Когато Всичко Се Променя, Промени Всичко
събитие + данни + истина + мисъл + емоция =
Изтегляне 1.35 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Сподели intelektualno aikido red
- Навигация на страницата:
- С КАКВО РАЗПОЛАГАМЕ
| събитие + данни + истина + мисъл + емоция =
преживяване = действителност А сега мислено изкривете тази линия, за да могат двата ѝ края да се срещнат като каишка на часовник. Тогава ще видите истината. Събитията докосват Действителностите, които докосват Събитията, които докосват Действителностите, които... Търкат се едно в друго. О, това е нещо повече от изкривяване на Линията на причинно-следствената връзка. Това е изкривяване на ума. Добре... На мен ми трябва малка почивка. Наистина. Искам да кажа, че докато пиша, ми е нужна почивка. А на вас? Нека наистина да си починем малко. Осмислете казаното дотук, препрочетете го отново... после го оставете да къкри на тих огън. И ако сте готови да продължите, да видим... С КАКВО РАЗПОЛАГАМЕ? Виждате ли вече как всичко това се отнася и до вас самите? Започвате ли да разбирате как начинът, по който преживявате случващото се в момента в живота ви, може драстично да се промени, като проумеете и приложите на практика механизма, който ви описах? Единственото, което трябва да направите, е да промените вътрешната си истина за случващото се. Започнете да мислите по новому, намерете си нова отправна точка. Само че тук се крие едно предизвикателство... Не можете да започнете „на чисто“. Не съществува изцяло нова гледна точка. Някой беше казал: „В човешкия живот след Първия ден вече не може да има нова гледна точка“. Може би звучи малко преувеличено, но смисълът е ясен. Ние почти винаги изхождаме от Предходни данни. И как би могло да бъде иначе? Ние не разполагаме с нищо друго, освен нашия опит. Или?... Вашата мисъл произлиза от „истината“, която приемате. А коя истина ще приемете - Видимата или Въображаемата - зависи от това към кои предходни данни ще се насочите. Ето че слизаме все по-надълбоко в заешката дупка. Скоро ще се появи Лудият шапкар и ще се закълне, че което е така, не е така, и което не е така, е така. Навлизаме все по-дълбоко в Матрицата. Не след дълго Човекът в белия костюм ще ни заведе в Бялата стая с многото екрани и ще ни обясни всичко... Ще научим, че Вътрешната истина възниква не просто от Предходните данни, а от вашия подбор на Предходни данни, които ще вземете под внимание. По време на този процес на създаване на истината (да, умът ви не наблюдава, а създава истината) умът се връща назад във времето, за да търси данни от минали моменти, които напомнят по вид, усещане, вкус, звук и миризма настоящия момент. Ако намери такива, той ги сравнява със сегашните и добавя към настоящия момент цялата информация от миналото, която му се струва подходяща, и така създава изцяло нов набор от данни, които ни най-малко не съвпадат с първоначално наблюдаваните данни. Тези преразгледани и допълнени данни имат огромно влияние върху това, което наричаме „преживяване“. Нашата „действителност“ не е това, което виждаме, а това, което мислим, че виждаме, след като сме добавили данните от миналото. Тя се основава на „истината“, която умът е извлякъл от Предходните данни и е насложил върху Настоящия момент. Това е „действителността“ такава, каквато вие сте я преживели. Десетима други ще я преживеят по десет други начина. Важно е да го запомните. И винаги да го имате предвид. Следва по-тънката част. В ума ви има всъщност два типа Предходни данни. Ще ги нарека Преценени предходни данни и Фактически предходни данни. Не би ли било чудесно, ако нещата бяха все по един вид? Може би, но не е така. Имаме Триединна действителност и три типа истина. Сега пък стигаме до двата типа Предходни данни. Но поне с това изчерпваме въпроса. Те са истинските „виновници“ за всичко. Ако имаше само един вид Предходни данни, щяхме да имаме и само един вид Истина и един вариант на Действителността. Така че сега поне знаем какъв е проблемът! Да... Преценените предходни данни съдържат онова, което наричате Добри и Лоши спомени, като етикетът зависи от начина, по който сте преценили събитията, произвели тези спомени. Това, разбира се, на свой ред зависи от предходните събития, погледнати през призмата на още по-предходни данни, зависещи от още по-предходни събития, и т. н., и т. н.... чак до деня на вашето раждане, че и преди това. (Да, събирането на данни започва още от утробата.) Пример за Преценени предходни данни: прекратяването на романтична връзка е болезнено. Пример за фактически предходни данни: прекратяването на романтична връзка е краят на времето, което двама души прекарват заедно в интимни отношения. Това може да бъде и „добро“, и „лошо“, и нито едно от двете, то просто е такова, каквото е. Тези неща постоянно се въртят в ума ви. Те са там; не можете да ги изтриете. Този компютър няма клавиш „DELETE“. Умът ви извежда на преден план тези Предходни данни в момента, в който част от Настоящите данни му напомнят макар и минимално на тях. Тогава вие преценявате Настоящите данни въз основа на Предходните, които вие и само вие притежавате. Никой друг няма вашето минало. Никой друг няма вашата история. Това ще рече, че никой друг във вселената не може да възприеме, да разбере и да преживее каквото и да било по същия начин като вас. Не и докато изхождате от ума си. В строго буквален смисъл е невъзможно да се осъществи „среща на умовете“. Възможно е обаче да преживеете „сливане на душите“. Това е онази благословена