Книга за Херметичните учения е почтително посветена
Изтегляне 0.82 Mb. Pdf просмотр
|
| Кибалион 65 тиворечиво твърдение е съвместимо в съответствие със Закона на парадокса. Нещо повечето представлява прецизно херметично твърдение за отношенията, съществуващи между ЦЯЛОТО и неговия Ментален Свят. Видяхме как "Всичко е в ЦЯЛОТО" и нека сега разгледаме другия аспект на проблема. От Херметичното учение следва, че ЦЯЛОТО е Иманентно (съществуващо във, присъщо, пребиваващо във) на своя Свят, както и на всяка част, частица, елемент или комбинация в Света. Това твърдение обикновено се илюстрира от Учителите с позоваване на Принципа за съответствието. Учителят кара ученика да образува Ментален образна нещо - човек, идея, нещо, притежаващо ментална форма, като най-пред почитаният пример е този за автора или драматурга, изграждащ идея засвоите литературни герои, или за художника или скулптора, създаващ идеалния образ, който той иска да изрази чрез изкуството си. Във всеки от посочените случаи ученикът ще установи, че макар представата да има битие и живот единствено в собствения му ум, все пак той, ученикът, писателят, драматургът, художникът или скулпторът, в известен смисъл също е иманентен, съществуващ в мисловния образ или пребиваващ в него. С други думи, цялата ценност, живот, духна реалността в мисловния образ е извлечена от "иманентния умна мислителя. Помислете върху това за момент, докато разберете идеята. За да дадем съвременен пример, нека кажем, че Отело, Яго, Хамлет, Лир, Ричард I I I са съществували единствено в ума на Шекспир по времето на тяхното създаване или раждане. И все пак Шекспир също е съществувал във всеки от тези литературни образи, дарявайки ги с тяхната жизненост, дух и действие. Чий е "духът" на литературните герои, които ние познава- 66 Тримата посветени ме като Макбет, Оливър Туист, Юрая Хийп - на Дикенс ли е, или всеки от тези характери притежава индивидуален дух, независим от своя създател Притежават ли Венера на Медичи, Сикстинската Мадона, Аполон Белведере собствена реалности дух, или изразяват духовната и мисловната сила на своите създатели Законът на парадокса обяснява, че и двете предположения са верни, разгледани от подходяща позиция. Майкобър е едновременно Майкобър, но и Дикенс. И пак, макар да може да се каже, че Майкобър е Дикенс, все пак Дикенс не е тъждествен с Майкобър. Човек като Майкобър може да възкликне "Духът на моя Създател присъства вмени все пак аз не съм ТОЙ" Колко различно е това от шокиращата полуистина, така гръмогласно провъзгласявана от някои полумъдреци, които изпълват въздуха с грубите си викове "Аз съм Бог" Представете си бедния Майко бър или подлия Юрая Хийп да крещят "Аз съм Дикенс, или някой от незначителните глупаци в пиесите на Шекспир тържествено да обяви "Аз съм Шекспир!" ЦЯЛОТО е в земния червей и въпреки това червеят е далеч от това, да бъде ЦЯЛОТО. И все пак остава учудването, че макари червеят да съществува като нисше нещо, създадено и притежаващо своето битие единствено в Ума на ЦЯЛОТО, въпреки това ЦЯЛОТО е иманентно в земния червей, както и в частиците, които са съставни елементи наземния червей. Можели да съществува по-голяма мистерия от тази "Всичко в ЦЯЛОТО и ЦЯЛОТО във Всичко Ученикът, естествено, ще разбере, че илюстрациите, дадени по-горе, неизбежно са несъвършени и не съвсем точни, тъй като представят създаването на ментални образи в ограничения, краен ум, докато Светът е творение на Неограничения, Безкраен Ум - |