Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
| *Арх. МВР, с. 104728,т. І.
** Пак там. силата на чл. 662 “а” от наказ./ателния с./ъстав/ да се прочетат обясненията саморъчно дадени на дознанието и тези дадени на следствието. Предвид на това, че подсъдимият не се признава за виновен, съда постанови да се разпитат свидетелите. Защитникът Цачо /Сяров: - Моля 9да държите определение, с което да бъдат отстранени от залата полицейските агенти, тъй като същите оказват давление върху свидетелите при депозиране на показанията си. Прокурорът: - Неоснователно е това искане и следва да го оставите без последствие, защото те са полицаи са дошли за охрана, а твърдението на защита, че се прави от тях давление върху защитниците е невярно. Искането на защитата да бъдат отстранени полицейските агенти от залата на съда трябва да се остави без последствие, тъй като съда е взел мерки да не се сношават със свидетелите и да не се мешат в съдебното следствие, поради което съдът определи: Оставя без последствие искането на защитата да бъдат отстранени от залата на съда полицейските агенти. Продължи се разпитът на свидетелите. 2 свидетел Марин кожухаров: - Зная, че един ден Фердинанд Александров избяга от стаята на агентите през прозореца, но нищо не зная. По същото време аз бях задържан в полицейската инспекция. След 5 минути като избяга го докараха и го вързаха. Преди и след това не съм бил с него. Аз бях 7 дена в Обществената. По моя преценка не личеше Фердинанд да е бит. Когато влачеха, след като избяга, някой в яда си го удряше, а някой казваше: "“яма нужда да го биете, страхът му стига!" 3 свидетел Никола Д. Николов: - Познавам Ф. Александров, понеже го видях в полицейската инспекция. Аз бях задържан по него време по същата работа и стоях в инспекцията около една седмица. Заедно бяхме с Фердинанд в полицейската инспекция 4-5 дена и по него време го разпитваха. През тези дни той избяга, но го хванаха и върнаха. Като го върнаха беше уплашен. Когато го разпитваха не упражняваха върху него насилие. Сам той си писа показанията. Не ми се е оплаквал, че е бит. Разпитваха и мен и не са ме били. По същата конспирация бях задържан и аз. На 2-3 пъти разпитваха Фердинанд преди да избяга, но през деня. Не зная да е разпитван нощно време. Не са упражнявали………………………………………………………………… Резолюция №22 гр. Плевен, 23 януари 1936 год.* І. В името на Негово Величество Борис ІІІ цар на българите Плевенският областен съд, наказателно отделение в публичното си съдебно заседание на 17-23 януари…………………………………………………………………………………………………….. Поставя въпроса има ли доказателства доставени от обвинителната власт, че подсъдимите са извършили престъпните деяния отдаващи им се в обвинителния акт. За подсъдимия Фердинанд Ал. Канджов по партийно име “ЙОНКО”. За да бъде разкрита настоящата конспирация е причина /”причина” зачеркнато и написано с мастило “последица от случайности” – Б. а./ залавянето на двамата подсъдими Георги Генев петров и Асен Събев Василев, заловени от органите на Мар./ашко/ Тръстенишкото управление на 27.V. 1935 год. на М./естността/ “Цонков геран”. Това съдът отбеляза, защото от страна на защитата се подчертава, че процесът е сглобен от органите на полицията и без да има каквито и да било доказателства, че подсъдимите са проявили конспиративна дейност. Заловените у двамата подсъдими книжа, оръжие и др. без те да могат да дадат нужните доказателства на органите на властта за самоличността си, накарва да се осведомят за последното, задържали ги и тогава се разкрива, че подсъдимият Георги Генев е лицето търсено от полицейските власти по конспирацията Кабакчиев в гр. Габрово, по който повод стават разследванията и заловените двама подсъдими правят признания. Доказателство за това е писмото на Мар./ашко/ Тръстенишкото общ./инско/ управление под №1638 от 28.V.1935 год. адресирано до Областния полицейски инспектор в гр. Плевен, сега приложено към делото. Паметта у тоя подсъдим е по-силна отколкото у другите. Подсъдимият Фердинанд Александров канджов в съдебното заседание не се признава за виновен и отрича дадените от него показания-обяснения,както на дознанието, така и на съ- *Арх. МВР, с. 104728, т. І. дебното следствие, като обяснява, че показаният в дознанието ако и да са написани саморъчно от него са изтръгнати от полицейските власти с насилие, че изтъкнатото там ме у диктувано от полицаите и той го е писал, че съдията следовател го разпитал, но и нему дал същите обяснения, като последното сторил, понеже бил заплашен от полицейския агент Доктора, че ако не потвърди казаното пред тях ще бъде повторно върнат в полицейската инспекция и поставен наново на побой и измъчване. Подсъдимият на дознанието е направил пълно самопризнание, че към средата на м. март 1935 год. по настояване на Марин Петков /лице неизвестно на следствието и съда/ да отпътува за гр. Плевен, гдето да дочака резултата от делото /разглежданата по него време конспирация от В. А. С./ като изрично му бил поставил въпроса да намери лице от гр. Плевен, което да познава като “ДРУГАР-КОМУНИСТ”, та по такъв начин да бъде свързан Плевенския край с централния комитет на “консомола”. Тогава подсъдимият обещава да намери такова лице и се отправя за тук. Все по това време на изпращането му лицето Марин Петков му дава шифър, с който ще си служат, симпатично мастило, като му обяснява начина на служене с него, дава и адрес на който ще се сношават. Подсъдимият все там, на дознанието обяснява, че пристигнал в селото си, крил се до постановяването на присъдата и понеже за него нямало нищо казано, се отправил за град Плевен да изпълни възложената му задача… Отиво в Плевен в дома на д-р Спиров, обяснява на последния задачата и моли същия да посочи лице, на което д-р Спиров обещава да го свърже с познати нему лица, които му обяснява, че ще намери на улицата покрай гимназията и при парола “Къде се намира Модерния театър?” и отговор “Зад казармите”, намерил лицето, което го отвело към “Чифте кафене”, предал го на лице, което го отвело до квортирата, гдето подсъдимия бил очакван от двама младежи: единият Христо Марков и вторият от Габровско, което лице се криело от властта с име “Георги”. Подсъдимият им обяснил задачата да се образува единния фронт със земеделците, разменили мисли и определили да се съберат отново. Присъда №22 гр. Плевен, 23 януари 1936 г.* Признава подсъдимият Фердинанд Александров, 23 годишен, българин, православен, грамотен, неосъждан, за виновен в това, че месеците март, април и май 1935 година, създал и организирал в гр. Плевен комунистическа партия и младежки комунистически съюз – организация, която проповядва и подбужда населението и страната към насилствено завземане на властта и изменения на установения от Конституцията днешен строй чрез въоръжени акции, насилия и терористични действия, вследствие на което по силата на чл. 2, първо наказателно предложение от ЗЗД във връзка с чл. 60. От НЗ, го осъжда да изтърпи 10 /десет/ години строг тъмничен затвор и да заплати в полза на държавното съкровище петдесет хиляди /50,000/ лева глоба, като го лишава от граждански и политически права за срок от 12 /дванадесет/ години. Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|