Когато Всичко Се Променя, Промени Всичко
Енергията е данни. Данните са енергия
Изтегляне 1.35 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Сподели intelektualno aikido red
- Навигация на страницата:
- НЯКОИ РАЗМИСЛИ ЗА МЕДИТАЦИЯТА
| Енергията е данни. Данните са енергия.
Чували ли сте, че някои числа имат „добра енергия“? Вярно е. Числото девет, например, и уравненията, чийто резултат е девет (8+1, 4+5, 3 х 3 и т.н.) се смятат за много силни. Не съм нумеролог, но това не ме изненадва. Набирането и оценяването на Данни от Живота е въпрос на смълчаване на ума, за да можете да чуете душата си, където се съхраняват тези данни. Един от начините за това е медитацията. Всеки е чувал за нея, но не са много тези, които знаят как да медитират наистина. По време на нашите програми за духовно обновление често ме питат как е най-добре да се медитира. Естествено, няма „най-добър“ начин. Лично аз медитирам, пишейки. За мен това е особено силна медитация и през голяма част от времето, докато уж пиша, всъщност гледам в пространството, дори не мисля, а просто съм с това, което в момента преминава през мен, и се отварям - без въпроси, очаквания и изисквания - към онова, което ме очаква. Това е един чудесен начин да пътуваш през живота. Въпреки че няма форма на медитация, която да е „по-добра“ от другите, повечето хора са запознати с тъй наречената „седяща медитация“ и обикновено искат да научат повече именно за нея. Нека споделя някои от своите мисли по този въпрос. Да направим една „бърза“ медитация още сега, за да може умът ви да си почине. Оставете книгата Затворете очи и дишайте дълбоко, поемайки си три пъти дълбоко дъх, сякаш спите. След това се отпуснете и бъдете със себе си, без да говорите. Когато сте готови, да продължим с... НЯКОИ РАЗМИСЛИ ЗА МЕДИТАЦИЯТА Едно от нещата, които предлагам на хората, когато се затрудняват да накарат ума си да замълчи, е да практикуват тиха седяща медитация два пъти дневно: петнадесет минути сутрин и петнадесет минути вечер. Опитайте се по възможност да си определите едно и също време за това. Вижте дали можете да се придържате към него. Ако не успявате да спазвате графика, имайте предвид, че можете да я правите по всяко време, стига да е два пъти всеки ден, веднъж в началото и веднъж - в края на деня. Може да ви се прииска да медитирате навън, когато времето е хубаво и топло, за да можете да се насладите на утринното слънце или искрящите звезди. Ако сте вътре, може да седнете край прозореца, за да усетите слънчевите лъчи или да се оставите да бъдете обгърнати от нощното небе. Както вече казах, няма „правилен начин“ за седящата медитация. (Всъщност няма „правилен начин“ за каквото и да било.) Можете да седнете на удобен стол, на пода или в леглото си, ако искате. Изберете това, което ви се струва най-подходящо за вас. Някои хора сядат на пода, без подпора на гърба или облегнати на стената, тъй като седенето на пода им помага да се чувстват пo-заземени. Споделят, че ако се настанят твърде удобно, например в мек фотьойл или на леглото, са склонни да задрямват или да се отнасят от мига, докато на пода или навън на тревата това рядко им се случва. Тогава се намират в пълно „присъствие“ на ума. Щом седнете на избраното място, насочете вниманието си към дишането си, затворете очи и просто се заслушайте как вдишвате и издишате. Не се разсейвайте с нищо друго, освен това, което чувате. Когато се „едините“ (единствената подходяща дума, която ми хрумва) с ритъма на дишането си, започнете да разширявате вниманието си към онова, което вижда „вътрешното“ ви око. На този етап обикновено има само тъмнина. Ако виждате образи (а това са вашите мисли), постарайте се да ги изтриете, да изчезнат, както се свива и изчезва картината на телевизионния екран. Нека умът ви остане „празен“, фокусирайте вътрешното си око и се вгледайте дълбоко в тъмнината. Не гледайте нищо конкретно, а просто се вглеждайте дълбоко, без да търсите и без да имате нужда от каквото и да било. Според собствения ми опит тук се появява малък, трептящ син „пламък“ или тъмнината бива разсечена от синя светлина. Установил съм, че ако започна да мисля за това когнитивно (тоест, да го дефинирам, да го описвам на себе си, да се опитвам да му придам форма или смисъл, да го накарам да „прави“ нещо), синият пламък незабавно изчезва. Единственият начин да го „накарам да се върне“, е да не мисля за него. Нужни са упорити усилия, за да изключа ума си и да се оставя на мига и на преживяването, без да преценявам, да дефинирам, да се опитвам да предизвикам нещо да се случи или да го разбера от гледна точка на логиката. Прилича повече на любене. Тогава също, ако искам преживяването да бъде мистично и вълшебно, трябва да изключа ума си и да се оставя на мига и на преживяването, без да преценявам, да дефинирам, да се опитвам да предизвикам нещо да се случи или да го разбера от гледна точка на логиката. Медитацията е правене на любов с вселената. Тя е единение с Бога. Тя е единение с Аза. Тя не може да бъде разбрана, създадена или дефинирана. Човек не разбира Бог, а го изживява. Човек не създава