Кодекс прекрасен и без равни, поклон заслужил си от славни ! Ти моя гордост и съдба
Изтегляне 46.34 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Валентин Брайков адвокат
| Препубликуваме с любезното съгласие на списание Търговско право
Публикувано в сп. “Търговско право”, кн. 2/2005 Австрийският граждански кодекс в стихове Кодекс прекрасен и без равни, поклон заслужил си от славни ! Ти моя гордост и съдба- на теб поднасям таз хвалба. С този куплет започва предговорът към едно от чудесата на световната правна книжнина. Д-р Август Плешнер фон Айхщет, адвокат във Вал-Месеритч (австрийско - чешка област), посвещава живота си, за да преразкаже в стихове целия Австрийски граждански кодекс. През 1896 г. виенското издателство “Манц” издава резултата на това вдъхновение- 1 502 текста на ABGB пременени в изящни рими, всяка от които убеждава, че един мъдър закон, минал през сърцето, става и красив. Постепенно цивилната поезия на д-р Плешнер се превръща в професионален мит - римуваните законови дефиниции се цитират и без спомен за автора. Може би това е една от причините през 2000 г. “Манц” да преиздаде творбата на австрийския адвокат в автентичния й шрифт от 19 век1. Когато държи в ръцете си поетизирания австрийски граждански кодекс, човек не вярва на очите си. За да разберете какъв ум и душа стоят зад тази творба, достатъчно е да опитате някоя българска правна норма да превърнете в стих- и ще ви стане ясно. Ключът към замисъла на д-р Плешнер е в подзаглавието: “За народа”. Истинската цел е законът да стане разбираем за обикновения човек, да се помни и повтаря лесно и с удоволствие въпреки присъщата му абстракция и сложна лексика. Нормативната повеля, преоблечена в рима, звучи естествено, хармонията на формата убеждава подсъзнателно в хармония на съдържанието. От предписание тя се превръща в описание на поведение- нещо, което няма как да не е така щом звучи така добре. Вижте сами : §5 Закон да гледа все напред- за миналото е късмет ! Каквото вече си успял, остава твой безспорен дял. Или §10 Прилагат обичай тогава, кога законът позволява. През 1896 г., когато Август Плешнер публикува своя кодекс-поема, ABGB e вече на 85 години. Приет на 1 юни 1811 с патент на Франц І, той вече действал от Галиция и Чехия до Далмация, от Тирол до Босна и Херцеговина, от Северна Италия до Краков и Трансилвания. Едва ли друг граждански кодекс е прилаган в такова етническо и езиково разнообразие, в такъв Хабсбургски Вавилон. Заслугата е на цял пантеон кодификатори /от фон Блюмеген – при Мария Терезия, до Феликс фон Цайлер- на финала/, но и на съзвездия юристи, доразвили го през 19 век- като Граф Тун-Хохенщайн. До 10.05.1897 кодексът е изпълнявал функциите и на австрийски търговски закон. Роден в друга епоха, д-р Плешнер не е между бащите на ABGB, но той е между най-отдадените на този законодателен шедьовър. Ето как просто и достъпно обяснява собствеността : § 354 Собствеността на вещ е право да я държиш във робство здраво. Слуга на всеки твой копнеж, щом искаш - ще я продадеш. На таз наслада си съпруг и пазиш я от всеки друг. Езикът на автора доказва максимата, че стилът е израз на любовта към ближния. Език ясен, картинен, богат на асоциации, с мелодични рими и лека ритмична стъпка- читателят неусетно се носи по текста като във валс. Ако си австрийски студент юрист, няма как да забравиш, че : § 414 Тоз кой преправя чужди вещи, за да направи ново нещо, събира, бърка и намества, не става негов господар- той кичи се със чуждий дар. Както споменах в началото, стиховете на Плешнер не са буквални рими на законовия текст, а негов поетичен преразказ със словесни илюстрации. Българският превод на този преразказ също не може да бъде стриктен ако иска да запази рима, ритмична стъпка и близост на сравненията. Степента на тази близост е и въпрос на късмет, какъвто е случаят с § 421 Кой собственик е на дървото познаваш само по стеблото, а не по корени широки разперени във вси посоки. Историческият опит показва, че създаването на един качествен кодекс отнема около един век- от началната идея през мъдростта на няколко поколения до влизането му в сила. По тази причина Царство България от 1878 г. до 1944 г. преживя без нито един кодекс. Скромните мъдреци от онова време не се считаха достойни и компетентни за такава свята мисия. През 1935 Александър Кожухаров (тогава адвокат) си позволи “само” да преведе на български език Германския Граждански Кодекс2, за да насочи следващите поколения към законодателния подвиг. 1970-80 Живко Сталев и Витали Таджер предизвикаха широк дебат за обхвата на евентуален български граждански кодекс, но следваща стъпка не бе направена3. Днешна пазарно-демократична България има осем кодекса, пренаписват се три процесуални /граждански, наказателен и данъчен/, готвят се за изстрелване още три- избирателен, административен и митнически. Обществеността не знае кои личности отговарят за техните слава или срам. И тук овладявам изкушението да пиша за нормативни динозаври, закони-разрешителници и ценностни тресавища. Спирам, защото изяществото на един закон не бива да е камшик за несъвършения, тъй като това изящество носи в себе си прошка, пример и вдъхновение. Какъв ли дух има ABGB, за да му посвети Август Плешнер живота си ? Българската правна общественост може да открие отговора ако се подготви да отбележи с подобаващо събитие 200 годишнината на Австрийския граждански кодекс през 2011 г. Същият юбилей на Френския граждански кодекс остана в 2004 г. почти незабелязан4. Отзив на книга се пише, за да провокира интерес към прочитането й. Не съм сигурен, че това е моята цел. Предупреждавам всички, че тя радва, но и натъжава- като убежище от реалността. Почувствайте го сами в последните строфи на д-р Плешнер: Ich hab’s Gesetz gebracht in Reim Закон донесох ви във стих Der susser schmeckt denn Honigseim и в медна сладост го обвих. Den Ernst gepaart mit muntern Scherzen Със весел дух слова събрах, Und wend’ mich so an Eure Herzen сърцето си във ваште влях. Валентин Брайков адвокат 1 Das allgemeine Burgerliche Gesetzbuch fur das Volk in zierlieche Reime gebracht von Dr. August Pleschner von Eichstett Erstmals erschienen 1896, Wien 2000 Manzsche Verlags - und Universitatsbuchhandlung
2 Граждански Законник на Германската Империя. Български превод от адв. Александър Кожухаров, с предговор от проф. Любен Диков, София 1935, Издателство Добромир Чилингиров 3 Например: “Проблеми на кодификацията на гражданското право в НРБ”, София 1975, Издателство БАН 4 Едно приятно изключение : “Френският граждански кодекс навърши 200 години”, Камен Чолов, сп. “Съвременно право” кн.2/2004 Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 46.34 Kb. Сподели с приятели:
|