Натрапникът се появява вкъщи

156
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
та, че новото бебе е заплаха за сигурността на детето. За първородното дете е заплаха и за неговата уникалност. Особено болезнено е за първородното дете, което никога не е делило родителите си с някой друг. То досега е било единствено и неповторимо в очите има ето сега новото бебе обявява края на престоя му в райската градина.
Въпреки всичко обаче дали характерът на детето ще се развие след преодоляната криза, или ще се деформира под въздействие на стреса и напрежението, зависи най-вече от нашите умения и мъдрост.
Следният пример илюстрира един добър начин да се съобщи предстоящото събитие.
Когато петгодишната Вирджиния разбира, че майка й е бременна, тя показва голяма радост. Рисува картина със слънце и рози за живота си с братчето. Майката обаче не насърчава тази доста едностранчива гледна точка. Вместо това тя казвана дъщеря си Понякога ще бъде приятно, но понякога ще бъде досадно. Понякога бебето ще плаче и никой няма да може да спи заради него. Ще мокри чаршафите, ще цапа памперси. Аз ще трябва да го къпя, да го храня, ида се грижа за него. Може да се почувстваш пренебрегната. Може да почувстваш ревност. Може дори да си кажеш Тя не обича мен, тя обича бебето“. Когато се ’ почувстваш по този начин, никога не се колебай да дойдеш при мени дами кажеш, аз щете прегърна и ти няма да се тревожиш повече и ще си сигурна, чете обичам“.
Някои родители не смеят да приложат подобен подход. Те се страхуват да ни би да внушат опасни мисли на детето. Трябва да кажем на тези родители, че подобни мисли никак не са чужди на детето им. Нашето изказване показва, че разбираме чувствата му. То ще го имунизира срещу чувството на вина и ще отвори вратите за задушевността и доверието. Детето със сигурност ще изпитва неприязъни ревност към бебето. По-добре е да се чувства свободно да изрази гнева си, вместо да го стаява дълбоко в себе си.

Глава VII. Ревността 5 7

Изтегляне 6.43 Mb.

Сподели с приятели: