Комисия на европейските общности брюксел, 13. 11. 2008
Изтегляне 325.26 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.Заключение
4.По-нататъшни действия4.1 Оценка на Европейския план за действие за енергийна ефективност (ЕПДЕЕ) Както бе предвидено в този План за действие от 2006 г., през 2009 г. Комисията ще го оцени, а освен това, съгласно изискване на Европейския съвет, ще подготви преработен План за действие. Изходните точки в това отношение следва да са потенциалите за енергоспестяване и икономическата ефективност на инструментите за прилагане на политиката. Следва да бъде анализирано законодателството на ЕС в областта на енергийната ефективност. Енергийната ефективност трябва да бъде изцяло интегрирана в по-широката енергийна политика, като по-специално това се отнася за Пакета от документи на ЕС по отношение на енергетиката и климата, с неговите динамични политически линии по отношение на емисиите на CO2 и използването на възобновяеми енергийни източници. Планът за действие ще продължи да допълва Схемата за търговия с емисии. Неговите цели ще трябва да са по-амбициозни както за периода до 2020 г., така и в по-дългосрочен период — до 2030 г. и 2050 г. Предварително условие в това отношение е да съществува общоприета система за верификация или измерване на енергоспестяванията34, както и да се извършват правилни оценки на въздействието. Планът ще бъде насочен към секторите на производството, преноса и потреблението на енергия. Ще продължи засиленото внимание по отношение на сградния сектор — защото с увеличението на населението на големите градове този сектор естествено ще дава възможност за подобряване на ефективността. Спогодбата с кметове и подобни на нея мрежови организации, обхващащи големите градове, ще имат ключово значение за осъществяването на тези амбиции. Също така, големите градове предоставят възможности за подобряване на ефективността на градския транспорт и за използване на електрически автомобили. Като се има предвид, че 23% от общите емисии на CO2 идват от автомобилния транспорт35, голямо предизвикателство представлява също така намалението на специфичната енергийна интензивност и на специфичните емисии на автомобилите. Информационните и комуникационните технологии (ICT) също заслужават специално внимание, тъй като основаващите се на тези технологии решения могат да дадат възможност, наред с други неща, за непрекъснато наблюдение, контрол и автоматично управление на потреблението на енергия и да осигурят информация за потребителите в реално време за тяхното енергопотребление и дори за съответните разходи. В началото на следващата година Комисията ще представи Съобщение и Препоръка, в които ще бъдат определени конкретните действия, необходими за преодоляване на бариерите и за използване на пълния потенциал на информационните и комуникационните технологии за по-ефективно използване на енергията.
Общността осъществява обмен с трети страни на възгледи и най-добри практики в областта на енергийната ефективност. На двустранна основа това се осъществява чрез диалози с Бразилия, Китай, Индия, Русия, САЩ, като също така енергийната ефективност заема видно място и в контекста на присъединяващите се страни и на Европейската политика за добросъседство. В регионално отношение, въздействие по този въпрос се осъществява например чрез Европейско — Средиземноморското енергийно сътрудничество, Процеса от Баку с партньори от Източна Европа, Кавказ и Централна Азия, както и в рамките на Енергийното партньорство Африка-ЕС. В областта на многостранното сътрудничество, създаването на Международно партньорство за сътрудничество в областта на енергийната ефективност (IPEEC) бе утвърдено през миналия месец юни от Г8 и от Общността36. Процесът за диалог от Хайлигендам е подобна структура, създадена от Г8. Общността е подписала Протокола към Енергийната харта относно енергийната ефективност и съответните екологични въпроси. 5.ЗаключениеЕнергията и нейната употреба имат въздействие върху всички нас. Енергийната ефективност способства за борба с изменението на климата, подобрява сигурността на енергийните доставки, допринася за постигане на целите по Лисабонската стратегия и намалява разходите за всички граждани на ЕС. Осъществяването на подобрения на енергийната ефективност и постигането на целта за минимум 20% енергоспестяване продължават да бъдат приоритет и обща цел на Европейската общност. Следва да бъдат увеличени усилията за прилагане на тази политика — по-специално чрез Националните планове за действие, а също така инициативите от настоящия пакет от документи трябва да бъдат бързо прокарвани през законодателния процес. Предложените мерки, заедно с финансовите стимули, енергийното данъчно облагане и увеличаващото се осъзнаване на тези въпроси ще доведат до постигането на постоянни и конкретни резултати. ПРИЛОЖЕНИЕ 1 Expected annual primary energy saving potential by 2020 for EU27 for some specific Energy Efficiency measures (full implementation)
ПРИЛОЖЕНИЕ 2 Energy saving potentials by final energy consuming sector and key drivers, actors and barriers for energy efficiency improvements
