Книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
Изтегляне 0.54 Mb.
|
| ТЕОРИЯТА НА ВЕДАНТА
Според адвайта (недвойнствената) теорията на възприятието – чайтатя (чистото съзнание) вътре в нас прави възможно възприемането. Четана, която е в нас, се обединява с четана, (намираща се) в обекта и в резлутат на това се случва възприятието. Тук не бива да правим заключението, че умът и сетивата са безполезни. Напротив, сетивата са необходими за адаптирането на възприятията към техните най-близки съответствия. От това, че есенциалната природа на душата е интелигентността, не следва, че сетивата са безполезни, тъй като те имат за цел да определят подходящия (правилния) обект на всяко сетиво. Теорията на възприятието според Веданта е, че умът се проявява чрез сетивата (напр. очите) и приема формата на външните обекти. Антахкарана вритти навлиза чрез отварянето на индрията (окото), премахва вишая агнана (невежеството за сетивния обект, бел. ред.), приема вишаякара (формата и вида на обекта, която тя обгръща) и представя обектите пред погледа ви. Функцията на вритти (вълна, модификация на ума) е да причини аварана-бханга (да премахне воала или пласта на стхула авидя (грубото невежество), обгръщащо всички обекти). Един лъч от ума ви действително излиза навън, приема формата и вида на обекта и го обгръща. Едва тогава се случва възприятието. Възприемане на една книга, напр., е възможно само, след като умът е приел действителната форма на книгата. Обектът е сбор от ментална картина (представа) и нещо външно. Каквито и обекти да виждате навън, вие имате техните картини (представи за тях) в ума си. Когато минавате през градина от манго дървета, лъч на ума ви излиза през окото и обгръща едно манго. Той приема формата на манго. Лъчът се нарича вритти. Обгръщащият процес се нарича вритти вяпти. Функцията на вритти е да премахва аварана (воала), който обгръща обекта и упахита чайтаня (да свързва чистотото съзнание с индивидуалната душа, бел. ред). Воалът, (в случая) покриващ мангото, се премахва от вритти или умствения лъч. Чайтаня (чистотото съзнание) е асоциирано с вритти (вритти сахита чайтаня). Тази чайтаня осветява обекта ‘мангото’. Този процес се нарича пхала вяпти. Както факелът осветява мигновено един обект, така и вритти чайтаня осветява обекта. Така се случва възприемането на обекта, (в случая на) мангото. Умът извършва санкалпа викалпа (мисъл-въображение, бел. ред.): „Това манго ли е или не е?” Буддхи (интелекта) идва на помощ и определя („това е манго”) чрез предишните си опитности. Читта (съзнанието) прави анусандхана (запитване): „Как мога да получа това манго? Мога да попитам градинаря или собственика?”. Аханкара (егото) затвърждава: „Аз трябва да получа мангото по някакъв начин. Искам го.” Тогава умът дава команда на карма индриите (органите за действие) за изпълнението (на това желание). Когато виждате мангово дърво, то е външно спрямо вас. Появява се някаква външна (спрямо вас) ситуация. Манговото дърво е ментално възприятие, а също и ментална идея. Не съществува мангово дърво извън ума. Вие знаете за съществуването на дървото единствено чрез ума си. Съществува ментална картина в ума ви. Сборът от картината в ума ви и нещо външно прави манговото дърво. Дори когато затворите очите си, можете да имате картина (за манговото дърво) чрез паметта си. Зеленият цвят на листата се дължи на определена честота на светлинните вибрации (да кажем, 10 милиона честота на вибрациите) Тези светлинни вибрации срещат ретината и са отведени до зрителния център в задната част на мозъка. Манговите листа имат силата да разцепват белите лъчи и да абсорбират само зеления цвят. Така казва науката. Тялото ви е също толкова външно спрямо вас, колкото и манговото дърво. То е също ментално възприятие или умствено понятие. Манговото дърво е външно спрямо вас единствено по отношение на тялото ви. Манговото дърво само по себе си не е нищо друго, освен просто проявление, плуващо в Абсолюта или в Единната Реалност. Тъй като манговото дърво е външно за вас от гледна точка на тялото ви, а тялото е също външно по отношение на вас самите, идеята за външното проявление на манговото дърво или тази за външното проявление на вселената сега се явява на дневен ред. Термините „вътре”, „вътрешен” характеризират също само една фалшива представа. Има „вътре” само по отношение на това, което е „вън”. Ако „външното” не съществува, къде е тогава „вътрешното”? И двата термина „външно” и „вътрешно” не са нищо друго, освен илюзии, творения на ума. Едиствено съществуващо е само Единната Реалност или Абсолюта, отвъд така наречените (проявления на) „вътре” и „вън”. Това е Истинското, безкрайно „Аз”. Това е вашето истинско Аз. Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|