саул обещавал големи награди. В това време в стана при войниците до­шъл Давид — да споходи своите братя и да им донесе храна. Чул подигравките на Голиата и му домъчняло. Той не можел да търпи дръзкия Голиат и поискал да се бие с него. Саул му позволил и му дал шлем и ризница. Давид не взел войнишкото облекло. По-леко му било да се бие с овчарските си дрехи. Взел само прашката си и пет обли камъка. Голиат го погледнал насмешливо. „Ка­то на куче ли идеш срещу мене с тояга и прашка?” — ре­къл му той. А Давид спокойно отговорил: „Ти идеш срещу мене с оръжие, а аз — с Божието име”. И веднага турил камък в прашката, завъртял я и ударил Голиата право в челото. Голиат паднал на земята. Давид изтичал, измъкнал меча му и го убил. Филистимската войска се разбягала уплашена и напуснала пределите на еврейско­то царство. Давид се прочул след тази победа. Народът го обикнал.

Царуването на Давида. Скоро Саул загинал в нова вой­на с филистимците. Тогава народът единодушно избрал Давида за цар.

Давид отначало водил победоносни войни. Той поко­рил околните народи и ги накарал да му плащат данък. Превзел и гр. Иерусалим, който дотогава бил още в ръце­те на хананеите, и го направил своя столица. Давид поло­жил големи грижи за държавата си. Той създал добри закони, назначил справедливи съдии и си избрал честни и умни съветници.

Давид бил строг изпълнител на Божията воля. Когато понякога съгрешавал, той се разкайвал горчиво и молел Бога да му прости. Давид искал да съгради величествен храм, който да замести скинията. Бог обаче му открил, че това ще направи неговият син.

Давид бил и поет. Написал много духовни песни, на­речени псалми, събрани в една книга-псалтир. В тях въз­пял Божието величие и мъдрост, Божията сила, доброта­та и справедливостта.

Бог открил на Давида, че от рода му ще се роди Спа­сителят на човечеството. И Давид пророчествувал за раждането на Спасителя. В псалмите си той Го нарича Син Божи и говори за Неговата смърт, възкресение и възнесение.

Давид царувал 40 години.

Още приживе Давид определил за свой наследник сина си Соломона. Като заел престола, Соломон принесъл Богу благодарствена жертва и поискал от Него само мъд­рост, за да управлява достойно голямото еврейско царст­во. И наистина, Бог го надарил с такава мъдрост, че Со­ломон станал най-велик измежду всички тогавашни царе.

Соломонова мъдрост. Веднъж при Соломона дошли да се съдят две жени. Едната казала:

— Господарю, аз и тая жена живеем в една къща. И двете добихме по едно дете. Нощес,детето на тая жена умряло. Когато аз съм спала, тя взела моето дете и сло­жила при мене мъртвото. На сутринта видях, че умряло­то не е онова, което съм родила.

— Не, господарю — викнала другата жена — Мъртво­то дете е нейно, а живото е мое.

И двете жени започнали да се препират.

Тогава царят заповядал да разсекат живото дете на две половини и да дадат по една на всяка жена.

Остра болка прорязала душата на истинската майка, когато чула страшната заповед. Тя изпищяла, паднала на колене пред царския трон и казала:

— О, господарю мой, не убивай детето! Дай го ней! Не­ка бъде живо, макар и в чужди ръце.

А втората жена спокойно рекла:

— Разсечете детето! Нека не бъде ни мое, ни нейно. Соломон познал, че първата жена е истинската майка и заповядал да и дадат детето.

Соломоновите съветници останали учудени и си каза­ли: „В него има Божия мъдрост”.

Соломон построява и освещава храма. Соломон се заел да изпълни завета на баща си. Още в първите години на своето царуване той започнал да събира градиво, необ­ходимо за построяването на величествен храм. За място на постройката избрал хълма Мория, гдето Авраам щял да принесе в жертва сина си Исаака. Царят на Финикия му изпратил скъпи кедрови дървета. Дошли и най-опит­ните зидари от цялото царство. Соломон не жалел сред­ства, за да бъде храмът най-величествен.