ПРИЛОЖЕНИЕ 3 Assessment of the National Energy Efficiency Action Plans This Annex gives a concise summary of the assessment of the National Energy Efficiency Action Plans (NEEAPs) submitted by all Member States under Directive 2006/32/EC39. Background In accordance with Article 14 (2) of the Directive, Member States were required to submit their first NEEAPs to the Commission not later than 30 June 2007. For the purpose of the first NEEAP, each Member State should have adopted an overall national indicative savings target of 9% or higher40, to be achieved in 2016, and an intermediate national indicative savings target for 2010. NEEAPs are intended to set out the national strategies of Member States towards the overall and intermediate national indicative targets. Member States should show, in particular, how they intend to comply with the Directive's provisions on the exemplary role of the public sector and the provision of information and advice on energy efficiency to end users. The first NEEAPs should stimulate the translation of energy saving objectives into concrete and coherent measures and actions at the level of each Member State and set implementation milestones. The plans should trigger an exchange of experience between the Member States and create a dialogue between the Commission and Member States. Subsequent implementation, monitoring and evaluation of the strategies and the measures identified, complemented by benchmarking and a ‘peer review’ process at European level, should help Member States learn from the successes and mistakes of others and should facilitate the diffusion of best practices throughout the EU. Assessment of the NEEAPs The first NEEAPs propose a wide diversity of policy packages and measures targeting different end-use sectors. Many NEEAPs demonstrate coherent and comprehensive strategies towards the intermediate and overall targets, backed by institutional and financial provisions. A number of NEEAPs clearly identify their priority end-use sectors or policy tools. In contrast, some NEEAPs show piecemeal thinking with a scattering of fragmented energy efficiency measures. The absence, or sporadic indication of savings estimates in the majority of NEEAPs, along with the mostly limited degree of detail about assumptions made in estimating savings from different measures, have impeded the quantitative assessment of the NEEAPs and how realistic they are. In addition, for several Member States there is a considerable gap between the political commitment to energy efficiency and the measures adopted or planned, as reported in the NEEAPs, and the resources attributed to preparing it. Almost all Member States have introduced 9% national indicative energy savings target for 2016 calculated in line with Annex I of the Directive. Some Member States have committed to targets that exceed 9%: Italy 9.6%, Cyprus 10%, Lithuania 11%, and Romania 13.5%. This is very positive. Other Member States have indicated that they expect savings from measures to go beyond 9% without committing to the higher target (Luxembourg 10.4%, Ireland 12.5% and the United Kingdom 18%). A number of Member States indicate that the NEEAPs form part of their strategy to reach the 20% reduction in energy demand by 2020, among them Austria, Ireland and Sweden. A few Member States fail to comply with some provisions related to the setting of national indicative savings targets. Non-conformity is related in particular to the calculation methodology set out in Annex I and to the 2008-2016 timeframe. Ongoing measures that qualify as "early action"41 dominate the majority of NEEAPs and some Member States indicate stricter interpretation of such early actions. Some Member States explicitly indicate the share of savings from early action. In contrast, the NEEAPs of some Member States such as Estonia, Latvia and Poland rely extensively on new measures, though it is difficult to assess whether certain Member States will be able to deliver in accordance with their strategies given the brief descriptions of measures and the absence of saving estimates. Measures in the buildings sector, especially residential buildings, have been at the heart of most NEEAPs. Numerous measures target refurbishment of existing buildings. Some Member States declare ambitious strengthening of building codes and support passive or low-energy house buildings. With varying degrees of detail, almost all NEEAPs also include measures in the tertiary, transport and industrial sectors However, as regards agriculture, the only NEEAPs to include measures specific to this sector are from Latvia, the Netherlands, Spain and Sweden. Some NEEAPs have included measures that fall outside the scope of the Directive. Most commonly these include fuel switch and power generation, including large Combined Heat and Power installations, biomass district heating, network loss reduction, biofuels, measures in international transport, and measures that have some impact on the Emission Trading Scheme. In addition, many of the NEEAPs include a number of promising horizontal measures. The majority of the NEEAPs propose a range of measures to fulfil the provisions regarding the exemplary role to be played by the public sector, but some Plans contain little or no information in this regard. However, few NEEAPs demonstrate good strategies for communicating the exemplary role of the public sector. Public procurement is a key element in capturing the power of the public purse for energy efficiency and the majority of NEEAPs contain public procurement measures. However, it is not always clear if these measures contain concrete requirements, as called for in Annex VI of the Directive, and exactly how these would be met. Most Member States have introduced a variety of information measures. These range from measures aimed at altering general public behaviour, such as public awareness raising campaigns, public training and education, advice on energy use and general information sources like web tools and publications, to measures that target business entities. The latter comprise sector-focussed information campaigns, trainings for professionals, energy audits and energy efficiency publications for professional stakeholders. A number of NEEAPs provide good examples of best practices and innovative measures with a strong set of diverse information measures that target the general public and businesses.
