Код. Наименование на учебната дисциплина
Теория на познанието
|
Титуляри на курса:
Доц. дфн Анета Карагеоргиева, ас. д-р Димитър Иванов
|
Вид на дисциплината
задължителна
|
Образователно-квалификационна степен
бакалавър
|
Година на обучение
ІІІ
|
Семестър
VІ-VІІ
|
Кредити
9
|
Хорариум
60 ч. л. И 60 ч. упр.
|
Форма на обучението
редовна
|
Език на обучението
български
|
Методи на оценяване
изпит
|
Предварителни изисквания
Изслушан курс по Въведение във философията
Цели на курса
Курсът има за цел да запознае студентите с основните проблеми в съвременната теория на познанието, както и с главните – утвърдени или спорни – начини за решаването им. Овладяването на методите за третиране на теоретикопознавателните проблеми се очаква да доведе до развитие на аналитичните умения на студентите и до усилване на критическото им мислене. Цели се също така да се засили интересът към постиженията на съвременната наука и умението те да се прилагат при поставянето и решаването на философски проблеми.
Съдържание на дисциплината (анотация и теми)
Представена е съвременната теория на познанието с фокус върху концептуалните проблеми на дисциплината и дебатите, които протичат в нейните рамки понастоящем. Първата част на курса е ангажирана със ситуиране на проблема за знанието във философията. Втората част представя класическия анализ на знанието и неговите изменения вследствие на проблема, повдигнат от Е. Гетие, и предложенията за неговото решаване. Третата част тематизира по-подробно всеки един от компонентите на знанието в класическия анализ, а именно – убеждение, истина и обосноваване. Четвъртата част се занимава с проекта за натурализираната епистемология. Привлечени са постиженията на когнитивната наука и по-конкретно на дисциплини като изкуствения интелект, когнитивната психология и невронауката. Курсът завършва с обзор и анализ на основните методи в аналитичната и континенталната философия, както и с дискусия върху възможните приложения на теорията на познанието.
І. Увод
-
Основни парадигми във философията
-
Граници на философското изследване на познанието
-
Език и познание
-
Съзнание и познание
-
Епистемична логика
-
Предизвикателствата на скептицизма
ІІ. Знание
-
Теории за знанието – класически анализ
-
Проблемът „Гетие”
-
Консервативни решения на проблема „Гетие” (интернализъм)
-
Радикални решения на проблема „Гетие” (екстернализъм)
-
Аретична епистемология
-
Непропозицонално знание
ІІІ. Убеждение, истина и обосноваване
-
Теории за убеждението – проблемът за репрезентацията
-
Теории за истината. Епистемични теории за истината
-
Неепистемични теории за истината
-
Теории за обосноваването. Фундационизъм
-
Кохерентизъм
ІV. Натурализирана епистемология
-
Натуралисткият проект в епистемологията
-
Възприятие и въображение
-
Емоции и памет
-
Понятия
-
Здрав разум и наука
-
Меметика
V. Познание и метод
-
Проблемът за метода
-
Методи във философията. Феноменология, херменевтика и диалектика
-
Абдукция
-
Концептуален анализ
VІ. Заключение
-
Приложения на епистемологията
Препоръчана литература
Текстове, достъпни от различни антологии, сборници и отделни издания:
-
Платон: Менон, Държавата V-VІІ, Теетет. Диалози, т. 2 и 4
-
Аристотел, Метафизика, кн. І и ІІ
-
Декарт, Дискурс за метода, ч. І и ІІ
-
Декарт, Медитации. медитация І
-
Джон Лок, Опити върху човешкия разум
-
Дж. Бъркли, Опит за една нова теория на виждането
-
Кант, Критика на чистия разум, Трансцендентално учение за метода, гл. ІІ, секция ІІІ
-
Б. Ръсел, Проблемите на философията, гл. ІІ и V
Други първични и коментарни текстове:
-
Витгенщайн, Л. (1988) Логико-философски трактат. В: Л. Витгенщайн, Избрани съчинения, С., Наука и изкуство
-
Витгенщайн, Л. (1988) Философски изследвания, в: Избрани съчинения, С., Наука и изкуство, пар. 201 - 273
-
Гадамер, Х.-Г. (1994) Универсалността на херменевтичния проблем. В: История и херменевтика, С. Гал-Ико
-
Карагеоргиева, А. (2008) Философия на съзнанието. С., ИК „Библиотека 48”
-
Карагеоргиева, А. (1999) Платон и философията на знанието, С., Филвест
-
Куайн, У. в. О. (2004) Двете догми на емпиризма. в: А. Карагеоргиева, В. Ангелов (съст.) Естетика на познанието (антология). С., Унипрес.
-
Куайн, У. в. О. (1991) Натурализираната епистемология. В: Философска мисъл, № 2, с. 33 – 44
-
Кун, Т. (1996) Структурата на научните револиюции, С., „П. Берон”
-
Остин, Дж. (1996) как с думи се вършат неща. С., ИК „Критика и хуманизъм”
-
Рорти, Р. (1998) Философията и огледалото на природата, гл. ІІІ – VІІ, София, НИ
-
Теории за истината (1992) (антология), съст. Л. Сивилов, София, УИ
-
Сивилов, Л. (1980) Системното познание, С., УИ
-
Сивилов, Л. (1998) Грешките в познанието, С., УИ
-
Скот, Джоан В. Деконструкция на опозицията “Равенство-Различие”, или Приносът на пост-структуралистката теория за феминизма, http://www.uni-sofia.bg/resources/gsc/index.html
-
Съвременни немарксистки теории на познанието, (1986) съст. Л. Сивилов, С., УИ
-
Хусерл, Е. (1996) Увод във феноменологията, С., „Евразия”Чайлд, У. (1996) Дуализмът “схема – съдържание”, в: Философията в Оксфорд днес, С., УИ
-
J. Dancy (1996), Introduction to Contemporary Epistemology, Blackwell.
-
Stanford Encyclopedia of Philosophy, http://plato.stanford.edu/
Изисквания за допускане до изпит
Оценяване: текуща оценка + изпит (тест)
Условия за допускане до изпит:
-
80% присъствие в часовете
-
Текуща оценка - минимум среден (3)
Начин на формиране на текущата оценка (принос на отделните елементи):
-
Присъствие - 10%
-
Участие в дискусии - 20%
-
Презентация - 20%
-
Тестове – 25%
-
Преводи – 25%
Формиране на крайната оценка:
Средноаритметично от текущата оценка и резултата на заключителния тест
Студентите, получили текуща оценка мн. добър или отличен, не се явяват на заключителния тест.
Сподели с приятели: |
