Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
| ПРОТОКОЛ ЗА ОБИСК*
на Фердинанд Александров на 2 февруари 1943 год. Подписаният Ангел томов Тодоров – началник при Плевенската моторизирана рота в присъствието на Дончо Цолов – полицейски разузнавач при Плевенското Областно Полицейско управление и старши стражаря при Плевенската моторизирана рота Цвятко Тодоров, съгласно устната заповед на Господина Областния Началник да се залови лицето Фердинанд Александров Канджов от с. Тръстеник, при което залавяне и направения чму личен обиск се намериха следните вещи: 1. – черно портмоне с 378 лв. /6х50 лв., 3х 5 лв., 17х2 лв.,19х1 лв./ 1.- едно джобно огледалце 1- една електрическа батерия “Даймон” 1- една кутия с камъчета за запалка на брой 7 1 – една кутия цигари “Бакалов” 1 – една автоматична писалка марка “Рекорд” 1 – един позив започващ: “Една продажна фашистка банда начело с цар Борис Българоубиеца…” 1 – 18 бр. Позиви започващи “Патриоти и патриотки” 1 – една брошура “Септ. въстание 1923 год.” 1- изрезки от в. “Утро” с карта на Изт. фронт 1- изрезки от в. “Утро” с карта на Южния фронт 1 – едно листче на което е написано стихотворение на руски език 1 – една книга със заглавие “Економически детерминизъм” на к. Маркс *Арх. МВР, с. 101966, том ІІ. 1 – кожен кобур за “нагант” 1 – шомпол за пистолет 1 – един барабанлия пистолет “Нагант” със 7 патрона 1 – един пистолет “Парабелум” – модел 939 год. № 7305 с един пълнител 1 – една торбичка с пълнител с 5 патрона и 34 парабелови патрона, 5 потрона за “нагант” Настоящият протокол, надлежно подписан и представен Г-на Обл. Полиц. Н-к на разпореждане. Г е о р г и Т а ч е в М а ш е в: Редовната си военна служба завърших през месец декември 1940 година. Наново постъпих на работа в дърводелската работилница на братя Гулеви, където още работеха Симеон Янчев и Симеон Цеков Заков, които бяха ядрото на партията в работилницата. По-късна на работа при нас дойде Марин Цеков, а през ваканциите работеше и синът на майстора – Пачо Гулев, който изучаваше столарския занаят в гр. Русе. В работилницата се оформи младежка работническа група към която се числеше и Лозана Петкова Георгиева. По указание на Симеон Цеков Заков започнахме да провеждаме акции в помощ на политзатворниците. Събирахме средства и продукти. През 1942 година ми беше предадена за съхранение и предаване за прочит нелегална литература. На 2 февруари 1943 година беше блокирана Илиевската махала. Не знаех това. Слизайки към центъра на селото видях, че се беше насъбрал много народ пред общината. Спрях се за да разбера причината и чух, че е заловен Фердинанд Александров. В момента холицаи караха арестуван Косто Мицов. Веднага ми дойде на ум, че полицията може да предприеме и други претърсвания и се върнах вкъщи. Събрах всичката нелегална литература, която се състоеше от десетина книги и листовки, опаковах всичко и го предадох на Любен Машев, който не знаеше съдържанието на пакета, за да го предаде на Пачо Гулев. Навярно и той не знаеше за блокадата и за извършените арести, защото пакетът ми беше върнат обратно. Тогава лично го занесох и обясних на Пачо Гулев положението. Скрихме книгите под стряхата на чичо му, където имаше много кафези за гълъби. Вече спокоен, че няма нищо, което да ме уличава, отново тръгнах към центъра на село. Не можах да стигна до там, защото още в улицата ме спряха две цивилни лица съпровождани от местен полицай. - Къде си тръгнал? – попитаха ме те. - Към центъра на село – отговорих. - Връщай се! Отиваме у вас… Върнахме се у дома и веднага те започнаха да правят обиск. Баща ми се уплаши да не му намерят тютюна – пушеше лула и този тютюн му казваха “контрабанд” – напалил огън на огнището и започнал да гори тютюна. Агентите го забелязали, че гори нещо и докато разберат какво е, баща ми отнесе няколко ритници от тях. Откараха ме в общината. От там, заедно с други другари, които бяха задържани: Фердинанд Александров, дядо Александръ, Симеон Заков, велико Доровски, димитър Симеонов Почов, Иван Г. Илиев, Тачо Г. Илиев, Руско петков, коце Цветанов Русков / Други не мога да си спомня/, ни натъпкаха в черната камионетка и ни откараха в подземията на Сметната палата, където бяха арестите на Обществената безопасност. Престоях две седмици. А там какво беше? Ужас. Бой, слагане на електрически ток и други инквизиции. Старият другар симеон заков, с когото бях в една килия, ми каза как да се държа при разпит. “ И да говориш, и да не говориш – все бой те чака”, казваше ми той. “Но когато говориш – повече ще те бият за да казваш още”. И така аз