180 000 души работили 7 1/2 години за изграждането му. 3300 души ги надзиравали. Постройката била все от дялани камъни. Отвътре била обкована с кедрово дърво. Колоните били от скъп мрамор, а вратите — от хубаво маслинено дър­во. Имало много златни и сребърни украшения. Всички съдове и принадлежности били от злато и сребро, укра­сени със скъпоценни камъни.

Когато храмът бил готов, Соломон наредил да се осве­ти тържествено. За осъществяването дошли в Йерусалим старейшините на еврейския народ и много богомолци. Свещенослужителите с тържествени църковни песни пренесли ковчега с скрижалите от скинията в новия храм. Когато ковчегът бил положен, облак изпълнил храма. Това било знак, че Бог присъства. Тогава Соло­мон вдигнал ръце към небето и с висок глас помолил Бога да приема молбата на всеки, който влезе в тоя храм — бил той евреин или пък чужденец. После прине­съл благодарствена жертва и благословил народа.

Соломон се прославя. Освен храма, Соломон построил в Иерусалим хубави дворци и много други величествени сгради. Издигнал нови градове и крепости в царството си, построил много пътища и кораби, които да служат на развитата търговия в държавата му.

Соломон бил най-славният цар по онова време. Царе и големци от други царства идвали при него за съвет. Те оставали смаяни от неговата мъдрост и богатство.

Притчи Соломонови. Соломон живял всред големи богатства, слава и почести. В края на живота си се убе­дил, че всичко в света е лъжовно и нетрайно. Само вяра­та в Бога, спокойната съвест и добрите дела са истинско, достойно и трайно богатство за човека. Много често Соломон давал мъдри съвети на млади и стари, на учени и прости, за добродетелен живот. Това, което той говорил, е написано в книгите: Притчи и Еклисиаст (Проповед­ник) , Песен на песните и Премъдрост Соломонова. Тези книги са части от Библията.

Ето някои от мъдрите Соломонови мисли, написани в книгата му Притчи:

„Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй съвета на майка си!”

„Не отказвай да сториш добро на оногова, който се нуждае, щом ръката ти има сила да го стори!”

„Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе!”

„Не се карай без причина с хората!”

„Придобивай мъдрост, придобивай знания, не забра­вяй това и не се отклонявай от думите на устата си!”

„Не стъпяй в пътеките на нечестивите и не ходи по пъ­тя на лошите!”

„Пътеката на праведните е като лъчезарно светило което свети все повече и повече досред пладне.”

„А пътят на беззаконниците е като тъмнина: те не знаят, о какво ще се спънат.”

„От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото в него са изворите на живота.”

„Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на май­ка си.”

„Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилеж­ните обогатява.”

„Който се надява на богатството си, ще падне; а пра­ведниците като лист ще зеленеят.”

„Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.”

8. ПРОРОЦИ

След смъртта на Соломона голямата еврейска държава се разделила на две царства — Иудейско и Израилско. Евреите заживяли в разкош и леност като околните ези­чески народи. Между тях се появило идолопоклонство. Самите царе давали лош пример на народа: женели се за идолопоклонки и водели разпуснат живот. Развалата се ширела и между бедни, и между богати.

В тия тежки времена Бог избирал измежду своите бла­гочестиви мъже, които проповядвали Неговото име, въз­вестявали волята Му и предсказвали бъдещата служба на евреите. Тези мъже се наричали пророци.

Пророците били смели и безстрашни. Те изобличавали лошия живот и големците, па дори и на царете. Затова били гонени и живели в лишения. Мнозина дали дори живота си. Озарени с Божия сила, те предричали идва­нето на Иисуса Христа. По-важни пророци са: Илия, Исаия и Иеремия.

