Книга за учителя София, 2000 г. Анубис увод

Използване на текста

Преди началото на урока (под заглавие В този урок ще научите) са дадени основните цели, до които изучаването на материала в урока трябва да доведе – примерен “план” на урока. Затова в разработката на уроците в това методическо ръководство не сме включили отново такъв план. Някои учители предпочитат да започват изложението на новия материал с такъв план на съдържанието и предложеното може да ги улесни. Други не обичат да дават такъв “план” в началото, но той може да бъде полезен и за тях, когато се опитват да изберат за себе си акцентите при поднасяне на материала.

Изложението в урока започва с теоретична част върху темата, която се предполага че ще бъде преподавана в клас или която обучаваният трябва да прочете внимателно, ако използва учебника за самообучение. Тук бихме искали да се спрем на един изключително важен въпрос – самостоятелната работа на учениците с текста. Няколко са обстоятелствата, които предполагат, че учениците трябва да бъдат убедени (научени, или даже заставени) да работят самостоятелно с текста. Първото е, че времето от 72 (съответно 108) учебни часа е недостатъчно за преподаване на предвиденото по програма съдържание. Това е резултат на желанието на авторите на Държавните изисквания и Програмите да покрият един задължителен минимум от знания и умения, с които трябва да излиза от средното училище всеки ученик, ако иска без проблеми да се справи с предизвикателствата на времето.

Второто е, че умението да си служиш с компютър и компютърни програми не може да бъде усвоено веднъж и завинаги. За разлика от други области на живота и познанието, инструментите на информатиката и информационните технологии – компютрите и съпътстващите ги системни и приложни програми, се менят непрекъснато. Затова подчертахме, че учениците трябва да усвояват принципите, а не конкретния хардуер и софтуер. При смяна на инструмента трябва да могат от съответната документация да се запознаят с възможностите и начините на работа с новия. Когато учениците са се запознали предварително (в къщи) с текста на новия урок, за преподавателя ще бъде много по-лесно да изложи накратко съдържанието му в клас, като се спре по-обстойно само на тежките, трудни за разбиране места или пък да отговори на възникнали при четенето въпроси. Така учениците ще се учат на самостоятелна работа с текста, ще остава повече време за практически занятия, процесът на преподаване ще се интензифицира и може да бъде покрит повече материал.

Теоретичната част завършва с Резюме, в което накратко са формулирани основните знания, които читателят трябва да е усвоил. Тази част на текста може да бъде използвана по различен начин. Учителите които са започнали урока с предложения в началото “план” ще намерят за почти всяка точка от плана текст, който е кратък отговор или разяснение на съответната точка. Тези текстове могат да се използват като основа, за да се направи препоръчаната проверка дали е усвоен материалът в края на двата учебни часа. Учителят може да предложи на учениците сами да формулират тезите от резюмето, като им поставя насочващи въпроси.

В края на краищата тезите, изложени в Резюмето, са същността на материала, преподаден в урока и могат да бъдат поставени като задължителен минимум-знание за ученици, които по-трудно се справят с материала и не биха могли свободно да направят устно изложение по темата. “Назубрянето” на тези кратки формулировки, дори и без пълното им разбиране в момента, може да помогне на такива ученици след известно време (и практика) да постигнат по-добро усвояване на материала.

Когато съдържанието на урока дава възможност, изложението продължава с Компютърна практика. В тази част на урока на обучаемия се предлагат подробни указания и съвети как да изпълни някои от процедурите, които са предмет на урока или да използва наученото в урока, за да реши конкретна задача. Предписаните в тази част на урока упражнения не бива в никакакъв случай да бъдат подценявани или пренебрегвани. Само с практическа работа учениците могат да постигнат пълното разбиране за това какво е компютър, как се програмира неговата работа и какво можем да очакваме от компютъра. Проблемът при компютърната практика (специално в раздела Програмиране) е, че се губи много време докато учениците въведат текста на програмата, която трябва да компилират и/или изпълнят. За да се избегне това, всички файлове с разглежданите в отделните уроци програми и приложения се предоставят от издателя като естествена част от учебниците на Издателска къща “Анубис”. Спечеленото по този начин време може да се употреби за допълнителни упражнения.

Най-лесният начин за написване на собствена програма е модифицирането на работеща програма, затова учителят трябва да поощрява учениците, след като са изпълнили предписаното в упражнението, да опитат да модифицират работещата вече програма за решаване на друга подобна задача.

Авторите са се старали в текста да са дадени колкото може повече подробности за изпълнението на практическото упражнение, така че ученикът да може да работи и сам, без да търси непрекъснато помощта на учителя. Това е в съответствие с желанието ни да научим учениците да работят сами с текста и документацията и да се спести време на учителя. Авторите ще се опитат в следващите издания на учебниците да разширяват тези части на урока и да ги направят още по-ясни и целенасочени.

Тук е моментът да обърнем внимание на един принципно важен въпрос от методиката на преподаването на Информатиката (доколко такава методика има е спорен въпрос, но ако няма - трябва час по-скоро да се започне нейното изграждане). Компютрите са изключително сложно от техническа гледна точка съоръжение, може би най-сложното в историята на човечеството. И едновременно с това работата с компютър е сравнително лесна. Причината за изключително благоприятното отношение “сложност-лесна употреба” при компютрите се дължи на факта, че те, компютрите, на практика се самоуправляват с помощта на системния и приложен софтуер, като за потребителя остава само да им задава сравнително прости команди и настройващи параметри. За да стане използването им още по-лесно, съвременните компютърни програми съдържат вградена помощна информация (Help) за вида и параметрите на управляващите команди. Умението на един потребител да си служи със средствата за достъп до вградената помощна информация до голяма степен определя неговата “компютърна грамотност”.

Компютърната практика е учебното време, в което учениците могат да се научат да си служат с помощната информация, вградена в системните или приложни програми. Вместо да се губи многократно време за отговаряне на разнообразните въпроси на практикуващите ученици, по-добре е да им се даде еднократно разяснение как да си служат с помощната информация на програмата, с която работят. Способността на обучавания да се ориентира в помощната информация на различни програмни системи (понякога доста сложно организирани), изглежда по-важна от познаването в подробности на интерфейса на една единствена програма. Причината е в непрекъснатите промени в интерфейсите на програмите и системите.

Проблем при работата с помощната информация ще бъде степента на владеене на английски език от учениците. За учениците, избрали профила Информатика трябва да е съвършено ясно, че няма да могат да се развиват успешно, ако не използват свободно английски език и не познават терминологията на областта на английски. Колкото до учениците, които не се профилират в областта на информатиката, добре е и те да могат да ползват помощната информация на английски език в очакване да се появят “българските” версии на основните приложни програми.

Урокът завършва с Въпроси и задачи. В тази част са включени въпроси и задачи, за които се предполага, че обучаемите ще трябва да дадат отговор или намерят решение по време на дискусии в клас, както и въпроси и задачи, изискващи по-дълго обмисляне (означени със знака ) за самостоятелна работа в къщи. Някои въпроси (означени със знака ) ще затруднят много учениците, защото нямат лесен и еднозначен отговор. Смятаме, че няма нищо лошо в опитите да се отговори на такъв въпрос. Много от задачите, с които се сблъсква един специалист по информатика нямат предварително известни решения. Добре е учениците да почувстват, че информатиката е наука, която решава сложни задачи, на ръба на човешкото знание. Освен това, когато се отговаря на такъв тежък въпрос лесно възникват противоречиви мнения, а в обосновката на едно или друго мнение се намира пътят към по-точния отговор.

В тази част са включени и задачи (означени със знака ), подобни на решените в Компютърна практика, които обучаваният трябва да реши самостоятелно с използване на компютър. Надяваме се, че като предоставяме в електронен вид изходните текстове на всички програми, ще дадем възможност на учителя да освободи малко време, за да могат учениците да напишат самостоятелно собствени програми. И да подчертаем още веднъж, че това може да се направи най-лесно, като се модифицира работеща вече програма, която е близка по съдържание.