Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
| *Арх. МВР, с. 104728, т.ІІ.
Г е о р г и П ъ р в а н о в К а н д о в: Фердо е мой роднина.Син е на мой чичо. В началото на лятото на 1935 г. той дойде у дома. Не бях го виждал повече от една година след като беше заминал за София. През тази лятна нощ, когато дойде у дома, знаех че го търси усилено полицията. Чудех се защо този млад човек се крие от властта, защо не се прибере в къщи и се ожени, да създаде дом и семейство… В тези години, да си призная, бях напълно неграмотен човек. Вярно, чувах че еди кои са арестувани, съдени са за това, че са комунисти, но за мен тези неща бяха съвсем далечни. Имах десет декара земя. Нищо повече. С тази земя трябваше да прехранвам семейството си. Тогава го попитах защо не се прибере вкъщи, не вижда ли неговите другари, че вече създават семейства. Той се засмя, седна до мен и ме загледа. Смутих се. Попитах го ни в клин, ни в ръкав: Фердо, какво е това комунизъм? Яде ли се?…Пие ли се?…Не мога да разбера тази дума и това си е… Фердо пак се засмя, после стана сериозен и започна да ми обяснява, че комунизмът е учение за всички, че всеки трябва да го разбира, че при него всички блага се разпределят справедливо между хората. Аз го слушах и не можех да проумея как всеки ще има каквото му е необходимо. Все едно да ме извика един от най-големите богаташи в нашето село и да ми каже, че ще ми даде от неговата земя, защото моята е малко. Как така? Та той, ако научи, че искам от неговата земя, жив ще ме одере, камо ли земя да ми даде. През тази нощ говорихме доста. След това Фердо си отиде, но като че ли остави нещо от себе си в мен. Започнах да мисля за много неща, които преди това минаваха покрай мен без да се замислям върху тях – считах, че така е нареден света и не може да се промени. За едни ще има повече, за други по-малко, а за такива като мен – никак… Късно през това лято една вечер баща му дойде у дома сърдит и ядосан. Разбрах, че Фердо е заловен от полицията в София и докаран в Плевен. Каза ми, че е ходил на свиждане и Фердо целият бил посинял от изтезанията. Стана ми тежко и заплаках. А с а н А р и ф о в: В стария затвор в Плевен една сутрин нахлуха войници, затворническата управа, полицейски агенти, Изблъскаха ни всички навън и започнаха обиск. Взеха ни самобръсначките, ножчетата, моливите, писалките, хартията за писма и прочитните книги. Нашето ръководство нареди да върнем закуската, обяда и вечерята и да не излизаме на двора, освен дежурния, който да изнесе кофите и да донесе вода. Гладната стачка, която обявихме, продължи два-три дни. Добихме големи бради. Нашето ръководство подготви писмо, което обходи килиите и всеки го написа до своите близки. В това писмо се описваше положението, в което се намирахме, за да знаят и като ходят при прокурора – да протестират. Такова писмо изпратихме и до парижките работници. С портрета на цар Борис ІІІ парижките работници правят голяма манифестация с лозунг “Борис Кървави – цар на бесилките”. Когато стигат пред българското посолство в Париж, манифестантите изпотрошават прозорците му с камъни. Няколко дни след манифестацията на парижките работници при нас беше изпратен началника на Углавното отделение Георгов. Ние бяхме налягали по наровете, под тях, между тях – навсякъде. След като ни гледа дълго, той прекрачи между няколко затворници, които лежаха на пътя му, отиде до дъното на килията, погледна ни и след като се върна до вратата, попита: - Има ли живи хора тука бе? Тогава Пеко Таков, който си седеше на нара, се надигна и каза: Да, жертвите на фашизма са живи още… И започна да протестира и иска подобряване на затворническата храна, да се даде законното ни право на разходка и по-сносно облекло. Георгов го попита: Какво образование имаш? В моя протест няма място за образованието ми. За да намерим колай става въпрос…- с престорена загриженост доуточни Георгов. Колай за облеклото,колай за храната… А въздух да ни дадете и затова ли се иска колай?! – продължи своя протест Пеико Таков. Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|