8.1. ПРОРОК ИЛИЯ

Пророк Илия живял и проповядвал в Израилското царство. Тогава царувал нечестивия цар Ахав. В държа­вата владеело безправие. Развалата между народа се за­силила. Сам Ахав водел лош живот. Той се оженил за дъщерята на финикийския цар. За да и угоди, Ахав поч­нал да клони към идолопоклонство и позволил да се . строят в страната капища на езическите богове Ваал и Астарта. Принасяни били в жертва дори малки деца. По настояване на жена си, Ахав разрешил да бъдат гонени и избивани всички пророци и благочестиви хора. Пророк Илия се явил пред Ахава и поискал да го отклони от ло­шия път. Той казал, че по Божия воля, в страната няма да вали дъжд, докато цар и народ не тръгнат в пътя на

доброто. Ахав се надсмял и заплашил пророка, че ще го убие. Пророк Илия се отдалечил в пустинята и се отдал на пост и молитва.

Думите на пророка се сбъднали. Три години и шест месена капка дъжд не капнал. В Израилската земя на­станала страшна суша. Реки и потоци пресъхнали. Всич­ко повяхнало. Глад застрашавал страната. Тогава пророк Илия се върнал. Той започнал да зове народа към молит­ва и разкаяние. Явил се и при Ахава и го помолил да съ­бере народа и всички Ваалови жреци на високата плани­на Кармил. Когато Ахав събрал народа, пророк Илия казал: „Нека приготвим два жертвеника и да сложим на тях жертва. Да се помоли тогава всеки на своя Бог да из­гори жертвите. Който Бог изпрати огън от небето, той да е истинския”. Първи Вааловите жреци започнали да се молят. Цял ден викали към небето: „Ваале, чуй ни!”, раздирали си дрехите, мушкали телата си с ножове, об­лели се с кръв, но напразно. Тогава пророк Илия напра­вил своя жертвеник. Той поставил в основата му 12 ка­мъка, според броя на Иаковите синове, и поканил народа да се приближи. Около жертвеника изкопали ров и го на­пълнили с вода. Върху жертвеника сложили дърва и са­мата жертва. След това полели всичко с вода, за да не се съмнява някой в някаква измама. Пророк Илия колени­чил, вдигнал ръце към небето и се помолил искрено на Бога да покаже Своята сила, та всички да познаят, че Той е истинският Бог. Тозчас от небето паднал огън. Той изгорил и жертвата, и жертвеника. Народът, смаян от чудото, извикал: „Ето истинският Бог!”. Вааловите жре­ци били избити.

Скоро след това задухал вятър от морето. Небоскло­нът се затъмнил. Паднал пороен дъжд. Бог излял благо­датта си над Израелската земя.

Царицата чула за станалото. Тя се разгневила и се заканила да убие пророк Илия. Пророкът се оттеглил в далечната планина Хорив, гдето останал да прекара в

Денят на пророк Илия се празнува на 2 август.
8.2. ПРОРОК ИСАИЯ
(Според книгата на пр. Исаия, гл. 1—66)

Пророкът Исаия бил най-бележитият пророк в Иудейското царство. Той произлизал от Давидовия род. Живел и проповядвал в Иерусалим. Петима царе се изредили на Иудейския престол през негово време. Развалата и идолопоклонството, които обхванали Израилското цар­ство, проникнали и в Иудейското. Навсякъде имало кражби, лъжи и измами. Силните притеснявали слабите. Никой не се грижел за бедните. Всеки гледал да живее в разкош и удоволствие. Строели се капища и езически жертвеници. Появил се и тук страшният езически оби­чай — да се принасят малки деца в жертва на езическите богове.

В такива времена проповядвал пророк Исаия. Той бичувал пороците и изобличавал големци и богаташи зара­ди престъпленията им. Наричал царете „законопрестъпници и съучастници на крадци”. Подканял народа към покаяние и казвал: „Умийте се! Очистете се! Откажете се от злото! Научете се да правите добро, търсете правда­та, грижете се за сираците и се застъпвайте за вдови­ците!”

