Кодекс о б щ а ч а с т глава първа задача, предмет и действие на
Изтегляне 3.57 Mb.
|
|
Проект ! НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС О Б Щ А Ч А С Т ГЛАВА ПЪРВА ЗАДАЧА, ПРЕДМЕТ И ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС Задача и предмет Чл. 1. (1) Задачата на Наказателния кодекс е да защитава от престъпни посегателства личността, правата на гражданите и установения в Република България правов ред. (2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления, какви наказания се налагат за тях, кои лица са наказателноотговорни и установява случаите, когато може да се приложи освобождаване от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложено наказание. Действие по време Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на неговото осъществяване. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се този от тях, който е най-благоприятен за дееца. Действие по място Чл. 3. Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България. Действие спрямо български граждани Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага и към български гражданин за извършено от него престъпление в чужбина. (2) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България. Действие спрямо чужденци Чл. 5. (1) Наказателният кодекс се прилага и към чужденец, извършил в чужбина престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода или доживотен затвор, с което се засягат интересите на Република България или на български гражданин. (2) Наказателният кодекс се прилага и за престъпление, извършено от чужденец в чужбина, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България. (3) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденец, извършил в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или на чужденци.
(2) Влязла в сила присъда, постановена от съд на друга държава – членка на Европейския съюз, има последици в наказателното производство като присъда, постановена от български съд, освен когато: 1. деянието не е престъпление по българския Наказателен кодекс; 2. е наложено наказание, което не е предвидено в този кодекс. ГЛАВА ВТОРА НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ ЛИЦА Пълнолетно лице Чл. 8. Наказателноотговорно е пълнолетно лице – навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление. Непълнолетно лице Чл. 9. (1) Непълнолетно лице – навършило 14, но ненавършило 18 години, е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. (2) По отношение на наказателната отговорност на непълнолетно лице се прилагат особените правила, предвидени в този кодекс. Малолетно лице Чл. 10. Не е наказателноотговорно малолетното лице – ненавършило 14-годишна възраст. Невменяемост Чл. 11. (1) Не е наказателноотговорно лице, което осъществи деяние в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, не е могло да разбира свойството или значението на извършеното, или да ръководи постъпките си. (2) Не се налага наказание на лице, което след извършване на престъплението и до произнасяне на присъдата изпадне в състояние на невменяемост. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее. ГЛАВА ТРЕТА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Раздел I Общи положения Определение Чл. 12. (1) Престъплението е общественоопасно и противоправно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от този кодекс за наказуемо. (2) Не е престъпно деянието, което, макар формално и да осъществява признаците на предвидено в кодекса престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Общественоопасно деяние Чл. 13. Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото. Неизбежна отбрана Чл. 14. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. (2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. (3) Няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище. (4) Деецът не се наказва, когато превиши пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение. Крайна необходимост Чл. 15. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при крайна необходимост – за да се спасят от непосредствена опасност свои или чужди блага, както и държавни или обществени интереси, ако деецът не е могъл да избегне опасността по друг начин и причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. (2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване на опасността съставлява престъпление. Деяние, извършено от служител под прикритие Чл. 16. Не е общественоопасно деянието, извършено от лице, което е действало като служител под прикритие в рамките на определените му по закон правомощия. Залавяне на местопрестъплението Чл. 17. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено за залавяне на деец, заварен на местопрестъплението или непосредствено след извършване на деянието, доколкото причинените на дееца вреди са били необходими за залавянето и съответни на обстоятелствата по залавянето. (2) Когато лицето по ал. 1 е задържано от гражданин, то незабавно се предава на най-близкия орган на властта, а когато това не е възможно – незабавно се уведомява съответният орган на власт. Деяние, осъществено от пострадал Чл. 18 (1) Лице, което е пострадало от трафик на хора, не се наказва за престъпление, което е било принудено да осъществи в пряка връзка с това му качество. (2) За престъплението по ал. 1 отговарят: 1. извършителят на трафик на хора, от което престъпление е пострадало принуденото лице; 2. лицето, упражнило принудата. Вина Чл. 19. Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Умисъл Чл. 20. Деянието е умишлено, когато деецът е предвиждал неговите общественоопасни последици, съзнавал е общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на тези последици. Непредпазливост Чл. 21. (1) Деянието е непредпазливо, когато деецът е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е мислил да ги предотврати. (2) Деянието е непредпазливо и когато деецът не е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването им. (3) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от този кодекс случаи.
