Раздел I ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЖИВОТА

1. на длъжностно лице или на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или на функцията му;

2. на лице, защитено по установен от закон ред;

3. на баща или на майка, на син или на дъщеря;

4. на повече от едно лице или на бременна жена;

5. на дете или на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за пострадалия или с особена жестокост;

7. от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или на функцията му;

8. осъществено от лице, извършило друго убийство по чл. 109 или по този член, за което не е осъдено;

9. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на престъпно сдружение;

10. извършено предумишлено;

11. с користна цел;

12. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

13. с цел отнемане на орган, тъкан, телесна течност или клетка от пострадалия;

14. извършено по хулигански подбуди;

15. извършено поради защитен признак на пострадалия,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.

(2) В случаите по ал. 1, т. 7 или 13 съдът налага и лишаване от право по чл. 60, ал. 1.

1. в случаите по чл. 109 или чл. 110, ал. 1, т. 1 – лишаване от свобода от една до шест години;

2. в случаите по чл. 110, ал. 1, точки 2 – 7 – лишаване от свобода от две до десет години.
Убийство на рожба

Чл. 115. (1) За убийство, извършено от майка на рожба по време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(2) Родител, който убие своя току-що родена рожба с чудовищен вид, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Когато е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(2) Който по непредпазливост причини на другиго смърт чрез деяние, което спада, които спадат към занятие или дейност по ал. 1, които деецът няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(3) Когато с деяние по ал. 1 или 2 е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.

(4) Когато деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотично вещество, наказанието е:

1. в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода от една до шест години;

2. в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода от две до осем години;

3. в случаите по ал. 3 – лишаване от свобода от четири до десет години.

(5) Когато деянието по ал. 1 – 4 представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(6) Когато след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадал, наказанието е:

1. в случаите по ал. 1 или 2 – лишаване от свобода до три години;

2. в случаите по ал. 3 – лишаване от свобода до пет години;

3. в случаите по ал. 5 – лишаване от свобода от три до десет години.

(7) В случаите по ал. 1, 3 – 6 съдът налага и лишаване от право по чл. 60, ал. 1.
Умъртвяване при смесена вина

Чл. 119. (1) Който причини на другиго смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода:

1. при тежка телесна повреда – от четири до дванадесет години;

2. при средна телесна повреда – от две до осем години;

3. при лека телесна повреда – до пет години

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено при превишаване на пределите на неизбежна отбрана, наказанието е:

1. при тежка телесна повреда – лишаване от свобода до три години;

2. при средна телесна повреда – лишаване от свобода до две години;

3. при лека телесна повреда – лишаване от свобода до една година.

(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или с тежка клевета, или с друго противозаконно деяние, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за дееца или за лице, с което той е в особено близки отношения, наказанието е:

1. при тежка телесна повреда – лишаване от свобода до пет години;

2. при средна телесна повреда –лишаване от свобода три години;

3. при лека телесна повреда – лишаване от свобода до две години.

(2) Когато деянието по ал. 1:

1. е извършено от лице, което не е правоспособно;

2. е умъртвен плода на две или повече жени,

наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(3) Когато умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е:

1. в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода от една до шест години;

2. в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Когато при умъртвяване на плод е причинена по непредпазливост смърт на бременна, наказанието е:

1. в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода от две до осем години;

2. в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода от три до десет години;

3. в случаите по ал. 3 – лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

(5) В случаите по ал. 1 – 4 съдът налага и лишаване от право по чл. 60, ал. 1.

(6) Бременната жена не носи наказателна отговорност, включително за подбудителство или за помагачество.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на непълнолетно лице или на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на малолетно лице, се налага наказание по чл. 110.

(4) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното, се налага наказание по чл. 109 или 110.

(5) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, което се намира в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допускал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(6) Когато деянието по ал. 5 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(2) Телесната повреда е тежка, когато е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

(2) Телесната повреда е средна, когато е причинено: трайно отслабване на зрението или на слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, на снагата или на врата, или на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюстта или избиване на зъб, при което се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части на тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната или коремната кухина.

(2) Телесната повреда е лека, когато:

1. е причинено разстройство на здравето извън случаите по чл. 122 и 123;

2. е причинена болка или страдание без разстройство на здравето.

(3) Когато пострадалият е отвърнал веднага на дееца с лека телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.
Тежконаказуема телесна повреда

Чл. 125. (1) За причиняване на телесна повреда:

1. на длъжностно лице или на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или на функцията му;

2. на лице, защитено по установен от закон ред;

3. на баща или на майка, на син или на дъщеря;

4. на повече от едно лице или на бременна жена;

5. на малолетно лице или на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за пострадалия или с особена жестокост;

7. от длъжностно лице при или по повод изпълнението на службата или на функцията му;

8. от лице, причинило друга телесна повреда по чл. 122, 123 или по този член, за която не е осъдено;

9. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на престъпно сдружение;

10. предумишлено;

11. с користна цел;

12. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

13. с цел отнемане на орган, тъкан, телесна течност или клетка от пострадалия;

14. по хулигански подбуди;

15. поради защитен признак на пострадалия,

наказанието е: при тежка телесна повреда – лишаване от свобода от три до дванадесет години; при средна телесна повреда – лишаване от свобода от две до осем години; при лека телесна повреда – лишаване от свобода до три години или пробация.