приех мълчанието. Бяхме изведени една група да пишем показания. Полицаят касабов, който провеждаше разпита, се обърна към Фердо: - Фердо, ако някога дойдете на власт вие комуенистите, какво ще стане с нас? Фердо, макар и смазан от побоищата, със спокоен глас отговори: - Господин началник, защо толкова се чудите? Каквото става сега с нас – това ще стане и с вас. - Да, но вас тогава няма да ви има – рече Касабов. И тогава пак нашите деца и внуци ще бъдат… П е т ъ р Г е о р г и е в И л и е в: През това време, вкочанясал и премръзнал, стоях във влажното скривалище. Не знаех нищо. Само към обед чух женски плач и това е… Неизвестността ме измъчваше. Привечер излязох от скривалището, предпазливо надзърнах навън и се огледах. Нямаше никой. Късно вечерта се върнаха жените, от тях разбрах кои са арестувани. Укривах се в скривалището до 15 февруари. Полицията, подразбрала, че се укривам у нас, решава да направи щателно претърсване. Денят беше много студен. Бях си оставил пистолета в някаква пролука, защото в скривалището беше влажно и бързо ръждясваше. Разчитах, че ако стане нещо ще успея да го взема, а то… Чух стъпки. След известно време капакът на скривалището се размърда и видях светлина. Разбрах, че няма спасение. Хванаха ме… Подадох се навън. Видях около отвора на скривалището наредени полицаи с насочени пушки. Вързаха ме с въже. Потеглиха края на въжето и ме изтеглиха на двора. Затворих очи заслепен от белия сняг. Когато си отворих очите, видях срещу мен дъщеря си Марийка. Детето ме гледаше със страх. Бях мръсен, овъргалян в нечистотии, с голямабрада. Детето ме гледа, гледа и изведнъж хукна назад. Стана ми тежко. Погледнах полицая: - Имаш ли деца? Той промърмори: - Служба… Какво да се прави… Отведоха ме в общината, а от там с мотоциклет с кош ме откараха в Плевен в сградата на Държавна сигурност. Въведоха ме. Стаята беше пълна с агенти елегантно и хубаво облечени. Като ме видяха такъв мръсен и брадясал те започнаха да ми се подиграват и да ме удрят по лицето. Отведоха ме в друга стая. Застанах пред отрупано с книжа бюро, зад което седеше благообразен човек. Сетне научих, че е агентът Иван Банов, инспектор в Държавна сигурност. Той започна да ме разпитва с кои хора от Плевен съм поддържал връзка. Отговорих му, че с никой не съм се срещал, криел съм се вкъщи, защото ме е било страх… Агентът започна да ми чете показанията на Фердо. Нищо не разбирах. Изведнъж Банов скочи на крака и се хвърли върху мен: - Ти защо не казваш бе… - започна да ме удря и рита. Мълчах. Вдигнаха ме от пода и един агент ми събу обувките. Накараха ме да седна на стол и под краката ми подляха вода. Банов държеше в ръцете си жица, а другият агент въртеше някаква машинка на съседната маса. Нещо силно и невидимо ме преряза. През съзнанието ми мина мисълта, че това е електрически ток. Тялото ми се гърчеше в конвулсии. Загубил съм съзнание… Когато се свестих и отворих очи над мен всичко се въртеше в някаква въртележка. Вдигнаха ме на крака, но те не ме държат. Сложиха ме на дървената пейка до стената. В главата ми бучи и не мога да разбера къде се намирам. Пред мен застава Банов и ми сочи някакъв портрет: - Знаеш ли кой е този? Това е убитият от вашия Коцик… Изправят ме на крака и ме блъсват към отсрещния ъгъл: - Сега пък тебе ще убием… Обърни се с лице към стената! Усещам, че вкарват някого като го блъскат и удрят. Чувам гласа на Фердо. Казва нещо, но какво? Не чувам, нищо не чувам… - Казвай! – Банов започва да ме налага с дебела гума където свари. Превивам се от болка. След малко в стаята вкарват Фердо. Колко е отслабнал. Целият е пребит, лицето му е в синини и спечена кръв. Дрехите му са разкъсани и мръсни. Вглеждам се в него. Очите му едва забележимо трепнаха. Позна ме. - Познаваш ли го? – пита Банов. – на него ли даде връзка с Плевен? Гледам лицето на Фердо, виждам как с мъка скулите се раздвижват и чувам клокочещ, идващ като от някаква бездна глас: - Не… На Кольо… Изблъскват го навън. После Банов се навежда над мен: - Абе, твойта мамица… ти ще кажеш ли с кой от Плевен бяхте във връзка?! – рита ме с крак и пак замахва с бича. Гумата реже като нож. Кожата ми разцъфва отвсякъде – от ръце, крака, лице, тече кръв. Претръпнах и започнах да усещам само някаква режеща болка, когато гумата се допре до мен. Накрая Банов се умори и махна с ръка на другия агент. Той грабна гумата и започна. Отново загубих съзнание… Късно през нощта ме захвърлиха през прага в някаква килия. Едва си движех краката. Мислех си, че няма да изляза от там. Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|