Книгата е съставена на базата на лекции, изнесени в курс по астрология в гр. Стара Загора в периода октомври 2014 май 2015 г

Сияна Демирова




Астрологията -
ключ към пълноценен живот
Част 1
Книгата е съставена на базата на лекции, изнесени в курс по астрология в гр. Стара Загора в периода октомври 2014 - май 2015 г.

Сияна Демирова
2
Астрологията -
ключ към пълноценен живот
Част 1
Българска
Първо издание
Всички права са запазени
София, 2016
© Сияна Демирова - автор
Недялка Янева - консултант
Емил Йовев - снимка на корицата
Йордан Стоянов - дизайн на корицата
Стефан Демиров - дизайн на графиките
ISBN 978-619-90357-5-7

Астрологията - ключ към пълноценен живот
3


Въведение
Пишейки тази книга, моето желание е да предложа едно ново виждане за астрологията - като наука точна, приложима и дори абсолютно необходима в ежедневието ни.
Учителят Беинса Дуно (познат на мнозина като Петър Дънов) казва, че всеки човек трябва да разбира от астрология поне дотолкова, доколкото да може сам съзнателно да управлява живота си. В рамките на кратък курс на обучение съм се постарала да дам именно тази основа от знания в областта на астрологията, която е необходима и достатъчна, за да живее човек съзнателен и пълноценен живот. При това, опитала съм се да предам информацията по достъпен начин, така че книгата да е подходяща за всички интересуващи се - независимо дали имат или не предварителна подготовка в областта на астроло- гията.

Сияна Демирова
4
Глава 1. Ролята на астрологията в човешкия живот
Астрологията е възникнала на Земята още в зората на човешката цивилизация. Тогава науката е била единна - една всеобхватна наука за живота - а отделните науки, които сега познаваме, са нейни клонове, които с течение на времето са намерили свой индивидуален път на развитие. Астрологията, като клон на тази единна наука за живота, изучава живота/ движението на звездите (т.е. небесните тела) и тяхното влияние върху живите същества във Вселената.
Думата „астрология” произлиза от думите „астра” (или
„астро“; на латински, гръцки - звезда, светило) и „логос” (на гръцки - знание, наука, смисъл, разум, Слово) и може да се преведе буквално като „наука за звездите” или „Слово на звездите” (Слово е широко понятие). И наистина, звездите са живи, разумни същества, чрез които се проявяват разумни космически сили, и доколкото гледаме на тях като на такива, можем да се ползваме от тяхното Слово.
Всяка звезда има своя конкретна астрология, различна от тази на останалите - например, астрологията на Земята изучава живота/движението на звездите и влиянието им върху Земята и нейните жители; астрологията на Венера изучава живота/ движението на звездите и влиянието им върху Венера и нейните жители; астрологията на Юпитер изучава живота/ движението на звездите и влиянието им върху Юпитер и неговите жители; т.е. астрологията на Земята е различна от астрологията на Венера, от астрологията на Юпитер и т.н.
Основен обект на изследване в тази книга е човешкия живот на Земята, така че ще се концентрираме върху астрологията на
Земята.
Ако проследим историята на човешкия род на Земята, ще видим, че човек постепенно разгръща заложения в него потенциал - стъпка по стъпка, той еволюира. С еволюирането на съзнанието на човека („еволюиране“ е общо казано - реално то включва инволюционни и еволюционни етапи, за които ще говорим по-нататък), еволюира и ролята на астрологията в

Астрологията - ключ към пълноценен живот
5 живота му. Колкото по-високо еволюира човешкото съзнание, толкова по-дълбоки знания открива пред него астрологията и толкова по-пълноценно човек може да се ползва от тях.
Древните хора, например, които са имали много ограничени познания за живота, са изучавали природните процеси и цикли
(познавали са влиянието на Слънцето и Луната), за да осигурят физическото си оцеляване - да нагодят битието си към тях и така да си осигурят раждане на здрави деца и добри реколти.
По-нататък в древността, когато физическото оцеляване на човешкия род вече не е било под въпрос, на преден план са излезли емоционалните човешки нужди - нуждата от изразява- не на емоциите, от емоционална подкрепа и защита. Тогава хората са използвали познанията си за небесните тела (вече по- широки познания - за влиянието на Слънцето, Луната, Венера и
Марс) също и за намиране на подходящ партньор в живота и за създаване на здраво семейство, т.е. за удовлетворяване не само на физическите, но и на емоционалните си нужди. В този етап на човешкото развитие, като форми на изразяване на емоциите, са възникнали примитивните изкуства, и основно сред тях е било пеенето.
В следващия етап на развитие фокусът се премества върху интелектуалните човешки нужди - нуждата от обогатяване на познанията за околния свят; от развитие на интелектуалните способности, дарбите; от добро образование и професионална реализация. Тогава се създават първите (примитивни) писмени системи, а по-късно - азбуки; пишат се книги; откриват се все повече училища; разцъфтяват занаятите; правят се първите научни открития (благодарение на откриването на телескопа, учените могат да наблюдават Слънцето, Луната, Венера, Марс,
Юпитер, Сатурн, Меркурий и още много небесни тела) и т.н..
Човек започва да си задава въпроси за произхода и смисъла на живота си, за сътворението на Вселената, за Твореца и др., и да търси логични отговори.
От средата на 19-ти век от н.е., благодарение на множест- вото научни открития и въвеждането на нови технологии в

Сияна Демирова
6 ежедневието, човешкото съзнание започва да се разширява много интензивно - човек започва вече да открива отговори на фундаменталните въпроси на Битието (започва четвъртия етап на еволюиране на човешкото съзнание, който продължава и до наши дни; откриват се Уран, Нептун, Плутон, Вулкан и още небесни тела). За човека приоритетно започва да става вече неговото духовно и творческо разгръщане - с помощта на астрологията и на вече доста развития си интелект, той започва все по-ясно да осъзнава себе си като едно Божествено създа- ние, пратено на Земята с конкретна мисия в настоящото си въплъщение: да трупа определени опитности, да развива определени качества/дарби, да решава определени задачи.
Осъзнава все по-ясно и връзката между общото и частното - между Макрокосмоса и Микрокосмоса, т.е. между колективния живот на Вселената и своя индивидуален човешки живот. Тъй като космическите сили, които се проявяват чрез небесните тела във Вселената като цяло, се проявяват в частност и в човека, то, опознавайки небесните тела, човек опознава и себе, и в същото време осъзнава силата на единството във Вселената, от което е част и той.