Пророк Исаия предсказвал, че ако народът не се опомни, Бог ще накаже цялата Израилска земя — ще я пре­даде в плен на вавилоняните, а Йерусалим, заедно с вели­чествения храм, ще бъде разрушен. В същото време той бил вестител на Божията милост. За да утеши малцината благочестиви люде, той говорел за бъдещия Спасител.

Пророк Исаия описал тъй ясно и подробно живота на Христа Спасителя и Неговите страдания, като че ли всичко е ставало пред очите му. Така, той казвал, че Христос ще се роди от Дева, ще бъде Богочовек, че Дух

Свети ще слезе над Него, че ще проповядва и ще прави чудеса, ще бъде разпънат между двама разбойници, ще умре и ще възкръсне. Заради това ясно пророчество за Христа пророк Исаия е наречен вехтозаветен евангелист.

Пророк Исаия е предсказвал още, че за човечеството ще настъпят нови времена, когато няма да има вражди и неправди, а всички на земята ще добруват и ще живеят в мир и братска обич.

Пророк Исаия умрял мъченически. При нечестивия цар Манасия той бил прерязан с трион. Пророчествата и проповедите му са събрани в една книга, която е част от Библията.

8.3. ПРОРОК ИЕРЕМИЯ
(Според книгата на пр. Иремия, гл. 1—52)

Пророк Иеремия е друг бележит иудейски пророк. В не­гово време развалата на народа взела страшни размери. Пророк Иеремия бичувал пороците и беззаконията и предсказвал, че наближава ден на Божието наказание. Всички обаче му се смеели. Никой не обръщал внимание на думите му. Някои дори искали да го убият с камъни. Тогавашният цар Седекия се опитал да премахне проро­ка. Той го хвърлил в тъмница, после — в дълбока яма с тиня и след туй — пак в тъмница. Но пророкът не прес­тавал да говори за близкото бедствие. В това време вави­лонският цар Навуходоносор завладял една по една иудейските земи. Превзел и Иерусалим. Разорил го заед­но с храма и отвел жителите му във Вавилон. Навуходо­носор предоставил на пророк Иеремия да си избере — да отиде ли във Вавилон, или да остане. Пророкът оста­нал да оплаква разорения град.

Бог открил на Иеремия, че робството на евреите във Вавилон ще трае 70 години. И пророкът казвал това още преди пленяването. Той предсказвал, че ще дойдат вре­мена, когато Бог ще даде нов закон, написан не на ка­менни плочи, а в сърцата на хората. Това пророчество се отнася за времето, когато се родил Христос.

И пророк Иеремия загинал мъченически. Той бил убит с камъни от своите сънародници.

Всички проповеди и предсказания на пророка Иеремия са събрани в три книги. Едната книга носи неговото име и съдържа пророчески речи. Другата се нарича Плач Иеремиев. В нея е предадена дълбоката скръб на пророка за разрушението на Иерусалим и на храма и за отвежда­нето на народа в плен. Третата книга се нарича Послание Иеремиево. Тя съдържа словата на пророка към тия, които щели да бъдат отведени пленници във Вавилон. И трите книги са част от Библията.

9. ДУХОВЕН УПАДЪК НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

Надежди на еврейския народ и на другите народи за идването

на Спасителя

Както предсказал пророк Иеремия, евреите стояли под вавилонско робство 70 години. Във времето на персий­ския цар Кир били освободени. Те не могли обаче да съз­дадат трайна и силна държава. Завладявани били и от други народи: македонци, сирийци и най-сетне — от рим­ляни.