(2) Незнанието на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на престъплението, изключва и непредпазливостта, когато самото незнание не се дължи на непредпазливост. Изпълнение на неправомерна заповед Чл. 24. Деянието не е извършено виновно, когато е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление. Случайно деяние Чл. 25. Деянието не е извършено виновно, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и не е бил длъжен или не е могъл да ги предвиди. Раздел II Стадии на умишлено престъпление Приготовление Чл. 26. (1) Приготовлението е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е започнало неговото изпълнение. (2) Приготовлението е наказуемо само в предвидените от този кодекс случаи. Отказ от приготовление Чл. 27. (1) Деецът не се наказва, когато е имал възможност да извърши намисленото престъпление, съзнавал е това, но се е отказал да го извърши. (2) В случаите по ал. 1, ако деянието, в което се е изразило приготовлението, осъществява състав на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление. Опит Чл. 28. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар да е довършено, не са настъпили предвидените в този кодекс и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление. (2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като съдът взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Отказ от опит Чл. 29. (1) При недовършен опит деецът не се наказва, когато е имал възможност да довърши изпълнителното деяние, съзнавал е това, но се е отказал да го довърши. (2) При довършен опит деецът не се наказва, когато е имал възможност да довърши престъплението, съзнавал е това, но е предотвратил настъпването на общественоопасните последици. (3) В случаите по ал. 1 или 2, ако деянието, в което се е изразил опитът, осъществява състав на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.
(2) Умисълът по ал.1 е налице, когато съучастникът е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и тези, които ще последват от деянията на другите съучастници, съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е искал или се е съгласил с настъпването на тези последици. Форми на съучастие Чл. 31. (1) Съучастници в престъплението са извършителите, подбудителите и помагачите. (2) Извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението. (3) Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъпление. (4) Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на пречки, набавяне на средства или по друг начин. Отговорност на съучастниците Чл. 32. (1) Всеки съучастник се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характера и степента на неговото участие. (2) Особените обстоятелства, поради които този кодекс изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, за които тези обстоятелства не са налице. Предели на отговорност на подбудителя и на помагача Чл. 33. (1) Подбудителят и помагачът отговарят само за това, за което умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя. (2) Когато поради определено лично качество или отношение на дееца този кодекс определя извършеното деяние като престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, макар за тях тези обстоятелства да не са налице. Отказ от подбудителство или помагачество Чл. 34. (1) Подбудителят или помагачът не се наказва, ако е имало възможност престъплението да бъде извършено, съзнавал е това, но е попречил на извършването му или е предотвратил настъпването на общественоопасните последици. (2) В случаите по ал. 1 ако деянието, в което се е изразило подбудителството или помагачеството осъществява състав на друго престъпление, подбудителят или помагачът отговаря за това престъпление. Раздел IV Продължавано престъпление Определение Чл. 35. (1) Правилата за съвкупност от престъпления не се прилагат в случаите на продължавано престъпление – когато с две или повече деяния се осъществяват един или различни състави на едно и също престъпление, през непродължителни периоди от време, при сходна обстановка и при еднородност на вината, като последващите от обективна и субективна страна са продължение на предшестващите. (2) Продължавано е престъплението и когато отделните деяния са малозначителни, но в тяхната съвкупност или поради причинения от тях общ престъпен резултат, обществената им опасност не е явно незначителна. (3) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на: 1. престъпления против лични права на различни граждани; 2. деяния, извършени след внасянето на обвинителен акт в съда; 3. деяния, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него. Квалификация и наказуемост на продължаваното престъпление Чл. 36. (1) При продължавано престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния в тяхната съвкупност и причинения от тях общ престъпен резултат. (2) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се квалифицира по най-тежкия от тях, като за цялостната престъпна дейност се вземат предвид деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и самите квалифициращи обстоятелства. (3) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, тя се подвежда под по-лекия състав, като съдът взема предвид квалифициращите обстоятелства при определяне на наказанието. (4) Когато част от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, съдът квалифицира продължаваното престъпление като опит. Раздел V Съвкупност от престъпления Видове съвкупност Чл. 37. (1) Съвкупност е налице, когато деецът извърши няколко отделни престъпления преди да е осъден с влязла в сила присъда за което и да е от тях. (2) Съвкупност е налице и когато деецът с едно деяние извърши няколко отделни престъпления. Определяне на наказанието Чл. 38. При съвкупност съдът определя отделно наказание за всяко престъпление и налага най-тежкото от тях. Присъединяване на наказания Чл. 39. (1) Съдът присъединява лишаването от права и порицанието към наложеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок. (2) Когато наложените наказания са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. (3) Когато са наложени няколко наказания глоба или конфискация, съдът присъединява към общото най-тежко наказание глобата или конфискацията в най-голям размер.
(2) Когато лицето е осъдено при условията на чл. 42 или 43, но преди това е извършило и други престъпления, съдът определя отделни общи наказания за престъпленията, които не съставляват рецидив и за тези, които съставляват рецидив. Определените общи наказания се изтърпяват отделно. (3) Когато в случаите по ал. 1 или 2 някое от наказанията е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на съответното определено за изтърпяване общо наказание. (4) Приспада се и наказанието пробация от лишаване от свобода, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. (5) Когато по една или няколко присъди лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по чл. 71 или по чл. 101, ал.1, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне.
1. повече от една година от наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, което е извършил като пълнолетен; 2. две или повече наказания лишаване от свобода до една година за умишлени престъпления от общ характер, които е извършил като пълнолетен. (2) В случаите по ал. 1 предвидените в този кодекс наказания лишаване от свобода и глоба се увеличават с една втора, като лишаването от свобода не може да надвишава максималния размер, предвиден в чл. 50, ал. 2, т. 2. (3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато: 1. извършеното престъпление представлява маловажен случай; 2. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание; 3. са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по последната присъда. (4) При условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 3, т. 3 започва от изтичане на изпитателния срок.
(2) Когато едно лице е извършило две или повече престъпления, които съставляват рецидив, но преди да е осъдено за някое от тези престъпления, по отношение на тях се прилагат правилата на чл. 37 – 41 . ГЛАВА ЧЕТВЪРТА НАКАЗАНИЕ Раздел І Общи положения Основни начала Чл. 45. (1) Наказателната отговорност е лична. (2) Наказание се налага само на лице, което е извършило предвидено в този кодекс престъпление. (3) Наказанието е съответно на престъплението. (4) Наказанието се налага само от съд. Цели на наказанието Чл. 46. (1) Наказанието има за цел да: 1. поправи и превъзпита осъдения към спазване на установения правов ред; 2. въздейства предупредително върху осъдения; 3. ограничи възможността осъденият да извърши други престъпления; 4. въздейства върху гражданите за спазване на правовия ред. (2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство. Видове наказания Чл. 47. (1) Наказанията са: 1. лишаване от свобода; 2. пробация; 3. конфискация; 4. глоба; 5. лишаване от права; 6. порицание. (2) За особено опасни умишлени престъпления се предвижда наказание доживотен затвор. Раздел ІІ Съдържание на наказанията Доживотен затвор Чл. 48. (1) Доживотният затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. (2) Доживотният затвор се налага, когато извършеното престъпление е особено опасно в сравнение с престъпленията от същия вид и целите на наказанието не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. (3) Доживотен затвор не се налага на: 1. лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило 20 години; 2. жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата.
(2) По време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор не се зачитат работни дни. (3) Наказанието лишаване от свобода по ал. 1 се изтърпява отделно от търпяното наказание доживотен затвор.
(2) По изключение лишаването от свобода може да бъде за срок до: 1. двадесет години – при съвкупност от престъпления, както и за особено опасни умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс. 2. тридесет години – при опасен рецидив. (3) Типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално, както и първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, се определят от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и на специалния закон.
(2) При полагане на труд от осъдените на лишаване от свобода срокът на наказанието се намалява, като два работни дни се равняват на три дни лишаване от свобода. (3) Когато при изтърпяване на наказанието осъденият извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на престъплението или на последното нарушение.
(2) Пробацията се налага за срок от шест месеца до две години. (3) В особената част на този кодекс пробацията винаги се предвижда алтернативно с лишаване от свобода. (4) Когато съдът наложи пробация, за срока на наказанието може да приложи и мерки за въздействие. Срещи с пробационен служител Чл. 53. (1) Срещите с пробационен служител се провеждат в пробационната служба. (2) Когато важни причини налагат това, срещите могат да се проведат и на друго подходящо място, определено от пробационния служител. (3) Срещите са планирани или извънредни – по нареждане на пробационния служител или по искане на осъдения.
1. явяване на осъдения два пъти седмично пред пробационен служител; 2. задължение за осъдения да не променя своя адрес по мястото на изпълнение на наказанието преди да е уведомил за такава промяна пробационния служител . (2) Когато важни причини налагат това, явяването може да става на друго подходящо място, определено от пробационния служител. (3) Когато осъденият добросъвестно изпълнява наложената му пробация, периодичността на явяването му може да бъда намалена.
(2) Изпълнението на пробацията спира и когато осъденият не изпълнява наложената му мярка за въздействие по чл. 77, ал. 1, т. 1 – 3, освен в случаите, предвидени в закон. Намаляване на срока на пробацията Чл. 56. Когато осъденият доброволно полага безвъзмезден труд, срокът на наказанието пробация се намалява, като за три часа труд се зачита един ден пробация. Замяна на пробацията с лишаване от свобода Чл. 57. (1) Когато осъденият без уважителна причина не изпълнява някое от задълженията по чл. 52, ал. 1, съдът заменя неизтърпяната част от наказанието с определеното с присъдата наказание лишаване от свобода, като за два дни неизтърпяна пробация се определя един ден лишаване от свобода. (2) В случаите по ал. 1 размерът на наказанието лишаване от свобода може да бъде и под най-ниския предел, предвиден в чл. 50, ал. 1. Конфискация Чл. 58. (1) Конфискацията е принудително и безвъзмездно отнемане в полза на държавата на принадлежащо на дееца имущество или на част от него. (2) Не подлежат на конфискация необходимите на дееца и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година. (3) При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, а след това и за задължения на осъдения, когато останалото негово имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията.
(2) Размерът на глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и задълженията на дееца за издръжка на семейството му, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. (3) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения и след неговата смърт. (4) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата. Лишаване от права Чл. 60. (1) Осъденият може да бъде лишен от право да: 1. заема определена длъжност; 2. упражнява определена професия или дейност. (2) Чужденец, извършил тежко умишлено престъпление, може да бъде лишен и от правото да пребивава в страната и да преминава през нейната територия, освен в случаите предвидени в международен договор, влязъл в сила за Република България. (3) Наказанието лишаване от права по ал. 1 се налага в предвидените в този кодекс случаи, когато упражняването на правата не е съвместимо с характера на извършеното престъпление. (4) След изтичане на посочения в присъдата срок осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен. Срок на лишаването от права Чл. 61. (1) Лишаването от права, когато се налага самостоятелно или заедно с друго наказание без лишаване от свобода, е за срок от шест месеца до три години. (2) Лишаването от право по чл. 60, ал. 2 е за срок от три до десет години. (3) Когато лишаването от права се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надвишава срока на лишаването от свобода най-много с три години, освен когато в особената част на този кодекс е предвидено друго. (4) Срокът започва да тече от влизане на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. (5) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради зачитане на работни дни, условно предсрочно освобождаване, приспадане на задържане или помилване. (6) Осъденият на доживотен затвор се лишава от указаните в присъдата права завинаги. (7) Когато доживотният затвор бъде заменен с лишаване от свобода, наложеното наказание лишаване от права завинаги по чл. 60, ал. 1 се заменя с лишаване от съответните права за срок три години по-дълъг от срока на лишаването от свобода. (8) В случаите по чл. 60, ал. 2 срокът на лишаването от право започва да тече след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Порицание Чл. 62. (1) Порицанието се състои в публично огласяване на осъждането по определен от съда начин. (2) Публичното огласяване не може да засяга честта и достойнството на трети лица. (3) Публичното огласяване е за сметка на осъдения.
Чл. 64. (1) Независимо от наказателната отговорност се отнемат в полза на държавата: 1. вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление; 2. вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление – в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс. (2) Отнемат се в полза на държавата и: 1. вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено; 2. придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност. (3) Отнема се в полза на държавата и имуществото: 1. придобито чрез преобразуване на имущество по ал. 2, т. 2; 2. плодовете от имущество по ал. 2, т. 2; 3. придобито чрез стопанска дейност с имущество по ал. 2, т. 2. ГЛАВА ПЕТА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО Общи положения Чл. 65. (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на този кодекс и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства не са включени в състава на съответното престъпление, разкриват по ниска степен на обществена опасност на деянието или на дееца и обуславят налагането на по-леко наказание. (3) Отегчаващите обстоятелства не са включени в състава на съответното престъпление, разкриват по-висока степен на обществена опасност на деянието или на дееца и обуславят налагане на по-тежко наказание. (4) Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са включени в състава на съответното престъпление. (5) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду два или повече вида наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата на ал. 1 – 3. (6) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъдат наложени едновременно два или повече вида наказания, съдът, като се ръководи от правилата на ал. 1 – 3, определя размера на всяко едно от тях така, че в своята съвкупност те да отговарят на целите на наказанието. Определяне на наказанието пробация Чл. 66. (1) Когато налага наказание пробация, съдът определя и максималния размер на наказанието лишаване от свобода, което осъденият ще изтърпи, ако не изпълнява без уважителна причина наложената му пробация. (2) В случаите по ал. 1 разпоредбата на чл. 71 не се прилага. (3) Замяната на неизтърпяната част от пробацията се постановява от съд съобразно правилата на чл. 57.
1. определя наказанието под най-ниския предел, предвиден за извършеното престъпление; 2. заменя: а) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-нисък предел – с пробация или с глоба; б) пробацията – с глоба или с порицание. 3. може да не наложи по-лекото наказание, което е предвидено наред с лишаването от свобода. (2) Съдът може да приложи ал. 1 и: 1. при опит – поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 28, ал. 2; 2. при помагачество – когато степента на участие на дееца в престъплението е малка; 3. спрямо деец, който е улеснил разкриването на престъплението, на престъпно сдружение или на съучастниците, освен когато това е предвидено в особената част. Определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие Чл. 68. (1) Когато съдът постановява осъдителна присъда, размерите на предвидените в особената част на този кодекс наказания лишаване от свобода или глоба се намаляват с: 1. една четвърт – при извършено тежко умишлено престъпление; 2. една трета – във всички останали случаи. (2) В случаите по ал. 1 съдът не може да определи наказанието под най-ниския предел за съответния вид наказание, предвиден в общата част на този кодекс. (3) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду два или повече вида наказания, съдът не налага най-тежкото от тях. В тези случаи правилата на ал. 1 не се прилагат. (4) Правилото на ал. 3 не се прилага, когато е предвидено наказание пробация. (5) Когато се определя наказание за престъпление, представляващо опасен рецидив, съдът прилага правилата по ал. 1 – 3 след увеличаване на наказанието по чл. 43, ал. 2. (6) Правилата по ал.1 – 5 се прилагат, когато подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. (7) Правилата по ал. 1 – 3 не се прилагат, когато с престъплението умишлено е причинена смърт или тежка телесна повреда.
1. един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация; 2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация. (2) Правилото на ал. 1, т. 1 се прилага и за всяко задържане от компетентен орган, извършено в Република България или в чужбина и свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или с изпълнение на наложеното наказание. (3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако за времето на задържането осъденият не е бил обезщетен или то не е било зачетено по друго дело. (4) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 60 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен от тези права по административен ред. (5) В случаите по чл. 4 и 5 задържането и домашният арест в чужбина се приспадат от определеното наказание. Приспада се и изтърпяното наказание в чужбина, а когато то е различно по вид, се взема предвид при определяне на наказанието.
(2) Изпитателният срок не може да превишава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. Мерки за въздействие през изпитателния срок Чл. 72. (1) При условно осъждане съдът може да постанови през изпитателния срок осъденият да изпълнява една или няколко подходящи мерки за въздействие. (2) При условно осъждане съдът може да наложи безвъзмезден труд, ако определеното наказание лишаване от свобода не е по-малко от шест месеца. Изтърпяване на отложено наказание Чл. 73. (1) Когато в изпитателния срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява отделно и отложеното наказание. (2) Осъденият изтърпява отделно отложеното наказание и когато в изпитателния срок извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание пробация, след което е приложен чл. 57. (3) Съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти, когато в изпитателния срок условно осъденият извърши непредпазливо престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода. (4) Съдът може да постанови отложеното наказание да бъде изтърпяно изцяло или отчасти, когато осъденият не изпълнява без уважителна причина мярка за въздействие, която му е определена. (5) Извън случаите по ал. 1 – 4, отложеното наказание не се изтърпява.
(2) Когато осъденият изтърпява две или повече наказания лишаване от свобода, условно предсрочно освобождаване се допуска само за последното от тях. (3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран по осъждането, за което е било приложено условно предсрочно освобождаване. (4) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното наказание лишаване от права по чл. 60, ал. 1. (5) При условно предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца. (6) При условно предсрочно освобождаване съдът може да постанови през изпитателния срок осъденият да изпълнява една или няколко подходящи мерки за въздействие по чл. 77, ал. 1, т. 1 – 3. Изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието Чл. 75. (1) Предсрочно освободеният изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода. (2) Съдът може да постанови неизтърпяната част от наказанието да не бъде изтърпяна или да бъде изтърпяна изцяло или отчасти, ако до изтичане на изпитателния срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода. (3) Съдът постановява неизтърпяната част от наказанието да бъде изтърпяна изцяло или отчасти, когато предсрочно освободеният не изпълнява без уважителна причина мярка за въздействие, която му е определена. (4) В случаите по ал. 1 – 3, когато съдът е постановил предсрочно освободеният да изтърпи изцяло или отчасти отложената част от наказанието, той изтърпява изцяло и наказанието лишаване от права, от което е бил освободен. Помилване Чл. 76. Президентът на Република България може чрез помилване да освободи осъдения изцяло или отчасти от изтърпяване на наложеното наказание, а когато то е доживотен затвор – да го опрости или да го замени. ГЛАВА СЕДМА МЕРКИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ Общи положения Чл. 77. (1) Мерките за въздействие са: 1. ограничаване на свободното придвижване; 2. включване в курсове или програми; 3. провеждане на лечение; 4. безвъзмезден труд. (2) Срокът на мерките за въздействие не може да надвишава срока на наложеното наказание пробация или на изпитателния срок. (3) Изпълнението на мерките за въздействие се урежда със закон.
1. посещаване на определени с присъдата места; 2. напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение на пробационен служител; 3. напускане на жилището за определен с присъдата период от денонощието, освен с разрешение на пробационен служител. Включване в курсове или програми Чл. 79. (1) Включването в курсове може да се постанови, когато деецът няма професионална квалификация. (2) Включването в програми има за цел изграждането на навици и умения за законосъобразно поведение на дееца. Провеждане на лечение Чл. 80. Когато деецът страда от заболяване или зависимост, които са допринесли за извършване на престъплението, съдът може да постанови провеждане на лечение в съответствие с медицински предписания. Безвъзмезден труд Чл. 81. (1) Безвъзмезден труд се полага в полза на държавата или на община. (2) Безвъзмездният труд е от четиридесет до двеста и четиридесет часа. (3) Когато определеното наказание е пробация, съдът може да постанови безвъзмезден труд само със съгласие на дееца.
1. за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; 2. деецът не е осъждан за престъпление от общ характер; 3. деецът не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на тази глава, освен ако е изтекла една година от изтърпяване на административното наказание; 4. причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. (3) Алинея 1 не се прилага, когато: 1. с деянието е причинена тежка телесна повреда или смърт; 2. престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му; 3. деецът е бил в пияно състояние или е извършил престъплението след употреба на наркотично вещество и това обстоятелство е предвидено в състава на престъплението; 4 . престъплението е извършено от орган на власт при или по повод на изпълнение на службата му; 5. е осъществена съвкупност от престъпления по чл. 37, ал. 1.
(2) Размерът на глобата се съобразява с имущественото състояние, с доходите и със задълженията на дееца за издръжка на семейството му. (3) Когато за извършеното престъпление е предвидено само наказание глоба, размерът на административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. (4) Съдът може да наложи и административно наказание лишаване от права, когато лишаването от такова право е предвидено за съответното престъпление. ГЛАВА ДЕВЕТА ПОГАСЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ Основания Чл. 84. (1) Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се погасяват, когато: 1. деецът умре; 2. е изтекла предвидената в този кодекс давност; 3. е последвала амнистия. (2) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпление против мира и човечеството.
1. двадесет години за престъпление, за което е предвидено наказание доживотен затвор; 2. петнадесет години за престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години за престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години; 4. пет години за престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от една година; 5. три години във всички останали случаи. Начало на давностния срок за наказателно преследване Чл. 86. Давността започва да тече: 1. от довършването на престъплението; 2. при приготовление и опит – от осъществяване на деянието, в което се изразява опитът или приготовлението; 3. при престъпление, което трае непрекъснато – от прекратяването му; 4. при продължавано престъпление – от осъществяване на последното деяние.
1. когато наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт; 2. за времето, през което деецът се ползва с имунитет срещу наказателно преследване. (2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е предприето действието. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. Абсолютна давност за наказателно преследване Чл. 88. Независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се погасява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 85. Давност за изпълнение на наложено наказание Чл. 89. Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода не по-малко от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода не по-малко от три години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години; 5. три години във всички останали случаи. Начало на давностния срок за изпълнение на наложено наказание Чл. 90. (1) Давността започва да тече от влизане в сила на: 1. присъдата; 2. акта на съда по чл. 73 – за наказанието, чието изпълнение е било отложено по чл. 70; 3. акта на съда по чл. 75, ал. 1 – 3 – за неизтърпяната част от наказанието, за което е било постановено условно предсрочно освобождаване. (2) Когато на осъдения са наложени две или повече наказания, които следва да се изтърпят поотделно, давността за изпълнение на всяко следващо наказание започва да тече от деня, в който осъденият е изтърпял предходното наказание. (3) Когато осъденият се отклони от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е започнало, давността за изпълнение на неизтърпяната част от наказанието започва да тече от деня, в който осъденият се е отклонил. Спиране и прекъсване на давността за изпълнение на наложено наказание Чл. 91. (1) Давността спира, когато изпълнението на наказанието е отложено по предвидения в закон ред. (2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за изпълнение на наложеното наказание. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. Абсолютна давност за изпълнение на наложено наказание Чл. 92. (1) Независимо от спирането или прекъсването на давността, наложеното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 89. (2) Давността по ал. 1 не тече, докато осъденият изтърпява наложеното наказание. Амнистия Чл. 93. Амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност за определени престъпления. ГЛАВА ДЕСЕТА РЕАБИЛИТАЦИЯ Определение Чл. 94. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Условия за реабилитация Чл. 95. (1) Реабилитацията настъпва, когато лицето е изтърпяло всички наложени му наказания и от изтърпяване на последното са изминали: 1. петнадесет години, когато най-тежкото наказание е лишаване от свобода не по-малко от десет години, както и при замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода; 2. десет години, когато най-тежкото наказание е лишаване от свобода не по-малко от пет години; 3. пет години, когато най-тежкото наказание е лишаване от свобода по-малко от пет години; 4. три години при осъждане заедно или поотделно на пробация, глоба, конфискация, лишаване от права и порицание, през което време лицето не е извършило престъпление от общ характер. (2) При условно осъждане реабилитацията настъпва, ако в изпитателния срок лицето не е извършило престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание. (3) При условно предсрочно освобождаване сроковете по ал. 1, т. 1 – 3 започват след изтичане на определения изпитателен срок. Условие, при което реабилитация не настъпва Чл. 96. Не се реабилитира лице, което е осъдено за престъпление против мира и човечеството. ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ Деяние, осъществено от пострадал непълнолетен Чл. 97. Непълнолетен, който е пострадал от престъпление по чл. 170, 172, 176, ал. 3, 181 и 215, не се наказва за престъпление, което е бил принуден да осъществи в пряка връзка с това му качество. (2) За престъплението по ал. 1 отговарят: 1. извършителят на престъплението, от което е пострадало принуденото лице; 2. лицето, упражнило принудата. Цел на наказанието Чл. 98. На непълнолетен наказанието се налага преди всичко за да бъде възпитан към спазване на установения правов ред. Видове наказания Чл. 99. На непълнолетен могат да се налагат само наказанията: 1. лишаване от свобода; 2. пробация; 3. лишаване от право да упражнява определена професия или дейност; 4. порицание.
1. доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години – с лишаване от свобода от три до десет години; 2. лишаването от свобода за повече от десет години – с лишаване от свобода до пет години; 3. лишаването от свобода за повече от пет години – с лишаване от свобода до три години; 4. лишаването от свобода до пет години включително – с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото в особената част; 5. глобата – с порицание. (2) При определяне на наказанието за непълнолетен, извършил престъпление след навършване на шестнадесет години, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят: 1. доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години – с лишаване от свобода от пет до дванадесет години; 2. лишаването от свобода за повече от десет години – с лишаване от свобода от две до осем години. (3) След замяната на наказанията по реда на ал. 1 или 2 съдът определя наказанието съобразно правилата на глава пета. Условно осъждане Чл. 101. (1) Когато деецът е извършил престъплението като непълнолетен, изпитателният срок е от една до три години. (2) Когато в изпитателния срок непълнолетният извърши престъпление от общ характер, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно отчасти. Условно предсрочно освобождаване Чл. 102. Когато престъплението е извършено от непълнолетен, условно предсрочно освобождаване може да бъде постановено след като осъденият е изтърпял фактически една трета от наложеното наказание лишаване от свобода. Мерки за въздействие Чл. 103. При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване на непълнолетен съдът може да наложи мерките по чл. 77, ал. 1, т. 1 – 3. Освобождаване от изтърпяване на наказание с налагане на мярка за въздействие Чл. 104. (1) Когато определеното наказание е лишаване от свобода до една година и неговото изпълнение не е отложено, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът му налага мярка за въздействие по чл. 77, ал. 1, т. 1 – 3. (2) Алинея 1 не се прилага: 1. когато престъплението е извършено по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода; 2. когато лицето е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление. (3) По предложение на прокурора или на председателя на пробационния съвет съдът постановява наказанието по ал. 1 да се изтърпи, ако осъденият без уважителна причина не изпълнява наложената му мярка за въздействие.
(2) При прилагане на ал. 1 не се взема предвид замяната на наказанията по чл. 100. (3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато лицето е осъждано за престъпление от общ характер. (4) Непълнолетният се освобождава от наказателна отговорност и когато е извършил поради увлечение, лекомислие или под въздействието на пълнолетен престъпление, което не представлява голяма степен на обществена опасност, като съдът му налага мярка за въздействие по чл. 77, ал. 1, т. 1 – 3, ако целите на наказанието могат да бъдат постигнати по този начин. Погасяване на наказателното преследване Чл. 106. Давностните срокове за преследване на лице, извършило престъпление като непълнолетен, се определят след като се съобрази замяната на наказанията по чл. 100. Реабилитация Чл. 107. Когато лицето е осъдено като непълнолетно, реабилитацията настъпва, ако в продължение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода. Прилагане на общите правила Чл. 108. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила. ОСОБЕНА ЧАСТ ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО Каталог: Files Files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на Files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност Files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти Files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 3.57 Mb. Сподели с приятели:
|