Кодекс от Народно социално движение Уважаема г-жо Манолова



Дата04.01.2018
Размер54.61 Kb.
До

г-жа Мая Манолова

Зам. председател на Народното събрание

на Република България


СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ПОДГОТВЯНИЯ НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС

от Народно социално движение

Уважаема г-жо Манолова,
Народното социално движение е организация, която възникна в хода на гражданските протести от февруари-март тази година. Ние продължаваме да излизаме на улицата с пет основни искания – незабавно пускане в експлоатация на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй, конфискация на имуществата на ЕРП-тата заради извършени криминални престъпления – измами и присвоявания в особено големи размери, прекратяване изпълнителните дела на банки и Топлофикация срещу българските граждани, разваляне концесиите за добив на злато и недопускане приватизацията на БДЖ, ВМЗ „Сопот” и Български пощи. Не подкрепяме исканията за оставка на правителството „Орешарски”, напротив, бихме застанали зад всяка негова стъпка в посока реализацията на изложените от нас искания. С особена съпричастност бихме подкрепили това, което считаме за основна задача на настоящето правителство – разследване престъпленията на криминалната групировка ГЕРБ.

За разлика от повечето граждански сдружения не считаме, че промените в изборния кодекс сами по себе си ще решат стоящите пред страната проблеми. Не смятаме даже, че тези промени пряко ще доведат до избирането на почтени и компетентни народни представители. Те обаче могат да допринесат за отстраняване на злоупотребите и фалшификациите на изборите и по този начин да възпрепятстват достъпа до политическата власт на криминални структури, както и да улеснят участието на гражданите в изборния процес. Ето нашите съображения по темата:





  1. Намираме за несъстоятелна позицията, противопоставяща гражданските организации на политическите партии. Политическите партии са граждански (неправителствени) организации, участващи в изборите. Искането на самопровъзгласилия се „експерт” Владимир Брезоев, граждански комитети да издигат кандидати за народни представители в цялата страна, означава само искане за сформиране на политическа партия по условията на изборния кодекс. Не законът, по който ще се регистрира една политическа организация, определя нейната същност и качество, а целите, които си е поставила, и качествата на хората, които са я последвали.


I. Отстраняване възможностите за манипулиране на изборите

  1. Предварителна регистрация на избирателите

  2. Задължително гласуване и право на негативен вот

  3. Ограничаване правото на избор до българските граждани, живели последните 6 м. в страната. Тази мярка може да бъде приложена временно, напр. за срок от 1-2 години, докато условията на изборния процес се прецизират и злоупотребите премахнат.

  4. Образователен ценз за активно избирателно право. В много социологически изследвания се посочва, че хората без средно образование не са в състояние да се ориентират в усложненото ежедневие на съвременния човек. Още повече това се отнася до политическия живот, ориентирането в който изисква обща култура и сериозен обем знания. Развитието на една нация не може да става жертва на неграмотността. Избирателите без средно образование са обект на постоянни манипулации, сред тях се извършва основно купуването на гласове. Предлагаме активно избирателно право да получават завършилите средно образование, с възможност неговата липса да се компенсира с жизнен опит, така че завършилите 10 клас да получават избирателни права на 24 г., тези с основно образование на 30 г., а незавършилите основно образование на 37 г. Би могло да се възрази, че чл. 6. (2) от Конституцията не допуска ограничаване на правата, основани на образование. Въпрос на тълкуване, като се има предвид, първо, че според чл. 53. (2) обучението до 16-годишна възраст е задължително и второ, че въвежданият ценз е алтернативен на изискването за житейски опит. Една такава клауза би могла да бъде отхвърлена от Конституционния съд и да се наложи въвеждането и чрез промяна в конституцията. Все пак тя ще бъде представена пред обществото, което неминуемо ще я подкрепи.

  5. Пасивното избирателно право също трябва да е свързано с избирателен и възрастов ценз. Не може да бъде кандидат за народен представител гражданин, който няма диплома за магистърска образователна степен и няма навършени 30 г. По аналогия с активното избирателно право, пасивното избирателно право да бъде добивано с бакалаварска степен на 35 г., а с диплома за средно образование на 40 г.