The analysis of the NEEAPs has shown that many Member States already recognised that with an integrated approach these national plans can become the key tool not only for the effective implementation of Directive 2006/32/EC, but also for the real push to achieving energy savings which go beyond obligations arising from the current EU legislation on end-use energy efficiency. The Commission recognises the great potential that NEEAPs could play to help with getting better focus and streamlining of Member States' policy, legal and support actions to help their citizens and all local market actors save energy in a cost-effective way, thus reducing emissions of greenhouse gases, increasing the competitiveness of European businesses and improving energy security of the EU. Given the growing importance of energy saving to energy security and sustainable development of the EU, the Commission would welcome Member States taking the initiative to further improve their current NEEAPs (eg. add/improve measures for important areas/sectors not sufficiently covered in their current plans, provide further details of planned actions, etc). Lessons for the future The current NEEAPs could play a more important role. National plans will only be effective when they stand for real action: it should set a quantitative, measurable target with a time schedule and concrete steps on who is doing what and the budgetary and human resources available. National plans should require the competent national authorities to work together. Administrative structures should be in place with a clear division of responsibilities. Member States should also ensure that sufficient resources are made available for the promotion of energy efficiency services, information provision and monitoring. Also ideally, the EU's Efficiency Action Plan could be linked more closely to the national efficiency plans and the latter could take into account longer term time horizons (eg. 2020, 2030) and more ambitious targets that are agreed to by the Member States at EU level. Integration with other reporting obligations, especially those related to climate protection - e.g. alignment of reporting periods, streamlined methodologies on calculation of energy savings and reduction of CO2 emissions - would reduce the reporting burden already carried by the Member States. 1COM(2007) 1 окончателен. 2Съвет на Европейския съюз, Заключения на Председателството от 8/ 9 март 2007 г. (7224/1/07). 3COM(2007) 17 4Тук е прието, че средната мощност на електрогенериращите блокове е 600 MW и работят по 7 000 часа/год.; за вятърните инсталации съответните данни са: средна мощност на турбините през 2020 г. — 4 MW, работни часове 2 300 часа/год. 5При изчислението е използван имплицитно емисионен фактор за 2020 г., получен като отношение на първичното енергопотребление спрямо емисиите на СО2. Имплицитно използваният емисионен фактор се основава на базовата линия от Primes (актуализирани в 2007 г.), които са на разположение на следния уеб сайт: http://ec.europa.eu/dgs/energy_transport/figures/trends_2030_update_2007/index_en.htm, и зависят от структурата на енергоносителите през 2020 г. 6По данни на Проекта „Odyssee“, 115 милиона тона н.е. крайна енергия отговарят на около 180 милиона тона н.е. първична енергия. 7Проучване на потенциалите за енергоспестяване в държавите-членки на ЕС, кандидатстващите страни и страните от ЕИП. Fraunhofer ISI et al., предварителни резултати. 8Данните се основават на средните консумационни разходи за домакинство през 2005 г. (т.е. 1192 единици паритетна покупателна способност (pps) за електроенергия, газ и други горива и 1121 pps за транспорт), с коефициент на увеличение 20% за 2020 г. 9Заключения на Европейския съвет, 22 и 23 март 2005 г., 7619/05, CONCL 1. 10COM(2006) 545 окончателен. Изчисленото енергоспестяване е в размер на 390 милиона тона н.е. При цена 96 щатски долара за барел, без да са включени данъци, това отговаря на 220 милиарда евро. 11Директива 2006/32/ЕО (ОВ L 114, стр. 6). 12COM(2005) 265 окончателен; 22.6.2005 г. 13COM(2006) 545 окончателен. 141) Изискванията за енергийните характеристики на продукти, сгради и услуги; 2) преобразуването на енергия; 3) транспортът; 4) финансирането и определянето на цените; 5) енергийното поведение; и 6) международните партньорства. 15Примери за приоритетни дейности: енергийно етикетиране на уредите и оборудването и определяне на минималнодопустими стандарти за енергийна ефективност, приемане на изисквания за енергийните характеристики на сградите, както и създаване на сгради с много ниско енергопотребление, повишаване на ефективността на производството и разпределението на електроенергията, постигане на горивна ефективност на автомобилите, улесняване на подходящо финансиране на инвестициите за енергийна ефективност, съгласувано използване на данъчното облагане и енергийна ефективност в застроени зони. 16Директива 2006/32/ЕО, член 13. 