Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
| Б. Д. П. До Господина
Плевенско областно Областния полицейски началник Полицейско управление Тук* Служ. Държавна сигурност Дежурен разузнавач Йордан Н. Йорданов Гр. Плевен 21. ІІ. 1943 г. Р А П О Р Т Донасям Ви Господин началник, че като дежурен по служба държавна сигурност на 20 срещу 21 т. м. получих следните съобщения за станалите произшествия в района на поверената Ви полицейска област. Околийският полицейски началник гр. Габрово съобщава, че снощи към 20 часа вечерта е убит общинския полицейски на с.Етера, Габровско, в кръчмата на КОЛЮ ХРИСТОВ БОЙЧЕВ, общинския полицай се казва ПЕНЧО АТГЕЛОВ ПЕРИЛОВ, 28 годишен, родом от село Поток. Същия е отишъл в кръчмата да си плати дето се е хранил. В момента, когато полицая е искал сметката от кръчмаря изправен до тезгяха в това време влизат две непознати лица едина облечен в винтяга с голф и каскет а другия облечен в балтон и без шапка, в момента когато полицая е разговарял с кръчмара първия от непознатите поисква цигари от кръчмара, кръчмара му подава цигари и вместо пари непознатия изважда пистолет парабелом и с първия истрел убива полицейския стражар, а с другите два истрела наранява кръчмара в дясната ръка и брадата. След това двамата непознати излизат от кръчмата и вземат по посока север от селото към пансиона на ИЛЮ ИЛИЕВ, който се намира до балкана и изчезват, веднага сяа били изпратени полицаи, но непознатите изчезнали. ЗАДЪРЖАНИ ЛИЦА В АРЕСТА НА УПРАВЛЕНИЕТО: 1. Фердинанд Александров от с. Тръстеник, Плевенско. 2. Петър Георгиев Илиев от с. Тръстеник, Плевенско. 3. Нено Иванов Илиев от с. Тръстеник, Плевенско. 4. Коста Николов Мицов от с. Тръстеник, Плевенско. 5. Иван Георгиев Илиев от с. Тръстеник, Плевенско. 6. Димитър Симеонов Кочев от с. Тръстеник, Плевенско.** 7. Цанко Иванов Цанков от с. Тръстеник, Плевенско. 8. Цветан Цветанов от гр. Плевен. 9. Стефан Цонев Балтов от гр. Плевен 10. Иван Христов Сапунджиев от гр. Плевен Горното Ви донасям за сведение. ПОЛИЦЕЙСКИ РАЗУЗНАВАЧ: /Йордан Н. Йорданов/ Д и м и т ъ р В а с и л е в М а р к о ч е в:*** След поредната предварителна обработка, премазани от бой, с Фердо ни предоставиха двата противоположни ъгли да пишем показания. Аз бях доста смутен, защото току-що ми бяха прочели показанията на разпитаните преди мен другари. Не знаех какво да правя. При едно излизане на полицейския агент, който ни пазеше, Фердо с изненадваща за мен бодрост ми каза: - Слушай, братле, измисляй и пиши разни незначителни истории и ако има нещо разкрито ти го обяснявай с нещо съвсем друго… За първи път чух гласа на този човек. Той обаче нищо не пишеше. Агентите го псуваха и блъскаха да дава показания, а той спокойно им отговаряше: - Няма какво да пиша, а освен това ръцете ме болят и не мога да държа писалката. Беше смазан от бой, посинял под очите, а устните му бяха напукани и черни от засъхнала и спечена по тях кръв. Ръцете му бяха изпотрошени и трепереха от изтощение. Единствено очите му светеха. Въпреки всичко беше горд. Не пропускаше случай да се подиграе и надсмее над агентите. Когато му казаха, че има много неща да разкаже и напише, той отгова- * ОДА – Плевен, ф. 62 к, оп. 1, а. Е. 75, л. 18. **Почев – грешка на полицейския служител – б. а. *** ОПА – Плевен, спомен № 371. ряше: - Няма какво да казвам и затова няма какво да пиша. Ако вие знаете нещо, защо не си го напишете, а карате мен? П е т ъ р П е т к о в В л а д о в – Явора: Когато ни изкарваха до тоалетната, той излизаше от там. Ръцете му бяха оковани с широки стоманени белезници, а самият той беше толкова пребит, че трудно стоеше на краката си. Спря се до мен, разменихме няколко думи и той каза, че единственото нещо за което съжалява е това, че не е успял да се ожени и да има деца… В е л и к о Д о р о в с к и:* Отведоха ме при началника Гюров. - Познаваш ли Фердо? – попита ме той. - Познавам го. - А идвал ли е у вас? - Не. - Защо лъжеш? Искаш ли още да те бият? Сега ще извикам Фердо за да те разобличи. Помислих, че нещо е казал. Доведоха Фердо. - Познаваш ли даскала? – попита го Гюров. - Познавам го. - А ходили ли си у тях. - Ходил съм. - Защо говориш така – казах му аз – бил ли съм вкъщи, когато ти си идвал? - Той вечер се прибираше късно от училище – каза Фердо – ние с Кольо влизахме от вътрешния вход да слушаме радиото. - Виж, той ти знае и вътрешните входове! – изпсува Гюров и ни изруга. Как са провеждани разпитите на Фердо не съм видял, но лицето му почерня и пожълтя. Само косата му си беше буйна и черна, но сплъстена, а ръцете му вчезнати от продължителното стоене в белезници. Когато връщаха Фердо от разпит, обръщаха баща му с очи съм стената – да не го гледа. Баща му беше в открита килия с решетка към коридора. Една вечер, късно, при Фердо дойдоха някакви полицейски началници. Вървяха по коридора и говореха: - Къде е този Фердо, бе? Я да го видим що за човек е? Само за него се говори. Спряха срещу неговата килия. Чуваше се