Евреите пострадали тежко. Те обеднели. Страната им била разорена от продължителни войни. Мнозина я на­пуснали и отишли да живеят в други земи на обширната римска империя. Римляните оставили за цар на евреите един жесток техен сънародник, на име Ирод. Ирод се страхувал да не му отнеме някой престола. Той убил своя зет, деда си, жена си, дори баща си и двамата си сина. Не­говата жестокост ужасила всички.

При това тежко положение евреите имали само една надежда, че Бог скоро ще изпълни Своето обещание и ще изпрати Спасител. В пророческите книги те откри­ли, че идването на Спасителя е много близко. Така, спо­ред пророчеството на патриарха Иакова, Спасителят ще се роди, когато се прекрати царският род от коляното на Иуда. А Ирод, новият цар, не бил от това коляно.

По това време Свещеното писание било преведено на гръцки език. Чрез него езичниците се запознали с вярата в един Бог. Те открили, че тая вяра е истинска, а езичеството — заблуда. Повечето от тях не почитали вече своята вяра. Те били недоволни, загдето в римската дър­жава царували измама, лъжа и неправди. Тия езичници не вярвали, че животът ще се оправи с човешка сила. Те все повече се убеждавали, че доброто в света ще дойде само от единия и истински Бог. Така надеждата за идва­нето на Спасителя проникнала и между езичниците и обхванала целия тогавашен свят.

Евреите не си представяли еднакво, какъв ще бъде Спасителят. Благочестиви люде, които правилно тълку­вали свещените книги, очаквали Спасителя като Син Божии, който ще проповядва ново учение за братство и любов между хората и ще върши чудеса. Други неп­равилно очаквали Спасителя като земен цар. Те смята­ли, че тоя цар ще премахне римската власт и ще образу­ва голяма държава, в която евреите ще се ползват от всички блага.

СВЕЩЕНА ИСТОРИЯ

НА

10. РОЖДЕНИЕ НА ЙОАНА КРЪСТИТЕЛЯ

Ангел Господен се явява на Захария. Веднъж било ред на Захария да служи и влязъл в храма да прикади. Много народ се молел отвън. Тогава се явил на Захария ангел Господен. Свещеникът се изплашил, но ангелът му казал:

— Не се бой, Захарие! Твоята молитва е чута. Елиса­вета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще е велик пред Бога. Ще се изпълни с Дух Свети и ще обърне към Бога мнозина синове израилски.

Захария рекъл на ангелите:

— По какво ще узная, че думите ти ще се сбъднат?

— Аз съм Гавриил, ангел Господен. Пратен съм от Бо­га да ти известя това. Понеже ти не повярва на думите ми, ще онемееш и не ще проговориш до деня, в който ще се сбъдне казаното от мене.

Като казал това, ангелът станал невидим. Захария оне­мял. Богомолците дълго го чакали и се чудели, защо той се бави. Когато Захария излязъл и не можел да говори, всички разбрали, че с него е станало някакво чудо.

Радостта в дома на Захария. Думите на ангела се сбъднали: Елисавета родила син. Зарадвали се двамата праведни люде, а заедно с тях — и всичките им съседи и роднини.

На осмия ден трябвало да се даде име на детето. Род­нините искали да го нарекат Захария, по името на баща му. Елисавета обаче им казала:

— Не, детето трябва да се нарече Иоан. Роднините се почудили, защо да го нарекат с име, как­вото никой в рода не е носел. Те попитали Захария, как би искал да нарекат детето. Захария взел дъсчица и на нея написал: Иоан му е името. Тогава той проговорил веднага, прославил Бога и му благодарил за Неговата голяма милост. Това чудо се разчуло из цяла Иудея. Всички думали: „Какъв ли ще бъде тоя младенец?”

11. БЛАГОВЕЩЕНИЕ
(Лука 1:26—38)
За Света Дева Мария. Елисавета имала сродница, на име Мария. Родителите на Мария били благочестивите Иоаким и Ана. Те произлизали от Давидовия род и жи­веели в градеца Назарет. Дълго време били бездетни, за­това непрестанно се молели на Бога да не ги оставя без рожба. Тяхната молитва била чута.

Преди да се роди, Мария била обречена да служи Богу. Когато станала на три години, родителите и я завели в храма. Там тя живяла скромно, в кроткост и послушание. Постоянно пребъдвала в молитви и изучавала свещените книги.

Мария станала на 14 години. Според обичая тя не мо­жела да стои повече в храма, затова се върнала в родния си град. Родителите и се били поминали вече. За Мария останал да се грижи нейният далечен сродник Йосиф, също от Давидовия род.

Благата вест. Един ден Света Дева Мария се молела вкъщи. В това време Ангел Гавриил, изпратен от Бога, застанал пред нея и и казал:

— Радвай се, Марио: Господ е с тебе; ти си благосло­вена между всички жени.

Света Дева Мария се смутила от тия думи на ангела и се замислила, какъв ли е тоя поздрав. Но ангелът про­дължил:

— Не бой се! Ти си намерила благодат у Бога. Ще ро­диш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния.

— Как ще бъде това? — запитала Света Дева Мария.

— Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевиш­ния ще те осени. Затова роденият от тебе ще бъде свет и Ще се нарече Син Божи — отвърнал ангелът.

Тогава Дева Мария смирено казала: „Аз съм Господня робиня; нека бъде според думите ти”. И ангелът си отишъл. Църквата празнува Благовещение на 25 март.

Ангели възвестяват рождението на Христа. През съ­щата нощ овчари пазели стадата си в полето край Вит­леем. Изведнъж ги огряла силна небесна светлина, и пред тях застанал ангел. Овчарите се изплашили. Но ангелът им казал: — Не се страхувайте! Аз ви възвестявам голя­ма радост за всички хора; тая нощ в града Давидов се роди Спасителят Христос Господ. Идете в пещерата и ще Го намерите повит в яслите.

И внезапно из светлината се явили безброй ангели, които славели Бога и пеели: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!”

Песента затихнала, и ангелите отлетели в небесата. Овчарите се запътили към пещерата. В нея намерили Дева Мария, Иосифа и Младенеца повит в яслите. Като Го видели, поклонили Му се. После разказали на Иоси­фа и Мария всичко, което чули от ангелите за детето.

Овчарите се върнали радостно при стадата си. Те славели и хвалели Бога за всичко, що видели.

Църквата празнува Христовото рождение на 25 декември.

Как изповядваме вярата си в Божия Син. Църквата е установила да се изповядва еднакво от християните вя­рата в Сина Божи. Изповядването гласи:

Вярвам и в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички ве­кове:

Светлина от светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, не сътворен, Който е единосъщен, с Отца и чрез Когото всичко е станало.

Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

С тия думи всеки християнин изявява своята вяра, че Иисус Христос е Бог; че Той е единороден Син Божи, който вечно е съществувал; че по всичко е еднакъв с Бо­га Отца и заедно с Него е създал видимия и невидимия свят.

Християнинът вярва още, че Христос е дошъл на зе­мята, за да спаси хората; че Той се е въплатил от Свети Дух и е станал човек.

13. ДЕТСТВО НА ИИСУСА ХРИСТА
Сретение Господне (Лука 2:22—38). На 40-ия ден след раждането на Христа, Иосиф и Света Дева Мария занесли Богомладенеца в Иерусалимския храм, за да Го представят на Господа и да принесат, според закона, жертви. По това време в Йерусалим живеел праведен и благочестив старец, на име Симеон. Нему било предсказано, че няма да умре, докато не види Спасителя. По Божие указание Симеон дошъл в храма, когато Йосиф и Мария били там. Той взел на ръце Божествения Младенец, благословил Бога и радостно казал:

„Сега мога спокойно да умра, Господи, защото очите ми видяха Спасителя на всички люде; Той е светлина, която ще просвети езичниците и ще прослави Твоя из­бран народ — Израиля”.