РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ СТЕ СЪВЪРШЕНО НОРМАЛНИ
Добре. Погрижете се за себе си. Погледнете какво правите: просто спрете и погледнете какво правите, а после активно решете какво искате да правите след това. Това е чудесен начин да се погрижите за себе си. Точно това направихте сега; страхотно. Добре би било да усвоите този навик.
А сега да поговорим за страха.
Страхът е навсякъде и това е разбираемо. Това, което в крайна сметка плаши всички ни, е неизвестното. Това е най-големият страх на повечето хора. Страхът от неизвестността. А по-голямата част от промените ни тласкат именно към нея. Не всички, но повечето.
Някои промени ни отвеждат към неща, които вече сме преживели, и точно от това се боим. Но повечето не са толкова предсказуеми. Те ни запращат във Вселената на неизвестността. И ние изпитваме опасения (ето по-мека дума за страх).
Понякога промяната ни изпълва със страха, че никога няма да постигнем това, което искаме, че животът ще продължава да отнема надеждите и мечтите ни, ще ни ограбва възможностите, ще убива духа ни и ще ни лишава от всяка raison d’etre (Причина за съществуване (фр ). - Бел. прев.).
Всичко това е нормално. Разбираемо е да се чувствате така. Все пак животът ви е поднасял и такива изненади. А лошото винаги е идвало под формата на някаква промяна.
Затова е добре да знаете, че всяка промяна в живота, независимо дали е към добро или към лошо, е съпроводена от известен страх. Тази мисъл ще ви помогне да престанете да се страхувате от самата промяна. Ако започнете да се страхувате по принцип от промяната, скоро ще престанете да правите каквито и да било промени до края на живота си, дори такива, които очевидно са за ваше добро.
Освен това, не можете да попречите на промените да се случват, дори самите вие да не ги предизвиквате. Единственото, което бихте постигнали по този начин, е да престанете да осъществявате промени, които вие бихте искали. Светът е доказателство за това.
Така става с Нас:
Аз създавам, Ти разрушаваш
сътворената от мен сигурност.
Никога не знам
какво искаш от Мен;
вярвам на всичко, което
говорят:
как Животът трябва да е Наша Вечна Радост,
Свивам се понякога
в ъгъла като животно,
което не разбира тътена,
което не разбира мълнията,
което не разбира Светлината.
„Страхувам се“,
Ем Клер, 2007
Сподели с приятели: |
