Когато Всичко Се Променя, Промени Всичко
Това е Мозъкът на влечугото в действие
Изтегляне 1.35 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Сподели intelektualno aikido red
- Навигация на страницата:
- ПОСЛЕДНИЯ УРОК: ВАШИЯ ВЕЛИКОЛЕПЕН МОЗЪК
| Това е Мозъкът на влечугото в действие.
Кое е в действие? Казах, Мозъкът на влечугото. Всичко това - абсолютно всичко - е пряко свързано с преживяването, което изпитвате точно в момента. Този кратък курс по Механика на ума е нещо, което трябва да се преподава във всяко училище по подходящ за възрастта на учениците начин, за да могат всички, когато станат възрастни, да знаят с какво си имат работа и да сътворят живота, за който винаги са мечтали. И така, следва нашият последен урок от първата част на книгата, заедно с един диалог за илюстрация. Ако искате първо малко да си починете, сега е идеалният момент: Да оставите книгата и да дадете малко почивка на ума си. Ако сте готови да продължите, да минем към ПОСЛЕДНИЯ УРОК: ВАШИЯ ВЕЛИКОЛЕПЕН МОЗЪК Мозъкът е инструментът на вашия ум. Той се е развивал на етапи. Първо сме имали Мозък на влечуго. След това еволюцията е създала Мозъка на бозайника, а накрая - Човешкия мозък. (Тук искам да отбележа, че голяма част от това, което споделям с вас, дължа на гения и прозренията на д-р Илчи Ли, корейски учител, чиито книги за човешкия мозък горещо препоръчвам.) Влечугото не прави ценностни преценки. То не поема данни от настоящия момент, за да ги сравнява с предходни, да анализира данните и да взема решение как да отвърне в зависимост от оценката на относителни ценности. Влечугото реагира инстинктивно на всичко. То борави с клетъчна информация. Тя е наследствена. Следователно, то ще има една и съща реакция на всички подобни дразнители, която ще се променя само във времето според изискванията на еволюцията. Тези инстинктивни реакции са незабавни. Всички змии от даден вид реагират по един и същ начин на едни и същи дразнители. Човешкият мозък също работи мигновено, но той изпълнява много повече функции за такова безкрайно малко време, защото мозъкът ни е еволюирал до много по-високо ниво на функционалност. Освен това, той съхранява информация само за нас. Никой друг на земята няма ум като вашия. Затова всички хора, макар и представители на един и същ вид, не реагират еднакво на едни и същи дразнители. Змията не изпитва гняв. Знаехте ли го? Не можете да я „подлудите“. Не можете да я направите и „щастлива“. Змията просто се намира в постоянно еднообразно състояние. На змия. В този смисъл тя е завършила еволюционния си път и сега преживява своята Пълнота. Ние също сме на пътя към Пълнотата на битието си, но още не сме го извървели. Не сме стигнали до края на своята еволюция. Трябва да отбележа, че това е малко спорен въпрос. Според някои антрополози еволюцията на човека е завършена. Те твърдят, че повече няма накъде да еволюираме. Всъщност това е преобладаващото схващане сред водещите биолози по света. Това научаваме и от изданието на списание „Дискавър“ от март 2009 година, в което четем статия от Катлийн Маколиф, спечелила стипендията за журналистика на името на Алиша Патерсън за същата година, за да продължи изследванията си върху човешката еволюция от каменната ера до наши дни. „Това схващане толкова се е вкоренило, че се е превърнало в официална доктрина“, пише тя. После обаче добавя, че съществуват някои значителни различия между авторитетите. Представя и мнението на екип от учени, според които „през последните 10 000 години човешката еволюция е протичала сто пъти по-бързо, отколкото в който и да е друг период от историята на нашия вид“. Това напълно отговаря на моите наблюдения, че промените на нашата планета нарастват показателно. За това има множество причини, включително увеличаването на скоростта на комуникация, за което споменах още в началото, а задълбочената статия на Маколиф предлага и други интересни хипотези. (McAuliffe, Kathleen. Are we Still Evolving?, March 2009, Discover. - Бел. авт.) Моята хипотеза е, че хората продължават да се стремят към пълноценното си осъществяване. Наблюдавам себе си, наблюдавам и цялото човечество и ми се струва, че не сме стигнали дори до средата на пътя към тази цел. Или казано с други думи, още не знаем и половината. Тази идея може да ви се стори потискаща или възбуждаща в зависимост от гледната ви точка. (Разбира се, същото важи и за всичко останало в живота.) Мен лично тя ме вълнува. Колкото и великолепни същества да сме ние, хората, можем да станем два пъти no-съвършени! Утрешният ден крие необятен потенциал. Но стига толкова с моите философии. Да се върнем към мозъка... Лъвът, за разлика от змията, притежава Мозък на бозайник. Той може да изпитва гняв и го прави. (Не проверявайте лично твърдението ми, вярно е.) Но той не може да прави преценки, размишлявайки: „Оправдан ли беше гневът ми? Или беше самодоволен? Неуместен? Умерен ли беше или прекален? Трябва ли да се ядосвам така и в бъдеще? Какво ще си помислят другите лъвове?“ Лъвовете не си задават такива въпроси. Човешкият мозък се е развил до трето ниво. Ние приемаме данни, сравняваме ги с други данни, организираме отговора си, претегляме всички възможности, анализираме възможните и вероятните изходи от всяка от тях, преценяваме кой би бил най-добрият изход и казваме на тялото си как да действа. И всичко това за една милионна част от секундата. Звучи невероятно, нали? Но дори с тази блестяща изчислителна машина, поместена в нашия череп, отговорът, който умът ще избере, може да няма нищо общо с настоящия момент. Чудно, нали?! Проблемът е, че много хора още не са се научили да използват всички възможности на ума, включително способността му да взима под внимание данни, които не се съдържат в предходните данни. Още по-рядко им хрумва да използват същия този механизъм, мозъка, за да създадат предпочитаните от тях условия, вместо да понасят вече наличните. Единственото, което бедният ни ум прави в повечето случаи, е да изважда спомени и подсломени от близкото ни (от този живот) и от далечното ни (от еволюционното развитие) минало. То стоварва всички тези данни в настоящия миг и същевременно ги проектира в бъдещето. Този светкавичен процес създава енергия под форма, която наричаме „мисъл“, и я пуска в движение. Аз формулирам това явление като: Е+motion. За целите на нашия разговор, го наричам просто „емоция“. Това е творческата сила на вселената. Мисля, че трябва да повторя. Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|