добре. Приказваха дълго. Фердо им отговаряше спокойно. - Къде си тръгнал с голи ръце срещу властта, срещу нашите шмайзери и автомати? – питаха го те. - Вашите оръжия ще станат безпредметни, вие сами ще ги хвърлите пред нес, когато се появи Червената армия – отговори им той. – Свободата скоро ще дойде. - Я дойде, я не, но теб няма да те има, защото ще те обесим. Не ти ли е мило за живота? - как да не ми е мил животът, мил ми е, но аз съм тръгнал по този път на борба за свобода. Обрекъл съм се на тази борба и друг път за мене няма… В ъ л о И в а н о в:** Голяма радост за него беше информацията. Разказах му всичко, което бях получил устно в средата на месец април. Основните моменти бяха: коренно изменение на международната и вътрешната обстановка в резултат на Сталинградската битка, смут и озлобление в лагера на фашистите и вътре в страната, разложение във фашистката върхушка – едни бяха за решителна и докрай поддръжка на хитлериска Германия, други с резервирано отношение към Хитлер и за съсредоточаване на силите срещу вътрешния фронт, т. е. срещу комунистите и отечествения фронт и с тази борба обясняваха убийствата на ген. Хр. Луков, Сотир Янев и други. И главното – курсът на партията за активизиране на действията срещу монархофашизма и присъствието на германците в България, за масовизиране на съществуващите партизански единици, създаване на нови, сплотяване на всички патриотични и демократични сили. *ОПА – Плевен, спомен № 684. **ОПА – Плевен, спомен № 856. След два-три дни Фердо ми каза, че същата информация трябва да предам на друг другар, когото той назова бай Трайчо, т. е. Трайчо костов. Предадох му информацията по време на разходката в двора на затвора. Това беше първият ми разговор с него. Основното съдържание на разговорите с фердо беше около подготовката на процеса, който бе насрочен за 21 май. Подготовката ставаше при активното участие на осъдения по процеса член на ЦК на Партията Гаврил Богданов, адвокат по професия. Линията на поведение – отричане на дадените пред полицията показания и частично признаване и обяснения на някои обстоятелства, които се отнасят към второстепенни неща, отхвърляне на тежките обвинения или поне създаване на недоверие към тях. Из показанията на Цанко Иванов Цанков: * Към края на 1941 година, струва ми се беше през зимата, дойдоха една вечер Никола Пенков Доровски и Фердинанд Александров. Аз знаех, че полицията ги е търсила. Влязохме в сайванта при воловете. След като поговорихме общо по положението, те ми предложиха тримата отново да образуваме ръководство на комунистическата партия в нашето село. …………………………………………………………………………………………………………… През зимата на 1943 год. дойде една нощ у дома Фердинанд Александров и ме извика да излезем извън селото, като каза, че е донесъл един циклостил………………………………….. Излязохме извън селото и взехме циклостила, където го беше оставил той – беше в една мукавена кутия. Освен циклостила имаше и един топ хартия. Фердинанд Александров ми каза, че само той и аз знаем за циклостила. Той не ми каза откъде го е донесъл. След това, след няколко дена, една нощ Фердинанд донесе у дома и една пишеща машина……………………….. На циклостила работехме аз и Фердинанд Александров. Работехме при воловете в сайванта нощно време. Двамата отпечатвахме един позив, който не можеше да се чете добре, защото имаше много букви неотпечатани. На пишещата машина отпечатахме едно писмо. Отпечатаните работи Фердинанд Александров отнесе със себе си. Къде ги е занесъл не знам. Тази работа ние извършихме няколко дни преди да бъде заловен Фердинанд. Р а д к а П е т р о в а А л е к с а н д р о в а – Ха р а ла н о в а:** Научихме, че на Великден ще разрешат свиждане. От вечерта нашите приготвиха пиле, козунак, червени яйца и други неща за ядене. На сутринта татко, майка, брат ми и аз тръгнахме пеш до село Долна Митрополия, а от там със Сомовитския влак до Плевен. Носех едно глинено гърне с дръжка пълно с кисело мляко. Чичо много го обичаше. Стегнахме навреме пред затвора. Учудих се, че има толкова много хора, които чакат за свиждане. По носиите им се разбираше, че някои не са от Плевенския край. Към майка се приближи млада черноока жена и подаде една кутия цигари за чичо Фердо. После разбрах, че това е Мара Денчева, съпруга на Коста Златарев /Коцика/ - познавали се с майка отпреди чичо да мине в нелегалност. Най-после дойде и нашият ред за свиждане. Чичо беше усмихнат. Майка го попита: - Как издържа толкова мъки? - Не искам да си спомням за това – отвърна той. Направи ми впечатление, че лицето му беше подпухнало. Навярно това беше от белодробното заболяване. - Тате и мама как са? Успокоявайте ги – молеше той. - Фердо, на колко години ще те осъдят? – попита го татко. - Ще видим. Краят им наближава. Сега хапят най-много – отговори чичо и се обърна към мен и брат ми. – какъв успех имате? Учете, че като дойде нашето време ще трябват учени хора… ОБВИНИТЕЛЕН АКТ** Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|