(2) В случаите по ал. 1, т. 7 или 13 съдът налага и лишаване от право по чл. 60, ал. 1.

1. при тежка телесна повреда – с лишаване от свобода до четири години;

2. при средна телесна повреда – с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Телесна повреда в състояние на силно раздразнение

Чл. 127. За телесна повреда, причинена на другиго в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или с тежка клевета, или с друго противозаконно деяние, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за дееца или за лице, с което той е в особено близки отношения, наказанието е:

1. при тежка телесна повреда – лишаване от свобода до пет години;

2. при средна телесна повреда – лишаване от свобода до три години;

3. при лека телесна повреда – лишаване от свобода до една година, пробация или глоба.

1. при тежка телесна повреда – с лишаване от свобода до две години;

2. при средна телесна повреда – с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Телесна повреда при професионална непредпазливост

Чл. 129. (1) Който причини на другиго тежка или средна телесна повреда поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:

1. при тежка телесна повреда – с лишаване от свобода до три години;

2. при средна телесна повреда – с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) При причиняване по непредпазливост на другиго тежка или средна телесна повреда:

1. чрез деяние, което спада към занятие или дейност по ал. 1, които деецът няма право да упражнява;

2. когато деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотично вещество,

наказанието е: при тежка телесна повреда – лишаване от свобода до четири години, при средна телесна повреда – лишаване от свобода до три години.

(3) Когато с деяние по ал.1 или 2 е причинена тежка или средна телесна повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

(4) Когато след деянието по ал. 1, ал. 2, т. 1 или ал. 3 деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадал, наказанието е:

1. при тежка телесна повреда – лишаване от свобода до две години;

2. при средна телесна повреда – лишаване от свобода до една година или пробация.

(5) В случаите по ал. 1 – 4 съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 60, ал. 1.

(2) Когато:

1. е заразено дете;

2. са заразени две или повече лица,

наказанието е лишаване от свобода до четири години.
Престъпления от частен характер

Чл. 131. (1) Наказателното производство се образува по тъжба на пострадалия за:

1. лека телесна повреда по чл. 124, чл. 125, ал. 1, т. 2 – 6, и по чл. 127;

2. средна телесна повреда по чл. 123 и чл. 126 – 129, причинена на лице, с което деецът е в особено близки отношения.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато пострадалият се намира в материална, служебна или друга зависимост от дееца.

(2) Когато са изложени на опасност две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба.

(2) Когато на дееца е било известно, че животът на болния или на родилката е в опасност, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 60, ал. 1.

(2) Когато с деянието по ал. 1 се постави в опасност животът или здравето на лицето, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. от лице, което не е правоспособно;

2. по отношение на повече от едно лице,

наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба.

(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба.

(4) Когато деянието по ал. 1 – 3 е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на престъпно сдружение, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на дееца.

(5) В случаите по ал. 1 – 4 съдът налага и лишаване от право по чл. 60, ал. 1.

(6) В случаите по ал. 3 и 4 съдът налага и лишаване от право по чл. 60, ал. 2.
Престъпления от частен характер

Чл. 139. (1) За престъпление по чл. 133 – 135 наказателното производство се образува по тъжба на пострадалия, когато той е в особено близки отношения с дееца.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато пострадалият се намира в материална, служебна или друга зависимост от дееца.

(2) За противозаконно лишаване от свобода:

1. на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или на функцията му;

2. на лице, защитено по установен от закон ред;

3. на повече от едно лице или на бременна жена;

4. на дете;

5. по начин мъчителен или опасен за живота или за здравето на пострадалия;

6. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на престъпно сдружение;

7. от въоръжено лице;

8. с користна цел,

наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.

(3) Когато лишаването от свобода е продължило повече от едно денонощие, наказанието е:

1. в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода до пет години;

2. в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.

(4) Когато деянието е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.
Задържане в лечебно заведение

Чл. 141. Който противозаконно настани или задържи другиго в заведение за душевно болни и извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с лишаване от право по чл. 60, ал. 1.
Отвличане

Чл. 142. (1) Който отвлече лице, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.

(2) Когато:

1. е отвлечена бременна жена;

2. е отвлечено дете;

3. са отвлечени повече от едно лице;

4. отвличането е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на престъпно сдружение;

5. деянието е извършено от две или повече лица;

6. отвличането е с цел лицето да бъде изведено извън страната;

наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.

(3) Когато:

1. от деянието са настъпили значителни вредни последици;

2. към отвлеченото лице е проявена особена жестокост;

3. деянието е извършено по начин, особено мъчителен за отвлечения или опасен за неговото здраве,

4. отвличането е с користна цел,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.

(4) В случаите по ал. 2, т. 5 съдът може да наложи и конфискация на част от имуществото на дееца, а в случаите по ал. 3, т. 4 съдът налага и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и за приготовление към отвличане.

(3) Не се наказва съучастник в приготовлението, който съобщи за него на орган на властта, преди да е започнало изпълнението на отвличане.
Задържане като заложник

Чл. 144. (1) Който задържи другиго като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на юридическо или на физическо лице, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) Когато:

1. са задържани две или повече лица;

2. деецът заплаши, че ще причини смърт, тежка или средна телесна повреда на заложника, ако условието му не бъде изпълнено,

наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Когато деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на престъпно сдружение, наказанието е:

1. в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода от две до десет години;

2. в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода от четири до дванадесет години.