  6. Машинно гласуване, чрез което да се избегне фалшифицирането на бюлетини. Въпросът трябва да се проучи от специалисти, за да се отстрани всякаква възможност за техническа измама. Считаме, че на този етап гласуването по интернет, крие опасност от манипулации (включително хакерски атаки) посредством софтуерните продукти и е опасно да бъде въвеждано. Предлагаме по въпроса за технологията на гласуване да се създаде работна група с участието на технически специалисти и в нея като представител на гражданското движение да влезе Филип Филипов от „Палатковия лагер”, млад и компетентен компютърен специалист.

  7. Гласуването в чужбина да става единствено на територия на Република България – в дипломатическите представителства. Само това може да гарантира от фалшификация на вота.


II. Равнопоставеност на участниците в изборите.

  1. Премахване на високите такси за получаване право на участие в избори. Таксата за участие в изборите за политическите партии да бъдат намалени до 2000 лв., а за инициативни граждански комитети по места да станат 500 лв., като таксите се връщат обратно след приключване на изборите.

  2. Предвид ширещите се измами и страхът на гражданите да оставят единния си граждански номер, изискуемият брой подписи за участие на политическа партия в избори да се сведе на 2000 подписа, а за инициативни граждански комитети на 500 подписа.

  3. Бариерата за влизане в парламента да падне на 2 %, което ще гарантира, че вън от парламента няма да останат представители на голям брой гласоподаватели, които да дестабилизират с извънпарламентарни действия политическото равновесие в страната, както правят в момента поддръжниците на НФСБ, Меглена Кунева, ВМРО и др.

  4. Категорично сме против отпадането и намаляването на субсидиите за политическите партии. Намираме сегашната формулировка за достатъчно добра. Ограничаването на държавните субсидии за политическите партии би довело до поставянето им в пряка зависимост от олигархичния капитал.


III. За типа избирателна система.

  1. Категорично сме против въвеждането на мажоритарна избирателна система, дори в смесения вариант, както беше във ВНС 1990 г. От нея следват два съществени недостатъка. Мажоритарния вот, поне на настоящия етап в България не гарантира качеството на депутатите. Във ВНС, ако не се лъжа, с мажоритарен вот са избрани Александър Йорданов и Георги Марков При президентските избори, при които поне трябва да се познават кандидатите, което при мажоритарните избори за НС не е възможно, резултатите не са успокоителни за България. На последните избори за президент, за такъв беше избран човекът с офшорките Росен Плевнелиев, а неговата алтернатива беше Ивайло Калфин. В същото време на последно място с най-малко гласове беше очевидно най-достойният кандидат - проф. Николай Василев. Мажоритарният вот игнорира волята на много избиратели, което в българските условия ще създаде огромно напрежение и извънпарламентарен натиск от страна на по-малките партии, които, обаче, като сините например, разполагат с контингент активни последователи в София и големите градове, винаги готови на антипарламентарни и революционни действия за смяна на съответното правителство.


IV. Законът за политическите партии. Равнопоставеността на гражданите за участието им в изборите зависи не само от Изборния кодекс, но и от Закона за политическите партии.

  1. Предлагаме Законът за политическите партии да бъде променен, като изискването за учредителното събрание на нова политическа партия се сведе до 50 човека, присъстващи, а изискуемата подписка да стане 500 човека. С това вече ще отпадне необходимостта, да се обсъждат различни фантастични проекти, зад които стояли „мнозинството” от гражданите.


V. Други

  1. Предвид на зачестила информация, че много от участниците в парламента употребяват наркотици, предлагаме да се въведе задължителен нарко-тест, като условие за получаване на пасивно избирателно право.

С уважение:

Румен Дечев, политолог

Съпредседател на Народно социално движение.

rumendech@gmail.com

София, 28 юни 2013 г.







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница