Колко човешки живота струват лимитите на болниците?
Изтегляне 391 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Водещ
- Водеща
- Д-р Юлиан Йорданов
Д-р Илко Семерджиев: Винаги когато говорим за актуализация, независимо на кой бюджет- държавния, този на държавното обществено осигуряване или на НЗОК това показва, че планирането е било по някакъв начин непълноценно и след като се налага актуализация на бюджета очевидно в средата на годината трябва да се правят корекции на онези планове, които са правени миналата година. Водещ: Защо тогава бюджетът всъщност беше приет? Д-р Илко Семерджиев: Това е необясним въпрос, защото трябва да ви кажа, че за миналата година специално размерът на болничните плащания бяха в порядъка 1 милиард 183 милиона, а планираният бюджет за 2014 година за болници е само в размер на 988 милиона, т.е. тука има един предварително заложен дефицит, който впрочем не е малък, това е дефицит в размер на около 185 милиона и е ясно, че по средата на годината ще има проблеми, може би не точно в средата, но последното тримесечие поне със сигурност. В интерес на истината обаче трябва да кажем още нещо, законодателят е предвидил и буферни механизми, с които да се покрият тези дефицити. В Закона за държавния бюджет чл.15, ал.3, където се третира бюджетът на Министерство на здравеопазването има един заложен буфер в размер на 194 милиона като максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети от министъра на здравеопазването за 2014 година. Т.е. това е една не малка сума- 194 милиона, които министърът може да активира от държавния бюджет и по два механизма да помогне на здравната система. Единият механизъм примерно е заемообразно да ги предостави на НЗОК, които после да бъдат връщани постепенно през 2015 година или да увеличи капитала на дружествата с държавно участие и по този начин да покрие техните задължения. Така че в момента разговорът не бива да бъде толкова истеричен. Има механизми, които могат да покрият дефицитите и те трябва да се използват актуално, навременно и точно. Водещ: В този момент ми се иска да се обърна към г-н Димитров, който е член на Надзорния съвет на НЗОК. Г-н Димитров Какво показа финансовият отчет, който беше изготвен, за финансовото състояние на касата и който в момента се намира в Министерски съвет за съжаление все още неразгледан до този момент? Иван Димитров: Ами данните, които показа, извинявам се, които показа отчетът в общи линии ние ги казахме като пациентска общност, понеже аз съм в Надзорния съвет, но съм от квотата на пациентските организации. Още ноември месец алармирахме, че по заложения бюджет и с всичко, което така горе-долу изчисляваме някъде около средата на годината ще имаме около половин милиард задължения. Никой не искаше да обърне внимание. При гласуването естествено за съжаление квотата на държавата в Надзорния съвет прие бюджета и виждаме докъде се стигат нещата, но така по документацията горе-долу това, което сметнахме, че с настоящия все още резерв плюс надвзети вноски, които евентуално ще надвземат от НАП и 328 милиона, които ние искаме като актуализация биха да кажем успокоили системата. След като го гласувахме го дадохме на, го пратихме го към министъра на здравеопазването, за да се произнесе, такъв е редът. Министърът на здравеопазването трябваше да даде своето становище и да го върне към Надзорния съвет. До този момент това не се случи. Водещ: Процедурата е ясна. Въпросът ми е всъщност както показва отчетът в цифри можете ли да говорите? Иван Димитров: Ами не мога да съм конкретен, защото те са много цифрите, но пак казвам недостигът е около 400 милиона и малко. Водещ: Който идва най-вече откъде- лекарства, болнична помощ? Иван Димитров: И болнична помощ. Това, което каза д-р Семерджиев просто по презумпция болниците бяха заложени с доста нисък бюджет. Това е истината, а ние не оздравяваме, в смисъл народът ни не оздравява, за да кажем примерно ОК, заложени са по-малко пари и това, нали една от предпоставките или народът ни оздравява или просто ти преднамерено просто си така тенденциозно казваш в средата на годината българина по някакъв начин трябва да се оправя. Водещ: Ще засегнем въпроса за болничната помощ, но искам да припомня на нашите слушатели и да коментирате всъщност през 2010 касата е отделила 21% от бюджета си за медикаменти. През 2011 процентът е бил 26. Причината- прехвърлянето на медикаменти за лечение на редки заболявания, имуносупресорна терапия след трансплантация и хормоналната терапия при онкологични заболявания, а в последствие и на тези за диализа и онко лекарствата се прехвърлят от Министерство на здравеопазването към осигурителната институция. Учудващо е това, което казва г-н Димитров, че всъщност по-големите разходи са извършени в болничната помощ, а пък виждаме, че през 2011 има едно утежнение от гледна точка на лекарствата д-р Семерджиев. Д-р Илко Семерджиев: Абсолютно сте прави, тогава се случи нещо недопустимо. Предупреждавахме още през самата 2011 и 2012 година включително. Министерство на здравеопазването си позволи на първо място да децентрализира доставките на онко лекарства до 83 болници, т.е. единен търг, който се провеждаше в Министерство на здравеопазването на практика се разпредели на 83 други възложители. В резултат на това естествено административните разходи нарастват много, но се получи и много драстичен ценови скок. Този ценови скок в измерение на някои от лекарствата достигна 400%. След това второ действие имаше, втори акт, тези средства бяха прехвърлени като задължение на НЗОК, но при постигнати повишени цени НЗОК на практика наследи един кошмарен бюджет, който така или иначе беше нереалистичен и това е само заради лошото управленско решение на тогавашния министър на здравеопазването. Аз ще ви дам конкретни числа сега. През 2008 година НЗОК е разходвала за лекарства 19% от бюджета си. 2013 година, миналата година, е стигнал до 29% от бюджета си. Това е 10% ръст, който е огромен. Но нека да го кажа и в абсолютни числа, за да ви стане ясно за какви точно мащаби говорим. 2011 общата сума на бюджетни разходи на НЗОК за лекарства е 391 милиона, а 2014 е 556 милиона. Водещ: Добре и какви са механизмите в този случай, как може да реагира ръководството на Здравната каса и защо не е имало реакция разбира се? Д-р Илко Семерджиев: Те разбира се реагират, но беше необходимо да се направи законодателна промяна, с която да се върне правото на НЗОК да договаря цени на лекарства с производители и дистрибутори. Т.е. до миналата година касата нямаше това право, бяха й отнели това право, което разбира се оценката за такъв един акт е слаб 2. На практика не може възложителят, който заплаща да няма правата да договаря. Разбира се с ефективни договори, включително и тръжни процедури, би трябвало да се намалят разходите, но в крайна сметка има един исторически процес. Достигнати разходи никога не слизат по-ниско. Водещ: Всъщност... Да. Иван Димитров: С част от нещата съм съгласен с д-р Семерджиев, че има увеличение на, че касата не може да се договаря. За съжаление аз, откакто съм в Надзорния съвет, защото ние сме на ротационен принцип, от септември месец виждам нещо, което го казвам непрекъснато пред всички медии, че в общи линии Надзорният съвет на касата се е превърнал през годините не в Надзорен съвет на касата, а Надзорен съвет на Министерство на финансите. Министерство на финансите разпорежда какво се случва с една обществена институция. Факт. Другото, което д-р Семерджиев каза, че има увеличение на парите за лекарства с около 300 милиона. Факт е, но нека да се разбере, когато бяха 300 милиона имаше много, много дела срещу здравната ни система и Министерство на здравеопазването за недостиг на лечение на български пациенти. В момента, в който това вече не е така увеличени са 300 милиона, но българските пациенти стигат до лечение, което е достатъчно красноречиво бройката на пациентите, българските граждани, които се лекуват, се е увеличила. Няма как да искаме да лекуваме повече български граждани с 300 милиона, просто няма как да се случи. Факт е наистина, че и цените се увеличиха, факт е, че някой не иска да контролира системата. Това е нещо, което не може да се... Водещ: Това е основна пукнатина. Всъщност защо няма контрол върху системата и всъщност фармацевтичните компании печелят много добре. Кой има интерес в случая? Иван Димитров: Ами тези, които вегетират около фармацевтичните компании. В смисъл контролът може да се случи, ако се иска, както може да се прави контрол върху болници, върху разходи на... Водещ: Ще стигнем и до болниците, да. Иван Димитров: Не, казвам по принцип. Това е нещо, което, аз това, което съм видял е наистина няма ефективен контрол. Ние като пациентска общност искаме да има тотален ефективен контрол по простата причина, че за съжаление като пациенти, които си плащаме здравните осигуровки не получаваме нужното качество и се налага да си доплащаме. Водещ: А като член на Надзорния съвет и като Надзорен съвет кой всъщност оказва контрол в този случай? Иван Димитров: Ние като Надзорен съвет получаваме, пак казвам, за съжаление на нас ни се слага една рамка, в която ние трябва да работим което аз лично не съм съгласен, част от колегите от Надзора също не са съгласни, но за съжаление това статукво не иска да се промени. Докато квотата на държавата е по-голяма в касата, в управлението, положението ще е същото. Водещ: Д-р Семерджиев кой гравитира около фармацевтичните компании и кой има интерес? Имате ли отговор? Д-р Илко Семерджиев: Аз не мога да давам такива обобщени отговори. Това са неща, които трябва да се разследват специално и за целта си има органи. Но мога да ви дам няколко числа за сравнителен анализ, които предполагам, че ще бъдат много интересни. Наскоро излезе една статистика за страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които дават един такъв факт, че разходите за здравеопазването за тези страни-членки нарастват и примерно, ако през 2008 година са били 8,6% от БВП, през 2012 нарастват на 9,3% от БВП. В същото време разходите за лекарства намаляват, т.е. ефективността на лечението е много по-голяма. Нека да се знае, че НЗОК не е една голяма аптека. Тя финансира медицинска дейност, естествено към тази дейност има лекарства... Но тази квота на лекарстволечението не бива така безконтролно да нараства, докато в ОИСР намаляват при нас растат и то с 10%. Водеща: Което показва, че има нещо нередно, а може би и това, което вие започнахте да говорите. Хубаво е в един момент от нашия разговор да се върнем там в началото и да покажем философията при създаването на НЗОК. Да кажете може би каква трябва да е действителната роля на един Надзорен съвет, къде се изгуби тази каса през годините? Д-р Илко Семерджиев: С удоволствие. Това е много интересен въпрос и това е всъщност най-важният въпрос, на който трябва да се даде отговор днес. НЗОК вече е одържавена. Когато я създавахме тя беше наистина обществена организация. Там изборите се правеха отдолу нагоре, имаше здравен парламент, т.нар. събрание на представителите с 58 члена. Той беше на трипартитен принцип, това събрание на представителите избираше управителен съвет, а с конкурс управителният съвет избираше директор. Имаше и контролен съвет отделно. Сега имаме само един надзор, който се назначава от Министерския съвет и един управител, който се назначава от Народното събрание. Виждате, че абсолютно държавно управление се практикува върху една заложена, направена обществена институция. Второ за фундаменталните принципи. Аз ще кажа само 4 от тях, за да направите преценка доколко са се променили в лош порядък нещата през изтеклите 15 години. Заложихме основни принципи, това са солидарност, справедливост, универсалност и баланс. Какво означава солидарност? Че всички плащаме, а ползват болните. В случая обаче ще ви направя само още една илюстрация. Миналата година НАП отчете, че има, давам точно число, цитирам, 2 045 549 неосигурени лица в България. А за 2014 година самият закон за бюджета на НЗОК е планирала над 800 000 лица, от които няма да събира здравноосигурителни вноски. Тя е планирала само 6,4 милиона човека задължени за осигуряване, а не 7,218. Това показва, че събираемостта е никаква. Не може да има солидарност при несъбираемост на здравните вноски. Второ, не може да има справедливост, защото тези, които не си плащат здравните вноски продължават да ползват здравна помощ на гърба на тези, които са си ги платили. Два фундаментални принципа вече са тотално сгазени и нарушени. Отново за да си направите сравнение 80- милионна Германия има в годишен порядък само 45 000 неосигурени граждани, а ние имаме над 800 000 7- милионна България. И още нещо да добавя, което е изключително съществено – Касата беше планирана и тя и досега работи с универсално покритие на здравните услуги. Но балансите й вече, и то финансовите баланси са нарушени. Защо? Цитираните числа го показват. Имаме планирани дефицити, имаме планирани неосигурени. Освен това имаме и оперативни дефицити, които се получават в хода на изпълнението на бюджета, има и оперативно неосигурени. Така че никакви баланси вече в системата не съществуват, а това я разколебава значително неприятно, както за лечебните заведения, за лекарите, още по-неприятно за пациентите. Водеща: Има ли връщане назад към този модел и по какъв начин ... Д-р Илко Семерджиев: Има. При добра законодателна воля. Касата беше одържавена по време на управлението на тройната коалиция, а след това и по време на управлението на ГЕРБ окончателно и за целта да се поправят грешките – трябва отново законодателна инициатива. Тоест трябва политическа сила, различна от тези две, които ще работят по един друг начин, по един друг модел. Водещ: За да погледнем и към болничната помощ, след песента ще включим в нашия разговор д-р Юлиан Йорданов - зам.-председател на БЛС. Водеща: За актуализацията на бюджета на НЗОК, чийто дефицит се знае на практика още от преди приемането му, си говорим тук в студиото на „Нашия ден” с д-р Илко Семерджиев и Иван Димитров. На телефона е д-р Юлиан Йорданов - зам.-председател на БЛС, когото включваме в разговора. Водещ: Д-р Йорданов, добро утро. Д-р Юлиан Йорданов: Добро утро. Водещ: Как сте? Д-р Юлиан Йорданов: Благодаря, добре. Водещ: Добре. Д-р Юлиан Йорданов: Доколкото може да се каже, че при тази ситуация може човек добре да бъде. Но все пак добре. Водещ: Д-р Йорданов, още с приемането на бюджета за 2014 на НЗОК вие прогнозирате недостиг от 200 млн. лв. и искате бързи разговори с различни институции за намиране на решения. Какво се случи от онзи момент до момента и защо отново в средата на годината стигаме до този разговор? Д-р Юлиан Йорданов: Ами, за съжаление, такъв беше бюджетът на Касата. Дефицитът беше ясен за всички, че ще доведе до това, което се случва сега. Все пак оказа се, че ние сме малко, така, оптимистични, защото ние дадохме дефицит от около 200 млн., а той се оказа, че към настоящия момент е някъде около 500 млн. Така че оттук-нататък ход е държавата. Защото по нормативните документи, Касата, след като направи отчета за първото шестмесечие и отбеляза какъв е точно дефицитът – над 300 млн. Така че Касата вече официално вече съобщи за този дефицит. Оттук-нататък на ход е, бе изпратено писмо в МС, където трябва да бъде взето решение и да се внесе в парламента за гласуване актуализация на бюджета. Дали това ще се случи, знаете каква е обществено-политическата обстановка, знаете, че до края на месеца почти ще има правителство. Така че това дали ще се случи, решават управляващите към момента. Но трябва да се случи. Защото ето, виждате какво се случва примерно в МБАЛ – Хасково. Днес колегите там са излезли на протест, защото не са им изплатени заплатите и на болницата не са изплатени над 1,3 млн. лв. Тъй като т.нар. лимити, които бяха въведени, тоест надлимитната дейност се изплаща, първоначално беше следващия месец, след това стана два месеца, сега – три месеца, а плащанията по сметките всяка болница извършва най-регулярно. И разбира се, вече се увеличават и просрочените плащания. Така че нещата изобщо не стоят розово. И учудващо е, че на фона на тази криза в здравеопазването, тежка криза, която ако не бъде решена септември-октомври, есента ще бъде изключително трудна за всички наши пациенти преди всичко, а и за всички лечебни заведения. Водещ: Всеки един е потенциален пациент, г-н Йорданов, от нас. Д-р Юлиан Йорданов: Моля. Водещ: Всеки един е потенциален пациент. Д-р Юлиан Йорданов: Да, да. Точно така. Всеки един от нас е потенциален пациент и нека не забравяме, че лекарите също са пациенти и че заболеваемостта сред лекарите, както и този burn-out синдрома, синдрома на прегарянето като процент е най-висок като професионално съсловие, са лекарите. Така че и ние също сме потенциални пациенти. Но ние искаме да лекуваме нашите пациенти така както са ни учили нашите учители, така както повелява съвременната медицина, а не да боравим със сметки и да видим – кое ще излезе по-евтино и т.н. Водещ: Тук в студиото при нас са д-р Илко Семерджиев и Иван Димитров от Българския пациентски форум. Д-р Семерджиев, може ли да ми помогнете с процентите, които казахте за процента на субсидии към болниците от НЗОК са отишли към колко болници бяха – 70% от средствата? Д-р Илко Семерджиев: А, това е един разчет, който показва от общо регистрирани в България 339 болнични лечебни заведения, но разбира се Касата е сключила договор за болнична помощ с повече, от тях 43 болници консумират 70% от общия бюджет на НЗОК. Водещ: Д-р Йорданов, как бихте коментирали това нещо? Д-р Юлиан Йорданов: Вижте, действително това са може би най-големите болници, най-мощните болници, които обслужват пациентите. Но действително разпределението прави впечатление. И би трябвало да има, аз пак казвам, една здравна стратегия – да се реши, ок, много са болниците, някои трябва да се закрият и т.н. Но това не може да стане от днес за утре, не може да стане с работа на парче. И понеже д-р Семерджиев е при вас, ще използвам случая да кажа, че единствената здравна стратегия, която действително решаваше проблемите беше стратегията, която беше изработена, докато той беше министър на здравеопазването. За съжаление обаче, две години, след като тя стартира, се смени правителството и всичко беше забравено. Тоест нямаме ли една ясна перспектива, дългосрочна какво се случва, така просто на парче нещата няма да се решават. Водещ: Мен ме интересува какво се случва именно в тези 43 болници? И вашето обяснение на въпроса. Защото 70% от финансовите средства отиват само в 43 болници – това е доста притеснителен факт. Д-р Юлиан Йорданов: Това са големите... Водещ: Да, те са големи и са спешни центрове... Д-р Юлиан Йорданов: ... големите университетски и многопрофилни, бивши окръжни болници. Така че, според мен, това не е проблем, че те харчат този бюджет. Въпросът е как се харчи и колко е той. Водещ: Вие сам зададохте въпроса – как се харчи този бюджет, д-р Йорданов. Сам си зададохте въпроса. Специално в болничната помощ. Д-р Юлиан Йорданов: Не само в болничната помощ. Нека да разделим въпроса на две части – първо, достатъчен ли е този бюджет, и второ, как се харчи. Защото някак си единият въпрос преминава в другия – как се харчи и всичко се стоварва върху това, че нерационално се харчи. Да, действително има и този момент. Но като сума – сумата, парите за здраве в тази държава са малко. Те са най-малкото от всички европейци. А ние искаме европейско здравеопазване. Значи, след като искаме европейско здравеопазване, парите поне трябва да са на някакво средноевропейско ниво. Водещ: Добре. И втората част от въпроса. Д-р Юлиан Йорданов: Втората част от въпроса, действително, аз пак казвам, за да може... Тук става въпрос и за медикаменти, става въпрос и за ... Водещ: Ние говорихме за лекарствата в ... Д-р Юлиан Йорданов: Действително има го и този момент. Но това си зависи от болничните мениджъри. Болничните мениджъри си имат, или принципал им е министерството, или принципал им е общината. Значи, нека тогава тези институции да си влязат в своята роля и да си окажат ... Водещ: Д-р Йорданов, ние всички знаем за какви злоупотреби става въпрос. Д-р Семерджиев има към вас въпрос ... Д-р Илко Семерджиев: А, не. Нямам въпрос, имам един коментар. Д-р Йорданов действително не е човекът, който трябва да отговаря на този въпрос. В крайна сметка болниците са собственост на държавата или общините. Освен това към МЗ има Агенция Медицински одит. Тя трябва да даде детайлен отговор – какво се случва всъщност. И ако има проблеми някъде, или да даде препоръки за отстраняването им, или директно да се пристъпи към санкциониране. Така че в случая надали от д-р Йорданов точно трябва да очакваме конкретния отговор. Специализираните институции обаче трябва да бъдат бомбардирани ежедневно с такива въпроси. Агенция Медицински одит е длъжна да дава ежемесечен отчет – какво се случва в здравната система, има ли проблеми и как да бъдат преодолявани тези проблеми. Водещ: В един момент има повече искания, отколкото може би, не знам, не си даваме реална сметка какво всъщност се извършва и нарочно беше този въпрос към д-р Йорданов. Не искам да хвърляме тук обвинения към лекари, към медицински персонал и т.н. Но може би и там има някаква пукнатина, която би следвало да бъде по някакъв начин контролирана и изведена на преден план. Д-р Илко Семерджиев: Със сигурност е така. Аз в годините съм чувал от Агенция Медицински одит, специално от техните доклади за констатирани нередности, в смисъл отчитани с химикал, а не на реално свършена работа. Моят въпрос, конкретен въпрос е – ако съществуват такива практики, действително, и те са установени, защо досега няма взети мерки, защо тези, които на практика не вършат работа, а изписват с химикал дейности, които не са реализирани, не са по някакъв начин реализирани и защо те не стават пример за това как не трябва да се действа. Ето защо, отново повтарям, всяка институция, която има по закон задължения да върши своята дейност трябва да бъде притискана непрекъснато ... Водещ: И самоконтролът е важен, нали така, д-р Семерджиев? Д-р Илко Семерджиев: О, самоконтролът е нещо изключително важно. Тук наистина опираме в болничния мениджмънт. Ако отворим тази тема, ни трябват часове разговори. Аз спокойно мога да кажа, че има институции в България, които обучават болнични мениджъри и които през годините показаха една недобра практика. Водещ: Само един въпрос към д-р Йорданов. Чуваме ли се още? Д-р Юлиан Йорданов: Да. Водещ: Ще предприемете ли конкретни действия, ако все пак това правителство не успее да преразгледа рефинансирането на НЗОК? Всъщност как ще процедирате от септември? Въобще мислите ли, че ще се случи този апокалиптичен сценарий, за който се заговори през тези месеци? Д-р Юлиан Йорданов: Ами, вижте, ако няма пари в системата какво ще се случи – това, което са разчетите на Касата, че около 105 млн. месечно ще се дават за болнична помощ при разход някъде сега над 140 млн. Така че ясен е дефицитът. И той ще бъде или с листа на чакащите, или с намаляване заплатите на персонала, или принудителното освобождаване в неплатен отпуск на част от персонала. Няма как да не реагираме на това. Аз пак казах, ето вече се вижда какво става в Спешната помощ и днес в МБАЛ – Хасково, една от големите болници. Така че това ни чака, ако действително съответните институции не вземат решителни мерки за попълване на този финансов дефицит. Водещ: Благодарим на д-р Юлиан Йорданов – зам.-председател на БЛС. Водеща: Г-н Димитров, вие като член на Надзорния съвет и като председател на Федерация Български пациентски форум имате ли някакъв коментар за това, което каза г-н Йорданов? Всъщност БЛС като част от тази система, той каква функция има, какво може да промени, а и във взаимоотношенията, които имате с тази организация? Защото Пациентски форум, Лекарски съюз – това са все пак две организации, които би трябвало да са ръка за ръка в едно изключително добро сътрудничество. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 391 Kb. Сподели с приятели:
|