РАЗДЕЛ I Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване

(2) Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професи- онална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж.

(3) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудо- устрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и по- мощите, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен инс- титут, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.

(4) (изм., ДВ, бр. 107 от 2014 г.) Длъжностното лице по ал. 3 издава разпореж- дане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова зло-

полука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато:

1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза;

2. са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обез- щетението;

3. не са предоставени данни за издадените болнични листове и реше-

нията по обжалването им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12.

(5) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

(6) (отм., ДВ, бр. 106 от 2013 г.)

(7) Паричните обезщетения за временна неработоспособност се въз- становяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване, с изключение на случаите, когато болничният лист е издаден при обективни данни за обостря- не на състоянието, както и с интервенции, свързани с лечение на хроничното заболяване.

1. от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните ка- си - до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя;

2. от самоосигуряващите се лица - до 10-о число на месеца, следващ този, през който е издаден документът за изплащане на обезщете- нието.
Възнаграждение, от което се определя обезщетението
Чл. 41. (1) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособ- ност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или про-
фесионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за са- моосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, пред- хождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграж- дение за периода, от който е изчислено обезщетението.

(2) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднод- невната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:

1. не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;

2. (отм. ДВ, бр. 109 от 2008 г.);

3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служе-

бен стаж;

4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;

5. е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.

(3) (изм., ДВ, бр. 30 от 2018 г.) За дните, включени в периода по ал.1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигу- ряване за временна неработоспособност за бременност и раждане или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

(4) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъ- де по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигу- ряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.

(5) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Ми-

нистерския съвет.

(2) (отм. ДВ, бр. 99 от 2017 г.) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 ка- лендарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от

(3) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекра- тяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или до- говорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до устано- вяване на инвалидност.

(4) (нова. ДВ, бр. 54 от 2015 г.) Паричните обезщетения за временна нера- ботоспособност поради трудова злополука и професионална бо- лест на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 кален- дарни дни.
Обезщетения поради карантина или отстраняване от работа

Чл. 43. Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:

1. времето, за което осигуреният е под карантина;

2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.
Обезщетения за санаторно-курортно лечение

Чл. 44. На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътува- не, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.
Обезщетение за гледане на болен член от семейството

Чл. 45. (1) Парично обезщетение при условията и в размера на парич- ното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:
1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, из- следване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 ка- лендарни дни през една календарна година;

2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, из-

следване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до

18-годишна възраст - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3 - 5;

3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината;

4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението;

5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради ка-

рантина - докато трае карантината.

(2) За един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по ал. 1 може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.

(3) За гледане на хронично болен член на семейството парично обез-

щетение се изплаща само при изостряне на заболяването.

(4) За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи по права линия, съпругът и съпругата.

(5) Паричното обезщетение по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледа- не на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.
Случаи, при които не се изплаща обезщетение

Чл. 46. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:

1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;

2. нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението;

3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приема- не на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействие на такива средства;

4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни про-

тивообществени прояви, установени по съответния ред;

5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на прави-

лата за безопасна работа, установено по съответния ред.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезще- тение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 - не по-дълъг от 3 календарни дни.

(3) Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бре- менност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здрав- ните органи.

(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между по- лученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудо- во възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 18 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното средноднев- но брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

(3) Паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се изплаща за времето на тру-

доустрояването, но за не повече от 6 месеца.

(2) (изм., ДВ, бр. 98 от 2015 г.) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово въз- награждение през 24-те календарни месеца, предхождащи месеца

(3) В случай, че на новата работа трудоустроената получава средноднев- но брутно трудово възнаграждение по-малко от минималната днев- на работна заплата, установена за страната, или среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.

10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.

дарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парич- но обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5.

(2) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.

(3) Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият раз- мер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.

(3) (доп., ДВ, бр. 98 от 2016 г.) Когато детето е родено мъртво, почине, е настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до из- тичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичането на срока по ал. 1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.

(4) (доп., ДВ, бр. 98 от 2016 г.) Когато детето е дадено за осиновяване, наста- нено е по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството, обезщетението по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал.

3, изречения второ и трето.
(5) (изм., ДВ, бр. 98 от 2016 г. , изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, при което Осигурената или осигуреният за общо за- боляване и майчинство, които осиновяват дете или при които е настанено дете по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, има право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване, съответно настаняването му по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.

(6) (изм., ДВ, бр. 98 от 2016 г. , изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение при раждане (осиновяване) на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 и 9 от Кодекса на труда, когато отговаря на условията по чл. 48а.

(7) (изм., ДВ, бр. 98 от 2016 г. , изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 10, 11 или 12 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.

(8) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, ако отговарят на условията по чл. 48а.

1. след изтичането на периодите след раждането, които се разреша- ват с актове на здравните органи, не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;

2. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо за- боляване и майчинство.

(2) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Когато майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е пре- доставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а когато той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща, когато лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено за общо заболяване и майчинство.

(3) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща при смърт на детето, когато детето е дадено за осиновяване, настанено е по реда на чл. 26, ал.

1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

(2) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на детето малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл. 167, ал. 5 2 от Кодекса на труда.

(3) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г) Обезщетението по ал. 1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст двегодишна възраст, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

(4) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване, при прекратяване на осиновяването или при настаняване на детето по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г) не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;

2. самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 за- почне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

(2) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г) Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изп- лаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал - на настойни- ка. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, отговаря на условията на чл. 52а. е осигурено за общо заболяване и майчинство.

(3) (доп., ДВ, бр. 98 от 2016 г. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща, при смърт на детето, когато детето е дадено за осиновяване, когато осиновяването е прекратено, настанено е по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.