Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Р О Д Ъ Т К А Н Д Ж О В И
| Свидетелство за свето кръщение
№32 вр. 9384 В тридесетий ден на май месец хилядо деветстотин дванадесета година роди се в с. Марашки Тръстеник у Врачанска епархия от православни родители: Александър Георгиев и законната му съпруга Рада Александрова отроче от мъжки пол, което се кръсти от долуподрисаний свещеник Рафаил Б. Монов в приход на църквата “Св. Успение Богородично” и се именува в светото кръщение Фердинанд и възприе от свещената купел от Петра Александров. За уверение се дава настоящето свидетелство. с. Марашки Тръ стеник – 10. VІ. 1912 г. Енорийски свещеник: Рафаил Б. Монов Р О Д Ъ Т К А Н Д Ж О В И Р а д к а П е т р о в а А л е к с а н д р о в а – Х а р а л а н о в а:* Пра-прадядо Тодор живял в землянка с многолюдната си челяд. По негово време през село Марашки Тръстеник минали черкези и започнали да се разпореждат като в свой дом: - Да се заколи най-тлъстото агне! - Да се опече на шиш! Сумтял дядо Тодор, мъчил се да отпрати черкезите в други домове, където имало повече, но те не помръднали. Заклал той агне, опекъл го на шиш и не само ги нагостил, но и здравата ги напоил. Пияни, черкезите заспали в землянката. Тогава дядо решил да ги убие, като думал: Малко ли ни грабят турците, а сега и черкезите… Убил ги. Взел кука (ченгел) и ги измъкнал от землянката за да ги зарови. От тогава селяните започнали да го наричат Канджа – турска дума, която означава кука. Дядо Тодор имал трима сина – Георги, Апостол и Дамян, и две дъщери – Мария и Иванка. Георги Тодоров Канджов – дядото на Фердинанд Александров – е бил смел човек. Мразел много турците, които отвлекли сестра му Иванка и насила я потурчили. Той имал четири деца. Най-голямото му дете е дъщеря му Цвята, след това се родили синовете му Първан, Александър и Игнат. Баба Радка е родена в с. Ореховица, Плевенски окръг. Фамилията им се казва Динковци. Били са три сестри. Баща й починал твърде млад и майка й се омъжила повторно в село Крушовене, Плевенски окръг, за Марин Човиков. При него завежда и деца от първия си мъж. Ражда още две деца – Тодор и Вата. Баба Радка е била най-голямата дъщеря. Дядо Александър е отишъл с кон до с. Ореховица, откраднал я и през полето я докарал в Тръстеник. Родила му е седем деца. Първите четири умират едно след друго на различна възраст. Причина за това е невежеството и липсата на медицинска помощ. Тогава всичко са лекували с баене. Стари хора казвали на баба: Радке, за да живеят децата ти, трябва да си вземеш чуждо дете и да го отчуваш… По онова време предразсъдъците имали голяма власт над хората. След като и четвъртото й дете умряло на няколко месеца, докато го кърмела, баба и дядо Александър решили да си осиновят чуждо дете. Научили, че многодетна жена от гр. Плевен дава дете за осиновяване. Още същия ден взели баща ми. Той е роден през месец май 1905 година.Казва се Петър Василев Тодоров. Когато са го осиновили е бил на три месеца. Баба Радка го откърмила – тогава жените кърмели децата си и след като навършат една година, а тя кърмила баща ми повече от две години. Само човек с добро сърце може да заобича чуждо дете, да го откърми и отгледа. В продължение на четири години баща ми е бил единственото дете в техния дом. След като го осиновили е бил записан в общината Петър Александров Канджов. През 1909 година баба родила дъщеря – Русанка / казваха й Роса /, а през 1912 година ражда син, когото нарекли Фердинанд. През 1915 година родила още едно момче – Георги, на името на дядо Георги Канджов. Скоро отново ги сполетяло нещастие. Георги, вече ученик във второ отделение, се разболява и умира. Остнали им три деца – Петър, Роса и Фердинанд, които отраснали в сговор и * ОПА – спомен № 1078. обич. В онези години повечето от децата щом завършат четвърто отделение напускали училище, но баба и дядо направили всичко и трите им деца да завършат трети прогимназиален клас. Народна смесена прогимназия Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|