17Първата среща на Гражданския енергиен форум се проведе в Лондон на 27-28 октомври 2008 г. 18Подобрението на енергийната ефективност се измерва чрез енергийната интензивност, т.е. енергопотреблението за единица продукция. По-добрата енергийна ефективност води до намаляване на специфичното енергопотребление при дадена дейност, оказване на услуга или производство на стока, но не е задължително да води до намаляване на общото енергопотребление, тъй като ние отопляваме или климатизираме повече сгради, изминаваме повече километри и използваме повече електроуреди. 19Поради ограничения в наличието на данни, показателите на диаграмата включват всички страни от ЕС-27 с изключение на балтийските страни и Словения. Освен ако не е посочено нещо друго, използвани са данни от Евростат. 20База: показателят ODEX. Това е алтернативен показател за общата енергийна интензивност, използван в проекта „ODYSSEE“. Той се получава чрез сумиране на отчитаните през даден период промени в специфичното потребление на детайлизирани нива, по подотрасли или видове крайна употреба. Този показател ODEX не включва отчитане на много фактори, като например структурните промени в икономиката и други изменения, които не се дължат на енергийната ефективност (например ефекта на последващ отскок — rebound effect). Вижте също: www.odyssee-indicators.org. 21Виж бележка под линия 11. 22Член 4. 23Съвет на Европейския съюз, Заключения на Председателството от 19/20 юни 2008 г. (11018/08). 24Директива 2002/91/ЕО (ОВ L 1, стр. 65). 25Определението за голяма реконструкция се запазва: или инвестицията трябва да надвишава 25% от стойността на цялата сграда (с изключение на стойността на терена), или обновяването на строителната конструкция трябва да обхваща над 25% от ограждащите елементи на сградата. Следователно, реконструкцията на един апартамент в голяма жилищна сграда, в повечето случаи не би попадала под обхвата на тези изисквания. 26COM(2008) 399 окончателен. 27Директива 92/75/ЕИО (ОВ L 297, стр. 16). 28Подготвително проучване за екопроектирането на котли за централни отоплителни инсталации — VHK, Delft 30.9.2007 г.; www.ecoboiler.org. 29Директива 2004/8/ЕО (ОВ L 52, стр. 50). 30Вижте Приложение II към Директива 2004/8/ЕО. 31Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие предоставят финансови инструменти, насочени към различни бенефициери. На равнището на ЕС, съществуват фондовете по Кохезионната политика, Седмата рамкова програма за научни изследвания и други източници, като например Глобалният фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия (Global Energy Efficiency and Renewable Energy Fund). 32COM(2008) 706 окончателен; 29.10.2008 г.: От финансовата криза към възстановяването: Европейска рамка за действие. 33Директива 2003/96/ЕО (ОВ L 283, стр. 51). 34Трябва да можем количествено да измерване подобренията на енергийната ефективност. Не съществува обща методика за измерване на енергийната ефективност, а се използват редица показатели, както това е представено в настоящото Съобщение. Директивата за енергийните услуги изисква допълнително разработване на хармонизирана методика за измерване на енергийната ефективност и държавите-членки и Комисията работят съвместно по съставянето на общите насоки за такава методика. 35European Environment Agency, Annual European Community Greenhouse Gas Inventory 1990-2005 and Inventory Report 2007, p. 88 (Европейска агенция по околната среда, Европейска инвентаризация на парниковите газове по години за периода 1990 г. – 2005 г. и Инвентаризационен доклад, стр. 88). 36Китай, Индия и Южна Корея също се присъединиха към IPEEC. 37The reference documents contain projected effects of the proposed policies therein at the time of their adoption, expressed either in final or primary energy demand percentages. The ratio between final and primary energy saving is approximately 2:3. 38Source: see note 6 supra. 39More detailed results of the assessment of NEEAPs will be presented in a separate Commission Staff Working Document planned to be produced by the end of 2008. 40Percentage of saved final energy consumption of non ETS sectors to be measured in 2016 in relation to the average final energy consumption during five-year period previous to the implementation of the Directive for which official data are available (Directive 2006/32/EC (OJ L 114, p. 64), Annex 1). 41Energy improvement measures initiated by the Member State not earlier than 1995 (in certain limited cases not earlier than 1991) that have a long-lasting effect, which will still lead to energy savings in 2016 (Directive 2006/32/EC, Annex 1). BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 325.26 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||