Когато Всичко Се Променя, Промени Всичко
Изтегляне 1.35 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Сподели intelektualno aikido red
- Навигация на страницата:
- Той никога не е имал за цел да възприема всички данни наведнъж.
| когато сте готови, да видим...
КЪДЕ СЕ ВМЕСТВА ТЯЛОТО „Твоето тяло не е нещо, което си, а нещо, което имаш.“ Така обича да казва моят приятел д-р Илчи Ли, когото вече споменахме в нашия разговор с блестящата му теза за човешкия мозък. Същото твърдят и други чудесни учители и философи като Джийн Хюстън, Кен Уилбър и Барбара Маркс Хъбард. Все по-ясно разбираме, че ние сме нещо различно от тялото, нещо различно от ума и нещо различно дори от душата. Ние сме трите, съчетани в едно, а Цялото е по-голямо от сумата на частите. Цялото Битие, което сме ние, представлява чиста енергия: можем да я наречем Дух. Тялото ни е пакет от енергия. Също и умът. Също и душата. Накратко казано, ние сме духовно битие с физическо преживяване. Физическият аспект би следвало да се приема като илюзорен, в смисъл, че той нито се намира там, където сме, нито е това, което сме. Hue се намираме в пространството на Чистото Битие. Ние сме Чистото Битие. В Божието царство кой си, къде си, кога си и какво си е едно и също. Трябва да осмислите изводите от това твърдение. Всички трябва да го направим. Именно неосмислянето им води до илюзията, в която живеем, и нещастието, в което тъне цялото човечество. Та това, което казах, бе, че кой си, къде си, кога си и какво си е едно и също нещо. Аз наричам това „едно и също нещо“ Бог. Вие можете да го наречете както пожелаете. Но не можете да го пренебрегнете, нито да се преструвате, че не съществува този по-широк контекст, в който се изразява самият Живот. Тук говорим за вашата истинска Същност. Това е суровата Енергия на самия Живот. Тази Енергия, тази Същност не е физическа, но е станала физическа, за да може да Познае Себе Си в собственото си Преживяване. Ето как изглежда триумвиратът на Божественото изражение: Чудото на физическото въплъщение се постига чрез Енергията и Същността в процес, който можем да опишем като „ускоряване на духа“. Първичният звук на Вселената е най-ниският тон от симфонията на Бога. Това е „ом“... един толкова дълбок тътен, че звучи почти зловещо. През последните години слушателни устройства в дълбокия космос успяха действително да доловят този звук. Това е Първичната вибрация; Енергията и Същността, трептяща с най-бавна скорост. Когато скоростта се увеличи, тонът също се повишава, от дълбокия тътен към нежната мелодия на живота, каквато я познаваме. Всичко започва от Първата Вибрация. Всичко започва от звука. А Звукът казал: „Да бъде светлина“ (Битие 1:3. - Бел. прев.). И се завъртял толкова бързо, че самата му Същност се нажежила до бяло. И се родила Светлината. А тогава, чрез простия, но изящен процес на смяна на различни честоти на въртене, Енергията и Същността произвела и други физически проявления. Дълбокият звук „ом“ се превърнал в сладката видимост на живота. („И Словото стана плът, и живя между нас...“ (Йоан 1:14. - Бел. прев.)) Колкото по-бързо вибрирала Енергията и Същността, колкото по-висока била честотата на нейните трептения, толкова по-плътно изглеждало онова, което не е плътно. Помислете: ако една точка от енергия може да се движи достатъчно бързо по права линия между точка А и точка В, ще изглежда, че тя не се намира нито в точка А, нито в точка В, а във всяка точка помежду им. Поради невъобразимата ѝ скорост на човешкото око ще му се струва, че тя не се намира на никое конкретно място в даден момент, а едновременно навсякъде, и ще я възприема по-скоро като плътна линия между А и В. Можете сами да го проверите за себе си с малък експеримент. Нарисувайте голяма черна точка в края на прозрачна сламка. Започнете да я движите отляво надясно напред и обратно пред лицето си, на фона на бяла стена. Разбира се, ще виждате как точката се движи и във всеки един момент ще можете да посочите къде се намира тя. После увеличете скоростта, с която движите сламката, докато вече не можете да виждате точката като отделен обект. Ако леко примижите, тя ще започне да ви изглежда като права линия. Човешкият ум не може да обработва толкова бързо данни. Те постъпват по-бързо, отколкото той е в състояние да ги анализира. Затова умът не знае какво Вижда. Светът се състои от 2 процента материя и 98 процента пространство, но на нас ни се струва, че е точно обратното. Ето как се оказва, че живеем в илюзорен свят. Но в същото време той е бил целенасочено създаден такъв от Пораждащия Разум. Умът е едно блестящо измислено устройство, предназначено да анализира ограничено количество данни, постъпващи от неограничен източник. Той никога не е имал за цел да възприема всички данни наведнъж. Това е работа на душата. Аналогично, и тялото също е устройство. Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|