връзка, за която копнее всяко човешко същество. Хората жадуват за нея, защото на клетъчно ниво осъзнават, че това не само е възможно, не само се е случвало, но и сега се случва. Единствената пречка пред преживяването на тази връзка е Емоцията, базираща се на Мисълта, базираща се на Истината, базираща се на Преценените предходни данни. Как е възможно душата да заобиколи Линията на причинно-следствената връзка, след като умът очевидно не може? Съвсем просто. Във Върховната реалност - там, където битува душата, няма такова нещо като Предходни данни. Всичко се случва Тук и Сега. Но това е съвсем друг разговор, който си запазвам за Втора част. Ако се върнем към начина, по който повечето хора преживяват случващото се в живота, ще видим, че умът постоянно се върти около Преценените и фактическите предходни данни, създавайки в края на Линията на причинно-следствената връзка това, което психиатрите и психолозите наричат Субективна и Обективна действителност. Субективната действителност е продукт на Преценените предходни данни. Между другото, това не е изцяло негативно преживяване и не бива да оставате с такова впечатление. Често преценяваме събитията от миналото като чудесни. Обективната действителност е следствие от фактическите предходни данни - това, което бихме определили като „необработени данни“ в противовес на „анализираните данни“. Лично аз наричам Обективната действителност „Наблюдаема“, а Субективната - „Изкривена“. Може би ще попитате защо не използвам термините от психологията. Защо ми е да създавам собствен модел? Отговорът е: защото намирам моята терминология за по-описателна и най-вече защото традиционният терапевтичен модел не допуска наличието на третия вид действителност. За мен всичко си дойде на мястото, когато започнах да гледам на живота през призмата на модел, предполагащ нещо над Изкривената и Наблюдаемата действителност, а именно Върховната действителност. Благодарение на съществуването на тази трета действителност всички хора могат драстично да променят живота си. Не с някои козметични щрихи, а да го преобразят истински. Когато обръщате внимание на втората действителност - това, което наблюдавате обективно, а не което преживявате субективно, - можете със сигурност да промените живота си към по-добро и мнозина психолози помагат на хората да направят именно това. Но насочването към третата, Върховната действителност, може да преобърне живота ви така, че повече никога да не изпитвате емоционален смут. Никога. Това са направили Буда, Христос, изобщо всички истински Учители - Парамаханса Йогананда, Далай Лама, Тич Нхат Хан; западни учители като Стивън Ливайн, Екхарт Толе, Байрън Кейти, Мери О’Мали; все хора, които са разбрали и овладели живота. Аз облякох тези разбирания в свои думи. На мен ми се струва ясно, че за да можем истински да използваме ума си на оптимално ниво (а следователно и да преживяваме самия живот на същото ниво), трябва да излезем извън стандартния терапевтичен модел. Съвременните психологични конструкти не оставят почти никакво място за духовността, иначе казано - за Бог и душата. Изключителна ирония, като се има предвид, че първоначалната идея е била тъкмо обратната! Самата дума „психология“ идва от гръцкия корен „психе“ - „душа“. Моделът, който използвам, за да изучавам и променям поведението, се основава на духовността и теологията, тоест познанието за Бога. Дали това го прави по-ефективен от терапевтична гледна точка? Вие как мислите? По мои наблюдения третата действителност, Върховната, възникваща от Действителната истина, най-после предлага обяснение не само какво се случва, но и защо. А след като разберем защо нещо се случва (внезапната промяна, например), можем да използваме огромната сила на ума, съчетана с вечната яснота на душата, за да променим както преживяването си на това, което вече е станало, така и да си създадем преживяване на това, което ни очаква. Това е следващата еволюционна крачка на човечеството. И няма защо хората да чакат с години за нея. Вие самите можете да направите тази крачка за броени минути. По-точно, за толкова време, колкото ви е нужно да дочетете книгата. А ето и най-хубавата част: за тази цел не е необходимо да споделяте моите виждания за Бога. Изобщо не се налага да вярвате в Бога. Вие сте свободни. Не съм тръгнал на кръстоносен поход. Не се опитвам да ви убеждавам в каквото и да било. Просто споделям някои инструменти с вас. Сами ще проверите дали работят във вашия случай или не; но определено не е нужно да вярвате в нещо, за да ги използвате. Но знайте, че това, което ще промените с помощта на тези инструменти, няма да бъде само преживяването на конкретната промяна, случваща се в момента. Те ще повлияят на всички промени, които ще преживеете оттук до сетния си ден, когато ще претърпите Най-голямата Промяна. Когато умрете, това, което ще се случи с вас, това, което ще осъзнаете, ще промени изцяло схващанията ви за живота. Ще видите всяко събитие в по-широка перспектива; ще приемете всеки миг с любов и всяка погрешна стъпка - с разбиране и състрадание; ще изпитате сладка гордост и радост от всяко постижение, за да прегърнете собственото си великолепие. Точно за това водим целия този разговор: за да достигнем до тази гледна точка. Да преминем от „Тогава“ към „Сега“. Спомням си, че баща ми казваше: „Ако тогава знаех това, което знам сега..." Е, нашата идея е сега да знаем това, което ще знаем тогава. Вълнуващо, нали? Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|