Бог, Бог просто е. Човек не дефинира Бог, Бог дефинира човека. Бог Е този, който дефинира, и този, който е дефиниран. Бог е самата дефиниция. Заместете думата „Бог“ с думата „Аз“ в горния абзац и смисълът ще остане същия. Да се върнем сега на танцуващия син пламък. Когато откъснете ума си от него, но се фокусирате върху него, без никакви очаквания и мисли, трепкащата светлина може отново да се появи. Номерът е да не мислите, но да съсредоточите цялото си неделимо внимание върху него. Можете ли да си представите тази дихотомия? Да обръщате внимание, без да обръщате внимание. Много прилича на сън с отворени очи. Както когато седите някъде посред бял ден, на място, на което кипи живот, и не обръщате внимание на нищо, а в същото време виждате всичко. Не очаквате нищо, не изисквате нищо, не забелязвате нищо конкретно, но сте толкова фокусирани върху „нищо“ и „всичко“, че някой трябва да ви побутне или да щракне с пръсти пред вас, за да ви откъсне от „съня“. Същото е и при седящата медитация, само че със затворени очи. Не се сещам за по-точен начин да я опиша. И така, танцуващият син пламък отново е там. Преживявайте го, без да се опитвате да го дефинирате, измервате или обяснявате по какъвто и да било начин. Просто... му се отдайте. Ще ви се стори, че пламъкът се приближава към вас. Ще става все по-голям във вътрешното ви полезрение. Всъщност не пламъкът идва към вас, а вие навлизате в него, в преживяването за Него. Ако имате късмет, ще успеете изцяло да се потопите в тази светлина, преди умът да ви заговори за нея, сравнявайки я с Предходни данни. Ако дори за миг сте изпитали това лишено от мисъл потапяне, значи сте преживели блаженството. Това е блаженството на пълното познание, на цялостното преживяване на Аза като Едно с всичко, с Единственото, Което Съществува. Не можете да се „опитвате“ да го преживеете. Ако видите синия пламък и започнете да очаквате блаженството, пламъкът на мига ще изчезне - поне моят опит е такъв. Очакването слага край на преживяването. Причината е, че преживяването се случва във Вечния миг, а очакването го поставя в бъдещето, където вие не се намирате. Затова ви се струва, че пламъкът си „отива“. Всъщност не светлината, а вие си отивате. Вие напускате Вечния Миг. Това има същия ефект върху вътрешното ви око, като затварянето на външните ви очи за преживяването на физическия свят около вас. Вие буквално го изключвате. Собственият ми опит показва, че блаженството се изпитва веднъж на хиляда момента медитация. Но когато веднъж го познаете, то се превръща и в проклятие, защото постоянно копнеете за него. Успявам понякога да се откъсна от желанието, от надеждата и очакванията си и да се потопя в мига. Това е състоянието на ума, което искам да постигна. Не е лесно, но е възможно. Това е състояние на отсъствие на ума. Отсъствието на ума не е изпразване на ума, а фокусиране на ума встрани от ума. То е „излизане“ от ума, временно откъсване от мислите (ще поговорим по-подробно за това след малко). То ме приближава до онова място между двете Божии царства, пространството на Чистото Битие, нирвана. Това ме отнася към блаженството. И така... ако сте успели да намерите начин умът ви да притихне, когато поискате (чрез седяща медитация, чрез медитация с ходене или „правене“ - миенето на чинии може да бъде чудесна медитация, както и четенето или писането или спираща медитация, за която също ще стане дума по-нататък), вие сте направили може би най-важната крачка в живота си: да се отдадете на душата си, да бъдете с душата си, да се срещнете с душата си, да слушате, чувате и взаимодействате с душата си. По този начин ще можете да живеете, изхождайки не само от ума, но и от душата си. За това говори и Кен Уилбър, един от най-четените и влиятелни американски философи на нашето време, в книгата си „Теория на всичко“, когато излага своята Интегрална трансформативна практика. По неговите думи основната идея на Интегралната трансформативна практика е съвсем проста: „Колкото повече аспекти на битието си упражняваме едновременно, толкова по-вероятно е да постигнем трансформацията“. За това говорим още от началото на нашия разговор: за личната трансформация, за новия начин на индивидуалното преживяване на живота и най-вече на онази основна, фундаментална и най-важна част от него, която наричаме промяна. Говорим за интегрирането на трите части на Пълното Битие в едно общо, мултуфункционално Цяло. Но то е невъзможно без ясното разбиране, че човек е триединно същество, и без познанието за... Основите на тялото Механиката на ума Системата на душата Все още не сме разгледали първия от тези три аспекта на триединното изражение на живота, което сте вие; време е вече да го направим. Готови ли сте да поставим и последното парченце от мозайката на мястото му? Ако умът ви има нужда от малко време да осмисли всичко, за което стана дума досега, винаги можем Да поспрем за малко. Моментът, като всеки друг, е напълно подходящ да си поемем дъх и да си починем; да се отдръпнем за малко от пиршеството, образно казано. А после... Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|