Когато Всичко Се Променя, Промени Всичко


ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ТАЗИ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, КОЯТО ПРЕЖИВЯВАМ, ДА НЕ Е ДЕЙСТВИТЕЛНА?



страница33/70
Дата02.04.2023
Размер1.35 Mb.
#117188
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   70
Когато-Всичко-Се-Променя-Промени-Всичко-Нийл-Доналд-Уолш-4eti.me
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Сподели intelektualno aikido red
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ТАЗИ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, КОЯТО ПРЕЖИВЯВАМ, ДА НЕ Е ДЕЙСТВИТЕЛНА?

На пръв поглед въпросът може да ви се стори глупав и безсмислен. Вие със сигурност знаете как се чувствате. Знаете какво става. Умът ви ще се противопостави, ако се опитате да се измъкнете от това свое преживяване. „Отвори очи и се огледай! - ще крещи той. - Зарязаха me! Пак си сам! Тя си тръгна! ТРЪГНА СИ! Ще ти бъде тъжно! Ще бъдеш нещастен! Това е ужасно!“


Но ако имате куража да продължите да си задавате Въпроса, който ще промени живота ви, накрая умът ви ще престане да спори и поне ще се замисли отново. Ще помисли два пъти.
Тихо и без да преценявате, а с любопитство и състрадание (както би се изразила Мери О’Мали) наблюдавайте как умът крещи в главата ви: „Хей, няма какво да мислиш пак! Няма какво да мислиш!“, защото знае какво ще последва, ако помислите отново. Вие внимателно, но твърдо си кажете, че ще помислите, че ще се вгледате повторно в ситуацията, преди да затвърдите преживяването си.
Накрая умът ви ще склони да ви сътрудничи. Вие можете да го научите да ви сътрудничи, както дресьор научава „старото куче на нови номера“. Трябва да станете господар на ума си.
Ако имате въпроси как работи Въпросът, който ще промени живота ви, можете да разпитате, когото поискате, на сайта www.ChangingChange.net.
Надявам се да го направите и да използвате нашия интерактивен сайт колкото често пожелаете, ако го намерите за полезен. А засега ми се струва, че е време да си:

Поемете дъх.


Осмислете прочетеното, а после решете дали искате да продължите, или да оставите нещата да отлежат в главата ви и да се срещнем отново по-късно.




Ако сте готови да продължите, време е да поговорим


КАКВО ВИЖДАТЕ С ОЧИТЕ СИ

На какво ставате свидетели?


Предлагам ви един диалог.
Да помислим какво имате пред себе си в този ден от своя живот. Ще използваме, естествено, въображаемия ни пример, тъй като в момента нямам възможност да говоря директно с вас (макар че и това може да стане, ако участвате в конферентните разговори, които редовно осъществяваме).
И така, да разгледаме отново въображаемия си пример, но този път по нов начин. Ще се ограничим до това, което действително виждаме, а не какво чувстваме. Ако беше семинар, щях да ви попитам: „Кажете ми какво се случи тук?“
А вие може би щяхте да отговорите: „Жена ми току-що ме напусна. Аз съм изоставен. Отново съм съвсем сам“.
На което аз може би щях да кажа: „Разбирам, че жена ви ви е напуснала. Това сте го видели. Това е Наблюдаема действителност. Но „изоставен“? „Съвсем сам“? Това видяхте ли го с очите си или го насложихте върху Наблюдаемата действителност?“

Диалогът сигурно би продължил така:

  • Наистина ли? Какво означава за вас „изоставен“?

  • Означава отблъснат, зарязан, напуснат. Какво, по дяволите, означава според вас?

  • От кого?

  • Моля?!

  • Отблъснат, зарязан, напуснат... от кого?

  • От единствената ми любов! От жена ми! От човека, с когото мислех, че ще прекарам живота си!

  • Вие сте създали ново значение на тази дума във въображението си.

  • За какво говорите?

  • Обективно погледнато, „изоставен“ означава отблъснат, зарязан, напуснат... от всички. Същото значи и да бъдеш „сам“. Това ли е вашата Наблюдаема действителност? Това ли виждате около себе си в този момент?

  • Хващате се за думата. Просто си играете с думите, за да ме убедите.

  • Не, вие го правите. Вие си играете с думите, за да убедите сам себе си. Говорите си с думи, които сте заредили с емоция, вместо с видени факти.

  • Мисля, че ме изгубихте за каузата.

  • Не, вие сам сте се изгубили. Изгубили сте се във въображаемия си аз. Приели сте Въображаемата истина. Но не се отчайвайте. Нормално е. Просто трябва да поискате да промените преживяването си. Искате ли да промените преживяването си?

  • Предполагам.

  • Предполагате?

  • Добре де, добре. Знам. Искам да променя преживяването си.

  • Чудесно. Сега ми кажете какво наистина виждате в живота си днес. Изоставен ли сте?

  • Жена ми ме изостави, да.

  • Добре. Кой друг ви изостави?

Мълчание.

  • Простете, не чухте ли въпроса ми?

  • Чух го.

  • Добре. Та кой друг ви изостави?

  • Никой.

  • Никой?

  • Никой.

  • Значи всъщност не сте изоставен, тоест не сте напълно и абсолютно сам. Само един човек ви е изоставил.

  • Да. Но това стига.

  • Стига, за да се чувствате тъжен, сигурен съм. Но достатъчно ли е, за да се чувствате напълно изоставен?

  • Така се чувствам. Не мога да го променя.

  • Напротив, можете. Ако искате. Не сте длъжен да го правите, но ако искате, можете. Това преживяване кара ли ви да се чувствате добре? Щастлив ли сте?

  • Не, естествено! Виждате, че не съм щастлив.

  • Е, ако не сте щастлив, защо сам себе си мъчите с това преживяване?

  • С нищо не мъча себе си. Просто това се случва.

  • Добре, да ви попитам нещо. Съвсем сам ли сте?

Мълчание.

  • Не в този смисъл, който вие влагате.

  • А какъв друг смисъл има? Какво могат да значат думите „съвсем сам“?

  • Че вече нямам партньор в живота.

  • Така е. Но съвсем сам ли сте? Какво виждате? Виждате ли други хора в живота си?

  • Естествено.

  • Хора, които ги е грижа за вас?

  • Някои ги е грижа, предполагам.

  • Предполагате?

-Добре, добре, някои наистина ги е грижа. Боже...

  • Значи не сте „изоставен“. Не сте и „съвсем сам“. Прав ли съм?

  • Опитвате се да ме манипулирате. Искате да ме накарате да се почувствам добре. Но нищо не решавате, защото само ме занимавате с детайли, за да докажете, че сте прав, вместо да чуете как се чувствам аз.

  • Всъщност много внимателно слушам как се чувствате. И наистина се опитвам да ви накарам да се почувствате по-добре. Но не ви лъжа. Не ви казвам нещо, което не е така. Напротив, опитвам се да ви кажа как в действителност стоят нещата. Да ви подтикна да промените Отправната точка на мисълта си за всичко това. Каня ви да се издигнете от Въображаемата истина към Видимата, за да можете да преминете от Изкривената действителност към Наблюдаемата. Предлагам ви възможност да видите нещата в различна перспектива. Вече ви стана ясно, че не сте изоставен и не сте „съвсем сам“. В същото време е очевидно, че жена ви вече не е с вас. Вие сте смесили двата набора от данни и сте ги превърнали в едно. Разбирате ли?

  • Да. (Неохотно)

  • Добре. Тогава да минем нататък...

(Диалогът ще продължи, но не тук и не сега.)
Това е един силен диалог, който макар и въображаем, не е съвсем измислен. Преживявал съм това, което вложих във „вашите“ думи. Не повтарям разговори, които съм водил по време на семинари. Просто си спомням собствените си вътрешни диалози.
Когато моята съпруга ме изостави (прибрах се вкъщи през деня и открих дома си празен... нямаше ги мебелите, нямаше ги вещите на жена ми), точно тези мисли се въртяха в главата ми. Мислех си...
Заряза ме... Пак съм сам... Това е много лошо... Не е честно... Не мога да живея без нея... Никога вече няма да бъда щастлив... Не трябваше да свършва така... Наранен съм и никога няма да ѝ простя...
Всичко това бе подложено на проверката на времето. Тези мисли ми изглеждаха толкова реални; те отразяваха вътрешната ми истина. Но не след дълго видях, че живея във Въображаемата, а не във Видимата истина. Стана ми ясно, че всички тези твърдения са неверни.
Всичките, до едно.
А какво ще кажете за вашите мисли относно положението, в което вие се намирате сега?

Мечтая да намеря начин да обичам Всички,
о които мога да достигна с обятия.
Имам помощ:
ела при мен
с болка в очите си
и тъга в усмивката.


В този нов блян за мен самата
включвам всички вас.
Искате ли да знаете какво е моята любов?
Тя е вашата любов.
И всички ние, кутрета, сгушени в
една
топла
купчина.
Кутрета“,
Ем Клер, 2006



Сподели с приятели:
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница