Колко човешки живота струват лимитите на болниците?



страница6/6
Дата13.11.2018
Размер391 Kb.
#104727
1   2   3   4   5   6

Иван Димитров: През годините работим с БЛС, така, можем да кажем ползотворно. Естествено, не за всяко нещо сме на една позиция. Там, където се разминахме, за съжаление, тази година, беше, когато се приемаше бюджета. Защото ние искахме категорично да се обединим всички – да искаме адекватен бюджет. Не само, че не се случи. Дори, за съжаление, се намалиха доста драстично обемите на пътеките. 400 хил. по-малко, което означава 400 хил. възможности българските граждани да се лекуват. С което ние не бяхме съгласни. За съжаление, БЛС се съгласиха. С ясната, според мен, и яснотата, че това ще рефлектира в един момент.

Водеща: Това притискане до стената ли е?

Иван Димитров: Ами, според мен ...

Водеща: ...

Иван Димитров: ..., в крайна сметка една организация – дали ще е пациентска или ще бъде професионална, тя защитава интереса на всяка цена на хората, които стоят зад тях. Независимо дали ги устройва в момента или не. В крайна сметка за мен е важно наистина да се види, че всички сме обединени около това, което каза и д-р Семерджиев – трябва да има адекватно финансиране. Нищо друго няма значение. Дали този ще каже – ще ви дадем по-късно или ще има актуализация по-късно, за съжаление, държавата ни е такава, че отделя много малко средства. А това, което го казвам от много време, и което констатираме – държавата абдикира с всяка изминала година в здравеопазването тотално. За мен това е един целенасочен геноцид срещу българския народ, каквото и да си говорим. Ти тенденциозно щом слагаш по-малко за следващата и по-малко за следващата, и по-малко за следващата, ти, има там в тълковните речници какво означава геноцид. За мен това е абсолютен и тотален геноцид. И докато не се обединим абсолютно всички, в смисъл здравомислещите хора – професионалните, пациентските организации, специалистите по здравен мениджмънт, които в крайна сметка, и аз казвам нещо – трябва да престанем политика в здравеопазването, трябва да правим здравна политика. Ние, за съжаление, правим политика в здравеопазването и всеки, който идва, идва с мандатното си мислене. Идва, сяда и започва да мисли в неговия мандат какво трябва да сътвори и какво трябва да се ... Това е крахът на нашата здравна система.

Водещ: Д-р Семерджиев, имаме пет минути.

Водеща: Да, д-р Семерджиев, който беше посочен като последния стратег в българското здравеопазване.

Д-р Илко Семерджиев: ... ще се солидаризирам с г-н Димитров. Здравните финанси бяха категорично объркани, тотално объркани през 2010 г. от управлението на ГЕРБ. Какво се случи тогава? Министър Дянков национализира 1,450 млрд. лв. от големия резерв на НЗОК. Сега нямаше да водим разговори за актуализация на бюджета, ако този резерв беше наличен в НЗОК. Това беше абсолютно противозаконно. Как продължи обаче този процес, защото той не спря с тази една експроприация на средства. Следващата година, 2011 г. беше заложено в бюджета на НЗОК да направи трансфер, да прехвърли средства към МЗ в размер на 340 млн. лв. Следващата година – още 100, по-следващата – още 100. Докато накрая КС спря тази изключително незаконна и неприятна практика. Но виждате как систематично, в продължение на години, едно управление обърка здравните финанси и сега ние берем неговите плодове. На практика това не трябваше да се случва. Но стана възможно, именно защото се одържави НЗОК. Още 2002 г., когато НДСВ започна този процес, аз дадох десетки интервюта, в които казах, че това ще има драстични последствия. Тези последствия са факт. Тоест оттук-нататък трябва да кажем едно – отказът от взети стратегически решения и връщането назад към стари, отречени системи и практики не помага. Напротив, вреди. И то вреди драстично. Трябва отново да се правят реформаторски действия в здравната система, които да позволят тя да действа адекватно, да е полезна за хората, да е полезна за лечебните заведения, и най-вече да осигури едно човешко достойнство на хората.

Водеща: Да, ако може в кратките минути да посъветвате нашите слушатели като пациенти как да се държат в тази среда? Защото е ясно, че се очертава нещо до края на годината? Какви са съветите ви към тях, какво поведение да имат, в случай, че им се наложи да ползват медицинска помощ в България?

Иван Димитров: Не може, аз лично не мога да им дам съвет. В крайна сметка по Конституция, основният документ на тази държава, всеки има право на адекватно лечение. Там, където обаче се получи не това, което е заложено, ние имаме юридически екип, с който работим и водим над 100 дела вече, за съжаление, за закъсняло лечение, за неадекватно лечение. Ще продължаваме да си търсим правата по всички възможни законови начини не само в България, а и в Европа. Просто се надявам, че наистина по някакъв начин властимащите хора в тази държава ще излязат наистина умни и ще помислят за здравето на нацията. Защото здравето на нацията влиза в графата Национална сигурност. Ако ти е болен народът, няма да имаш държава.

Водещ: Д-р Семерджиев, извинявайте, но се сетих днес министър Таня Андреева каза, че пари ще бъдат намерени по всякакъв начин. Има ли предвид може би това, с което започнахме в началото...

Водеща: ... двата буфера.

Д-р Илко Семерджиев: Аз още веднъж повтарям МЗ има силен инструментариум да влияе върху процесите. В чл. 15, ал.3 има учреден максимален размер ангажимента за разходи, които могат да бъдат поети през 2014 г. от самото министерство в размер на 194 млн. лв. Те още не са пипнати. Имайте предвид, че под резерва на НЗОК в размер на 279 млн. 56 още не са пипнати. Така че има достатъчно средства, които могат да бъдат активирани.

Водеща: За Постановление 94 говори ли ви се? Това беше нещо, което също си набелязах? Това постановление дава възможност на НС на НЗОК да определя доплащане надлимитна дейност на лечебните заведения. Както разбрахме, всъщност проблемът ...

Д-р Илко Семерджиев: Вижте, това е един механизъм за унищожаване смисъла на здравното осигуряване. Смисълът на здравното осигуряване е такова, каквото и ние го заложихме в България през 99-а година беше пациентът да има свободен избор на лекар и лечебно заведение, а парите на Касата да следват пациента. През последните пет години минахме през прогнозни бюджети, след това през делегирани бюджети, след това през фиксиране, а сега през лимитирани. Извинявайте, но това е тотално отклонение от здравноосигурителни принципи.

Водеща: Вариации, които обаче наистина нарушават принципите, изначало заложени при създаването на НЗОК.

Водещ: Може би отново да ги повторим и кога виждате решение някакво, някога? Реформа и цялостна стратегия все още не знам дали ще станем свидетели до 2020 г.

Д-р Илко Семерджиев: Решението е само политическо. Вижте, там, където законодателният орган трябва да поправя допуснати в годините грешки, няма как да избегнем политическото решение. Аз още веднъж казвам – не избирайте хора, политически хора, които удрят България в стената, които правят от едни добри практики на практика кошмар.

Водещ: Принципите на НЗОК...

Водеща: ...

Водещ: ..., заложени в началото.

Д-р Илко Семерджиев: Те още фигурират в закона, но вече не се спазват, което е форма на самоуправство. Но нека да ги спомена – солидарност, справедливост, универсалност, баланс, тоест входящите ресурси да съответстват на изходящите услуги, управление чрез договори, а не подобни лимитирани или фиксирани бюджети, конкуренция между лечебните заведения, за да се осигури качество, свободен избор на пациента и парите следват пациента, и разбира се, независимост на НЗОК...

Водеща: Независимост.

Д-р Илко Семерджиев: ... от държавата и нейното самоуправление.

Водеща: Да, разбрахме, че тя всъщност не съществува с днешна дата, НЗОК. Това беше темата днес. Благодарим на д-р Илко Семерджиев, благодарим на Иван Димитров, както и на д-р Юлиан Димитров, за участието в този разговор.

Д-р Илко Семерджиев: И аз благодаря.


Д-р Десислава Кателиева: Кризата в здравеопазването и спешните центрове ще се задълбочи
Кризата в здравеопазването и спешните центрове ще се задълбочи, прогнозира за Дарик председателят на Националната асоциация на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева. Тя попита, преди да си отиде това правителство, ще свърши ли нещо за системата, като това да легализира професията лекарски асистент. Тази година можеше да задържи поне един випуск млади лекари в България, да създаде първите лекарски асистенти и да вкара първите парамедици в спешната помощ, но ни що от ора не се случи, каза още д-р Десислава Кателиева. Те призна, че в момента няма институция, която спешно да помогне на спешната помощ в България.

д-р Десислава Кателиева: „Ще има смяна на правителства, служебен кабинет, който практически нищо ново няма да направи за нас. До октомври месец аз не виждам какво ще се промени в работата ни - заплащанията и всичко останало. Софиянци имат пълното право да излязат отново на протест, след като вече месец от последния им протест нищо не се случи. Проблемите не са само в заплащането. Те са много дълбоки. В продължение на 14 години спешната помощ беше обърната в буфер на здравеопазването ни. Питам аз - преди да си тръгне това правителство, ще свърши ли поне нещо реално, като легализира професията „лекарски асистент" - без нея професията „медицински фелдшер" загива окончателно в България, а това са чудесни специалисти, които оказват спешна помощ. Парамедиците - от години говорим, че ги има по цял свят, но тези хора ги има като професия, има ги като образователни изисквания, но нито в един нормативен документ за оказване на спешна медицинска помощ няма да срещнете думата парамедик. Следователно тези хора не могат да работят законно. Последната концепция, която беше написана, тя визира единствено спасяването на болничната помощ със създаването на спешните болнични комплекси и „пироговчетата". Една година беше изгубена за създаване на един измислен спешен болничен комплекс, за да бъдат насочени средства, предназначени за спешната помощ, към решаване на проблемите на болничното здравеопазване. Това беше една много сериозна грешка, за която ще плащаме всички", добави д-р Десислава Кателиева.
Не е имало договаряне БЧК да осигурява храна за старозагорската болница
Ръководството на старозагорската болница е отправило молба за помощ към БЧК, но не е имало договаряне хуманитарната организация да осигурява храна и санитарни материали на лечебното заведение, потвърди пред Дарик директорът на БЧК – Стара Загора Стефка Абаджиева, уточнявайки че днес от организацията са изпратили писмо до здравния министър д-р Таня Андреева, в която я уведомяват, че БЧК не разполага със средства, за да подпомогне болницата. Абаджиева поясни, че вече се водят преговори между благотворителното дружество и спонсори за предоставяне на консумативи от първа необходимост. Ето какво каза още директорът на БЧК – Стара Загора пред Виктория Ниновска.

Стефка Абаджиева: Вчера при нас беше депозирана една молба във връзка с критичното финансово състояние на болницата, в която пише, че тя има спешна нужда от медикаменти и консумативи. Тъй като в практиката на Червения кръст през годините и на национално ниво е подкрепата за различни болнични заведения, единственият ангажимент, който ние бихме могли да поемем, това е да говорим с организации, фирми, граждани, които евентуално биха могли да помогнат с предоставянето на дарения на тази пакетирана храна. Но по никакъв начин ние не можем да поемем ангажимент да храним, тъй като контингентът е, доколкото аз имам информация, в рамките между 400 и 500 човека – нещо, което не е посилно на нашата организация. Ние нямаме такава функция и възможност. Получих писмото на нашия геренален директор до министър Андреева. Оттам нататък аз мисля, че проф.Чакърова също е сезирала МЗ, то е наясно със ситуацията.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница