212
Хамм Гинът
* Детето и ниеГруповата психотерапия предоставя подходяща обстановка за модифициране на прекадено доброто поведение. Средата, обхващаща деца, които изразяват по-открито
враждебните си импулси, поощрява тези идеални деца да зарежат робската покорности да потърсят нормално себе- утвърждаване. Чрез наблюдение и опит те научават, чене е нужно да угаждат на другите ида се обезличават. Бавно и постепенно те започват да дават изразна враждебните си импулси. Започват да откриват собствените си желания, опознават своите чувства и изграждат своя идентичност.
Незрели деца. В тази категория се включват децата, които са били желани и обичани като бебета, а не като подрастващи личности със свои мисли и потребности. Тези свръхобгрижвани деца са неподготвени за реалния живот извън семейния пашкул. Те почти нямат възможност да съзнават и ценят потребностите и чувствата на другите и трудно да понасят да са разстроени. Вместо сами да полагат усилия, те искат другите да се грижат за тях.
Психотерапията във внимателно подбрани групи е особено ценна за незрели деца. Групата дава мотивация и подкрепа за израстване, както и безопасен терен за изпробване на нови поведенчески модели. В групата те научават кои аспекти от поведението им са социално неприемливи и какво поведение се очаква. В резултатна това те полагат усилие да се нагодят към стандартите на своите връстници. В групата те усвояват различни
важни социални техники, като споделяне на общи материали, дейности и вниманието на дружелюбен възрастен. Научават се да се съревновават ида си сътрудничат с другите, да спорят ида разрешават спорове, да се пазарят ида правят компромиси. Тези техники подготвят подобни деца да общуват с връстниците сина равна нога.
Затворени деца. Тези деца могат да се опишат като срамежливи, хрисими, сдържани и кротки. Трудно име да
Приложение А
213
изразяват обичайните чувствана
привързаности агресия, имат малцина приятели и избягват социалните игри и забавления. Чувстват се неловко при общуване и избягват да се запознават снови хора. Чакат другите да направят първата приятелска крачка, но дори и след това може да не отговорят със същото.
За затворените деца е трудно да общуват с учителя или със съучениците сина двора. Ужасяват се, когато ги помолят да четат нагласили да отговорят на въпрос. Може да отговорят едносрично или изобщо да не отговорят. Когато играят, избират кротко и безопасно занимание, което не изисква социално общуване. Ако ги принудят да общуват, тревогата им може да нарасне до паника.
На затворените деца може да се помогне при груповата психотерапия. Приятелски настроен възрастен, увлекателни материали и подбрани членове на групата им пречат да се затварят в черупката си. Обстановката ги подтиква да излязат от изолацията и насърчава свободата им да играят ида разговарят с останалите.
Тикове и маниеризми. Някои деца
демонстрират трайни маниеризми, които дразнят родителите. Те си кривят очите, подсмърчат, правят гримаси, мърдат си ушите, чоплят си носа, разтъркват си очите,
прочистват си гърлото, прегърбват се, гризат си ноктите, смучат си палеца, пукат си кокалчетата на ръцете, потропват с крака. Кривенията има- ниеризмите могат да бъдат толкова явни и гротескни, чеда изискват внимание. Може пръстите да се разкривят, ноктите да бъдат изгризани до основи. Няма спасение от
хаотичните звуци от носове, гърла, кокалчета и крака. Тези деца се нуждаят не само от медицинска помощно и от психологическа консултация, за да се назначи съответната терапия.
Понякога децата, които са изтощен, спи им се, умът име зает с нещо или са изложени на емоционално изпитание, също демонстрират различни маниеризми и тикове. Но тези прояви на са постоянни и в крайна сметка изчезват.